Естествените сили на природата като допълнителни
средства на кинезитерапията
Началото на лечебната физкултура не се датира точно, но е поставено хилядолетия назад. Предполага се че, началото поставят жените използвайки лечебни растения, масажи и други лечебни средства създавайки народната медицина. Писмени доказателства за прилагане на физически упражнения, като лечебни средства са открити в старокитайската книга „Конг-Фу”, където се използват дихателни упражнения като регулатор на кръвообращението. Други източници са индуски книги, в които се описват активната и пасивната гимнастика, масж и дихателни упражнения.
Говорейки за лечебна физкултура е необходимо да се споменат имената на Херодик, гръцкият лекар Хипократ и Авицена, който разкрива здравото и лечебно значение на водните и слънчеви процедури, физическите упражнения в съчетание с бани, масаж и режим на хранене, които имат значение и днес.
В България лечебната физкултура започва развитието си след 1920 година. През 1921г. се препоръчва кинезитерапията или раздвижване, лечение чрез движение при фрактури. През 1944г. полагат усилия за използване на физическите упражнения за оздравителни цели в училищата, гловно при гръбначни изкривявания. През 1947г. се открива първата катедра по лечебна физкултура, паралелно се открива и кабинет по лечебна физкултура. Започва подготовка на медицински кадри в тази област – рехабилитатори, разкриват се и факултети по кинезитерапия, за които допринасят лекари – физиотерапевти, спортни педагози и др.
Лечебната физкултура е самостоятелна научна дисциплина с практическо приложение, предмет, задачи и методи на изследване. Предметът е лечението, профилактиката, възстановяването, корекцията, рехабилитацията, пълното физическо развитие и усъвършенставане на лицата с отклонения в здравето. Обекта на лечебната физкултура са болни, преболедували, понесли травми и наранявания, лица с телесни недъзи и ограничена нетрудоспособност. Задачите са лечебни, профилактични, възстановителни и рехабилитационни. Те се постигат главно с помощта на физически упражнения, стимулиращи и активизиращи оздравителните процеси.
Редно е да се спомене, че лечебната физкултура има многостранно влияние. Тя има психотерапевтично и тонизиращо въздействие, морфологично повлияване на тъканите, органите и системите и функционално влияние. Психотерапевтично се израява в успокояване, отпускане и намаляване на нервното напрежение и тонизиране на емоционалното състояние. Тук спада и така наречената отвличаща или занимателна терапия, чрез която се отвлича вниманието на болния от болестта. Към тонизиращото въздействие спада т.нар. тонизираща терапия, чрез която се повишава жизнения тонус с помощта на физически упражнения, повишава се устойчибостта на организма нормализирайки неговата активност и подпомагане на оздравяването. Морфологичното влияние се изразява в подобряване на кръвообращението на отделните органи и системи, а функционалното влияние – в повишаване на физическата дееспособност на организма и повишената му адаптивност към различни физически усилия.
Най-голямото приложение обаче лечебната физкултура намира в медицинската рехабилитация. Тя е комплекс от медицински, социални, психологични, педагогически и професионални мерки, насочени към предотвартяване на евентуално застрашаваща инвалидност или към по – пълно възтановяване на функционалната годност на организма.
Средствата на физическото възпитание се делят на две големи групи. Първата група включва физическите упражнения и е групата на основните средства, а втората е групата на допълнителните средства към която спадат природните сили, хигиенните фактори и физическият труд.
Развитието на човека се определя от наследствеността и условията на природната среда, в която расте и се развива. Процесите на взаикодейстие и борба между живия организъм и външната среда определят развитието му. Борейки се, приспособявайки се към външната среда и влизайки в обмяна с нея, човек изгражда и променя себе си.
В историческото си развитие човек постепенно се е защитил от суровите условия на природата, предпазвайки се от вредните и въздействия, той несъзнателно се е ограничил от изворите на здравето – движението, слънцето, въздуха и водата. Сегашните условия на живот и труд са много по-благоприятни от условията в миналото, но ограничаването на движенията и изолирането на децата от слънцето, въздуха и водата са вредни. В резултат на това детският организъм се изнежва и става предразположен пред редица болести, като остри респираторни заболявания, ангини, синузит, бронхит, пневмонии, хронични заболявания, довеждащи понякога до необратими промени в белодробната тъкан.
Избягвайки това изнежване много хора още в древността са използвали различни закалителни процедури. В древна Гърция закаляването се е осъществявало чрез всесезонно ходене боси, било е задължително за войниците, а по-късно е въведено и в спартанските и атински учебни заведения, където през цялата година са ходели боси, а правото да обуят обувки получавали едва при навършване на 18 години. Съществуват още много любопитни факти относно ходенето боси. С цел изостряне на своята мисъл философът Сократ постоянно е ходил бос, след което се е обливал със студена вода. Закалителни процедури са предпочитали и известните руски писатели Толостой, Пушкин и Павлов. В резултат на тези процедури много хора са се избавили от тежки недъзи.
СЪЩНОСТ НА ЗАКАЛЯВАНЕТО. Влиянието на природата върху тялото на човека се осъществява от различни климатични фактори: температурата на въздуха, вятъра, влажността на въздуха, количеството валежи, интензивност и продължителност на слънчевата радиация, брой слънчеви дни, брой слънчеви часове през деня, йонизация на въздуха, наличие на водни басейни. Тези фактори упражняват термично въздействие и за това запазването на постоянна телесна температура е възможно, ако терморегулационните механизми на човек функционират правилно. Тези механизми се разделят на две основни групи: физични и химични.
Физичните осигуряват регулацията на топлоотдаването. Най-важният начин за постигане на физичната регулация на топлината е промяната в кръвоснабдяването на кожата. При висока температура на околната среда, кръвоностните съдове се разширяват,кожата се зачервява и през нея преминава много по-голямо количество кръв, която отдава част от своята топлина и на околната среда. Обратно при ниска температура, кръвоностните съдове се свиват, количеството на прочитащата кръв намалява и топлоотделянето се ограничава. Побледняването и посиняването на кожата се дължат на застой на кръвта, поради бавното и протичане през силно свитите кожни кръвоностни съдове.
Друг фактор за физична регулазия на топлината е количеството на подкожната мастна тъкан. Колкото е по-дебел слоят подкожна мастна тъкан, топлозагубата е по-малка. Към физичните механизми се причесляват и дрехите и промените в повърхността на тялото. Колкото дрехите са по-плътни и по-свободни, толкова и голимината на топлоотдаването е по-малка. Повърхността на тялото при студено време регира със свиване и настръхване, като по този начин се стреми да намали повърхността си и обратно. При допир две тела с различна температура се плучава конвекция или провеждане на топлина. От тялото с по-висока температура преминавата топлината към тялото с по-ниска температура до изравняване на температурата на двете тела. Отдаването на топлина от телата в околната среда под формата на лъчиста енергия се нарича ирадация или излъчване на топлина. Големината на излъчване зависи от подвижността и влажността на въздуха.
Друг механизъм чрез който организма се освобождава от излишното количество топлина е изпарението. Този начин на топлоотдаване става за сметка на изпарението на потта не само при по-висока температура, а и при по-ниска.
Химичната регулация на топлината влиза в действие, когато температурата на околната среда падне под 16,70С. Поради голямата разлика в температурата на околната среда и на тялото топлоотдаването става толкова голямо, че физичните механизми стават недостатъчни. Появява се опасност от понижаване на телесната температура, появява се необходимост от увеличаване на производството на топлина, осъществяваща се чрез усилване обмяната на веществата в мусколите, черния дроб, бъбреците и други вътрешни органи.
Според силата, продължителността и интензивността на слънчевата ирадиация, температурата и влажността на въздуха, дъждовете и атмосферното налягане, в организма настъпват редица промени, които са твърде разнообразни, обхващащи много органи и системи, отразяващи се благоприятно или болезнено върху физиологичните функции. Ето защо закаляването се схваща като упражнение, тренировка на защитните сили на всички органи, като мероприятие влияещо върху устойчивостта ъм колибаниена климатичните условия, като следствие водещо до повишаване съпротивителните сили на организма към различните фактори. В резултат на закаляването настъпват промени, коитопозволяват на човек без вреда за здравето му да се излага на ниски температури, на охлаждащо действие на вятъра, дъжда, влагата, водата. Въздействието на въздуха и водата се дължи на температурните им свойства. Поддържането на равновесие между организма и естествените природни фактори е условие за добро здраве. Запазването на равновесие означава поддържане на висока степен на адаптация към неблагоприятното влияние на околната среда.
ПРИМЕР: При поставяне на стъпалата във вода с температура +120С, температурата на лигавицата на носа много бързо се понижава, а при +40С се появява кашлица, хрема и други признаци на възпаление. Но при системно охлаждане на краката с вода с температура около +100С – 120С температурата на лигавицата дори не се променя и не се забелязват никакви признаци на възпаление.
След този пример се стига до извода, че при многократно повторение на определени дразнители се образуват и укрепват условни рефлекси, които помагат за появата на благоприятни за организма реакции.
В поцеса на физическото възпитание естествените сили на природата оказват комплексно въздействие: като съпътстващи фактори при изпълнение на двигателни действия и като самостоятелни средства за оздравяване и закаляване под формата на процедури, включени в ежедневието, в трудовата, учебната и военна дейност, по време на активен отдих, за лечение и рехабилитация.
При недооценяване на силата на действие на природните фактори се появяват опасни и вредни за здраето и живота последици. Например при висока температура на въздуха съчетана с висока влажност, изпарението на потта от тялото е затруднено и възникват условия за топлинен удар. И обрано – при наличието на топъл и сух въздух организма се чувства много добре.
Закаляването се прилага в два начина: активен и пасивен. Пасивният е като закаляаните не са в състояние сами да извършват двигателна дейност, такива са децата в кърмаческа възраст, болни и др. Активният начин е за всички, които самостоятелно могат да извършват физически труд с разнообразно подбрани средства и форми на закаляване.
Закалителните процедури според подбора на средствата и формите биват:
Въздушни бани – при тях закаляващи фактор са температурните разлики в околната среда съчетани с влажността, движението на въздуха и слънчевата светлина. Тази процедура е една от лекопоносимите и достъпни за всички възрасти. Въздушната баня, провеждана на открито се дозира според метеорологичните условия на месността. Въздушните бани в стайна обстановка се провеждат за децата от предучилищна възраст през всички сезони с изсползването само на температурен дразнител.
Слънчеви бани – закаляващият фактор е лъчистата енергия на слънцето. Прилагат се общи и местни слънчеви бани, за цялото тяло и за отделни участъци от тялото. Важно при прилагането на слънчевите бани е дозирането по време и лична преценка за чувствителност на кожата при пряка слънчева сетлина.
Според най-новите медицински изследвания, лъчистата енергия на слънцето не винаги е полезна. Някога се получава принудително почервеняване, езултат от което е обезпокоително намаляна на еластичността на кожата. Излагането на слънце е причина и за рак на кожата, който е три вида, два от тях – базиларен и епидермисен са лечими, стига да се открият на време. Третият вид се среща по-рядко, негов пречинител е постоянното излагане на слънце, с поява на мехури и изгаряния. Сериозното изгаряне променя генетичната материя на пигметните клетки в кожта на подрастващите, води до образуване на „променливи” бенки със способност някой ден да се првърнат в ракови.
Слънчевото въздействие се свързва и с катарактата – заболяване, при което очните лещи потъмняват.
Следователно слънчевите бани трябват да се правят предпазливо, с постепенно натоварване от няколко минути до един, два часа. Да се избягат продължителни предстои под директни слънчеви лъчи, да се използват слънчеви шапки, очила и предпазващи кремове.
Закаляване с вода(водни процедури )- силата на въздействието на водните процедури зависи от разликата между температурата на водата и температурата на кожата, от внезапността на температурното дразнене върху кожата на тялото, от продължителността на въздействието и от индивидуалната чувствителност на кожата или на отделни участъци.
Водните процедури бивата най-различни: водни обтривания, наплисквания, облиания, различни одове душ, къпане и др. Закаляването с вода започва с обтриване на отделни части, а след това и на цялото тяло. Началната температура на водата трябва да е +270С +280С, след 2-3 дни тя спада с по 10С като достига минимум до +170С +180С. За слабите деца температурата се понижава с 10С на седмица. Обтриване се прави с хавлиена ръкавица или с края на кърпа, като се намокря крайника от пръстите към тялото и веднага се изтрива със суха кърпа до появяване на леко зачервяване по ковжата. Започва се от ръцете, след 2-3 дни се преминава към другите части на тялото – крака, гърди, корем, гръб. Ако детето привикне към обтриването се минава към обливане. Температурата на водата е +350С +360С, след 2-3 дни се намалява с 10С, докато се стигне до +170С +180С.
След предварителното закаляване с въздуха и вода се преминава към комбинираното им въздействие.
Основните принципи на закалителния процес са: повторност, постепенност и непрекъснатост. Повторността изисква всяко следващо въздействие да попада на следата от предшестващото го. Постепенността се осъществява чрез увеличаване на силата и продължителността на въздействие на избрания дразнител. Този принцип изисква адекватно дозиране на закалителното средство съобразено с индиидуалните особености, подготовката и здравословното средство съобразено с индивидуалните особености, подготовката и здравословното състояние. Непрекъснатостта изисква системно прилагане на закалителни процедури.
Някой процедури имат голямо значение за педагогическа практика и за логопедияната корекция и рехабилитация. Тези профелактични процедури благоприятстват за корекция на ринолалии, дизартрии, заекване и др.
Тук особено внимание изискват сливиците и носоглътката, които са естествени защитни бариери на организма. Върху паталогично изменени сливици се натрупва микрофлора, която под лияние на студен въздух мове да се активизира и да предизвика ангина или респираторно заболяване. За това паралелно със закаляването, по-добре и една – две седмици преди това трябва редовно да се оросява носоглътката със специален разтвор, сода за хляб или чай. Защитните функции на сливиците се засилват, ако температурата на гаргарата постепенно се понижава с 10С на седмица. Тази гаргара се прави сутрин и преди сън.
Полезни са и следните упражнения:
При терапия на псевдобулбарна дизартрия – използва се гимнастиката на артикулаторните органи, а именно релаксиращи масажи с поглаждане на пръстите върху брадичката към скулите, около устните, по челото, по веждите. Тази терапи трае около 10-15 минути. Тук важно място намира и дихателната гимнастика, която при деца болни от епилепсия и дизартрия да е по-мека, кратка, с по-чести почивки, защото усиленото дишане провокира припадъци. Ако детето има тежки парези и трудно преглъща се започва тренировка имитиране на покашляне, кихане, преглъщане. Кареме детето раздвижи долната челюст, да се усмихне, да направи хоботче, да извади езика между зъбите и устните. При малки пациенти всички тези упражнения се правят под форма на игра.
При терапия на ринолалия – насочени са към овладяване на правилното дишане, стимулиране на горната и долната челюст. Често се срещат масажите, които имат за цел да тонизират и релаксират мускулатурата. Тези масажи биват: релаксиращи – чрез поглаждане и разтриване и тонизиращи – чрез отлепване и вибрация.
Упражнения за развитие на дишането – едно от тези упажнения е в легнало положение на детето, логопеда сгъва краката му в коленете стави и претиска под гръдния кош диафрагмата – така се стимулира акта на издишане. Основният принцип при провеждане на дихателна гимнастика е детето да „вижда” и „чува” своето дишане и неговите количествени проявления. Мускулатурата трябва да е максимално релаксирана и упражненията да се правят преди ядене.
Упражнения за възтановяване на гласа при парези и парализи на гръкляна. Тези упражнения започват след психотерапевтична подготовка и се изразяват главно в упражняшане на дишането – физиологичното и фонационното. През пурвата седмица управненията се изпълняват до 15 пъти на ден по2 минути.
Упражнения за възтановяване на гласа при хронични ларингити. При тях е важно да се изработи навик за диафрагмено дишане. Пациента ляга, отпуска се поставя едната си ръка върху гръдите, а другата върху корема се повдига, а гръдната клетка е неподвижна. След усояване на упражненията в легнало положение, се отработва седейки прав. Упражненията са съпроводени от неприятни усещания в гръкляна и глътката, затова се провежда лек масаж в областта на гръкляна с кръгови движения, траещ 3-4 пъти на ден по2-3 мин. Като цяло занятията траят от 7 до 10 дни.
Упражнения за възтановяване на гласа след остраняване на гръкляна. Прилага се упражнение „духане на устна хармоника” 10-12 пъти дневно за по 30 сек.
Упражнения за втзтановяване на гласа у деца с органични изменения на гръкляна. Тук децата се обучават да дишат по естествен път.
При терапия на заекване – тук упражненията са отново насочени към възпитаване и развитие темпа и ритъма на дишането. Други упражнения са ритмично ходене и бягане под звуците на музикален съпровод, играта „прави обратно на това което правя аз” – тук се изпълняват различни гримаси: смях – плач, усмивка – тъга, болка – радост. Играта „легни - стани”, футбол за момчетата и народна топка за момичетата. Чрез тези упражнения се намалява психо-нервната напрагнатост, подобрява се кръвообращението и лимфообръщението в говорните органи, подтискат се неправилните речеви навици и ненужни синкинези, възпитава се чувство за ритъм, подобряват се кординационните възможности, повишават се функционалните възможности на дихателната система, възпитава се правилно и пълноценно дияане. Стимулира се физическото развитие и се повишава физическата дееспособност.
Към всички до тук споменати естествени сили на природата – слънце, въздух, вода, закалителни процедури и специални упражнения, не бива да се пренебрегват хигиенните фактори и физически труд.
Факторите на физическото възпитание се делят на два групи. Към първата се отнасят: норми на лична и обществена хигиена, на специфичен ученически труд, отдих и хранене. Тези средства се прилагат извън учебния процес по физическо възпитание и създават условия за пълноценност на заниманията с физически упражнения, спорт и туризъм.
Към втората група се отнасят: оптимизация на режима на натоварване и почивка съобразно нормативните изисквания, създаане на целесъобразни, синитарно-хигиенни условия за провеждане на заниманията – площ, обем на въздуха, вентилация и осветление на помещенията, състояние на уредите и пособията, облеклото и обувките. Осигуряване след заниманията на условия за нормално възстановяване, време и помещение за баня, воднозакалителни процедури и масажи, които могат да се извършват от родителите.
Важно значение имат и наличността и сътоянието на ползваната материално – техническа база – салони, площадки, игрища, съблекални и санитарно-хигиенни възли, ефективния педагогически и медицински контрол от педагого и лекаря на учелището или медицинската сестра в детската градина.
В заключение е редно да се каже, че лечебната физкултура (кинезитерапията) е с голямо значение и приложение. В рамките на оздравително – рехабилитационната физическа култура се организират дейности, които съдействат за лечение на заболявания и възстановяване на функциите на организма, травми и други причини. Това се постига чрез лечебната физкултура съчетана със системно прилагане на физически упражнения с лечебна насоченост, организирани във вид на индивидуални процедури и занятия от урочен тип и други форми.
Друга разновидност на оздраително-рехабилитационната физическа култура е спортно-рехабилитационната. Тя се състои в занятия с възстановитилен характер и помага за възстановяването на функционалните и приспособителни възможностти на организма.
Фоновата физическа култура се подразделя на хигиенна и оздравително-рекреативна. Хигиената способства за оперативна оптимизация на текущото функционално състояние на организма, а оздравително-рекриативната обезличава здрасловен отдих, способства за одувлетворяване на емоционалните потребности, свързани със съдържателно развлечение. Всички тези видове и раздели на физическата култура помагат да се разбере какви възможностти предоставят различните компоненти на физическата култура за удовлетборяване на потребностите на обществото и на всеки човек.
Изпозвана литература
Боянова В. Методи на логопедичната корекция при нарушения на звукопроизношението и гласа – лекции
Желев Ж. „Физическата култура и спорът в урбанизираното общество” София 1978г.
Йорданова Н., М.Малчев, С. Базелков, Р. Алексиев „Теория и методика на физическото възпитание” Шумен 1997г.
Малчев М. „Физическо възпитание в помощното училище” Шумен 1997 г.
Попов И., Е. Христова, П. Боюклиев „Теория и методика на физическото възпитание” София 1979г.
