Кинезитерапия при болни с инфаркт на миокарда
Съвременната рехабилитация е комплексна- физическа, психическа и социална. Тя има голямо значение за възтановяването на болните и подобряване на физическата им активност. Според експертния съвет по рехабилитация при СЗО лечението на болните с миокардния инфаркт преминава през три фази.
1.Фаза на хоспитализация
2.Фаза конвалесценция
3.Фаза на поддържане
Основната цел на КТ е: възтановяване функциите на сърдечно съдова система и максимално ранна адаптация към битовия живот.
Фаза на хоспитализация
Започва от момента на постъпване на болния в болничното заведение.
Основните задачи на КТ в тази фаза са: ранна и постепенна мобилизация; мобилизиране съзнанието и волята на болния за участие в лечебно оздравителния процес (и в овладяване на нервно вегетативните реакции); активизиране на екстракардиалните фактори; подобряване на периферното и коронарно кръвообращение, предпазване от усложнения (тромбози, декубитоси, плевмонии и др.); подобряване кръвообращението на миокарда; подобряване на трофиката и стимулиране процесите на регенерация в некротичния участък, стимулиране на колатералното кръвообращение.
Много важни при лечението са: борба с хиподинамията, интензивната медикаментозна терапия, възможността болния да ходи по равно и да се изкачва 1, 2 етажа. При болните с миокарден инфаркт без усложнения тази фаза продължава около 3 седмици. Напоследък се наблюдава тенденция за скъсяването и.
Ранната мобилизация се осъществява без да се натоварва сърцето на болния. За целта се контролират RR, пулс, честота на дишане, ЕКГ.
При тези болни пулса задължително се измерва в началото на върха и в края на комплекса по КТ, Задължително се измерва и RR (нормални стойности на RR са приблизително систолично – 115-135 mm/hg , диастолично 70-90 mm/hg).
Тази фаза се състои от 7 етапа. Всеки етап продължава от 2 до 4 дни. Възможно е удължаване или скъсяване на етапа в зависимост от състоянието на пациента.
I етап – начало на мобилизацията, правят се активни движение в малките стави, първо на долни после на горни крайници, редуващи се с упражнения за релаксация, дихателни упражнения; пасивни обръщания настрани в леглото няколко пъти на ден, пасивни изометрични упражнения, редуващи се с дихателни упражнения. Могат да се прилагат и леки масажни похвати за долни крайници със цел да намалим застойните явления и общо тонизиране (обработват се зоните от стъпалата до коленето). Темпа е бавен общата продължителност на комплекса по КТ е 5, 10 минути.
II етап – към всичко от първия етап се включват: активна промяна на положението в леглото, увеличава се броя на повторенията, изходното положение е тилен лек, дават се упражнения и за проксималните части от облекчено изходно положение. Акцента пада на дихателните упражнения, но без задържане на дишането. Пациента сяда с помощ в леглото, без да спуска крайниците от него; продължителността на процедурата е 10, 15 минути.
III етап – включват се упражнения и за големите стави на горни крайници и долни крайници от тилен лек; сядане в леглото със спуснати долни крайници 1, 2 минути; изправяне на пациента за 1 минута – като следим за ортостатична реакция, прави крачка с помощ и сяда на стол; дават се упражнения за координация, всичко друго се повтаря от предишния етап. Продължителността на процедурата 15, 20 минути
IV етап – въвеждат се дихателни упражнения с диафрагмално дишане, увеличава се броя на упражненията от седеж, болния започва да ходи около леглото и в стаята бавно с помощ, обучава се в самообслужване; продължителността на КТ 20, 25 минути.
V етап – плюс всичко от предходния етап се включва и елементарни упражнения от стоеж; върха на комплекса се изгражда с ходене по коридора до 100 метра като разстоянието се увеличава постепенно; продължителността на комплекса по КТ 25, 30 минути.
VI етап – към кинезитерапевтичната програма се добавят и упражнения и за трупа. От седеж и за крайниците от стоеж; болния се обучава в изкачване и слизане на един етаж; правят се и разходки навън (при добро време); в този етап може да се приложи и лек масаж на гърба и гърдите. Продължителноста на КТ 30, 35 минути.
VII етап – дават се упражнения за трупа от стоеж, упражнения с уреди и на уреди, изкачване и слизане на два етажа; разходки до 500 метра навън, обучение в самообслужване - болния се саблича и облича; при добра поносимост на болния към масажа се пристъпва към различни видове рефлекторен, сегментарен; масажа започва от гърба към гърдите. Общо КТ и масажа продължава 35, 40 минути.
По време на процедурата по КТ се следят субективните оплаквания на пациента. Ако в хода на лечението оплакванията се засилят – пулса се учести над допустимото (повече от 20 удара от изходно), ако дишането се ускори, RR се повиши повече от 20 mm/hg от изходното или ако има лесно умореност, студено изпотяване, световъртеж, ритъмни и проводни нарушения по време на упражненията или след процедурата КТ се прекъсва до стабилизиране на състоянието на пациента. След това КТ започва от предходния етап.
След фазата на хоспитализация (изписване на болния) пациента навлиза в фазата на реконвалисценция.
Фаза реконвалисценция
През тази фаза оформянето на цикатриса е вече завършено. Задачите на КТ целят да подобрят общото състояние на болния; да разсширят общия функционален коронарен капацитет на болния и по възможност до достигне този преди инфаркт. Рехабилитационните мероприятия се свеждат основно до КТ и двигателен режим, насочени главно към физическото възстановяване. Голяма част от болните в края на фазата достигат своето преморбидно ниво на физическа активност и са готови да се върнат на предишните си работни места.
По правило рехабилитационните мероприятия трябва да се извършват стационар, рехабилитационни центрове, санаториуми и др., по изключение може и в домашна обстановка.
При леките инфаркти фазата продължава около 8 седмици, а при по -тежките 4, 5 месеца. Фазата се разделя на два етапа: 1 етап – на ранна реконвалисценция, 2 етап – на късна реконвалисценция.
През ранния период болния трябва да се върне към значителна битова активност, което създава условия за неговото оздравяване.
През този период приучаваме пациента от ниските натоварвания към по-високи. Основен принцип е повече работа при една и съща пулсова честота. Физическото обременяване трябва да бъде под физическия капацитет на болния. Пулсат не трябва да надвишава повече от 120 удара в минута, а RR да е с не по-голяма разлика от 50 mm/hg. Коплекса по КТ започва с общо развиващи упражнения (от предходните етапи), включват се упражнения с и на уреди, дихателни упражнения, обръща се внимание на диафрагмалното дишане; дозирани силови упражнения за стимулиране на коронарното кръвообращение. Включва се дозирано ходене на равно (30, 40 минути) и наклон номер 1, трудотерапия, велоаргометрични тренировки с интервални натоварвания и продължителност 10, 15 минути, след това дихателни упражнения за нормализиране на пулса. Препоръчва се и туризъм.
Задължително се спазват принципите на постепенност и индивидуалност, темпа е среден.
Задължително се прави велоаргометрично тествуване и се определя тренировачния пулс.
Велоаргометрично тествуване
Извършва се с велоаргометър, като повреме на тествуването се следят пулса, RR, честотата на дишане и ЕКГ. Има няколко начина за обременяване с велоаргометър.
1.Еднократно натоварване с постоянна интензивност
1W=1kg
2.Серия от нарастващи натоварвания с периоди на почивка между тях.
3.Почти непрекъснато нарастване на натоварването:
а)започва с 10W, като всяка минута работата се увеличава с по 10W за период от 10 минути.
б)започва се с 25W и през 3 минути се увеличава с по толкова (25, 50W) без почивка до достигане субмаксималната честота.
4.Стъпаловидно обременяване с достатъчна продължителност на всяко стъпало за достигане на състоянието на циркулаторно равновесие: при добро адаптиране стойностите се стабилизират до 5, 6 минути.
В късния етап на конвалисценцията при болните без усожнения кинезитерапевтичната програма се определя въз основа на резултатите от велоаргометричното тествуване. Мери се прицелния тренировъчен пулс (ПТП). ПТП се определя по формулата: ПТП=пулса в покой+60% от разликата от пулса при максимално физическо натоварване - пулса в покой.
Максималния пулс е = на 200 – възраста на пациента.
През късния етап на конвалисценция задачите на КТ целят: увеличаване на колотералното кръвообращение, подобряване на обменните процеси в миокарда, намаляване на RR при хипертония и намаляване на телесната маса при нужда.
Към упражненията в ранния период се включват и упражнения с дозирано съпротивление за дисталните части с цел стимулиране на екстракардиалните фактори; дозирано ходене и бягане, упражнение по двойки, може и малко подвижни игри, дихателни упражнения. Може да се работи групово. Не трябва да се допуска силно емоционален ефект особедно при игрите. Продължителността е около 40 минути - 3 пъти.
Фаза на поддържане
Започва приблизително от 4 месец от началото на инфаркта и продължава до края на живота.
Целта на КТ през тази фаза е поддържане на приспособителните резерви на сърдечно съдова система и организма като цяло; профилактика и лечение на коронаросклерозата, предпазване от реинфаркт, подготовка на пациента да понесе по-големи от обикновенните му трудонатоварвания.
Процедурата по КТ се прилага ежедневно. Започва се с УХГ – включват се упражнения за всички мускулни групи. Постепенно се увеличава броя на упражненията, повторенията и темпа на извършената работа. Упражненията започват от дистално към проксимално. Включват се елементи от спорта – плуване, колоездене, игри, пешеходен туризъм – един път в седмицата. Дават се също циклични упражнения, които задължително се редуват с дихателни упражнения. Спазва се принципа на постепенност, амплитудата се увеличава постепенно. Обръща се внимание на ритъма, продължителността и пълното издишване. Дава се теренно лечение, като се започва с по-лек терен, ходене по хоризонтална пътека и постепенно се преминава към изкачване по наклонени терени номер 3 и номер 4. Три пъти седмично процедура по КТ може да се замести с велоаргометрична тренировка с продължителност 15, 20 минути с 60, 80% от максимален работен капацитет на болния. Следи се прицелния тренировъчен пулс при болни с тежки и усложнени инфаркти. КТ се провежда стационар.
Приложение на други физикални фактори при инфарктно болните
Приложение намират преди всичко някои водо лечебни процедури, балнео и климато лечение, аеройоно терапия, трудотерапия.
От водолечебните процедури най-често се прилагат въглекиселите вани, защото понижават кислородната консумация на миокарда и подобряват коронарното кръвообращение, благодарение на тяхното хипотензивно действие. При тях се подобрява дейността на сърдечната мускулатура сърцето работи при облекчени условия. Най-добър ефект имат индеферентните въглекисели вани. Те се прилагат през ден и с продължителност 6-15 минути, общо 15, 20 процедури, като най-благоприятното време за тяхното започване е след около 4 месеца от началото на инфаркта тоест във фазата на поддържане. От другите водолечебни процедури приложение намират и частичните обливания, ваните по Хаулфе, тъй като при тях сърдечно съдовата система не се обременява и се подобрява периферното и коронарно кръвообращение.
Климато и балнеолечението са показани при леките и средно тежки инфаркти. Прилагат се във фазата на поддържане (не са показани при сърдечно съдова недостатъчност от втора и трета степен и при артериална хипертония трета степен). Препоръчват се курортите в Банкя, Вършец, Кюстендил, Нареченски бани.
Благоприятно действие върху болните с инфаркт имат и отрицателната йоно терапия, тъй като те проникват в човешкия организъм през дихателните пътища и оказват нервно рефлекторно и хуморално действие, повишават обменните процеси, влиаят стимулиращо върху еднокринните жлези. Електролечението се прилага в по-малка степен при болни прекарали миокарден инфаркт.
Могат да се прават общи ултравиолетови облъчвания в много малки дози и електрофурези с лидокаин 2-5 %. Активния електрод се слага в зоната на ирадиация на болката, а индеферентния върху кръста. Продължителността на процедурата 15 минути.
Трудотерапията при миокардния инфаркт засилва издражливостта. Най-често се прилага функционалната трудотерапия, която е насочена към подобряване функциите на сърдечно съдовата система (за краката велоаргометър, за ръцете-плетиво)
