Масаж при фрактури на горен крайник.
Травмите на костите могат да предизвикат счупвания /фрактури/ или да увредят само надкостницата /травматичен периостит/. С по-тежки последици са костните счупвания. По-разпространени са диафизарните счупвания на тръбестите кости на горния крайник, а по-редки са вътреставните счупвания и откъсът на кост на залавно място на пасивни сухожилия.
Симптомите на фрактурата са: трайна силна болка, която се увеличава при опит за движение; деформация на крайника; голям, бързо развиващ се оток в резултат на вътрешен кръвоизлив; извън ставна подвижност на мястото на фрактурата.
Лечението е консервативно /гипсова имобилизация/ или оперативно. Имобилизацията на счупения крайник продължава 4 -12 седмици и се допълва с физиотерапия, масаж, ЛФК и др. След нея се назначава за 1 - 2 седмици период на рехабилитация. Работоспособността се възстановява за различен период от време в зависимост от тежестта на счупването и от рехабилитационната програма.
Изследванията доказват, че регенерацията на костната тъкан е изключително тясно свързана с местното кръвоснабдяване на травмирания участък. Затова ранното прилагане на масажа след счупване е физиологично обосновано. Създават се оптимални условия за зарастването на счупената кост и това спомага за правилното и бързо образуване на здрав костен калус.
ФРАКТУРИ НА СВОБОДЕН ГОРЕН КРАЙНИК
Счупвания на раменната кост
Представляват 8% от всички счупвания на опорно двигателния апарат.
Счупване на горния край на раменната кост
Получават се при директна травма – падане върху рамото или ако травмиращата сила попадне върху външната повърхност на рамото. Съответно могат да се получат счупвания на главата на раменната кост, на анатомичната шийка, на туберкуларната област и на хирургичната шийка. Счупванията на главата на раменната кост и на анатомичната шийка са вътреставни, а останалите извънставни.
Клинична картина – силна болка, подуто рамо, вследствие хемартроза, болния придържа ръката си към тялото, активните движения са невъзможни, а пасивните силно болезнени.
Лечение – гипсова имобилизация в зависимост от счупването от 10 - 15 до 30 – 60 дни.
Усложнения:
Fractura caput humeri – аддукционна контрактура на раменната става, травматичен артрит и фиброзна семианкилоза.
Fractura colli anatomici humeri – асептична некроза вследствие смутено кръвоснабдяване на главата.
Fractura colli chirurgici humeri – аддукционна контрактура на раменната става, невралгии /вследствие притискане на plexus brachialis/, водещи до двигателен дефицит, възможно е развиването на деформираща артроза на раменната става.
Счупвания на диафизата на раменната кост
Характерни са за зрялата възраст, но се срещат при новородени /акушерски счупвания/, при деца и възрастни.
Механизъм – директен – напречен ход на фрактурата или раздробяване, индиректен – след огъване на костта – триъгълен фрагмент, със завъртане – торзионно счупване с винтова фрактурна линия. При възрастни – спукване /fissura/, при деца – тип зелена клонка /infraction/. Разместванията са пълни и разместени съответно странично ъглово и периферно.
Клинична картина – анамнестично - даннни за външно травматично въздействие, изпукване на костта, остра болка и невъзможност за движение, болният придържа мишницата със здравата ръка, тя е подута и болезнена, наличие на патологична подвижност и крепитации на фрагментите.
Лечение: наместване и имобилизация, оперативно.
Усложнениия: fractura nonconsolidata, pseudoarthrosis, контузия на n. radialis.
Счупвания в дисталната трета на раменната кост.
Биват :
Надкондилни и презкондилни счупвания
Кондилни счупвания
Счупвания на артикулиращите повърхности и trochlea et capitulum humeri.
Епикондилни счупвания
Тези счупвания са по-чести в детската възраст, тъй като децата имат здрав връзков апарат, а при възрастните се получават по-често изкълчване на лакътната става, поради по - малката издръжливост на ставната капсула и връзките. Биват флексионен и екстензионен тип, според механизма на получаване.
Клинична картина – болка, оток, деформация съответно механизма на фрактурата, силно ограничени пасивни движения.
Лечение: При разместените фрактури - оперативно; наместване и имобилизация – 3 - 4 седмици.
Усложнения - при екстензионен тип супра и транскондилни счупвания – Фолкманова исхемична контрактура, 70% от случаите – деца. Вследствие притискане от гипса или хематома на кръвоносните съдове.
Счупвания на предмишнечните кости
Различават се счупвания в проксималния край, в диафизата и в дисталния край.
Към счупванията в проксималния край спадат счупванията на олекранона, на главичката и шийката на радиуса и на короноидния израстък на улната.
Клинична картина – вътреставни счупвания, болка, оток, хемартроза, кръвонасядане, деформация на областта, ограничени и болезнени движения.
Лечение: имобилизация за 3 седмици, оперативно – компресионна остеосинтеза.
При провеждане на рехабилитацията не се препоръчва пасивни движения и масаж заради опасност от осификация.
Счупвания на диафизите на предмишничните кости – 25 % от всички счупвания, засяга изолирано или едновременно лъчевата и лакътната кости.
Механизъм – директен с напречна линия на фрактурната повърхност, леко коса или раздробена. Индиректно – при падане върху ръката – огъвачен механизъм – фрактурна повърхност с кос ход, с винтообразен ход или с триъгълен фрагмент. С винтообразен ход се получава в най-тънките места на костта – лъчевата кост в средата и горната част, а лакътната кост в долната трета. Деца – непълно счупване – тип “зелена клонка”. Възрастни – пълни счупвания.
Клинична картина: остра болка, деформация и ненормална подвижност.
Лечение – безкръвна репозиция, гипсова имобилизация – 3 – 4 месеца, оперативно – кръвна репозиция и фиксация.
Усложнения: псевдоартроза на двете кости или само на лакътната кост.
Фрактура на Монтеджия
Получава се при директна травма в горната трета на лакътната кост и се състои в предно изкълчване на главичката на радиуса и счупване на улната в горната й трета. Може и след тежка индиректна травма при падане на длан с фиксирана гривнена става. Също и при пряк удар върху предмишницата /париращ удар/.
Клинична картина – остра болка в проксималната трета на предмишницата, скъсяване на предмишницата с деформация в горната й трета, с ъгъл отворен обикновено назад, невъзможни активни движения, при пасивни – пружинно съпротивление.
Лечение – репозиция, ръка в супинация, гипсова имобилизация – деца – 2 месеца, възрастни – 3 - 4 месеца. Оперативно – кръвно наместване и остеосинтеза на улната.
Масажът върху лакътната става е противопоказен.
Усложнения – псевдоартроза, ненаместено изкълчване на главичката на лъчевата кост, осификати около лакътната става, калус на мястото на счупването като мост към лъчевата кост, сублуксация или разместване на дисталния край на улната с ограничаване на движенията на гривнената става.
Счупване на Галеации
Представлява счупване на лъчевата кост в дисталната й трета с разместване на фрагментите и изкълчване на лъкътната кост в дисталната радиоулнарна става. Получава се при тежка директна или индиректна травма.
Клиника – деформация и скъсяване на дисталната трета на предмишницата, болка, оток.
Лечение – наместване и задържане на фрагментите чрез заигляне, имобилизация с гипсов ръкав за 3 месеца.
Усложнения – псевдоартроза на лъчевата кост.
Счупвания в долния край на предмишнечните кости.
Счупване на лъчевата кост на типично място
Това е най-честото счупване на опорно - двигателния апарат на човека от 30 – 60 години. Бива екстензионен, флексионен, вътреставни счупвания. Най-често при падане върху ръката, рядко при директна травма.
Клинична картина – оток, болка при активни и пасивни движение.
Лечение – наместване и имобилизация за 25 - 30 дни.
Усложнения – Зудекова костна дистрофия.
Епифизиолиза на лъчевата кост
При деца между 6 – 10 годишна възраст. Получава се при падане върху дланта с дорзално флектирана китка, при възрастни се получава счупване на типично място. Представлява отлепване между метафизата на костта и епифизарната плочка.
Клиника – симптомите са като счупване на типично място.
Лечение – анатомично наместване и имобилизация 25 - 30 дни.
Счупвания на костите на китката и пръстите
Счупване на карпалните кости
Предизвикват се от директна травма с удар, прегазване, премазване. Възможно е счупване едновременно на няколко кости. Най-честата фрактура в тази област е на ладиевидната кост.
Клинична картина – болка в областта на китката, оток, болка в областта на анатомичната табакера. В зависимост от мястото на счупването се различават счупвания в проксималната /20%/ в средната /70%/ и дисталната /10%/ трета на костта.
Лечение – имобилизация – до 6 месеца.
Усложнения – асептична некроза, несрастване на проксималния фрагмент.
Счупвания на метакарпалните кости
Те представляват 0.8% от всички счупвания.
Най – често са резултат от директна травма, а и от действието на сила с посока откъм дисталната част на ръката. Най – често удар откъм дорзалната или страничната повърхност на ръката. Фрактурната повърхност е с кос или напречен ход. Разместванията са странично или ъглово.
Клинична картина – болка, оток, патологична подвижност.
Лечение – наместване и имобилизация, понякога заигляне, имобилизация – 30-35 дни.
Счупвания на фалангите на ръката
Получават се в резултат от директен удар или притискане. Фрактурната повърхност е коса или напречна, може и раздробено счупване. Разместване – типично с ъгъл отворен дорзално. При счупване на средната фаланга ъгълът е отворен воларно поради преобладаващата сила на екстензора на пръстите. При деца – епифизиолиза.
Клиника – болка, подутина, деформация, невъзможни активни движения.
Лечение – безкръвно наместване, имобилизация, остеосинтеза, комбинирана фиксация – 25 -35 дни.
МАСАЖ ПРИ СЧУПВАНИЯ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК
Цел на масажа – възстановяване функцията на горния крайник.
Задачи на масажа:
• Подобряване на кръвотока в травмираните тъкани.
• Ускоряване на регенерацията на нервните влакна.
• Обезболяващо въздействие.
• Ликвидиране на отока и спазъма на съдовете.
• Намаляване на нервно – мускулното напрежение.
• Стимулиране на процесите на регенерация в костната тъкан.
• Предотвратяване на атрофията на мускулите и контрактурите на съседните стави.
Методика на масажа
Масажните процедури се назначават още през имобилизационния период. Прави се масаж в зоната на сегмента от гръбначния стълб, откъдето излизат нервите, инервиращи травмирания крайник и на свободната от гипс част на крайника, за да се предотврати венозния застой поради инактивитета.
Препоръчва се също да се прави почукване с върховете на събраните един до друг пръсти на ръката или с чукче /по няколко пъти на ден/ върху гипсовата превръзка с акцент върху проекцията на счупеното място.
След снемането на имобилизацията се прави масаж по определената за целта методика – частта над мястото на счупването, под него и накрая върху него. Над мястото на счупването масажът се прави интензивно. Така ще се ликвидира настъпилата по време на имобилизацията атрофия на мускулите. Прилага се и масаж на съседните на счупването стави като се отделя специално внимание на активните и пасивните движения. При забавено образуване на калуса се извършва енергичен масаж на здравите околни тъкани. Непосредствено след снемането на гипсовата превръзка трябва да се обърне внимание на състоянието на кожата, тъй като тя е чувствителна и понякога е болезнена. Това налага използването на подходящи подхранващи кожата намазващи вещества.
При фрактурите се правят твърде много масажни процедури. Те могат да се комбинират с точков, съединително-тъканен и сегментарен масаж.
Масаж на горния крайник
Масажът на горния крайник се извършва в две изходни положения: тилен лег и седеж. Крайникът се отвежда на 25 - 30° от тялото, а лъкътната става е сгъната на 15-20° и се поддържа в определена позиция от работещия при масажиране на отделните части. При второто изходно положение кръйникът на масажирания се поставя в релакс поза на височината на гърдите върху маса. Масажът започва с общо, предимно обхващащо поглаждане на целия горен крайник. Посоката е от върховете на пръстите до аксиларната ямка и раменната става. Прилагат се трите основни похвата на поглаждането, които се дозират според състоянието на масажирания. Извършват се до пълното релаксиране на крайника, докато се почувства затопляне. След общото въздействие се преминава към последователно масажиране на отделните части.
Масаж на ръката
Ръката се разделя на три части: длан, гръб и пръсти. Те имат различен анатомичен строеж и е необходим специален методически подход при масажирането им. Масажът започва с поглаждане. На гръбната повърхност се прилагат трите основни похвата /обхващащо, плоскостно, финско/, а на дланната – гребеновидно поглаждане. Посоката на масажните линии е от върховете на пръстите към китката. Пръстите се разтриват със специалните за тях похвати. Прилага се голяма щипка за всеки пръст поотделно. След това се обработва всяка става на пръстите с похвата малка щипка, който се изпълнява надлъжно и напречно спрямо оста на ставата, праволинейно - плъзгащо или спираловидно. На пръстите се прилагат пасивни движения – сгъване и разгъване за поддържане на нормалния обем на движение в ставите. При ограничена подвижност или блокаж на ставите е необходимо да се приложи т. нар. “игра на ставите”. Ръката е поставена в пронация, масажиращия фиксира проксималния сегмент на ставата. Извършват се движения с дисталния сегмент нагоре – надолу и в хоризонталната равнина в обем от 0.5 – 1.0 мм. Движенията се изпълняват няколко пъти до отблокиране на ставата, съпроводено с характерен звук /изпукване/.
Разтриването на гръбната повърхност на ръката се извършва с върховете на пръстите за четирите междукостни мускула, разположени между предкиткените кости. Изпълняват се праволинейно – плъзгащи движения едновременно с четирите пръста или с последователно плъзгане на двата палеца. Метакарпалните кости се раздвижват една спрямо друга надолу и нагоре. Дланната повърхност на ръката се разтрива четковидно с енергични движения докато се получи затопляне. Така се обработва тенарът, хипотенарът, трите дланни междукостни и червеобразните мускули. Следва щепсевидно размачкване на тенера и хипотенера и натисково размачкване с палеца за мускулите на дланта. Извършва се и попляскване по дланната повърхност на ръката. Масажът на ръката завършва с поглаждане.
Масаж на китката
Започва с концентрично поглаждане. Разтриването се извършва с основата на дланта или с върховете на пръстите – праволинейно и спираловидно, в надлъжна и напречна посока, кръгово и щипцевидно плъзгащо. След разтриването се прилага пасивно сгъване, разгъване, радиално и улнарно отвеждане и кръгообразни движения. Масажът завършва с концентрично поглаждане на цялата китка.
Масаж на предмишницата
Масажът се прилага по вътрешната повърхност на предмишницата /на мускулите сгъвачи/ и по външната /на мускулите разгъвачи/. Поглаждането се извършва с трите основни похвата – плоскостно, финско, обхващащо. Изтискването се изпълнява с едната ръка, като работещата и поддържащата ръка се редуват. Двете мускулни групи се разтриват последователно с някои от основните похвати: спираловидно, зигзаговидно с основата на дланта, четковидно и рендосване. При необходимост от по-детайлно разтриване разгъвачите се разтриват и с върховете на пръстите. За размачкването на тези мускулни групи са приложими натисковото с палец и щипцевидното размачкване във всичките му варианти. Прилагат се леки ударни похвати като потупване, пощипване,наплескване и др. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на лакътната става
Поглаждането на лакътната става е концентрично. За разтриването ставата е леко сгъната, като се прилагат всичките основни похвати. Масажиращият извършва пасивно сгъване и разгъване на лакътната става, а на радиоулнарната става – супинация и пронация. Масажът завършва с концентрично поглаждане.
Масаж на мишницата
Масажиращият поддържа с едната ръка лакътната става на масажирания, като предишницата му е легнала върху предмишницата на поддържащия горен крайник. Двуглавият мускул се поглажда гребеновидно, грапавидно, с гладене и с трите основни похвата, изпълнени от лакътната към раменната става. След смяната на поддържащата ръка се поглажда по същия начин триглавия и делтовидния мускул. Изтискването се изпълнява от същото изходно положение. Разтриването се осъществява с основните похвати, с основата на дланта – спираловидно и зигзаговидно, рендосване и четковидно. Мускулните групи на мишницата се размачкват напречно и надлъжно, а също и с валяне като ръката на масажирания се поддържа под мишницата на масажиращия. От ударните похвати се прилагат потупване, попляскване и сечене. Полюляването се прави с едната ръка лабилно и стабилно, поотделно за двуглавия, триглавия и делтовидния мускул. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на раменната става
Масажът на раменната става се извършва от изходно положение тилен лег или седеж на масажирания. Тя се поглажда ветриловидно от двете й страни, а се разтрива по предната, задната и горната повърхност /около раменния израстък на лопатката/. Използват се похватите, изпълнени с основата на дланта, с върховете на пръстите и с гръбната страна на средните фаланги /със свите пръсти/. За разтриване на горната повърхност крайникът се поддържа отведен под прав ъгъл и леко сгънат в лакътната става. За разтриване на раменната става отпред масажираният поставя ръката си на кушетката зад поясната област, с обърната навън длан. За разтриване на рамото отзад масажираният поставя ръката си отпред на противоположното бедро. Извършва се сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане, вътрешна и външна ротация, и поглаждане на ставата.
Масажът на горният крайник завършва с разтърсване и общо поглаждане от пръстите до раменната става, с което се успокояват тъканите.
Сегменторефлекторен масаж
Всички органи, тъкани и системи на човешкия организъм представляват единно цяло и се намират в определени взаимоотношения помежду си. Ето защо нито едно заболяване не се проявява като локално, а винаги предизвиква рефлекторни изменения в сегментно свързаните функционални образования, предимно от същия сегмент на гръбначния мозък. Рефлекторните изменения могат да настъпят в кожата, в съединителната и мускулната тъкан, в периоста, които от своя страна могат да влияят върху първичното огнище и да поддържат патологичния процес. Отстраняването на тези изменения в тъканите може да ликвидира първичния патологичен процес и да възстанови нормалното състояние на организма.
Сегментнорефлекторния масаж в клиничната практика се основава на факта, че се прилагат специално разработени, научно обосновани и диференцирани за отделните заболявания методи. Различават се сегментарен, съединителнотъканен, периостален и др. видове сегменторефлекторен масаж.
Сегментарен масаж
Основоположници на този вид масаж са О.Глезер и А. Далихо /1965/ . Тъй като всеки патологичен процес оказва рефлекторно влияние върху покривната тъкан на тялото, сегментарният масаж има следните цели и принципи:
- Откриване и отстраняване на всички рефлекторни изменения във всички достъпни за масаж тъкани на тялото;
- Обработка на отделните изменения с оптимални масажни похвати, а също и в комбинации. Тъй като рецепторите реагират на адекватни дразнения бързо, различните масажни действия оказват различно влияние върху тъканите;
`- Изборът на количествените, пространствените и времевите параметри на масажната методика се определят в зависимост от топографските отношения на поразените зони и значимостта на резултатите от диагнозата. Въпреки че рефлекторните прояви са изразени предимно в определени сегменти, те могат да имат и отдалечена атипична локализация.
Необходима предпоставка за лечебния ефект от сегментарния масаж е правилната диагноза и адекватната методика на работа при всички палпируеми рефлекторни изменения. Изследването се извършва в рамките на сегмента на конкретния орган /в случая С5 –Th2, който е сегмент за свободния горен крайник/. Провежда се по слоеве като се започва от кожата и се прониква в по-дълбоките тъкани. Похватите се прилагат в същата последователност в съответствие с рефлекторните находки в тъканите.
Кожните зони с хиперестезия /зони на Захарин – Head/ се установяват палпаторно или с боцкане. Могат да се регистрират и други изменения в чувствителността, парестезия, хипестезия и даже анестезия. Обработват се с повърхностно или дълбоко поглаждане.
Съединителнотъканните зони се откриват чрез щателен оглед и чрез метода на кожната гънка. От похватите на сегментарния масаж при съединителнотъканно набъбване /имбибация на рехавата съединителна тъкан/ се прилагат вибрации и разтриване /с палец, с два пръста или с основата на дланта – спираловидно/ с лек натиск. При хлътвания /придърпвания/, които показват, че съединителната тъкан е ретрахирана и количеството на течната среда е намалено, се използват дълбокото поглаждане и разтриването. Други похвати, с които се работи при съединителнотъканните изменения, са: тангенциално дразнене /разтеляне на съединителната тъкан/, похват на “пилетата”, похват на “срещуположните палци”, “разтегляне” и водене на “кожен валяк”.
Похватът на “пилата” се прилага на гърба. Ръцете се поставят в зоната като за концентрично поглаждане и между тях с леко притискане се захваща кожна гънка. Похватът на “срещуположните палци” се извършва в надлъжна и напречна посока спрямо обработваната зона. Палците са успоредни и плътно прилепнали към кожата. Движението е трикратно плъзгащо, така че да се получи противоположно разтягане на подлежащата тъкан. След това долният палец се приплъзва и се поставя над другия, като разтягането се извършва отново. С този похват се третират добре паравертебралните зони. Похватът “разтегляне” се осъществява с улнарните ръбове на двете ръце, а при по-малки зони може и само с пръстите. С улнарния ръб на едната ръка се фиксира тъканта, а с другата се разтяга зоната, като дланта е обърната по посока на движението. Използва се и още един похват за обработване на пространството между бодилковите израстъци на гръбначния стълб. Върховете на втория и третия пръст на двете ръце се поставят така, че бодилковият израстък да бъде между четирите пръста. Всеки пръст изпълнява малки кръгови движения и противоположно разтягане на кожата около, нагоре и надолу спрямо бодилковия израстък с постепенно увеличаване на натиска. Тези зони се обработват от каудална към краниална посока.
С всички изброени похвати се цели да се разтегне съединителната тъкан, да се получи подвижност на кожата и подкожието спрямо подлежащите мускули и кости, а откъм изразен рефлекторен ефект и нормализиране на нарушените функции.
В мускулите /зоните на Mackenzie/ чрез палпация или защипване се търсят изменения в мускулната консистенция или на хипералгични зони в тях. Обработването им е в зависимост от находката. При хипертонус се прилага непрекъсната вибрация със слаб натиск или бързо нежно разтриване. По - големите зони се третират с комбиниран похват на разтриване – палецът е в опора, а четирите пръста изпълняват кръгово движение с последващо дълбоко плъзгащо движение, което се повтаря, докато се обхване цялата зона. Те се обработват още с валяне /разместване/ и разтягане. За миогелозите /мускулните втвърдявания/ се прилага дълбоко разтриване и размачкване. Мускулният хипотонус се обработва с дразнещи възбуждащи похвати – разтриване, размачкване, силен натиск, честа вибрация.
Периосталните находки се откриват палпаторно и представляват предимно максимални /болезнени/ точки. Третират се с кръгово поглаждане и разтриване или с натиск.
Сегментарният масаж започва с обработване на паравертебралните зони, тъй като емпирично е доказано, че те имат задържащо функционално влияние. Това води до изчезване на периферните рефлекторни изменения.
Във всички случаи отначало се третират каудалните зони, а след това се отстраняват измененията в по-високите сегменти, т. е. Продължава се в краниална посока.
Масажът се провежда от повърхностните към дълбоко лежащите тъкани. След обработване на сегментарните зони се преминава към масажиране на периферните участъци в посока към гръбначния стълб, а при масажиране на крайниците – от дисталните към проксималните части.
При некачествено техническо изпълнение или неадекватно дозиране на масажната процедура могат да възникнат нежелателни реакции в сърдечната област, позиви за повръщане, стягане, главозамайване, главоболие и др., които трябва да бъдат предотвратени своевременно.
Лечебният курс обикновено включва 10 – 12 – 15 процедури, които се извършват всеки ден или през ден. Продължителността на отделните процедури е 20 -40 min.
Съединителнотъканен масаж
Това е масаж в рефлекторните зони на съединителната тъкан, който е открит и разработен от Е. Dicke /1929/ и теоретично е обоснован от Н. Kohlarusch /1955/. При заболявания на вътрешните органи и системите Е. Dicke открива повишен тонус в интерстициалната съединителна тъкан в трите преходни слоя на тялото в сегментите,
имащи обща инервация с поразените органи, а именно между кожата и подкожния слой, между подкожния слой и фасцията и между самите фасции на туловището и крайниците. Тези участъци с повишено напрежение на тъканите се наричат съединителнотъканни зони. При патологични състояния палпаторно се открива, че подвижността на тези зони, т.е. На интерстициалната съединителна тъкан, е понижена или напълно липсва. Състоянието на зоните се преценява чрез оглед и палпация. При огледа се откриват промени в релефа на кожата – лентовидни придърпвания, плоскостни вдлъбвания, набъбвания и др. Палпацията се осъществява чрез изтегляне на кожна гънка, при което кожата в поразените зони се премества като “блок”, без да образува гънки, а релефът й е т.нар. тип портокалова кора. При защипване на симетрични кожни участъци в страната с повишено тъканно напрежение кожната гънка е по - дебела. Чрез разместване на подкожието могат да се установят още възли, уплътнения, ръбци, болезнени зони.
Този масаж се изпълнява със строго специфичен похват. Осъществява се тангенциално дразнене с изтегляне и натиск в съединителната тъкан с върховете на третия и четвъртия пръст на едната ръка, а другата фиксира обработваната зона. При изтеглянето болният трябва да усети една характерна болка на “рязане” или “драскане с нокът”. Усещането на тъпа болка е израз на неправилна техника.
В зависимост от дълбочината на работа се различават три техники:
А./Кожна техника. Разместването се осъществява между кожата и подкожието. Натискът е слаб, прилага се по – къс или по- дълъг работен ход.
Б./ Подкожна техника. Натискът е по - дълбок. Дължината на работния ход зависи от напрежението в тъканта. Колкото по-голямо е то, толкова по-късо е изтеглянето. Късият работен ход е насочен перпендикулярно към костите, мускулите или фасциите, а дългият – в дълбочина под ъгъл спрямо тях.
В./ Фасциална техника. С натиск се прониква на по - голяма дълбочина, за да се достигнат фасциите и залавните места на мускулите. Работният ход е най - къс.
Масажните движения се изпълняват бавно, тъй като за всяко дразнене е необходимо време за настъпване на реакцията.
Посоката на изтеглянето в трите слоя на кожата е различно. При подкожната техника то е в пососа на цепливостта на кожата или по линиите на Benninghoff. При фасциалната техника изтеглянето е по дължината на мускулните влакна, фасциите и костите, а някои къси работни ходове са напречни. Започва се от най - ниско разположените зони и се върви краниално. Масажът се прилага през един или два дни. Продължава до изчезване на съединителнотъканните находки – около 10 - 20 процедури за лечебен курс. Продължителността на процедурата не трябва да надхвърля 40 мin, като с натрупване на процедурите времето се съкращава.
При прилагането на съединителнотъканния масаж се развиват някои местни и общи реакции от страна на организма: изразен кожен дермографизъм; уртикароподобно подуване на мястото на зачервяването; поява на подкожни кръвоизливи – т. нар. асептичен блок; сънлииивост; вегетативна реакция с изпотяване.
Този вид масаж има изразен спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура и подчертано добро действие върху кръвоносните съдове: разширява артериите и артериолите.
Периостален масаж
Нарича се още натисков масаж. Прилага се в реактивните /максималните/ точки на периоста. Извършва се с върховете на пръстите или с втората интерфалангеална става на третия пръст, като внимателно се определя интензивността на натиска в зависимост от индивидуалните особености на болния.
Масажното действие се изразява в местно възбуждане на кръвообращението и регенерацията на клетките, особено в периоста, но се влияе предимно рефлекторно върху органите, свързани по нервен път с масирания сегмент от периоста /скелетомер/. Методът оказва болкоуспокояващо действие при болезнени процеси.
Първи опити за прилагане на приосталния масаж правят Р. Vogler /1928/ и Н. Kraus /1963/, като подобно разработват клиничното му приложение.
Периостаналната находка се открива чрез грижлива палпация на костта върху съответния за даден орган сегмент. След намиране на периостаналните точки се пристъпва към специфичния масаж. Прилага се ритмичен натиск върху периоста с фреквенция 1 sek. Ако се работи върху ребрата, натискът е във фазата на издишване, а при вдишване се отпуска. Започва от каудално към краниално разположените точки, всяка точка се притиска за 2 – 3 min, докато се притъпи болката. Масажът се назначава през един или два дни, тъй като дрезненето предизвиква неспецифична възпалителна реакция /асептичен периостит/. На самата периферна точка на костната тъкан периосталният масаж предизвиква хиперемия, хипертрофия или хиперплазия. Тъй като точката кореспондира с вътрешния орган, подобни прояви се развиват и в него. Масажът се прилага до изчезване на периосталните болезнени точки.
Най-изразено действие на този вид масаж е обезболяващият ефект.
