Акупресура

Акупресура

Същност и значение на акупресурата – възниква преди повече от 5000 год., в далечния изток. Акупресурата е метод, при който пръстите докосват, притискат, разтриват определени биологично активни точки (БАТ). Според древните лекари те са центрове, в които потока на биологичната енергия се блокира при заболявания на съответни на тях вътрешни органи. Тогава точките стават болезнени. Акупресурата има за цел да деблокира точката или да предаде енергия, при недостиг на такава и вследствие се получава оздравителен ефект. Акупресурата е приятна безболезнена, безкръвна процедура създаваща възможност за близък контакт между пациент и лекуващ. Методът е лесно приложим на всякъде и по всяко време.
Значение – има профилактично, диагностично и лечебно действие. Акупресурата се използва най-добре за повишаване на защитните сили на организма и за укрепване на вътрешните органи. За тонизиране, ободряване, стимулиране и поддържане на добро общо състояние.
Показания и противопоказания – акупресурата е показана при: нервнопсихични напрежения, преумора, главоболие, запек, нервно-вегетативни смущения, заболявания на НС – неврити, плексити, радикулити, невралгии, заболявания на ОДА – артрози, артрити, атрофия на мускулите, алергии, грип, вирусни и простудни заболявания, високо и ниско артериално налягане, астма и др. акупресурата е противопоказана при: тумори, остри възпалителни процеси с температура над 38°, инфекциозни заболявания, при някои кожни заболявания и алкохолици, туберкулоза, хемофилия, кръвотечения, при бременност, на деца до 1 год., на възрастни хора над 70 год., кахексия и др.
Традиционни представи за въздействия на акупресурата
Традиционната китайска медицина в течение над 5000 год. е създала своя философия за диагностика и специфична терапия. Тя има самостоятелна медицинска школа, различаваща се от западната, арабската, тибетската и индуската медицина. Според тази философия се приема, че човек е продукт на природата и се подчинява на същите закони. Човек е космос в умален вид. Създават учение за ИН – пасивно (отрицателно) и ЯН – активно (положително), които взаимно са свързани и взаимно противоположни. Това са всички полярни сили – начало, енергия, които се проявяват в природата и човека, тези две сили са в постоянно движение. Според традиционните източни представи съществува правило – ако ИН намалява, ЯН се увеличава и обратно. ЯН дава живот, ИН го поддържа и продължава.
ЯН е активност, деактивност, мъжко, сила, умствена енергия, високо, голямо,небе, лято, ден.
ИН е пасивно, покой, успокоява, вода, ниско, земя, зима, нощ, женско.
В основата на здравословното състояние на човека стои хармонията между ИН и ЯН. Нарушаването на това равновесие води до болест, а разделянето – до смърт. Възстановяването на равновесието между ИН и ЯН води до оздравяване.
Учение за енергиите
Термина жизнена или биологична енергия се приема като символа ЧИ. Под въздействие на ЧИ се извършва цялата жизнена дейност на човека. Тя се усеща като преминаване на ток, боцкане, тръпнене, топлина. При добро здраве ЧИ циркулира в организма по канали наречени меридиани. При болест се получава нарушаване протичането на ЧИ като има или излишък или недостиг на енергия в някои органи или системи. Според източните представи състоянието на здраве и болест е в динамично равновесие. При нарушаване на това равновесие е необходимо да бъде възстановено. Това означава, че се е нарушила циркулацията на ЧИ. Въздействието става в биологично активните точки, които се намират по хода на меридиана.
БАТ – установено е че в областта на акупресурната точка е понижено кожно електрическото съпротивление и се повишава електрическата проводимост на кожната температура.
Доказано е че в точките са струпани голям брой рецептори, нервни окончания, артериоли, лимфни съдове и по рехава съединителна тъкан. Големината на точките е с диаметър от 2-3 мм., до 0.5-1 см. При болест площта може да се уголеми и да достигне 5-6 смІ.
Установени са 361 БАТ, 178 извън меридианните точки и 170 точки на ушната мида.
Учение за меридианите
Жизнената енергия ЧИ циркулира в организма по пътища наречени меридиани. Меридианите са разположени по кожата и имат клонове вътре в тялото. Съществуват 14 меридиана, 12 са чифтни, симетрично разположени по кожата от двете страни на тялото и два не чифтни срединни меридиана, които преминават по средната линия на тялото. В краищата си меридианите са свързани с вътрешни клонове последователно един с друг и така се образуват затворена система, по която циркулира ЧИ. Всеки меридиан има най-голяма активност 2 часа в денонощието и най-малка активност след 12 часа. Шест от меридианите са ЯН и се намират по задната странична част на тялото и крайниците, те отговарят за кухинните органи – стомах, черва, пикочен мехур и др.
Шест са ИН и се намират по предната страна на тялото и вътрешната страна на крайниците. Отговарят на паренхимните органи – черен дроб, бял дроб, далак и др.
Двата не чифтни меридиана не влизат в общия кръг на денонощна циркулация на ЧИ. Те имат командна функция над 12-те чифтни меридиана. При патология представляват преливници на ЧИ.
Заден среден меридиан (ЗСМ) – се нарича управляващ, защото контролира цялата енергия на ЯН.
Преден среден меридиан (ПСМ) – той контролира всички ИН меридиани.
Специални точки
На всеки от 12-те меридиана се намират точки с по особени свойства и специални значения.
1) Алармена точка (сигнална) – сигнализира настъпващи болестни проблеми в меридиана и свързани с него органи, точката става болезнена и тя може да се намира върху самия меридиан или върху друг меридиан. Тя се бележи – А
2) Тонизираща (възбуждаща) – добавя енергия в меридиана когато има недостик. Прилага се при рязка умора, парези, намалена чувствителност. Бележи са – Т
3) Успокояваща – при обработването й намалява излишната енергия в меридиана. Успокоява болковите синдроми. Бележи са – У
4) Точка избор (помощник) – акупресурата в нея може да доведе до намаляване или увеличаване на енергията в меридиана в зависимост от вида на масажа. Бележи са – Из
5) Шлюзова точка – тя съединява два последователни меридиана. Чрез акупресурата се прехвърля енергия от единия в другия меридиан. Тя се бележи – Ло
6) Хармонизираща – тези точки лежат в началото и края на меридиана, при обработването се уравновесява енергията в меридиана. Бележи са – Х
7) Съединителна – тя контролира функцията в меридиана, важна точка за профилактика. Бележи са с – Шу
12-те Шу точки са разположени по първия клон на меридиан – пикочен мехур.
Локализация на точките
Точките трябва да се търсят в костни ямки между сухожилия, мускулни снопчета и др. когато се пълпира или натисне мястото на точката се получава чувство на болка, тръпнене. Предварително трябва да сме ориентирани за мястото на точката, след което я търсим по тялото. За определяне мястото на точките ни служат, анатомични ориентири – гънки на стави, костни издадености и др. За определяне на разстоянието на точката спрямо др. точка се използва индивидуална мярка наречена ЦУН. Като един ЦУН е равен на разстоянието между кожната гънка на средната фаланга при сгънат среден пръст на ръката, при жените на дясната и мъжете на лявата ръка.
Един ЦУН е равен на палеца на ръката в ИФС.
Основни правила на акупресурата
Помещението трябва да е тихо с температура 20-22° С.
Пациента трябва да е легнал или седнал удобно, този който извършва акупресурата да е в удобно облекло.
Натиска се извършва не с пръста, а с цяла ръка или цялото тяло.
Болния и лекуващия не бива да се употребявали алкохол 24 ч. преди процедурата.
Преди процедура пациента трябва да е изпразнил тазорезервоарите си.
Акупресурата се прави не по-рано от 30 мин. след нахранване.
Ø Правила за работа
1) Акупресурата започва от най-болезнената точка и се преминава към по-малко болезнена точка.
2) Работи се върху симетричните точки на двете страни.
3) На един сеанс се обхващат само 5-6 точки в началото, като се обхващат до 10 точки.
4) Натискът в точката не преминава границата на болката.
5) По време на манипулацията въздействието трябва да бъде от по-леко към по-силно.
6) След обработване на точките се прилагат масажи на меридианите. Извършва се общо поглаждане на целия меридиан.
7) По време на процедурата трябва да се наблюдава болния за нежелателни реакции.
Диагностика на точки
1) Оглед – оглежда се мястото за промени по кожата.
2) Опипване – опипва се мястото на точката, като се търси болезненост и повишена температура.
3) Защипване – с палец и показалец се защипва кожна гънка в областта на точката и се издърпва.
4) Натиск – с един или повече пръсти се извършва дълбок натиск в точката, като се търси болезненост, уплътненост, втвърдяване.
Ø Методика на работа
Стимулираща – прилага се лек повърхностен нежен допир или натиск с рязко поставяне или отделяне от точката. Може да се приложи кръгообразно разтриване в самата точка с бързи движения – 5-7 до 30 сек.
Успокояваща – извършва се бавно с постепенно извършване на натиска в дълбочина до границата на болка. Поддържа се продължителен натиск и постепенно отпускане и отделяне на пръстите. Кръгообразно разтриване – 2-3 мин.