За антибиотиците
-Как сте? – пита лекар пациента.
-Мисля по-добре, докторе. Вашето лекарство
ми помогна. Стриктно следвах указанията,
написани върху шишенцето.
-И какво пишеше там?
-„Да се държи плътно затворено.”
Думата антибиотик произлиза от латинските думи- „анти”- против, и
„био”- живот. Антибиотиците са веществата, които избирателно потискат жизнените функции на някои микроорганизми. Известни са около 100 вида антибиотици, но само малка част от тях се използват в медицината, защото са отрова не само за микроорганизмите, но и за целия човешки организъм .
Дълго време антибиотиците са се смятали за панацея и са се предписвали и при най-малкия признак за инфекция. Освен силните алергични реакции, които се проявяват под въздействието на препаратите от тази група, анти-биотиците действат пагубно на здравето и живота на пациентите, които ги използват. Няколко примера за коварното им действие:
♦стрептомицин- може да увреди слуховия и вестибуларния апарат;
♦биомицин –може да има усложнения при храносмилателните органи;
♦левомицетин-задържа кръвообразуването, което е опасно за човешкия организъм, който се бори с инфекцията;
♦антибиотиците потискат жизнените функции на клетките, произвеждащи протеин (белтъчния строителен материал на зародиша) и затова някои май-ки, употребявали по време на бременността антибиотици, раждат нежизне-способни или уродливи бебета.
Здравето на бебето също е застрашено, ако поема антибиотици по време на кърменето. Всички препарати от тази група имат вредно влияние върху майката и детето, например:
деца, чиито майки са използвали циклофсатин, страдат от нарушена структура на костите и омекването им;
аминоглюкозидите и тетрациклините увреждат костите и зъбите на ново-родените, предразположени са към болести на венците , кариеси;
стрептомицин действа на мозъчната дейност на бебето и за дълъг период дестабилизира езиковите му функции;
септранът предизвиква постепенно увеличаване на билирубините в чер-вата на новороденото и може да доведе до чревно разтройство, нарушена дейност на хранисмилателните органи;
пеницилинът предизвиква тежка алергична реакция при 16% от новоро-дените и също нарушава дейността на червата.
Освен че антибиотиците увреждат здравето, употребата им предизвиква зависимост от тях, привикване към определен вид- налага се да се премине към по-силно действащи препарати. По вина на антибиотиците човечес-твото е заплашено от множествена лекарствена резистентност. Ако отно-шението към антибиотиците не се промени, то в скоро време всички из-вестни техни разновидности ще престанат да действат. След победата на антибиотиците над страшните инфекции оптимизмът на медиците се заме-ня с тревога: антибиотиците сякаш станаха любима среда за бактериите и те, усвоили опита на „предците” си, си изработиха защита срещу лекар-ствата.
Сега медиците с тревога отбелязват, че болести, които са били под кон-трол или на границата на изчезването успешно се завръщат. Много от тях дълго време успешно са били лекувани с антибиотици. Но минават години и микробите се приспособяват и видоизменят. Изменят се симптомите и картината на заболяването и най-важното- не се поддават на лечение и с най-силните антибиотици.Така се появяват видоизменени туберкулоза, ко-ремен тиф, менингит, белодробни възпаления. Специалистите намират пряка зависимост за тази лекарствена устойчивост в нерационалната лекар-ствена терапия, която се предписва от лекарите, от една страна, и некон-тролируемото използване на антибиотици в бита- в друга. Защото в апте-ките без рецепта може да се купи антибиотик, дори от най-силните.
За съжаление практика е при всяко неразположение (хрема, кашлица, главоболие) да се използват антибиотици, вместо препарати, изработени на растителна основа, които да повишават имунитета на организма и да по-тискат инфекцията. Още по-добре е да се води здравословен начин на жи-вот и тогава да забравим за антибиотиците.
Използването на антибиотици е оправдано, когато става въпрос за сериозна, заплашваща живота инфекция.
Но така или иначе засега не бихме могли да минем без антибиотици. И щом сме принудени да ги използваме, поне да го правим грамотно, за което понякога митовете за тяхното използване пречат. Кои са митовете?
Трябва да се откажем категорично от антибиотиците
За съжаление някои болести засега могат да се лекуват само с антибио-тици. Такива са микроплазмена инфекция на белите дробове, хламидиоза, инфекциозният ендокардит и др. Лекарите смятат, че без тях не може при пиелонефрит, ангина, пневмония, отит, синузит, абсцес, сепсис. Ако при тези заболявания не се приложи лечение с антибиотици, могат да се раз-вият сериозни усложнения.
Антибиотиците лекуват всички инфекции
Това не е вярно. Няма смисъл да се опитваме да лекуваме с антибиотици остри респираторни вирусни инфекции, грип, рубеола, хепатит и други заболявания, чиито причинители са вируси.
Ако при приемането на антибиотици има подобрение, може да се спре приемането им
Ако лекарствата не се приемат точно по предписанията на лекарите, има опасност болестта да се поднови. Освен това при следващото приемане на антибиотици може да се окаже, че те вече не действат, тъй като чуждите микроорганизми по време на първото „стълкновение” с лекарствата са се научили да им противодействат.
Всички антибактериални препарати са антибиотици
От научна гледна точка за истински антибиотици се смятат препаратите, които се получават от микроорганизми и се наричат полусинтетични. Сул-фаниламидите (бисептол, фурацилин и др.) не са антибиотици. Те имат различен механизъм и различна ефективност на въздействие върху бак-териите и човешкия организъм.
Антибактериалните препарати са по-ефективни и по-безопасни от антибиотиците
Ефективността на препарат зависи дали е правилно подбран, както и от индивидуалните особености на организма. В някои случаи прекаляването с антибактериални средства води до алергична реакция. В много случаи тези препарати са по-токсични и отрицателното им въздействие върху черния дроб и бъбреците и много по-силно от антибиотиците.
Алергията към антибиотиците се предава по наследство
Това е само предположение, което е далеч от истината. До този момент няма научни данни, потвърждаващи мнението, че алергията към антибио-тиците се предава по наследство.
Колкото по-скъп е антибиотикът, толкова е по-ефективен
Това не е показател. Цената зависи от много фактори и на първо място от страната-производител и от времето, когато препаратът е разработен и се е появил в търговската мрежа. В някои случаи антибиотици от първо поко-ление, към които се отнася пеницилинът, са много по-ефективни, отколко-то скъпите антибиотици четвърто поколение. Например бактерията Стреп-тококус пневмония, която предизвиква отит (възпаление на средното ухо), бързо става устойчива към най-новите препарати, но загива при лечение с лекарства, създадени в средата на осемдесетте години на XXвек. Това е базирано на резултати от изследванията на американски учени, предста-вени на годишна конференция на Американското общество на микробио-лозите през Септември 1998 г. в Сан Диего. Майкъл Джейкъбс, завеждащ отделение по клинична микробиология в болницата в Кливланд, и негови-те колеги изследвали 1500 щама на бактерията Стрептококус пневмония и открили, че повече от половината са останали възприемчиви към пеници-лина, а над 90% загиват от моксицилин орамоксицилин/клавуланат – ком-бинация от антибиотици, предписвана на болни още от средата на осемде-сетте години. В същото време от въздействието на най-новите и най-силни антибиотици- зитромицин и клритромицин- загиват само една трета от щамовете на Стрептококус пневмония.