НАЙ-ОПАСНИТЕ ОТРОВНИ РАСТЕНИЯ У НАС
"Разликата между лекарството и отровата е в дозата"
Този раздел на сайта за билките е посветен не за да учи как се приготовляват отрови а за да опише кои са най-опасните отровни растения у нас, какви негативни реакции могат да предизвикат в човешкия организъм и да научи как да се предпазваме от отровните растения.
ОТРАВЯНИЯ С ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ. ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ОТРАВЯНИЯ
Някои растения съдържат отрови (токсини), предизвикващи отравяния у хората или животните. Съдържанието на отровите може да бъде временно или постоянно. Установено е, че отровността на билките се дължи на съдържащите се в тях алкалоиди, гликозиди, сапониии, органични киселини, етерични масла, смоли и др. Изсушаването на билките не унищожава, а само до известна степен намалява отровността им. В някои видове (Самакитка, Кърлеж) отровността не изчезва дори и при дълго варене. При продължително съхраняване отровността не изчезва, а само намалява. Например семената на горчивия бадем и на други костилкови видове запазват отровните си свойства в продължение на няколко години и не ги губят нито при варене, нито при печене.
Натрупването на отровата в растението зависи от фазата на развитието му, както и от възрастта му. Например в едни видове билки отровните зещества са в най-голямо количество до цъфтежа, а в други - през периода на цъфтежа или при узряването на плодовете. Неравномерно е и разпределението на отровните вещества в отделните части на растението. При едни видове растения най-отровни са плодовете, при други - корените, при трети - цветовете, листата или кората. Степента на отровността на един и същ вид растение зависи още и от почвените и климатичните условия и от географското му разпространение. Например чемериката в северните страни е по-малко отровна, отколкото на юг.
Отравянията с растения обикновено стават по няколко начина:
1. при поглъщане на части от растението или неговите отровни съставки през устата;
2. вследствие на съприкосновение на отровното растение с кожата;
3. при вдишване на разпръснати във въздуха прахообразни частици от отровни растения.
Най-чести са отравянията вследствие на поглъщане през устата. Този случай на отравяне обикновено се отбелязва, когато отровни растения се употребяват за лекуване по съвета на неуки лица или шарлатани-знахари или пък по собствено усмотрение (без необходимите познания). Понякога отравяне може да настъпи и когато поради непознаване лечебните билки се заменят с отровни, които по външнен вид им приличат.
Отравяния, възникващи от съприкосновението на отровни билки с кожата на хората, се изразяват в разнообразни поражения главно от възпалителен произход - дерматити. В отделни случаи попадналата на кожата отрова може да предизвика общо отравяне (например бясното дърво – Daphne mezereum). Отравяния с билки посредством дихателните пътища се срещат рядко и обикновено се отнасят към професионалните заболявания (например при събирачите на хмел, на чемерика, на чувен и др.). Големи букети от магнолия, мак, бял крем и др., оставени в затворени или лошо проветряващи се помещения, могат да предизвикат слабост, главоболие, гадене.
Първата помощ, която трябва да се окаже при отравяния с билки, е необходимо да бъде подчинена на следните основни принципи, валидни за-всички отравяния: лечебната помощ се оказва взднага след като се проявят първите признаци на отравяне иди сигнали, че отровата е попаднала в организма. Изясняването на причината за отравянето не трябва да отлага оказването на помощ. Пьрзоначално се пристъпва към отстраняването на отровата от храносмилателната система. При липса на самопроизволно по-връщане се прздизиква изкуствено. След това стомахът се промива неколкократно с 0.05-0.1 %-ов разтвор на калиев перманганат, 0,2%-ов разтвор на танин или медицински въглен. Промиване на стомаха тряова да се извършва дори ако са изминали няколко часа от отравянето. Целесъобразно е повърнатите материали да се затзят, за да се направи впоследствие химичен анализ, Най-до5рата и универсална противоотрова при отравяне с билки е сместа от медицински въглен (50 г.) и магнезиев окис (25 г.) При липса на магнезиев окис може да се дава само медицински въглен в големи количества или танин - 2-3%-ов воден разтвор (200-300 мл на прием) Тези противоотрови утаяват алкалоидите и гликозидите. поглъщат летливите отровни вещества, неутрализират отровните киселини и основи. Поради това, че противоотровите имат краткотрайно действие, необходимо е 20-30 минути след приемането им отново да се извърши промивка на стомаха, след което да се дават слабителни средства или да се направят клизми. Отровеният трябва да се постави на легло и да му се осигури приток на пресен въздух. Необходимо е да се вземат мерки за затопляне на тялото му чрез грейки, като му се дава да пие чай или кафе. По време и веднага след оказване на първата помощ трябва спешно да се потърси и да се осигури квалифицирана медицинска помощ.
При попадане на отровни вещества от растенията върху кожата е необходимо засегнатият участък да се измие неколкократно със сапунен разтвор, след което да се изтрие с 2%-ов разтвор на калиев перманганат. Разбира се, и в този случай е необходимо да се осигури лекарска помощ.
Жълт кантарион
Мнозина биха се учудили, че "билката за 1000-та болести" попада в този списък. Именно защото е странно затова и започваме с нея.
Руснаците казват на жълтия кантарион "зверобой". Многовековният опит е доказал, че животните с бяла козина (липса на меланин в кожата и космите), които са се хранили със сено, в което е попаднал жълт кантарион получават тежки натравяния. Едва през 50-те години на 20-ти век беше установено защо е така.
В жълтия кантарион се съдържа флуоресциращият пигмент хиперацин. При достигането му чрез кръвта до тези места на кожата, където липсва меланин, този пигмент, под влиянието на ултравиолетовите лъчи се разгражда до определени вещества, които предизвикват дерматит и стоматит а на някои места - рани, подобни на изгаряне.
Жълтият кантарион е опасен за албиносите именно поради тази причина. Тъй като албиносите избягват силната пряка слънчева светлина това означава, че все пак могат да използват билкови препарати, съдържащи жълт кантарион. Стига да не излизат на ярко осветени от слънцето места.
Семейство Картофови
Спокойно може да се твърди, че семейство картофови е най-големият природен склад за алкалоиди.
