НАСОЧВАНЕ НА УМА КЪМ ИЗЦЕЛЕНИЕ

Д-р Бърни Сийгъл

Д-р Бърни Сийгъл е завършил с отличие университета "Колгейт" и Корнейлския университетски медицински колеж. Член е на научните дружества "Фи Бета Капа" и "Алфа Омега Алфа". Той е хирург - обща и детска хирургия, в Йелската болница в Ню Хейвън и в Детската болница в Питсбърг.
През 1979 г. основава особена форма за индивидуална и групова терапия, която нарича "Необикновени раково болни пациенти" (НРБП). Философската основа на НРБП е "любефронтацията" - любяща, безопасна, терапевтична конфронтация, която подкрепя личностната промяна и изцелението, разчитаща на личния лечебен потенциал на пациентите.
В България е известен с книгата си "Любов, медицина и чудеса" - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти. Предисловието е написано от проф. д-р Иван Черноземски.
За книгата си "Любов, медицина, чудеса" д-р Бърни Сийгъл казва: "Написах тази книга, за да бъда посредникът, чрез който талантът на моите необикновени раково болни пациенти - талантът им да живеят, придобит с много болка, ще помогне на всички останали в борбата за собственото им здраве. Книгата не е само съвет за това, какво да правите; такива съвети има в изобилие. Тя има за цел да ви насочи към онази част от собствената ви същност, която може да ви даде най-добрия съвет и после да мобилизира волята ви да го последвате. Надявам се да проникна отвъд рационалния ви ум, тъй като чудесата не са продукт на хладния разум. Те са резултат от намирането на истинското Аз, а следването на чувствата е истинската пътека в живота. Намирането на истинското Аз и следването на чувствата са двете основни съставки на желанието за живот, без което изцелението е невъзможно."
Основните техники за връзка с подсъзнателния ум и оползотворяването на неговите сили са били стандартна част от обучението на хората в много култури, особено на Изток, но на Запад тези методики са били почти напълно пренебрегвани в полза на логическите процеси, обучаващи възрастните да манипулират външната среда.
През последните няколко десетилетия масовото очарование от източните науки се съчета с отдавнашния скрит интерес на психолозите и насочи професионалните медици към способността на тренирания ум да спомага за поддържането на здравето.
Сред множеството техники, използвани при психическите заболявания, най-широко прилагана и резултатна е т.нар. техника на мисловните представи (визуализацията). Не по-малко ефективни са релаксацията, хипнозата, медитация и пр., тъй като всички те са част от единен, общ процес, който обикновено наричаме комплексен подход.


1. Р Е Л А К С А Ц И Я

"Музиката е пространството между нотите."
Клод Дебюси

Релаксацията не е заспиването пред телевизора или забавата с приятели.
Релаксация е стихването на умствената дейност и отдръпването на ума и тялото от външната стимулация. Релаксацията е начин за "изтриване на черната дъска", по която сме написали своите земни тревоги. Целта на релаксацията е да се постигне лек транс, понякога наричан алфа-състояние, тъй като при него в ума има главно алфа вълни, появяващи се при дълбоката релаксация. Предизвикването на такова състояние е първата стъпка при хипноза, йогистка медитация и пр., при което се постига т.нар. обратна биологична връзка, насочена към наблюдаването, контролирането и модифицирането на емоционални, нервни и мускулни реакции, вкл. кръвното налягане и пулса.
Пример за релаксация е слушането на музика (най-често насаме), която ни успокоява. Целебната сила на музиката е известна от библейски времена. В епохата на пророците арфистите свирели специална музика, за да предизвикат душевно състояние, за което се смятало, че активизира екстрасензорните сили. "И когато гусларят свиреше на гуслата, тогава ръката Господня се допря до Елисея." (ІV Царства, 3:15). Давид свирел на цар Саул, за да му помогне да се пребори с депресията и параноята си.
Музиката отваря духовен прозорец. Чувал съм, че когато Господ сътворил душата, дал й за лекарство музиката. Музиката намалява тревогата, стреса и болката. Когато се използва за терапия, пациентът трябва да реши коя музика е най-успокояващата за него.
Не се обезкуражавайте, ако отначало техниките на релаксация ви се сторят трудни. Релаксацията и медитация са особено трудни за западния човек поради постоянното натоварване на ума с реклами, шум, насилие и всякакви медийни стимулации. За западния човек понякога е трудно да понесе дори няколко минути бездействие и тишина. Чрез релаксацията ние издигаме около себе си стена, за да спрем този информационен потоп. При релаксацията преставаме да чувстваме и тишината може да ни се стори плашеща. Но тя ни дава възможност отново да мислим и да чувстваме.


2. М Е Д И Т А Ц И Я

"Молитвата е говорене,
медитацията е слушане."

Всъщност медитацията е метод, чрез който можем временно да престанем да се вслушваме в повелите и безумието на всекидневния живот и така да успеем да забележим други неща - нашите по-дълбоки мисли и чувства, продукта на подсъзнателния ни ум, покоя на чистото съзнание и духовността.
Ако я наречем вслушване, медитацията изглежда напълно пасивна, но тя е и активен процес, макар и не в общоприетия смисъл на думата. Тя е средство да насочим ума към състояние на релаксирано съзнаване, което, макар и по-малко податливо на външни дразнители, е по-способно от обичайното да се съсредоточи върху нещата, на които искаме да обърнем внимание.
Има много начини за постигане на това състояние. Някои учители препоръчват насочване на вниманието към символичен звук или дума (мантра) или към единичен образ, например пламъка на свещ или мандала - символичен знак, най-често кръг в квадрат, който има много значения.
Други учители препоръчват съсредоточаването върху дишането, трети - внимателно да се възпира ума от мислене. Резултатът е един и същ - дълбоко успокояваща празното или транс, който укрепва ума, освобождавайки го от обичайния смут.
Чрез напътствие и практика медитацията може да се превърне в зашеметяващо усещане за космическо единение и просветление. В началото промените са едва доловими, но с практиката концентрацията чувствително се подобрява, човек постепенно се съсредоточава върху себе си и не реагира толкова бурно на външния стрес.
Лично аз не познавам друга дейност, която сама по себе си да е в състояние да подобри в такава степен качеството на живота. Днес физическата полза от медитацията е добре изучена и документирана от западната медицина. Медитацията може да намали или нормализира кръвното налягане, пулса и нивото на хормоните на стреса в кръвта. Тя предизвиква промени в мозъчните вълни, които свидетелстват за по-малка възбудимост.
Физическите промени, резултат на медитацията, отразяват промяната във възгледите, което в психологическите тестове се отбелязва като спад в свръхконкурентното поведение, увеличаващо риска от инфаркт. Медитацията увеличава издръжливостта на болка и намалява биологичната възраст на човека. Ползата е още по-голяма, когато медитацията се съчетае с редовно спортуване. Накратко: медитацията намалява изхабяването и напрежението както в тялото, така и в ума и помага на хората да живеят по-дълго и по-добре.

3. ВИЗУАЛИЗАЦИЯ и ХИПНОЗА

Народната медицина в целия свят до голяма степен се опира на "психическото манипулиране на болния орган" посредством извънредно ярък образ, предизвикан в ума на пациента, докато той е в дълбок транс.
Методът се използва изключително много от спортистите и за съжаление - твърде малко от лекарите. Източноевропейските треньори често инструктират своите ученици и състезатели да легнат и да слушат успокояваща музика, особено инструментално бароково ларго, с неговия силен, ритмичен басов ритъм с около 60 удара в минута. След няколко минути пулсът на слушащия влиза в синхрон с ритъма на музиката и предизвиква дълбока релаксация. После състезателят си представя ярко и детайлно безупречното си изпълнение. Това се повтаря, докато действителното изпълнение се превърне в копие на мисловното, което вече е осъществено в ума. Състезателите, които прекарват ? от времето си в мисловни тренировки, се справят по-добре от онези, които поставят по-голямо ударение на реалната физическа подготовка.
Освен бароковата музика, с успех може да се прилага голяма част от класическата музика, нежните балади, както и религиозната музика от всички епохи и култури. Записите на природни звуци (морски прибой, птича песен, шум от водопад и пр.) също действат добре. Основното изискване е звуците да не стимулират, а да успокояват и да доставят удоволствие.
Макар че може да е от полза, музиката не е абсолютно необходима за визуализацията. Когато концентрацията ви се подобри, ще можете да се занимавате с образна медитация навсякъде, дори в градския транспорт. Често околните звуци могат да се включат във визуализацията или хипнотичното внушение и да подпомогнат задълбочаването на транса. Единственото изискване за резултатна визуализация е развиването на въображението. Ако срещнете затруднения, потърсете помощта на квалифициран терапевт. Не всички сме надарени с богато въображение и техниките за хипноза и предизвикване на успешни мисловни представи са разнообразни. Всеки трябва да намери своята техника.
Всъщност, визуализацията се възползва от това, което би могло да се нарече "слабост" на организма. Тялото ни не прави разлика между ярко мисловно преживяване и истинско физическо изживяване. Това е механизмът на молитвата, позитивните утвърждения и всяка друга "мисловна" техника. Тайната е в силата на желанието, на намерението, в яркостта на образа, към който се стремим.
Мисловните представи увеличават броя на белите кръвни телца в кръвта, а също така и нивото на тимозин-алфа-1 - хормон, особено важен за помощните бели кръвни телца, наречени Т-помощни клетки. Тимозин-алфа-1 спомага и за предизвикване на чувство за благоденствие, което показва, че имунната система може пряко да въздейства върху състоянието на ума, и обратно.
Гарет бе малко момче с мозъчен тумор, който не подлежеше на операция и който не се повлия от лъчетерапията. Родителите му го заведоха за обратна биологична връзка и един от терапевтите го научи на някои техники за саморегулация - как да контролира тялото и ума си. Терапевтът сметнал, че готовите записи ще са скучни за малкото момче и решил да подготви нещо специално за Гарет. Гарет си харесал идеята за нещо като видеоигра - космически кораби кръжали около главата му и обстрелвали тумора - онова "голямо, кръгло, глупаво на вид нещо".
Месеци по-късно Гарет вече не виждал тумора, за да го обстрелва. Поискал ново изследване, но лекарите отказали - туморът бил нелечим и не си струвало да се харчат пари за скъпи изследвания. По-късно Гарет паднал по стълбите и се наложило да му правят скенер. Туморът бил изчезнал напълно.
За съжаление, тези техники не винаги действат, защото зависят най-вече от самия пациент, а не всеки може да мобилизира лечебните си сили. Ние все още не знаем достатъчно нито за самия лечебен процес, нито как да го индивидуализираме и да предизвикаме промяна на подсъзнателно ниво. Все пак знаем нещо: за да бъде лечебната визуализация успешна, образът трябва да бъде избран от самия индивид. Човек трябва да може да види този образ с вътрешното си око толкова ясно, както би го видял с физическите си очи. Нищо в този образ не трябва да го притеснява.
Едни от най-успешните видове визуализация в НРБП ("Необикновени раково болни пациенти" - общността за групова и индивидуална терапия на д-р Бърни Сийгъл) са представите за туморите като храна, която белите кръвни телца изяждат, маскирани като добронамерени консуматори. Едно дете си представи тумора си като котешка храна, а белите си кръвни клетки - като малки котенца. Жена с овесеноклетъчен рак си представяше коне и други животни, изяждащи овеса. Представата за изяждането на туморите по-добре отговаря на истинската природа на белите кръвни телца, а също така предлага възможност болестта да се използва като психологическа храна за собственото израстване. Друг подходящ образ е представата за болестта като пакостник или непослушно дете. Чрез дисциплиниране болният орган се връща към нормалната си, зряла функция.
За мисловните представи при болест и оздравяване в най-голяма степен важат думите на Галилео: "Не можеш да научиш човека на нищо. Можеш само да му помогнеш да го открие вътре в себе си."