Епилепсията
Епилепсията
Епилепсията е хронично заболяване което протича с повтарящи се гърчови пристъпи (припадъци) или техните еквиваленти.
Гърч (конвулсия,лат.convulsio) е неконтролируемо мускулно съкращение .Може да бъде генерализиран -на мускулите на цялото тяло,или ограничен (парциален) -на един мускул или мускулна група.
Класификация.
Епилепсията се подразделя се според причините за нейната поява на : I.Симптоматична епилепсия при следните заболявания:
1.Малформации (вродени дефекти) на главния мозък и неговите кръвоносни съдове.
2.Мозъчни увреждания по време на бременността,раждането и периода след него (инфекции,интоксикации,травми,хипоксия,ацидоза, мозъчни кръвоизливи...).
3.Мозъчни тумори и други заемащи пространство процеси в главния мозък.
4.Вродени заболявания на обмяната (фенилкетонурия,левкодистрофия,левциноза,уремия,хипогликемия-спадане на кръвната захар, хипокалиемия,хипонатриемия,хипомагнезиемия,хроничен алкохолизъм,недостиг на вит В6...).
5.Черепно-мозъчни травми.
6.Хистерия-характерно за нея е,че винаги припадъкът е пред публика и пациентът пада така,че не се наранява.
I I.Идиопатична (генуинна) – епилепсия при която липсват гореописаните причини.
:
По своя характер гърчовете се подразделят на:
Тонични - при които мускулното съкращение трае по-продължително време-от няколко секунди до половин минута и повече.
Клонични - краткотрайни,бързоследващи едно след друго съкращения на мускулите.
Тонично-клонични - съчетание от двата вида гърчове
Според начина на протичане, епилептичните припадъци се подразделят на:
I.Генерализирани пристъпи (обхващащи мускулите на цялото тяло):
1.Генерализирани конвулсивни (Grand mal) припадъци-протичат с Аура (видения),след което пациентът пада на пода (често получавайки болезнени травми) и се появява генерализиран тонично-клоничен гърч със загуба на съзнанието, с изпъване на тялото като дъга отворена назад (опистотонус), забиване на погледа нагоре,извиване на главата максимално назад, апнея (спиране на дишането поради спазъма на дихателната мускулатура) траеща 1-2 минути и шумно хъркащо дишане при неговото подновяване,цианоза (посиняване),пяна на устата,прехапване на езика,изпускане по малка и голяма нужда, заспиване след пристъпа.Непосредствено след пристъпа се регистрират високи стойности на кръвното налягане и учестен пулс.
2.Генерализирани неконвулсивни (Petit mal,picnolepsia,absence,абсанси)-характерни са за деца между 5 и 10-годишна възраст. Обикновено детето застива за няколко секунди,не пада,ако държи играчка не я изпуска,не отговаря на зададени въпроси, погледът се втренчва и след прекратяване на пристъпа,продължава своето занимание.Абсансите се повтарят в серии от 10-50, като могат да достигнат в денонощието до 100-200.
I I.Огнищни (парциални) пристъпи характеризиращи се с гърчове на един мускул или мускулна група:
1.Двигателни:
-Синдром на West (Blitz Nick Salaam-гърчове)-срещат се в детска възраст над 6 месеца и се характеризират с накланяне на на главата напред и сгъване на ръцете и краката като тялото заема положение както при арабски поздрав . Появяват се групирани в серии от няколко до 100 и повече с интервал от няколко секунди между тях,като сериите могат да бъдат от 1 до 50 и повече дневно.
-Синдром на Lennox-Gastaut)-разнообразни по изява епилептични припадъци (тонични,атонични,атипични абсанси и др....),изоставане в умственото развитие и типични промени в ЕЕГ (електроенцефалограма).
2.Сетивни (зрителни,слухови,осезателни...).
3.Вегетативни –протичащи с болки в корема,гадене,изпотяване и др.
4.С психични симптоми.
Епилептичен статус (състояние).
Бива конвулсивен (гърчов) и неконвулсивен.
Конвулсивният епилептичен статус представлява повтарящи се епилептични припадъци,с продължителност повече от 30 мин.,като през това време пациентът е кома(безсъзнание).Нуждае се от спешно и компетентно лечение тъй като може да доведе до смърт (между 5 и 50 % от случаите) или тежко увреждане на мозъка.
Лечение на Епилепсията.
То продължава минимум 1 и 1/2 години ,а при някои пациенти и цял живот.Провежда се от специалист-невролог и под контрола на ЕЕГ.
Съществува цяла група медикаменти за продължително лечение на различните видове епилепсия ,като напоследък се използват най-вече Трилептал,Невротоп,Топамакс,Депакин и др.,но при нужда от спешно овладяване на пристъп се прилагат Диазепам и Фенобарбитал.
Епилепсията е хронично заболяване което протича с повтарящи се гърчови пристъпи (припадъци) или техните еквиваленти.
Гърч (конвулсия,лат.convulsio) е неконтролируемо мускулно съкращение .Може да бъде генерализиран -на мускулите на цялото тяло,или ограничен (парциален) -на един мускул или мускулна група.
Класификация.
Епилепсията се подразделя се според причините за нейната поява на : I.Симптоматична епилепсия при следните заболявания:
1.Малформации (вродени дефекти) на главния мозък и неговите кръвоносни съдове.
2.Мозъчни увреждания по време на бременността,раждането и периода след него (инфекции,интоксикации,травми,хипоксия,ацидоза, мозъчни кръвоизливи...).
3.Мозъчни тумори и други заемащи пространство процеси в главния мозък.
4.Вродени заболявания на обмяната (фенилкетонурия,левкодистрофия,левциноза,уремия,хипогликемия-спадане на кръвната захар, хипокалиемия,хипонатриемия,хипомагнезиемия,хроничен алкохолизъм,недостиг на вит В6...).
5.Черепно-мозъчни травми.
6.Хистерия-характерно за нея е,че винаги припадъкът е пред публика и пациентът пада така,че не се наранява.
I I.Идиопатична (генуинна) – епилепсия при която липсват гореописаните причини.
:
По своя характер гърчовете се подразделят на:
Тонични - при които мускулното съкращение трае по-продължително време-от няколко секунди до половин минута и повече.
Клонични - краткотрайни,бързоследващи едно след друго съкращения на мускулите.
Тонично-клонични - съчетание от двата вида гърчове
Според начина на протичане, епилептичните припадъци се подразделят на:
I.Генерализирани пристъпи (обхващащи мускулите на цялото тяло):
1.Генерализирани конвулсивни (Grand mal) припадъци-протичат с Аура (видения),след което пациентът пада на пода (често получавайки болезнени травми) и се появява генерализиран тонично-клоничен гърч със загуба на съзнанието, с изпъване на тялото като дъга отворена назад (опистотонус), забиване на погледа нагоре,извиване на главата максимално назад, апнея (спиране на дишането поради спазъма на дихателната мускулатура) траеща 1-2 минути и шумно хъркащо дишане при неговото подновяване,цианоза (посиняване),пяна на устата,прехапване на езика,изпускане по малка и голяма нужда, заспиване след пристъпа.Непосредствено след пристъпа се регистрират високи стойности на кръвното налягане и учестен пулс.
2.Генерализирани неконвулсивни (Petit mal,picnolepsia,absence,абсанси)-характерни са за деца между 5 и 10-годишна възраст. Обикновено детето застива за няколко секунди,не пада,ако държи играчка не я изпуска,не отговаря на зададени въпроси, погледът се втренчва и след прекратяване на пристъпа,продължава своето занимание.Абсансите се повтарят в серии от 10-50, като могат да достигнат в денонощието до 100-200.
I I.Огнищни (парциални) пристъпи характеризиращи се с гърчове на един мускул или мускулна група:
1.Двигателни:
-Синдром на West (Blitz Nick Salaam-гърчове)-срещат се в детска възраст над 6 месеца и се характеризират с накланяне на на главата напред и сгъване на ръцете и краката като тялото заема положение както при арабски поздрав . Появяват се групирани в серии от няколко до 100 и повече с интервал от няколко секунди между тях,като сериите могат да бъдат от 1 до 50 и повече дневно.
-Синдром на Lennox-Gastaut)-разнообразни по изява епилептични припадъци (тонични,атонични,атипични абсанси и др....),изоставане в умственото развитие и типични промени в ЕЕГ (електроенцефалограма).
2.Сетивни (зрителни,слухови,осезателни...).
3.Вегетативни –протичащи с болки в корема,гадене,изпотяване и др.
4.С психични симптоми.
Епилептичен статус (състояние).
Бива конвулсивен (гърчов) и неконвулсивен.
Конвулсивният епилептичен статус представлява повтарящи се епилептични припадъци,с продължителност повече от 30 мин.,като през това време пациентът е кома(безсъзнание).Нуждае се от спешно и компетентно лечение тъй като може да доведе до смърт (между 5 и 50 % от случаите) или тежко увреждане на мозъка.
Лечение на Епилепсията.
То продължава минимум 1 и 1/2 години ,а при някои пациенти и цял живот.Провежда се от специалист-невролог и под контрола на ЕЕГ.
Съществува цяла група медикаменти за продължително лечение на различните видове епилепсия ,като напоследък се използват най-вече Трилептал,Невротоп,Топамакс,Депакин и др.,но при нужда от спешно овладяване на пристъп се прилагат Диазепам и Фенобарбитал.
Кинезитерапия при мозъчен инсулт
Кинезитерапия при мозъчен инсулт
І. Определение:
Остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което клинично се проявява с общо мозъчни и огнищни прояви, продължаващи повече от 24h.
Проявите се дължат на:
1. Арахноиден кръвоизлив.
2. Мозъчен кръвоизлив – ⅓ от мозъчните инсулти и има 50% смъртност.
3. Размекване на мозъчната тъкан от артериална тромбоза или емболия.
4. Преходни функционални разстройства на кръвообръщението на мозъка.
5. По-рядко на тромбоза или тромбофлебит на мозъчните вени.
6. При слабо изразени циркулаторни разстройства или преходни неврологични прояви, траещи от няколко минути до 1 денонощие, говорни за преходни нарушения на мозъчната кора.
ІІ. Видове мозъчни инсулти:
1. Хеморагичен:
Най-често се получава при арахноиден кръвоизлив или при вертебробазиларни състояния.
2. Исхемичен:
Включва тромботично, емболично и нетромботично размекване на мозъчната тъкан.
ІІІ. Етиология:
1. Хипертонична болест (70-80% от случаите)
2. Мозъчна атеросклероза с различните й форми: стеноза, тромбоза, емболии (15-25% от случаите).
При възрастни хора с мозъчна атеросклероза и хипотония, най-често настъпва тромбоза на мозъчните артериални съдове с последващ исхемичен мозъчен инсулт.
При млади хора кръвоизливи настъпват при рязка вазомоторна игра на артериалните съдове или при внезапна руптура на вродена аневризма на мозъчните артерии.
3. Сърдечно Съдови Заболявания като:
a) Митрални стенози. б) Ритъмни нарушения. в) Инфаркт на миокарда.
Ортостатичната хипотония, влияе на вертебро-базиларната система и предизвиква преходни мозъчни разстройства.
4. Заболявания от друго естество:
а) Болест на Бюргер (заболяване на артериите на ДК). По-често се среща при мъже. Артериалният лумен се запушва и притокът на кръв прекъсва, което става причина за мозъчно размекване в следствие на тромбоза.
б) Мозъчен вазоспазъм.
в) Травми на главния мозък.
ІV. Патогенеза:
Съдовото увреждане на главния мозък обуславя следните промени:
1. Оток.
2. Некроза.
3. Некробиоза (процес на бавно, постепенно умиране на клетка или тъкан) на ганглиевите клетки и осиевите цилиндри
4. Пролиферация – (развитие на нова тъкан биологично регенеративна или патологична). Пролиферацията има за цел да прочисти размекнатия участък, който с течение на времето цикатризира.
V. Основни синдроми:
Оформят се въз основа на мястото на увредата:
1. Синдром на корова увреда:
Развиват се монопарези като се засяга противоположната ръка или крак.
При по-широка увреда се включва също и n.facialis (долeн клон) и езичния нерв на същата страна.
2.Синдром на капсуларна увреда:
Засягане на лява или дясна половина, плюс централен facialis и езичен нерв на парализираната страна. Оформя се походка на Wernicke-Mann.
3. Синдром на увреда на пирамидния път в областта на мозъчния ствол:
Получава се хемипареза на противоположната страна на увредата и засягане на ЧМН на страната на увредата.
4. Синдром на двустранна увреда на пирамидния път:
Получава се при повторни инсулти.
Много често всички тези четири синдрома могат да се съчетаят и с ектрапирамидални прояви. Пример:Morbus Parkinson.
VІ. Клинична картина:
Двигателни нарушения:
1. Спастично повишен мускулен тонус.
2. Болестно усилени сухожилни и надкостни рефлекси, т.е.- увредата на пирамидния път разстройва дейността на сегментарния апарат на гръбначния мозък, чиито прояви са тези рефлекси.
3. Поява на патологични рефлекси.
4. Изчезват кожните коремни рефлекси.
5. Поява на болестни синкинезии.
Примери:
1 Синдром на Раймс:
При активна ADDукция и ABDукция на здравия крак срещу съпротивление, парализирания крак имитира движението.
2 Феномен на Щрумпел:
При активна FLEXия на паретичния крайник срещу съпротивление, стъпалото прави съдружна неволева DORSIFLEXия.
6. Трофични нарушения: оток, цианоза, които се срещат по-рядко в началния възстановителен стадии.
Нарушения в:
1.Gnosis - сложна познавателна дейност на мозъчната кора. Там са всички усещания, получени от различните анализатори като: зрителни, тактилни, синестатични.
2. Praxis - обхваща сложната човешка трудова дейност. Основното е простото волево движение като израз на елементарната условно-рефлекторна двигателна дейност.
3. Sternognosis (стерногнозия) - не познава предметите при опипване.
4. Зрителен Gnosis - познаване на предметите, които стоят пред пациента.
5. Слухов Gnosis - познаване на предметите по звуците, които издават.
6. Асоматогнозия - не познава частите на тялото си и собственото си тяло. Осъществява се от челния париетален дял и тилния дял на мозъчната кора, където се анализират и синтезират тактилните, зрителните и синестатичните усещания.
7. Аpraxia (aпраксия) - разстройство на висшата корова дейност. Нарушаване способността човек да извършва целесъобразни действия и движения, поради увреди настъпили в челен и теменен дял в кората на главния мозък в следствие на атеросклероза.
8. Аphasia (aфазия) - загуба на говорима, писмена и моторна реч. Пълна или частична загуба на способността за говорене..
9. Моторна афазия - Разбира какво се говори, но не може да говори. Увреден е речево-двигателния анализатор.
10. Сензорна афазия - при засягане на слуховия анализатор. Пациентът не разбира какво му говорим и говори неразбираемо със заменяне на думи.
Афазията бива:
Аферентна – първо пациентите се обучават да поставят правилно езика в устата си, после в правилно изговаряне на звука, сричката и думата.
Еферентна – по-тежка и се възстановява по-трудно говора.
Психични нарушения:
1. Наблюдават се разстройства в емоционалната сфера. Има два синдрома – агресивен и пасивен.
2. Има нарушения в паметта и интелекта.
VІІ. Сетивни нарушения:
1. Хемихипестезия
2. Хемианестезия.
Най-слабо се засяга усета за болка и температура.
По-тежко се засяга усета за допир и двумерно-пространствения усет.
Сетивността е широка корова представа и затова сетивните разстройства на цялата телесна половина са много редки.
По-чести са моноанестезиите, локализирани в единия крайник.
При увреда на зрителния хълм (thalamus opticus) се засяга повърхностната и дълбоката сетивност на тялото и лицето на противоположната страна, като DISTалните части са засегнати повече.
Сетивните нарушения задържат възстановяването на двигателните функции.
Първо се възстановява ДК, а после ГК.
PROXималните части се възстановяват по-лесно в сравнение с DISTалните.
Възстановяването на ГК може да бъде в един стадий, а възстановяването на ДК в друг стадий по Брумщрьом.
VІІІ. Периоди:
1. Коматозен период:
Пациентът е в кома. Липсват активни движения. Паретичните крайници са тежки при пасивни движения и падат отсечено. Понякога се наблюдава отклонение на очите към здравата страна. Появяват се паталогичните рефлекси на Бабински (ДК) и Хофман (ГК) (основата на DIST фаланга се пощипва).
2. Извън кома (в съзнание):
Хемиплегията продължава да е вяла, липсва волева активност. Паретичната ръка е прибрана до тялото в PRONация, ДК е в LATерална ROTация, стъпалото е в PLANTARFLEXия.
3. Двигателен дефицит:
Проявяват се пирамидните белези. Спастични FLEXори за ГК и EXTENзори за ДК. Появява се походка ,,Wernicke-Мann”.
ІX. Фактори, които определят прогнозата:
1. Мястото на увредата.
2. Вида на увредата.
3. Степента на увредата.
4. Обширността на инсулта.
5. Възраст.
6. Състояние на болния.
7. Придружаващи заболявания – хипертония, диабет, инфаркт и т.н.
Х. Снемане на рехабилитационен потенциал:
Периодите на инсулта се определят чрез тест на Брумщрьом. Има и тест на Мая Рязкова който обеднява теста на Брумщрьом по групи.
Тест на Мая Рязкова:
І група - включва І, ІІ и ІІІ стадий по Брунщрьом. Води се: Тежък стадий.
ІІ група - обхваща ІV стадий по Брунщрьом. Води се: Болни с умерена степен на засягане.
ІІІ група – V и VІ стадий по Брунщрьом. Води се: Болни с лека степен на засягане.
Тест на Михелс:
Отчита степента на извършване на дадено движение.
ХI. Особености на методиката на КТ:
При исхемичен мозъчен инсулт КТ започва още от втория, третия ден.
При хеморагичен мозъчен инсулт КТ започва след първа, втора седмица и зависи от степента на инсулта. КТ винаги се провежда от PROXимално към DISTално!!!
ХІI. Задачи на КТ.
1. Преодоляване на мускулния дисбаланс.
2. Запазване пасивно на ставните амплитуди на засегнатия крайник.
3. Стимулиране и закрепване на синкинетичните двигателни схеми.
4. Подчинение на синкинетичните схеми на волевия контрол.
5. Изправяне и обучение в ходене по равна повърхност
6. Обучение в ДЕЖ за сметка на здравия крайник.
7. Намаляване на спастичността и реактивността на увредените мускули още в ранния стадий.
ХІІI. Стадии по Брумщрьом:
І и ІІ стадий. Обхващат - Ранен коматозен стадий и Стадий извън кома.
Задачи:
Овладяване на общо мозъчната симптоматика – липсват Активни движения.
Крайниците са тежки и при пасивните движения падат отсечени. Понякога се наблюдава отклонение на главата и очите към здравата страна.
Могат да се появят и патологични рефлекси от групата на Бабински.
В този период грижите са насочени предимно към:
1. Сърдечната и дихателната дейност.
2. Правилното отделяне на урина, в случай на задържане.
3. Предпазване от декубитуси.
4. Правилно хранене и нормализиране на дефекацията.
Средства:
1. Лек масаж на засегнатите крайници.
2. Лечение от положение (много важно в І и ІІ стадий) така запазваме ставната амплитуда.
NB!!! Дава се, за да не направи контрактура, докато инхибиращите пози се прилагат при вече получени контрактури!!!
ЛЕЧЕНИЕ ОТ ПОЛОЖЕНИЕ:
1. ИП за ДК:
Лека FLEXия в art.coxae и art.genus, нулева позиция в art.talocruralis и MEDиална ROTация.
Поставя се ролирана възглавничка под коляното и под глутелуса.
Стъпалото трябва да е подпряно с пясъчна торбичка за да се задържи в DORSIFLEXия.
По този начин се разкъсва кинетичната схема на спастичност и стъпалото не заема положение на equinus.
Отстрани по дължината на бедрото се поставя възглавница, за да се избегне LATералната ROTация.
2. ИП за ГК:
Под scapula-та се поставя малка възглавничка, за да поддържа рамото напред и нагоре, art.humeri е леко ABDуцирана, art.cubiti в лека FLEXия, китка в EXTENзия, пръстите са в ABDукция и EXTENзия. По дължината на трупа от аксиларна ямка надолу се поставя възглавница.
3. Главата трябва да бъде леко повдигната и отведена на страни. Така се улеснява мозъчния оток и се предпазва от аспириране на повърнати материи.
Thorax-a трябва да е леко повдигнат, за да се избегне хипостатична бронхопневмония.
За да се предпази от декубитуси на всеки 3 часа трябва да се сменя положението на трупа:
1. Тилен лег.
2. Страничен лег на едната страна.
3. Тилен лег.
4. Страничен лег на другата страна.
Под дюшека се слага дъска. Леглото задължително да е с матрак. Болния се обтрива с лавандулов спирт и се талкира.
В следкоматозния период когато пациента е извън кома, се дават дихателни упражнения.
Прилагаме пасивни упражнения:
NB!!!Започва се от здравия крайник активно. Продължава се с пасивни упражнения бавно, внимателно във всички стави и във всички равнини на движение от PROXимално към DISTално за засегнатия крайник.
Движенията трябва да са в пълен обем, да обхващат всички сегменти и да бъдат противоположни на болестната тенденция.
Всяко упражнение се извършва по 10 пъти ритмично, най-малко 2 пъти на ден.
Болният трябва да се стреми да постигне същия обем на движение като здравия крайник.
Упражненията за ГК трябва да започват и да завършват с опъване и разтърсване на цялата ръка.
Ръката се изтегля бавно с леко разтърсване до над главата, като пръстите и палеца се поддържат EXTENзирани, като се задържат в това положение няколко минути.
Ръката се изтегля зад гърба - лакът, китка и пръсти са EXTENзирани.
Палецът се опъва максимално и се кръстосва пред дланта.
Пръстите също се опъват максимално и се прави опит за юмрук и след което, пациента се стреми активно да ги EXTENзира.
Работи се на базата на патологичните рефлекси от групата на Бабински:
1. Тройно-Сгъвателен Рефлекс – имитация на ходене. (в практиката прихващаме пръстите на ДК и ги FLEXираме, така получаваме отговора /ТСР/)
2. Асиметричен шийно-тоничен рефлекс.
3. Рефлекси от групата на Hoffman (хваща се основата на DISTалната фаланга на среден пръст на ръката, а останалите пръсти са в лека палмарна FLEXия. бързо прищипваme нокътната фалангa - EXTENзия на пръстите) и Тrцmner (почукваме средния пръст - EXTENзия на пръстите).
4. Упражнения за колатерална тренировка, срещу съпротивление за здравия крайник.
Колатерална тренировка - когато прилагаме Съпротивление на здравата в същото време подпомагаме болната страна.
Разлика в І и ІІ стадий:
На края на І и началото на ІІ стадий, се появяват първите активни движения.
След появата им се преустановява работата на базата на патологичните рефлекси.
Упражненията стават Пасивно-Активни. Дават се инхибиращи пози.
В І стадий се дават диагонали – пасивно.
ІІ стадий по Брумщрьом. При появата на Активно движение работим диагонали Пасивно-Активно.
Тренират на равновесните реакции. Дават се упражнения за Паравертебрална мускулатура от облекчено ИП (плъзгане). Леки внимателни движения в С дял. Повдигане на таза. Подготовка на пациента за ходене.
ІІІ стадий по Брумщрьом - тежка степен на инсулт:
Има силно изразена спастичност, която на ГК е за FLEXорите, а на ДК за EXTENзорите
Задачи:
1. Запазване на пасивната ставна амплитуда.
2. Стимулиране и закрепване на синкинетичните двигателни схеми.
3. Подчинение на синкинетичните двигателни схеми на волевия контрол.
4. Изправяне и обучение в ходене по равно.
5. Обучение в ДЕЖ.
Средства:
1. Суспенсия.
2. Криотерапия.
3. Инхибиращи (статични) пози (Бобат).
4. Активни или активно-пасивни упражнения за засегнатия крайник.
5. Диагонали – пасивно.
6. Рефлекс на разтягане.
7. Билатерални упражнения.
8. Ходене с помощ.
Ходенето по равно може и трябва да започне веднага след като болният може да пази равновесие при стоене прав. В началото задължително е с придружител.
За равномерното и постепенно натоварване е необходимо да се спазват следните стадии на преместване:
1. Бастун напред.
2. Здрав крак.
3. Засегнат крак.
Всеки ден трябва да се увеличава разстоянието и подкрепата на придружителя да намалява.
9. Прави се Ритмична Стабилизация.
10. Лабиринтен рефлекс (рефлекс на позата) – пациента се бута напред, настрани, назад за да се тренира ABDукция, FLEXия, DORSIFLEXия на стъпалото, както и Вестибуларния апарат.
ІV стадий по Брумщрьом. Умерена степен на засягане.
При него спастичността намалява. Пациента се обучава в нови схеми на движение и извършва движения които до този момент не е можел.
Задачи:
1. Извеждане на болния от примитивните двигателни схеми.
2. Изграждане на сложни двигателни модели с правилна треактория и значителна функционална стойност.
3. Обучение в автоматична двигателна дейност.
4. Обучение в слизане по стълби и адаптация към препятствия.
5. Трениране на DISTалната хватателна функция на ръката.
6. Самообслужване.
Средства:
1. Динамични пози на Бобат.
2. Активни упражнения.
3. Диагонали – активно.
4. Сукцесивна индукция.
5. Слизане и изкачване по стълби.
6. Дихателни упражнения.
7. Ирадиация на възбуждането.
8. Ходене по равно.
Качване - Болният се качва по стълбище, като стъпва първо със здравия крак.
Слизане - Първо се поставя засегнатия крак, след това здравия. По този начин се заключва art.genus и има по-голямя стабилност.
Когато застава пред праг – първо повдига здравия крак и до него поставя болния. Към движещи се предмети, пациента застава с болната страна.
9. Приучване в ставане от пода. За усвояване на това са задължителни следните етапи:
1. Постепенно сядане от висок стол към все по-ниски, до сядане на пода.
2. Да коленичи до стабилен стол като поставя здравата ръка върху седалката на стола.
3. Да се сгъне здравия крак в art.genus като се постави със стъпалото на пода.
Да се опре на стола със здравата ръка и върху здравия крак до пълното изправяне.
V стадий по Брумщрьом. Лека степен на увреда:
Задачи:
1. Да се ускорят и автоматизират активните волеви движения в засегнатите части.
2. Правилните двигателни схеми да се вградят в ежедневната двигателна функция на болния.
3. Да се увеличи силата на активните контракции.
4. Да се усъвършенства координацията на активните волеви движения.
Средства:
1. Суспенсия.
2. Активни упражнения – строго аналитични за засегнатите части.
3. Упражнения за захватите и фините движения на ръката – акцента пада върху длан и пръсти.
4. ПНМУ – сукцесивна индукция, диагонали – активно.
5. Упражнения за координация.
6. Упражнения. за правилно телодържание.
7. Упражняване в ходене.
8. Упражнения против плоскостъпие.
9. Упражнения в ДЕЖ.
10. Трудотерапия.
VІ стадий по Брумщрьом. Лека степен.
Почти няма разлика между болна и здрава страна. Страдат само фините движения.
Средства:
1. ПНМУ – в зависимост от мускулния дисбаланс. Основната роля е да се засилят антагонистите.
2. Упражнения предимно за финните движения.
3. Упражнения за правилно телодържане.
4. Упражнения за координация.
5. При афазия обучението в говорене започва след 1-ви, 2-ри месец.
І. Определение:
Остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което клинично се проявява с общо мозъчни и огнищни прояви, продължаващи повече от 24h.
Проявите се дължат на:
1. Арахноиден кръвоизлив.
2. Мозъчен кръвоизлив – ⅓ от мозъчните инсулти и има 50% смъртност.
3. Размекване на мозъчната тъкан от артериална тромбоза или емболия.
4. Преходни функционални разстройства на кръвообръщението на мозъка.
5. По-рядко на тромбоза или тромбофлебит на мозъчните вени.
6. При слабо изразени циркулаторни разстройства или преходни неврологични прояви, траещи от няколко минути до 1 денонощие, говорни за преходни нарушения на мозъчната кора.
ІІ. Видове мозъчни инсулти:
1. Хеморагичен:
Най-често се получава при арахноиден кръвоизлив или при вертебробазиларни състояния.
2. Исхемичен:
Включва тромботично, емболично и нетромботично размекване на мозъчната тъкан.
ІІІ. Етиология:
1. Хипертонична болест (70-80% от случаите)
2. Мозъчна атеросклероза с различните й форми: стеноза, тромбоза, емболии (15-25% от случаите).
При възрастни хора с мозъчна атеросклероза и хипотония, най-често настъпва тромбоза на мозъчните артериални съдове с последващ исхемичен мозъчен инсулт.
При млади хора кръвоизливи настъпват при рязка вазомоторна игра на артериалните съдове или при внезапна руптура на вродена аневризма на мозъчните артерии.
3. Сърдечно Съдови Заболявания като:
a) Митрални стенози. б) Ритъмни нарушения. в) Инфаркт на миокарда.
Ортостатичната хипотония, влияе на вертебро-базиларната система и предизвиква преходни мозъчни разстройства.
4. Заболявания от друго естество:
а) Болест на Бюргер (заболяване на артериите на ДК). По-често се среща при мъже. Артериалният лумен се запушва и притокът на кръв прекъсва, което става причина за мозъчно размекване в следствие на тромбоза.
б) Мозъчен вазоспазъм.
в) Травми на главния мозък.
ІV. Патогенеза:
Съдовото увреждане на главния мозък обуславя следните промени:
1. Оток.
2. Некроза.
3. Некробиоза (процес на бавно, постепенно умиране на клетка или тъкан) на ганглиевите клетки и осиевите цилиндри
4. Пролиферация – (развитие на нова тъкан биологично регенеративна или патологична). Пролиферацията има за цел да прочисти размекнатия участък, който с течение на времето цикатризира.
V. Основни синдроми:
Оформят се въз основа на мястото на увредата:
1. Синдром на корова увреда:
Развиват се монопарези като се засяга противоположната ръка или крак.
При по-широка увреда се включва също и n.facialis (долeн клон) и езичния нерв на същата страна.
2.Синдром на капсуларна увреда:
Засягане на лява или дясна половина, плюс централен facialis и езичен нерв на парализираната страна. Оформя се походка на Wernicke-Mann.
3. Синдром на увреда на пирамидния път в областта на мозъчния ствол:
Получава се хемипареза на противоположната страна на увредата и засягане на ЧМН на страната на увредата.
4. Синдром на двустранна увреда на пирамидния път:
Получава се при повторни инсулти.
Много често всички тези четири синдрома могат да се съчетаят и с ектрапирамидални прояви. Пример:Morbus Parkinson.
VІ. Клинична картина:
Двигателни нарушения:
1. Спастично повишен мускулен тонус.
2. Болестно усилени сухожилни и надкостни рефлекси, т.е.- увредата на пирамидния път разстройва дейността на сегментарния апарат на гръбначния мозък, чиито прояви са тези рефлекси.
3. Поява на патологични рефлекси.
4. Изчезват кожните коремни рефлекси.
5. Поява на болестни синкинезии.
Примери:
1 Синдром на Раймс:
При активна ADDукция и ABDукция на здравия крак срещу съпротивление, парализирания крак имитира движението.
2 Феномен на Щрумпел:
При активна FLEXия на паретичния крайник срещу съпротивление, стъпалото прави съдружна неволева DORSIFLEXия.
6. Трофични нарушения: оток, цианоза, които се срещат по-рядко в началния възстановителен стадии.
Нарушения в:
1.Gnosis - сложна познавателна дейност на мозъчната кора. Там са всички усещания, получени от различните анализатори като: зрителни, тактилни, синестатични.
2. Praxis - обхваща сложната човешка трудова дейност. Основното е простото волево движение като израз на елементарната условно-рефлекторна двигателна дейност.
3. Sternognosis (стерногнозия) - не познава предметите при опипване.
4. Зрителен Gnosis - познаване на предметите, които стоят пред пациента.
5. Слухов Gnosis - познаване на предметите по звуците, които издават.
6. Асоматогнозия - не познава частите на тялото си и собственото си тяло. Осъществява се от челния париетален дял и тилния дял на мозъчната кора, където се анализират и синтезират тактилните, зрителните и синестатичните усещания.
7. Аpraxia (aпраксия) - разстройство на висшата корова дейност. Нарушаване способността човек да извършва целесъобразни действия и движения, поради увреди настъпили в челен и теменен дял в кората на главния мозък в следствие на атеросклероза.
8. Аphasia (aфазия) - загуба на говорима, писмена и моторна реч. Пълна или частична загуба на способността за говорене..
9. Моторна афазия - Разбира какво се говори, но не може да говори. Увреден е речево-двигателния анализатор.
10. Сензорна афазия - при засягане на слуховия анализатор. Пациентът не разбира какво му говорим и говори неразбираемо със заменяне на думи.
Афазията бива:
Аферентна – първо пациентите се обучават да поставят правилно езика в устата си, после в правилно изговаряне на звука, сричката и думата.
Еферентна – по-тежка и се възстановява по-трудно говора.
Психични нарушения:
1. Наблюдават се разстройства в емоционалната сфера. Има два синдрома – агресивен и пасивен.
2. Има нарушения в паметта и интелекта.
VІІ. Сетивни нарушения:
1. Хемихипестезия
2. Хемианестезия.
Най-слабо се засяга усета за болка и температура.
По-тежко се засяга усета за допир и двумерно-пространствения усет.
Сетивността е широка корова представа и затова сетивните разстройства на цялата телесна половина са много редки.
По-чести са моноанестезиите, локализирани в единия крайник.
При увреда на зрителния хълм (thalamus opticus) се засяга повърхностната и дълбоката сетивност на тялото и лицето на противоположната страна, като DISTалните части са засегнати повече.
Сетивните нарушения задържат възстановяването на двигателните функции.
Първо се възстановява ДК, а после ГК.
PROXималните части се възстановяват по-лесно в сравнение с DISTалните.
Възстановяването на ГК може да бъде в един стадий, а възстановяването на ДК в друг стадий по Брумщрьом.
VІІІ. Периоди:
1. Коматозен период:
Пациентът е в кома. Липсват активни движения. Паретичните крайници са тежки при пасивни движения и падат отсечено. Понякога се наблюдава отклонение на очите към здравата страна. Появяват се паталогичните рефлекси на Бабински (ДК) и Хофман (ГК) (основата на DIST фаланга се пощипва).
2. Извън кома (в съзнание):
Хемиплегията продължава да е вяла, липсва волева активност. Паретичната ръка е прибрана до тялото в PRONация, ДК е в LATерална ROTация, стъпалото е в PLANTARFLEXия.
3. Двигателен дефицит:
Проявяват се пирамидните белези. Спастични FLEXори за ГК и EXTENзори за ДК. Появява се походка ,,Wernicke-Мann”.
ІX. Фактори, които определят прогнозата:
1. Мястото на увредата.
2. Вида на увредата.
3. Степента на увредата.
4. Обширността на инсулта.
5. Възраст.
6. Състояние на болния.
7. Придружаващи заболявания – хипертония, диабет, инфаркт и т.н.
Х. Снемане на рехабилитационен потенциал:
Периодите на инсулта се определят чрез тест на Брумщрьом. Има и тест на Мая Рязкова който обеднява теста на Брумщрьом по групи.
Тест на Мая Рязкова:
І група - включва І, ІІ и ІІІ стадий по Брунщрьом. Води се: Тежък стадий.
ІІ група - обхваща ІV стадий по Брунщрьом. Води се: Болни с умерена степен на засягане.
ІІІ група – V и VІ стадий по Брунщрьом. Води се: Болни с лека степен на засягане.
Тест на Михелс:
Отчита степента на извършване на дадено движение.
ХI. Особености на методиката на КТ:
При исхемичен мозъчен инсулт КТ започва още от втория, третия ден.
При хеморагичен мозъчен инсулт КТ започва след първа, втора седмица и зависи от степента на инсулта. КТ винаги се провежда от PROXимално към DISTално!!!
ХІI. Задачи на КТ.
1. Преодоляване на мускулния дисбаланс.
2. Запазване пасивно на ставните амплитуди на засегнатия крайник.
3. Стимулиране и закрепване на синкинетичните двигателни схеми.
4. Подчинение на синкинетичните схеми на волевия контрол.
5. Изправяне и обучение в ходене по равна повърхност
6. Обучение в ДЕЖ за сметка на здравия крайник.
7. Намаляване на спастичността и реактивността на увредените мускули още в ранния стадий.
ХІІI. Стадии по Брумщрьом:
І и ІІ стадий. Обхващат - Ранен коматозен стадий и Стадий извън кома.
Задачи:
Овладяване на общо мозъчната симптоматика – липсват Активни движения.
Крайниците са тежки и при пасивните движения падат отсечени. Понякога се наблюдава отклонение на главата и очите към здравата страна.
Могат да се появят и патологични рефлекси от групата на Бабински.
В този период грижите са насочени предимно към:
1. Сърдечната и дихателната дейност.
2. Правилното отделяне на урина, в случай на задържане.
3. Предпазване от декубитуси.
4. Правилно хранене и нормализиране на дефекацията.
Средства:
1. Лек масаж на засегнатите крайници.
2. Лечение от положение (много важно в І и ІІ стадий) така запазваме ставната амплитуда.
NB!!! Дава се, за да не направи контрактура, докато инхибиращите пози се прилагат при вече получени контрактури!!!
ЛЕЧЕНИЕ ОТ ПОЛОЖЕНИЕ:
1. ИП за ДК:
Лека FLEXия в art.coxae и art.genus, нулева позиция в art.talocruralis и MEDиална ROTация.
Поставя се ролирана възглавничка под коляното и под глутелуса.
Стъпалото трябва да е подпряно с пясъчна торбичка за да се задържи в DORSIFLEXия.
По този начин се разкъсва кинетичната схема на спастичност и стъпалото не заема положение на equinus.
Отстрани по дължината на бедрото се поставя възглавница, за да се избегне LATералната ROTация.
2. ИП за ГК:
Под scapula-та се поставя малка възглавничка, за да поддържа рамото напред и нагоре, art.humeri е леко ABDуцирана, art.cubiti в лека FLEXия, китка в EXTENзия, пръстите са в ABDукция и EXTENзия. По дължината на трупа от аксиларна ямка надолу се поставя възглавница.
3. Главата трябва да бъде леко повдигната и отведена на страни. Така се улеснява мозъчния оток и се предпазва от аспириране на повърнати материи.
Thorax-a трябва да е леко повдигнат, за да се избегне хипостатична бронхопневмония.
За да се предпази от декубитуси на всеки 3 часа трябва да се сменя положението на трупа:
1. Тилен лег.
2. Страничен лег на едната страна.
3. Тилен лег.
4. Страничен лег на другата страна.
Под дюшека се слага дъска. Леглото задължително да е с матрак. Болния се обтрива с лавандулов спирт и се талкира.
В следкоматозния период когато пациента е извън кома, се дават дихателни упражнения.
Прилагаме пасивни упражнения:
NB!!!Започва се от здравия крайник активно. Продължава се с пасивни упражнения бавно, внимателно във всички стави и във всички равнини на движение от PROXимално към DISTално за засегнатия крайник.
Движенията трябва да са в пълен обем, да обхващат всички сегменти и да бъдат противоположни на болестната тенденция.
Всяко упражнение се извършва по 10 пъти ритмично, най-малко 2 пъти на ден.
Болният трябва да се стреми да постигне същия обем на движение като здравия крайник.
Упражненията за ГК трябва да започват и да завършват с опъване и разтърсване на цялата ръка.
Ръката се изтегля бавно с леко разтърсване до над главата, като пръстите и палеца се поддържат EXTENзирани, като се задържат в това положение няколко минути.
Ръката се изтегля зад гърба - лакът, китка и пръсти са EXTENзирани.
Палецът се опъва максимално и се кръстосва пред дланта.
Пръстите също се опъват максимално и се прави опит за юмрук и след което, пациента се стреми активно да ги EXTENзира.
Работи се на базата на патологичните рефлекси от групата на Бабински:
1. Тройно-Сгъвателен Рефлекс – имитация на ходене. (в практиката прихващаме пръстите на ДК и ги FLEXираме, така получаваме отговора /ТСР/)
2. Асиметричен шийно-тоничен рефлекс.
3. Рефлекси от групата на Hoffman (хваща се основата на DISTалната фаланга на среден пръст на ръката, а останалите пръсти са в лека палмарна FLEXия. бързо прищипваme нокътната фалангa - EXTENзия на пръстите) и Тrцmner (почукваме средния пръст - EXTENзия на пръстите).
4. Упражнения за колатерална тренировка, срещу съпротивление за здравия крайник.
Колатерална тренировка - когато прилагаме Съпротивление на здравата в същото време подпомагаме болната страна.
Разлика в І и ІІ стадий:
На края на І и началото на ІІ стадий, се появяват първите активни движения.
След появата им се преустановява работата на базата на патологичните рефлекси.
Упражненията стават Пасивно-Активни. Дават се инхибиращи пози.
В І стадий се дават диагонали – пасивно.
ІІ стадий по Брумщрьом. При появата на Активно движение работим диагонали Пасивно-Активно.
Тренират на равновесните реакции. Дават се упражнения за Паравертебрална мускулатура от облекчено ИП (плъзгане). Леки внимателни движения в С дял. Повдигане на таза. Подготовка на пациента за ходене.
ІІІ стадий по Брумщрьом - тежка степен на инсулт:
Има силно изразена спастичност, която на ГК е за FLEXорите, а на ДК за EXTENзорите
Задачи:
1. Запазване на пасивната ставна амплитуда.
2. Стимулиране и закрепване на синкинетичните двигателни схеми.
3. Подчинение на синкинетичните двигателни схеми на волевия контрол.
4. Изправяне и обучение в ходене по равно.
5. Обучение в ДЕЖ.
Средства:
1. Суспенсия.
2. Криотерапия.
3. Инхибиращи (статични) пози (Бобат).
4. Активни или активно-пасивни упражнения за засегнатия крайник.
5. Диагонали – пасивно.
6. Рефлекс на разтягане.
7. Билатерални упражнения.
8. Ходене с помощ.
Ходенето по равно може и трябва да започне веднага след като болният може да пази равновесие при стоене прав. В началото задължително е с придружител.
За равномерното и постепенно натоварване е необходимо да се спазват следните стадии на преместване:
1. Бастун напред.
2. Здрав крак.
3. Засегнат крак.
Всеки ден трябва да се увеличава разстоянието и подкрепата на придружителя да намалява.
9. Прави се Ритмична Стабилизация.
10. Лабиринтен рефлекс (рефлекс на позата) – пациента се бута напред, настрани, назад за да се тренира ABDукция, FLEXия, DORSIFLEXия на стъпалото, както и Вестибуларния апарат.
ІV стадий по Брумщрьом. Умерена степен на засягане.
При него спастичността намалява. Пациента се обучава в нови схеми на движение и извършва движения които до този момент не е можел.
Задачи:
1. Извеждане на болния от примитивните двигателни схеми.
2. Изграждане на сложни двигателни модели с правилна треактория и значителна функционална стойност.
3. Обучение в автоматична двигателна дейност.
4. Обучение в слизане по стълби и адаптация към препятствия.
5. Трениране на DISTалната хватателна функция на ръката.
6. Самообслужване.
Средства:
1. Динамични пози на Бобат.
2. Активни упражнения.
3. Диагонали – активно.
4. Сукцесивна индукция.
5. Слизане и изкачване по стълби.
6. Дихателни упражнения.
7. Ирадиация на възбуждането.
8. Ходене по равно.
Качване - Болният се качва по стълбище, като стъпва първо със здравия крак.
Слизане - Първо се поставя засегнатия крак, след това здравия. По този начин се заключва art.genus и има по-голямя стабилност.
Когато застава пред праг – първо повдига здравия крак и до него поставя болния. Към движещи се предмети, пациента застава с болната страна.
9. Приучване в ставане от пода. За усвояване на това са задължителни следните етапи:
1. Постепенно сядане от висок стол към все по-ниски, до сядане на пода.
2. Да коленичи до стабилен стол като поставя здравата ръка върху седалката на стола.
3. Да се сгъне здравия крак в art.genus като се постави със стъпалото на пода.
Да се опре на стола със здравата ръка и върху здравия крак до пълното изправяне.
V стадий по Брумщрьом. Лека степен на увреда:
Задачи:
1. Да се ускорят и автоматизират активните волеви движения в засегнатите части.
2. Правилните двигателни схеми да се вградят в ежедневната двигателна функция на болния.
3. Да се увеличи силата на активните контракции.
4. Да се усъвършенства координацията на активните волеви движения.
Средства:
1. Суспенсия.
2. Активни упражнения – строго аналитични за засегнатите части.
3. Упражнения за захватите и фините движения на ръката – акцента пада върху длан и пръсти.
4. ПНМУ – сукцесивна индукция, диагонали – активно.
5. Упражнения за координация.
6. Упражнения. за правилно телодържание.
7. Упражняване в ходене.
8. Упражнения против плоскостъпие.
9. Упражнения в ДЕЖ.
10. Трудотерапия.
VІ стадий по Брумщрьом. Лека степен.
Почти няма разлика между болна и здрава страна. Страдат само фините движения.
Средства:
1. ПНМУ – в зависимост от мускулния дисбаланс. Основната роля е да се засилят антагонистите.
2. Упражнения предимно за финните движения.
3. Упражнения за правилно телодържане.
4. Упражнения за координация.
5. При афазия обучението в говорене започва след 1-ви, 2-ри месец.
За антибиотиците
За антибиотиците
-Как сте? – пита лекар пациента.
-Мисля по-добре, докторе. Вашето лекарство
ми помогна. Стриктно следвах указанията,
написани върху шишенцето.
-И какво пишеше там?
-„Да се държи плътно затворено.”
Думата антибиотик произлиза от латинските думи- „анти”- против, и
„био”- живот. Антибиотиците са веществата, които избирателно потискат жизнените функции на някои микроорганизми. Известни са около 100 вида антибиотици, но само малка част от тях се използват в медицината, защото са отрова не само за микроорганизмите, но и за целия човешки организъм .
Дълго време антибиотиците са се смятали за панацея и са се предписвали и при най-малкия признак за инфекция. Освен силните алергични реакции, които се проявяват под въздействието на препаратите от тази група, анти-биотиците действат пагубно на здравето и живота на пациентите, които ги използват. Няколко примера за коварното им действие:
♦стрептомицин- може да увреди слуховия и вестибуларния апарат;
♦биомицин –може да има усложнения при храносмилателните органи;
♦левомицетин-задържа кръвообразуването, което е опасно за човешкия организъм, който се бори с инфекцията;
♦антибиотиците потискат жизнените функции на клетките, произвеждащи протеин (белтъчния строителен материал на зародиша) и затова някои май-ки, употребявали по време на бременността антибиотици, раждат нежизне-способни или уродливи бебета.
Здравето на бебето също е застрашено, ако поема антибиотици по време на кърменето. Всички препарати от тази група имат вредно влияние върху майката и детето, например:
деца, чиито майки са използвали циклофсатин, страдат от нарушена структура на костите и омекването им;
аминоглюкозидите и тетрациклините увреждат костите и зъбите на ново-родените, предразположени са към болести на венците , кариеси;
стрептомицин действа на мозъчната дейност на бебето и за дълъг период дестабилизира езиковите му функции;
септранът предизвиква постепенно увеличаване на билирубините в чер-вата на новороденото и може да доведе до чревно разтройство, нарушена дейност на хранисмилателните органи;
пеницилинът предизвиква тежка алергична реакция при 16% от новоро-дените и също нарушава дейността на червата.
Освен че антибиотиците увреждат здравето, употребата им предизвиква зависимост от тях, привикване към определен вид- налага се да се премине към по-силно действащи препарати. По вина на антибиотиците човечес-твото е заплашено от множествена лекарствена резистентност. Ако отно-шението към антибиотиците не се промени, то в скоро време всички из-вестни техни разновидности ще престанат да действат. След победата на антибиотиците над страшните инфекции оптимизмът на медиците се заме-ня с тревога: антибиотиците сякаш станаха любима среда за бактериите и те, усвоили опита на „предците” си, си изработиха защита срещу лекар-ствата.
Сега медиците с тревога отбелязват, че болести, които са били под кон-трол или на границата на изчезването успешно се завръщат. Много от тях дълго време успешно са били лекувани с антибиотици. Но минават години и микробите се приспособяват и видоизменят. Изменят се симптомите и картината на заболяването и най-важното- не се поддават на лечение и с най-силните антибиотици.Така се появяват видоизменени туберкулоза, ко-ремен тиф, менингит, белодробни възпаления. Специалистите намират пряка зависимост за тази лекарствена устойчивост в нерационалната лекар-ствена терапия, която се предписва от лекарите, от една страна, и некон-тролируемото използване на антибиотици в бита- в друга. Защото в апте-ките без рецепта може да се купи антибиотик, дори от най-силните.
За съжаление практика е при всяко неразположение (хрема, кашлица, главоболие) да се използват антибиотици, вместо препарати, изработени на растителна основа, които да повишават имунитета на организма и да по-тискат инфекцията. Още по-добре е да се води здравословен начин на жи-вот и тогава да забравим за антибиотиците.
Използването на антибиотици е оправдано, когато става въпрос за сериозна, заплашваща живота инфекция.
Но така или иначе засега не бихме могли да минем без антибиотици. И щом сме принудени да ги използваме, поне да го правим грамотно, за което понякога митовете за тяхното използване пречат. Кои са митовете?
Трябва да се откажем категорично от антибиотиците
За съжаление някои болести засега могат да се лекуват само с антибио-тици. Такива са микроплазмена инфекция на белите дробове, хламидиоза, инфекциозният ендокардит и др. Лекарите смятат, че без тях не може при пиелонефрит, ангина, пневмония, отит, синузит, абсцес, сепсис. Ако при тези заболявания не се приложи лечение с антибиотици, могат да се раз-вият сериозни усложнения.
Антибиотиците лекуват всички инфекции
Това не е вярно. Няма смисъл да се опитваме да лекуваме с антибиотици остри респираторни вирусни инфекции, грип, рубеола, хепатит и други заболявания, чиито причинители са вируси.
Ако при приемането на антибиотици има подобрение, може да се спре приемането им
Ако лекарствата не се приемат точно по предписанията на лекарите, има опасност болестта да се поднови. Освен това при следващото приемане на антибиотици може да се окаже, че те вече не действат, тъй като чуждите микроорганизми по време на първото „стълкновение” с лекарствата са се научили да им противодействат.
Всички антибактериални препарати са антибиотици
От научна гледна точка за истински антибиотици се смятат препаратите, които се получават от микроорганизми и се наричат полусинтетични. Сул-фаниламидите (бисептол, фурацилин и др.) не са антибиотици. Те имат различен механизъм и различна ефективност на въздействие върху бак-териите и човешкия организъм.
Антибактериалните препарати са по-ефективни и по-безопасни от антибиотиците
Ефективността на препарат зависи дали е правилно подбран, както и от индивидуалните особености на организма. В някои случаи прекаляването с антибактериални средства води до алергична реакция. В много случаи тези препарати са по-токсични и отрицателното им въздействие върху черния дроб и бъбреците и много по-силно от антибиотиците.
Алергията към антибиотиците се предава по наследство
Това е само предположение, което е далеч от истината. До този момент няма научни данни, потвърждаващи мнението, че алергията към антибио-тиците се предава по наследство.
Колкото по-скъп е антибиотикът, толкова е по-ефективен
Това не е показател. Цената зависи от много фактори и на първо място от страната-производител и от времето, когато препаратът е разработен и се е появил в търговската мрежа. В някои случаи антибиотици от първо поко-ление, към които се отнася пеницилинът, са много по-ефективни, отколко-то скъпите антибиотици четвърто поколение. Например бактерията Стреп-тококус пневмония, която предизвиква отит (възпаление на средното ухо), бързо става устойчива към най-новите препарати, но загива при лечение с лекарства, създадени в средата на осемдесетте години на XXвек. Това е базирано на резултати от изследванията на американски учени, предста-вени на годишна конференция на Американското общество на микробио-лозите през Септември 1998 г. в Сан Диего. Майкъл Джейкъбс, завеждащ отделение по клинична микробиология в болницата в Кливланд, и негови-те колеги изследвали 1500 щама на бактерията Стрептококус пневмония и открили, че повече от половината са останали възприемчиви към пеници-лина, а над 90% загиват от моксицилин орамоксицилин/клавуланат – ком-бинация от антибиотици, предписвана на болни още от средата на осемде-сетте години. В същото време от въздействието на най-новите и най-силни антибиотици- зитромицин и клритромицин- загиват само една трета от щамовете на Стрептококус пневмония.
-Как сте? – пита лекар пациента.
-Мисля по-добре, докторе. Вашето лекарство
ми помогна. Стриктно следвах указанията,
написани върху шишенцето.
-И какво пишеше там?
-„Да се държи плътно затворено.”
Думата антибиотик произлиза от латинските думи- „анти”- против, и
„био”- живот. Антибиотиците са веществата, които избирателно потискат жизнените функции на някои микроорганизми. Известни са около 100 вида антибиотици, но само малка част от тях се използват в медицината, защото са отрова не само за микроорганизмите, но и за целия човешки организъм .
Дълго време антибиотиците са се смятали за панацея и са се предписвали и при най-малкия признак за инфекция. Освен силните алергични реакции, които се проявяват под въздействието на препаратите от тази група, анти-биотиците действат пагубно на здравето и живота на пациентите, които ги използват. Няколко примера за коварното им действие:
♦стрептомицин- може да увреди слуховия и вестибуларния апарат;
♦биомицин –може да има усложнения при храносмилателните органи;
♦левомицетин-задържа кръвообразуването, което е опасно за човешкия организъм, който се бори с инфекцията;
♦антибиотиците потискат жизнените функции на клетките, произвеждащи протеин (белтъчния строителен материал на зародиша) и затова някои май-ки, употребявали по време на бременността антибиотици, раждат нежизне-способни или уродливи бебета.
Здравето на бебето също е застрашено, ако поема антибиотици по време на кърменето. Всички препарати от тази група имат вредно влияние върху майката и детето, например:
деца, чиито майки са използвали циклофсатин, страдат от нарушена структура на костите и омекването им;
аминоглюкозидите и тетрациклините увреждат костите и зъбите на ново-родените, предразположени са към болести на венците , кариеси;
стрептомицин действа на мозъчната дейност на бебето и за дълъг период дестабилизира езиковите му функции;
септранът предизвиква постепенно увеличаване на билирубините в чер-вата на новороденото и може да доведе до чревно разтройство, нарушена дейност на хранисмилателните органи;
пеницилинът предизвиква тежка алергична реакция при 16% от новоро-дените и също нарушава дейността на червата.
Освен че антибиотиците увреждат здравето, употребата им предизвиква зависимост от тях, привикване към определен вид- налага се да се премине към по-силно действащи препарати. По вина на антибиотиците човечес-твото е заплашено от множествена лекарствена резистентност. Ако отно-шението към антибиотиците не се промени, то в скоро време всички из-вестни техни разновидности ще престанат да действат. След победата на антибиотиците над страшните инфекции оптимизмът на медиците се заме-ня с тревога: антибиотиците сякаш станаха любима среда за бактериите и те, усвоили опита на „предците” си, си изработиха защита срещу лекар-ствата.
Сега медиците с тревога отбелязват, че болести, които са били под кон-трол или на границата на изчезването успешно се завръщат. Много от тях дълго време успешно са били лекувани с антибиотици. Но минават години и микробите се приспособяват и видоизменят. Изменят се симптомите и картината на заболяването и най-важното- не се поддават на лечение и с най-силните антибиотици.Така се появяват видоизменени туберкулоза, ко-ремен тиф, менингит, белодробни възпаления. Специалистите намират пряка зависимост за тази лекарствена устойчивост в нерационалната лекар-ствена терапия, която се предписва от лекарите, от една страна, и некон-тролируемото използване на антибиотици в бита- в друга. Защото в апте-ките без рецепта може да се купи антибиотик, дори от най-силните.
За съжаление практика е при всяко неразположение (хрема, кашлица, главоболие) да се използват антибиотици, вместо препарати, изработени на растителна основа, които да повишават имунитета на организма и да по-тискат инфекцията. Още по-добре е да се води здравословен начин на жи-вот и тогава да забравим за антибиотиците.
Използването на антибиотици е оправдано, когато става въпрос за сериозна, заплашваща живота инфекция.
Но така или иначе засега не бихме могли да минем без антибиотици. И щом сме принудени да ги използваме, поне да го правим грамотно, за което понякога митовете за тяхното използване пречат. Кои са митовете?
Трябва да се откажем категорично от антибиотиците
За съжаление някои болести засега могат да се лекуват само с антибио-тици. Такива са микроплазмена инфекция на белите дробове, хламидиоза, инфекциозният ендокардит и др. Лекарите смятат, че без тях не може при пиелонефрит, ангина, пневмония, отит, синузит, абсцес, сепсис. Ако при тези заболявания не се приложи лечение с антибиотици, могат да се раз-вият сериозни усложнения.
Антибиотиците лекуват всички инфекции
Това не е вярно. Няма смисъл да се опитваме да лекуваме с антибиотици остри респираторни вирусни инфекции, грип, рубеола, хепатит и други заболявания, чиито причинители са вируси.
Ако при приемането на антибиотици има подобрение, може да се спре приемането им
Ако лекарствата не се приемат точно по предписанията на лекарите, има опасност болестта да се поднови. Освен това при следващото приемане на антибиотици може да се окаже, че те вече не действат, тъй като чуждите микроорганизми по време на първото „стълкновение” с лекарствата са се научили да им противодействат.
Всички антибактериални препарати са антибиотици
От научна гледна точка за истински антибиотици се смятат препаратите, които се получават от микроорганизми и се наричат полусинтетични. Сул-фаниламидите (бисептол, фурацилин и др.) не са антибиотици. Те имат различен механизъм и различна ефективност на въздействие върху бак-териите и човешкия организъм.
Антибактериалните препарати са по-ефективни и по-безопасни от антибиотиците
Ефективността на препарат зависи дали е правилно подбран, както и от индивидуалните особености на организма. В някои случаи прекаляването с антибактериални средства води до алергична реакция. В много случаи тези препарати са по-токсични и отрицателното им въздействие върху черния дроб и бъбреците и много по-силно от антибиотиците.
Алергията към антибиотиците се предава по наследство
Това е само предположение, което е далеч от истината. До този момент няма научни данни, потвърждаващи мнението, че алергията към антибио-тиците се предава по наследство.
Колкото по-скъп е антибиотикът, толкова е по-ефективен
Това не е показател. Цената зависи от много фактори и на първо място от страната-производител и от времето, когато препаратът е разработен и се е появил в търговската мрежа. В някои случаи антибиотици от първо поко-ление, към които се отнася пеницилинът, са много по-ефективни, отколко-то скъпите антибиотици четвърто поколение. Например бактерията Стреп-тококус пневмония, която предизвиква отит (възпаление на средното ухо), бързо става устойчива към най-новите препарати, но загива при лечение с лекарства, създадени в средата на осемдесетте години на XXвек. Това е базирано на резултати от изследванията на американски учени, предста-вени на годишна конференция на Американското общество на микробио-лозите през Септември 1998 г. в Сан Диего. Майкъл Джейкъбс, завеждащ отделение по клинична микробиология в болницата в Кливланд, и негови-те колеги изследвали 1500 щама на бактерията Стрептококус пневмония и открили, че повече от половината са останали възприемчиви към пеници-лина, а над 90% загиват от моксицилин орамоксицилин/клавуланат – ком-бинация от антибиотици, предписвана на болни още от средата на осемде-сетте години. В същото време от въздействието на най-новите и най-силни антибиотици- зитромицин и клритромицин- загиват само една трета от щамовете на Стрептококус пневмония.
лечение на язвена болест, гастрит и колит
лечение на язвена болест, гастрит и колит
Когато става въпрос за лечение на язвена болест, гастрит и колит е добре жълтият кантарион да бъде смесен с невен, лайка и джоджен.
Язвите на стомаха и дванадесетопръстника са чести заболявания и обикновено лечението е дълготрайно. Терапията с медикаменти през устата се понася трудно, понякога предизвиква болки, киселини, повръщане. Лечебните растения обаче лесно и приятно се приемат от стомаха и пряко влияят върху стомашната лигавица и язвите, като ги заздравяват.
Кои са предпочитаните билки?
• Жълт кантарион. Отвара: 2 с.л. билка се варят в 1/2 л вода 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти на ден.
• Лайка. Запарка: в 200 мл вряща вода се запарва 1 с.л. изсушени цветове 15 мин., прецежда се и се изпива на части за един ден на гладно.
• Гол сладник. Отвара: 1 с.л. изсушени и счукани корени се варят в 1/2 л вода 10 минути. Киснат до
охлаждане и прецеденият чай се пие на части преди ядене.
• Невен. Маслен извлек от цветето невен действа противовъзпалително, омекотяващо и зараства язвите. Приготвя се от 30 г свежи цветове с чашките в 200 мл зехтин. Необходимо е цветовете да се намачкат, за да пуснат сока си, и се разклащат често в шишенцето, което трябва да е затворено и поставено на слънце за 48-72 часа. Пие се на гладно 2 часа и половина преди ядене (за да смаже лигави
цата), по 1-2 ч.л.
• Зеле. Зелевият сок, изцеден и затоплен, се пие по 1 кафейна чашка 50 минути преди ядене в продължение на 1 месец. Той е най-ефикасен за зарастване на язвите. Съдържа витамин U.
• Билкова смес от лечебни корени: по 20 г изсушени корени от градинска ружа, черен оман и сладник и 10 г стръкове змийско мляко. Прави се отвара от 1
с.л. от сместа в 250 мл вода. Вари се 5 минути. Прецежда се и се пие по 2 ч.ч. дневно.
• Смес от билки при язвени болки: 10 г карамфилчета, 20 г ментови листа, 20 г мащерка и 20 г лавандула. 4 ч.л. от сместа се попарват в 2 ч.ч. вряща вода, кисне до умерена топлина и се прецежда. Отварата се пие на глътки обед и вечер, след хранене.
• Билков чай от комбинирани билки. Има многостранно действие (успокоително, противовъзпалително, противокървящо, епителизиращо). Състав: 10 г листа от маточина, 10г цвят от лайка, 10г цвят лавандула, 10 г корени от глухарче, 20 г зърнастец, 20 г жълт кантарион, 20 г овчарска торбичка.
Приготвя се от 1 с.л. смес от билките в 1 ч.ч. вода. Вари се 5 минути. Изпиват се по 2-3 ч.ч. дневно на гладно.
Приложение: Жълтия кантарион е една от най-често употребяваните билки. Добре се повлияват възпалителните процеси на храносмилателната система, язвена болест на стомаха и дванадесетопръсника, остри и хронични гастрити, ентероколити, лошо храносмилане, диария и др. Билката намира приложение при отоци, кървене, хемороиди, ревматизъм, колити, възпаление на венците. Намира приложение при производство на лекарствени средства за сърдечносъдовата система, атеросклероза, разтройство в кръвообращението, изгаряния, възпаление на пикочния мехур. Билката намира широко приложение при болни с депресия и неврологични страдания. Тя подобрява общото състояние на болните, теглото се повишава, напрежението, безсилието и страхът изчезват. Успокояващото действие се засилва при комбинирането й с хмел.
Начин на употреба: Вътрешно като запарка. Взема се 1 супена лъжица на 250 мл. вода. След като ври 10—15 минути запарката се прецежда и след изстиване се изпива за едно денонощие. За лечение на язвена болест се взема 1 супена лъжица на 1 литър вода и се изпива за едно денонощие вместо вода.
Когато става въпрос за лечение на язвена болест, гастрит и колит е добре жълтият кантарион да бъде смесен с невен, лайка и джоджен.
Язвите на стомаха и дванадесетопръстника са чести заболявания и обикновено лечението е дълготрайно. Терапията с медикаменти през устата се понася трудно, понякога предизвиква болки, киселини, повръщане. Лечебните растения обаче лесно и приятно се приемат от стомаха и пряко влияят върху стомашната лигавица и язвите, като ги заздравяват.
Кои са предпочитаните билки?
• Жълт кантарион. Отвара: 2 с.л. билка се варят в 1/2 л вода 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти на ден.
• Лайка. Запарка: в 200 мл вряща вода се запарва 1 с.л. изсушени цветове 15 мин., прецежда се и се изпива на части за един ден на гладно.
• Гол сладник. Отвара: 1 с.л. изсушени и счукани корени се варят в 1/2 л вода 10 минути. Киснат до
охлаждане и прецеденият чай се пие на части преди ядене.
• Невен. Маслен извлек от цветето невен действа противовъзпалително, омекотяващо и зараства язвите. Приготвя се от 30 г свежи цветове с чашките в 200 мл зехтин. Необходимо е цветовете да се намачкат, за да пуснат сока си, и се разклащат често в шишенцето, което трябва да е затворено и поставено на слънце за 48-72 часа. Пие се на гладно 2 часа и половина преди ядене (за да смаже лигави
цата), по 1-2 ч.л.
• Зеле. Зелевият сок, изцеден и затоплен, се пие по 1 кафейна чашка 50 минути преди ядене в продължение на 1 месец. Той е най-ефикасен за зарастване на язвите. Съдържа витамин U.
• Билкова смес от лечебни корени: по 20 г изсушени корени от градинска ружа, черен оман и сладник и 10 г стръкове змийско мляко. Прави се отвара от 1
с.л. от сместа в 250 мл вода. Вари се 5 минути. Прецежда се и се пие по 2 ч.ч. дневно.
• Смес от билки при язвени болки: 10 г карамфилчета, 20 г ментови листа, 20 г мащерка и 20 г лавандула. 4 ч.л. от сместа се попарват в 2 ч.ч. вряща вода, кисне до умерена топлина и се прецежда. Отварата се пие на глътки обед и вечер, след хранене.
• Билков чай от комбинирани билки. Има многостранно действие (успокоително, противовъзпалително, противокървящо, епителизиращо). Състав: 10 г листа от маточина, 10г цвят от лайка, 10г цвят лавандула, 10 г корени от глухарче, 20 г зърнастец, 20 г жълт кантарион, 20 г овчарска торбичка.
Приготвя се от 1 с.л. смес от билките в 1 ч.ч. вода. Вари се 5 минути. Изпиват се по 2-3 ч.ч. дневно на гладно.
Приложение: Жълтия кантарион е една от най-често употребяваните билки. Добре се повлияват възпалителните процеси на храносмилателната система, язвена болест на стомаха и дванадесетопръсника, остри и хронични гастрити, ентероколити, лошо храносмилане, диария и др. Билката намира приложение при отоци, кървене, хемороиди, ревматизъм, колити, възпаление на венците. Намира приложение при производство на лекарствени средства за сърдечносъдовата система, атеросклероза, разтройство в кръвообращението, изгаряния, възпаление на пикочния мехур. Билката намира широко приложение при болни с депресия и неврологични страдания. Тя подобрява общото състояние на болните, теглото се повишава, напрежението, безсилието и страхът изчезват. Успокояващото действие се засилва при комбинирането й с хмел.
Начин на употреба: Вътрешно като запарка. Взема се 1 супена лъжица на 250 мл. вода. След като ври 10—15 минути запарката се прецежда и след изстиване се изпива за едно денонощие. За лечение на язвена болест се взема 1 супена лъжица на 1 литър вода и се изпива за едно денонощие вместо вода.
Чесънът – универсалното лекарство
Чесънът – универсалното лекарство
Знаете ли, че вкусът на чесъна се дължи на съдържащите се в него етерични масла, а дъвченето на скилидка чесън в продължение на няколко минути убива всички микроби в устната кухина? Интересен е и факта, че чесънът се препоръчва за ежедневна употреба при високо кръвно налягане и атеросклероза. Чесънът е широко използван при профилактика и лечение на простудни заболявания. Изобщо неговото приложение е всестранно и необятно. Единствените предразсъдъци към използването му се дължат на специфичния му мирис и дъха, който остава след консумация, но това е цената за да се възползвате от неговите лечебни сили.
Чесънът притежава вековна репутация на природен лек. Научно доказано е, че чесънът унищожава вредни бактерии. Той е естествен антибиотик, който не само убива болестотворните нашественици, но и предпазва организма от отровите, причиняващи инфекцията. Дори кръвта на хората, редовно консумиращи чесън, може да убива бактерии, а пáрите, отделени при разрязването на една скилидка, унищожават вредни микроорганизми в радиус от 20 см!
Чесънът намира широко приложение в народната медицина при главоболие, лечение на рани, грип, срещу разстройство, за понижаване на кръвното налягане и като природен антибиотик. Чесънът е спечелил славата на универсално лекарство срещу възпаления благодарение на антибиотичното действие на съдържащия се в него естествен антибиотик - алицин. Не по-малко важни са и противогъбичното, както и противовирусното му действие.Най-важната роля на чесъна е свързана с кръвта и кръвоносната система и тяхната естествена защита, както и с предотвратяването на патологичните процеси, развиващи се в тях.
В състава на това растение има още два важни елемента - йод и германий. Чесънът ни е необходим като жлъчегонно средство, при заболявания на сърдечносъдовата система, за лечение и профилактика на простуда и грип. Неговата миризлива скилидка притежава антисептично действие, което ефективно унищожава много разновидности на плесените и микробите.
Днес медицинските изследвания сочат, че чесънът може да предпази от появата на много болести – от обикновената настинка до рака. Също така може да се приема вместо много лекарства при болестни състояния като високо кръвно налягане, акне, инфекции на половите органи и бронхити.
У нас той винаги е бил ценен и обичан. В старинните лечебни книги той е описван като “лечител на всички болести”. В листата на чесъна има много аскорбинова киселина, а също и манган, мед, кобалт...съставките са много, но главната тайна е във фитонцидите, съдържащи се в етеричното масло на чесъна. Неговият остър мирис и лютив вкус са в резултат на действието на това масло.
Знаете ли, че вкусът на чесъна се дължи на съдържащите се в него етерични масла, а дъвченето на скилидка чесън в продължение на няколко минути убива всички микроби в устната кухина? Интересен е и факта, че чесънът се препоръчва за ежедневна употреба при високо кръвно налягане и атеросклероза. Чесънът е широко използван при профилактика и лечение на простудни заболявания. Изобщо неговото приложение е всестранно и необятно. Единствените предразсъдъци към използването му се дължат на специфичния му мирис и дъха, който остава след консумация, но това е цената за да се възползвате от неговите лечебни сили.
Чесънът притежава вековна репутация на природен лек. Научно доказано е, че чесънът унищожава вредни бактерии. Той е естествен антибиотик, който не само убива болестотворните нашественици, но и предпазва организма от отровите, причиняващи инфекцията. Дори кръвта на хората, редовно консумиращи чесън, може да убива бактерии, а пáрите, отделени при разрязването на една скилидка, унищожават вредни микроорганизми в радиус от 20 см!
Чесънът намира широко приложение в народната медицина при главоболие, лечение на рани, грип, срещу разстройство, за понижаване на кръвното налягане и като природен антибиотик. Чесънът е спечелил славата на универсално лекарство срещу възпаления благодарение на антибиотичното действие на съдържащия се в него естествен антибиотик - алицин. Не по-малко важни са и противогъбичното, както и противовирусното му действие.Най-важната роля на чесъна е свързана с кръвта и кръвоносната система и тяхната естествена защита, както и с предотвратяването на патологичните процеси, развиващи се в тях.
В състава на това растение има още два важни елемента - йод и германий. Чесънът ни е необходим като жлъчегонно средство, при заболявания на сърдечносъдовата система, за лечение и профилактика на простуда и грип. Неговата миризлива скилидка притежава антисептично действие, което ефективно унищожава много разновидности на плесените и микробите.
Днес медицинските изследвания сочат, че чесънът може да предпази от появата на много болести – от обикновената настинка до рака. Също така може да се приема вместо много лекарства при болестни състояния като високо кръвно налягане, акне, инфекции на половите органи и бронхити.
У нас той винаги е бил ценен и обичан. В старинните лечебни книги той е описван като “лечител на всички болести”. В листата на чесъна има много аскорбинова киселина, а също и манган, мед, кобалт...съставките са много, но главната тайна е във фитонцидите, съдържащи се в етеричното масло на чесъна. Неговият остър мирис и лютив вкус са в резултат на действието на това масло.
Как да ползваме етеричните масла
Как да ползваме етеричните масла
Как да ползваме етеричните масла Всяко етерично масло има уникален ароматичен букет и притежава определени лечебни свойства. За да се проявят тия лечебни свойства маслото трябва да попадне по някакъв начин в организма. Съществуват различни способи за това. Тук представяме част от тях:
ИНХАЛАЦИИ
Инхалационните процедури с етерични масла са най-популярния начин на ползването им. Всъщност повечето хора отъждествяват ароматотерапията с инхалационните процедури (вдишването на аромати по един или друг начин).
При вдишване етеричните масла проявяват антибактериално, противовъзпалително, регенериращо, отхрачващо, бронхолитично, седативно и антиалергично действие, стимулира местния и общ имунитет въздействайки не само на органите на дишането, но и на целия организъм.
Съществуват различни начини за инхалация с етерични масла – с аромалампи, на пара, с аромамедальони и различни изпарители.
Аромалампа
Най разпространения начин за инхалация, дошъл до нас от древността , е ползването на аромалампа. Аромалампата е керамичен или метален съд състоящ се от две части. Горната е във вид на чаша, а долната е във вид на арка - носеща чашата, в която се поставя малка свещ. В чашата се налива вода и се капват 10-15 капки етерично масло. Горящата свещ нагрява леко водата с маслото и въздухът се насища с ароматни изпарения. Процедурата се прави в затворено помещение от 20 минути до 3 часа.
Инхалацията с аромалампа се прави при остри и хронични болести на горните дихателни пътища, бронхите и белите дробове, остри и хронични болести на средното ухо и синусите, респираторни и вирусни инфекции в остър и подостър период, ларингоспазми, бронхиална астма, профилактика на усложненията след в следоперационен период, подобряване на настроението и най различни болести на вътрешните органи в зависимост от показанията на маслата. Много популярно е ползването и за ароматизиране и дизенфекция на въздуха в помещенията.
Инхалация на пара
В съд с гореща вода се капват 3-5 капки масло (не повече). Главата се завива с кърпа над съда. Вдишва се дълбоко едновременно през устата и носа. ОЧИТЕ СА ЗАТВОРЕНИ. Процедурата е 3-10 минути. Прави се при остри болести на горните дихателни пътища.
Същата процедура може да се направи без завиване на главата, като горещата вода се постави в термос и парите се вдишват над гърлото му. Към водата се добавя и лъжичка сода бикарбонат.
Препоръчва се след инхалацията да се направи масаж на гръдния кош или да се постави компрес в проекцията на трахеята или сливиците със същото масло, след това да се разтрият и стъпалата, да се обуят топли чорапи и да не се излиза на улицата 2 часа.
Аромамедальон
Чудесна методика позволяваща етеричните масла да се ползват във всяка обстановка. Медальонът се носи на врата и позволява продължителна инхалация. Съществуват разни модели медальони, които съхраняват маслото от няколко часа – до няколко месеца. Медальоните с краткотрайно съхранение обикновено са керамични и маслото се накапва върху тях. Медальоните с дълготрайно съхранение събират няколко милилитра етерично масло и силата на изпарение на маслото може да се регулира. Те са изключително удобни.
Мека инхалацията с медальон се извършва при самото носене на медальона. За по интензивно въздействие медальонът се поднася към носа и се вдишва бавно и дълбоко 15-20 пъти. Почива се една-две минути и процедурата отново се повтаря. Общо около 5-10 минути 2-3 пъти дневно.
Аромамедальон може да се ползва за целия комплекс от болести повлиявани от ароматотерапията, като се ползват масла съобразно показанията им.
Настойчиво препоръчваме ползването на аромамедальон като предпазно средство по време на грипни епидемии и през есенно-зимния период за предпазване от простудни болести. Аромамедальонът се зарежда с някое от следните масла с изразено антивирусно и дезинфекционно действие – чаено дърво, бергамот, лавандула, мащерка, или евкалипт
МАСАЖ И РАЗТРИВАНЕ
Масажът или разтриването се извършват с ароматично масажно масло. Маслото се приготвя като към тлъсто растително масло – например бадемово, зехтин, сусамово и др. се добавят няколко капки етерично масло.
Смеси от етерични масла за масаж и разтриване:
За ревматични болки
Тамян – 5 капки
Евкалипт – 5 капки
Розмарин – 15 капки
Бадемово масло – 50 мл
За тонизиране на мускулите и облекчаване на леки болки
Тамян – 5 капки
Евкалипт – 5 капки
Розмарин – 15 капки
Бадемово масло – 50 мл
Общо отпускащо масло
Индрише – 10 капки
Лавандула – 10 капки
Риган – 5 капки
Бадемово масло – 50 мл
Масло афрозидиак
Розово масло – 13 капки
Жасмин – 4 капки
Иланг –иланг – 8 капки
Бадемово масло – 50 мл
КОМПРЕСИ
За компреси най-често се ползват следните етерични масла: мента, лавандула, розмарин, евкалипт и др.
Студени компреси
Ползват се при главоболие, остри травми, повредени сухожилия или стави, натъртвания, навяхвания, оттоци
Приготвят се като в 200 мл студена вода се добави 200 гр лед. Към тях се прибавят 25 капки етерично масло разтворено в 10-15 грама пчелен мед. В тая смес се потапя дебела многослойна марля и след леко изстискване се поставя върху поразения участък. В марлята може да се поставят парченца лед. Отгоре се изолира с парче дебела вълнена тъкан и се закрепя с бинт или лейкопласт. Студения компрес се държи докато се сгрее до температурата на тялото.
Горещи компреси
Прилагат се при хронични възпалителни, склеротични, деструктивни процеси и обменни нарушения. Болки в мускулите е ставите.
Смес от мед и етерично масло в пропорция 1:1 се нанася върху проблемната област. Отгоре се поставя пергамент или целофан, а най отгоре дебел вълнен плат. Закрепва се с бинт или лейкопласт. Престоява от 20 до 80 минути. След свалянето на компреса остатъците от сместа трябва да се втрият с 2 до 4 минути масаж.
ПРЕВРЪЗКИ
Превръзката с етерични масла е великолепно средство позволяващо да се получи изразен ефект при различни повреди на кожната повърхност. Ползват се при рани, след операционни шевове, изгаряния, измръзвалия, циреи, пъпки, тромбофлебит с трофични нарушения, екземи, гъбични поражения на кожата и др.
Етеричното масло се нанася върху марлен тампон и се закрепва с бинт. След 2-4 часа превръзката се сменя.
Най-често ползваните за превръзки масла са : чаено дърво, евкалипт, лавандула, розмарин, лимон, карамфил, сандалово масло.
ЖАБУРЕНЕ, КАПКИ
Жабуренето и накапването позволяват да се отстранят възпалителни, застойни, склеротични и травматични процеси в носоглътката, органите на слуха и устната кухина. Способстват за регенерацията на тъканите и потискат развитието на инфекции и възпалителни процеси. Ползват се при остри възпаления на горните дихателни пътища, болести на носа и гърлото, остри хронични отити, тонзилити, стоматити, гингивити, парадонтоза и др.
Жабурене: В 100 мл топла вода се добавят 10-15 капки етерично масло смесено с половин лъжичка сода бикарбонат. Времетраенето на жабуренето се увеличава постепенно до 7-8 минути.
Жабуренето е по-ефективно ако се направи с маслена смес на тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в съотношение 2:1 или 1:1. Разтворът трябва да предизвиква леко щипане. Ако усещането е изгарящо се разрежда За жабурене се взима една чаена лъжичка и се жабури около пет минути, след което се изплюва.
Най-подходящи за жабурене на гърлото са следните масла: карамфил, лимон, евкалипт, лавандула, чаено дърво.
Най-подходящи за жабурене на устната кухина: карамфил, мента, портокал, лавандула, роза.
Със същите разтвори може да се прави апликация на венците при парадонтоза, стоматити, гингивити и др. За целта в разтвора се натопява марля и се поставя върху венците за 30-90 минути.
Капки за нос: в една чаена лъжичка тлъсто масло (например пшеничен зародиш) се добавят 2-5 капки от някое от следните масла : чаено дърво, евкалипт, лавандула, кипарис или роза. Във всяка ноздра се капват по 20 до 80 капки от тая смес, след което е необходимо да се полежи с отметната назад глава, докато разтворът се разнесе в носоглътката. През първия ден с хрема е нужно да се капят капки на всеки 1-2 часа. През следващите дни 2-3 пъти дневно. За профилактика – 1 път дневно. Много важно е разтворът да не предизвиква парене е леко пощипване. Ако е силен се разрежда. При остри и хронични синузити след накапване на капките, в ноздрите трябва да се поставят тампони напоени със същата смес за 0,5-1,5 часа.
Капки за ухо: ползват се при остри и хронични болести на ухото. Капват се 2-4 капки смес от тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в пропорция 1:1, след което ухото се запушва с памук. Ако процесът е остър е много ефективно след накапването в ухото да се постави тампон напоен със същата смес. Ползва се някое от следните масла: герания, чаено дърво, лавандула, евкалипт или кипарис.
КЛИЗМА
Клизмата е промиване на задния проход с ароматична вода. Прилага се при проктит, хемороиди, запек, хроничен колит, язвен колит, аденома на простата, простатит, болести на бъбреците и пикочните пътища и други болести на органите в малкия таз.
На половин чаена лъжичка сода бикарбонат – 5-7 капки етерично масло. Получената смес се разтваря в 200 мл вода. Отначало се въвеждат тия 200 мл ароматна вода, а след това останалата – до 1 литър. Водата се задържа вътре 5-10 минути. Най-подходящите масла за клизма са: чаено дърво, хвойна, лимон, евкалипт, роза. С ароматната смес може да се направи и микроклизма.
Температуропотискаща микроклизма: евкалипт, чаено дърво или лавандула.
Микроклизма при хемороиди: роза, герания, лавандула, лимон.
ДАМСКИ ДУШ
Дамският душ промива стените на влагалището със струя вода съдържаща етерично масло. Има противовъзпалителен, антибактериален, противовирусен, противогъбичен и противозачатъчен ефект. Нормализира секреторните функции на влагалището. Има изразен дезодориращ ефект. Прилага се при болести на репродуктивните органи и малкия таз.
В 200-300 мл преварена топла вода (37-40 градуса по Целзий) се добавя смес от половин чаена лъжичка сода бикарбонат и 3-7 капки етерично масло. С тая смес се прави промивката.
Ползва се някое от следните масла:
При възпаление – чаено дърво, евкалипт, герания, хвойна, роза.
За хигиена – лавандула, лимон, роза
Еротично – роза, иланг-иланг, сандал
Ароматизиращо – роза, лимон
ВАНА
Ваните те са едни от на ефективните начини за въвеждане на етеричните масла в тялото. Маслата контактуват с цялата повърхност на тялото, бързо проникват в кожата, попадат в лимфната система и кръвния поток оказвайки мощно въздействие върху целия организъм. Ваните могат да бъдат общи – за цялото тяло или частични – за краката, ръцете или седалището. Ползват се при хипертонична болест І – ІІ степен, неврози, дерматози, хронични женски полови болести, болести и последствия от травми на опорно-двигателния апарат.
Ваните могат да се подготвят по два начина. При първия 5-20 капки масло се разтварят в 50 грама мляко и се добавят във водата на ваната. Така маслото се дисперсира добре във водата и се поема от кожата на цялото тяло. Вторият начин е по лесен – етеричното масло се капва директно във водата. Но тогава то изплува над нея и не попива така добре. В тоя случай след излизане от ваната тялото не бива да се подсушава веднага, за да може маслото да се поеме от кожата.
За профилактика се взима една вана седмично. С лечебна цел 2-3 вани седмично. Продължителност на процедурата от 5 минути при първата вана като, постепенно се увеличава до 20 минути. Температурата на водата – около 37 градуса по Целзий.
Ползват се следните масла:
За тонизиране: хвойна, розмарин
Успокояваща: портокал, маточина, босилек
Уравновесяваща: иланг-иланг, роза, сандал
Простуда: лимон, евкалипт, чаено дърво, хвойна
Умора: мента, лимон, сандал
Еротична: иланг-иланг, роза, герания, сандал
ОБТРИВАНЕ
Обтриването има меко действие върху целия организъм. Прилага се при неврози, високо кръвно налягане, затлъстяване, травми на опорно-двигателния апарат.
Прилага се като в 2-3 литра топла вода се добавите 10-25 капки масло, което харесвате като аромат. Тялото се обтрива с хавлиена кърпа натопена в тая вода . Обтриването се прави около 5 минути.
ИЗМИВАНЕ
Простичка, но изключително приятна процедура. Обезпечава прекрасен цвят и свежест на кожата на лицето. Изглажда бръчките и предпазва от главоболие.
В чаша вода се добавят 1-2 капки масло от лавандула, мента или роза. Лицето се наплисква със затворени очи и се изтрива със салфетка , след което очите могат да се отворят.
СРЕСВАНЕ
Върху зъбите четката за коса се нанася малко масло с аромат – на вкус. Косата се разчесва по тоя начин 2-3 пъти дневно. Това осигурява блясък и здрава коса. (Внимание – възможно е четката или гребенът да са от материал, който се разтваря от етеричното масло).
ОБОГАТЯВАНЕ НА КОЗМЕТИКА
Можете да подобрите качеството на ползваните от вас козметични продукти – кремове, шампоани и др. като добавите 1 до 5 капки масло на 30 мл продукт.
АРОМАТИЗИРАНЕ НА ПРАНЕ
Добавете 1.до 5 капки масло във водата за плакнене на прането.
Информацията изложена тук има познавателен характер. Ако ползвате ароматотерапия с лечебни цели трябва да се запознаете по-подробно от специализираната литература или да се консултирате с ароматерапевт.
Как да ползваме етеричните масла Всяко етерично масло има уникален ароматичен букет и притежава определени лечебни свойства. За да се проявят тия лечебни свойства маслото трябва да попадне по някакъв начин в организма. Съществуват различни способи за това. Тук представяме част от тях:
ИНХАЛАЦИИ
Инхалационните процедури с етерични масла са най-популярния начин на ползването им. Всъщност повечето хора отъждествяват ароматотерапията с инхалационните процедури (вдишването на аромати по един или друг начин).
При вдишване етеричните масла проявяват антибактериално, противовъзпалително, регенериращо, отхрачващо, бронхолитично, седативно и антиалергично действие, стимулира местния и общ имунитет въздействайки не само на органите на дишането, но и на целия организъм.
Съществуват различни начини за инхалация с етерични масла – с аромалампи, на пара, с аромамедальони и различни изпарители.
Аромалампа
Най разпространения начин за инхалация, дошъл до нас от древността , е ползването на аромалампа. Аромалампата е керамичен или метален съд състоящ се от две части. Горната е във вид на чаша, а долната е във вид на арка - носеща чашата, в която се поставя малка свещ. В чашата се налива вода и се капват 10-15 капки етерично масло. Горящата свещ нагрява леко водата с маслото и въздухът се насища с ароматни изпарения. Процедурата се прави в затворено помещение от 20 минути до 3 часа.
Инхалацията с аромалампа се прави при остри и хронични болести на горните дихателни пътища, бронхите и белите дробове, остри и хронични болести на средното ухо и синусите, респираторни и вирусни инфекции в остър и подостър период, ларингоспазми, бронхиална астма, профилактика на усложненията след в следоперационен период, подобряване на настроението и най различни болести на вътрешните органи в зависимост от показанията на маслата. Много популярно е ползването и за ароматизиране и дизенфекция на въздуха в помещенията.
Инхалация на пара
В съд с гореща вода се капват 3-5 капки масло (не повече). Главата се завива с кърпа над съда. Вдишва се дълбоко едновременно през устата и носа. ОЧИТЕ СА ЗАТВОРЕНИ. Процедурата е 3-10 минути. Прави се при остри болести на горните дихателни пътища.
Същата процедура може да се направи без завиване на главата, като горещата вода се постави в термос и парите се вдишват над гърлото му. Към водата се добавя и лъжичка сода бикарбонат.
Препоръчва се след инхалацията да се направи масаж на гръдния кош или да се постави компрес в проекцията на трахеята или сливиците със същото масло, след това да се разтрият и стъпалата, да се обуят топли чорапи и да не се излиза на улицата 2 часа.
Аромамедальон
Чудесна методика позволяваща етеричните масла да се ползват във всяка обстановка. Медальонът се носи на врата и позволява продължителна инхалация. Съществуват разни модели медальони, които съхраняват маслото от няколко часа – до няколко месеца. Медальоните с краткотрайно съхранение обикновено са керамични и маслото се накапва върху тях. Медальоните с дълготрайно съхранение събират няколко милилитра етерично масло и силата на изпарение на маслото може да се регулира. Те са изключително удобни.
Мека инхалацията с медальон се извършва при самото носене на медальона. За по интензивно въздействие медальонът се поднася към носа и се вдишва бавно и дълбоко 15-20 пъти. Почива се една-две минути и процедурата отново се повтаря. Общо около 5-10 минути 2-3 пъти дневно.
Аромамедальон може да се ползва за целия комплекс от болести повлиявани от ароматотерапията, като се ползват масла съобразно показанията им.
Настойчиво препоръчваме ползването на аромамедальон като предпазно средство по време на грипни епидемии и през есенно-зимния период за предпазване от простудни болести. Аромамедальонът се зарежда с някое от следните масла с изразено антивирусно и дезинфекционно действие – чаено дърво, бергамот, лавандула, мащерка, или евкалипт
МАСАЖ И РАЗТРИВАНЕ
Масажът или разтриването се извършват с ароматично масажно масло. Маслото се приготвя като към тлъсто растително масло – например бадемово, зехтин, сусамово и др. се добавят няколко капки етерично масло.
Смеси от етерични масла за масаж и разтриване:
За ревматични болки
Тамян – 5 капки
Евкалипт – 5 капки
Розмарин – 15 капки
Бадемово масло – 50 мл
За тонизиране на мускулите и облекчаване на леки болки
Тамян – 5 капки
Евкалипт – 5 капки
Розмарин – 15 капки
Бадемово масло – 50 мл
Общо отпускащо масло
Индрише – 10 капки
Лавандула – 10 капки
Риган – 5 капки
Бадемово масло – 50 мл
Масло афрозидиак
Розово масло – 13 капки
Жасмин – 4 капки
Иланг –иланг – 8 капки
Бадемово масло – 50 мл
КОМПРЕСИ
За компреси най-често се ползват следните етерични масла: мента, лавандула, розмарин, евкалипт и др.
Студени компреси
Ползват се при главоболие, остри травми, повредени сухожилия или стави, натъртвания, навяхвания, оттоци
Приготвят се като в 200 мл студена вода се добави 200 гр лед. Към тях се прибавят 25 капки етерично масло разтворено в 10-15 грама пчелен мед. В тая смес се потапя дебела многослойна марля и след леко изстискване се поставя върху поразения участък. В марлята може да се поставят парченца лед. Отгоре се изолира с парче дебела вълнена тъкан и се закрепя с бинт или лейкопласт. Студения компрес се държи докато се сгрее до температурата на тялото.
Горещи компреси
Прилагат се при хронични възпалителни, склеротични, деструктивни процеси и обменни нарушения. Болки в мускулите е ставите.
Смес от мед и етерично масло в пропорция 1:1 се нанася върху проблемната област. Отгоре се поставя пергамент или целофан, а най отгоре дебел вълнен плат. Закрепва се с бинт или лейкопласт. Престоява от 20 до 80 минути. След свалянето на компреса остатъците от сместа трябва да се втрият с 2 до 4 минути масаж.
ПРЕВРЪЗКИ
Превръзката с етерични масла е великолепно средство позволяващо да се получи изразен ефект при различни повреди на кожната повърхност. Ползват се при рани, след операционни шевове, изгаряния, измръзвалия, циреи, пъпки, тромбофлебит с трофични нарушения, екземи, гъбични поражения на кожата и др.
Етеричното масло се нанася върху марлен тампон и се закрепва с бинт. След 2-4 часа превръзката се сменя.
Най-често ползваните за превръзки масла са : чаено дърво, евкалипт, лавандула, розмарин, лимон, карамфил, сандалово масло.
ЖАБУРЕНЕ, КАПКИ
Жабуренето и накапването позволяват да се отстранят възпалителни, застойни, склеротични и травматични процеси в носоглътката, органите на слуха и устната кухина. Способстват за регенерацията на тъканите и потискат развитието на инфекции и възпалителни процеси. Ползват се при остри възпаления на горните дихателни пътища, болести на носа и гърлото, остри хронични отити, тонзилити, стоматити, гингивити, парадонтоза и др.
Жабурене: В 100 мл топла вода се добавят 10-15 капки етерично масло смесено с половин лъжичка сода бикарбонат. Времетраенето на жабуренето се увеличава постепенно до 7-8 минути.
Жабуренето е по-ефективно ако се направи с маслена смес на тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в съотношение 2:1 или 1:1. Разтворът трябва да предизвиква леко щипане. Ако усещането е изгарящо се разрежда За жабурене се взима една чаена лъжичка и се жабури около пет минути, след което се изплюва.
Най-подходящи за жабурене на гърлото са следните масла: карамфил, лимон, евкалипт, лавандула, чаено дърво.
Най-подходящи за жабурене на устната кухина: карамфил, мента, портокал, лавандула, роза.
Със същите разтвори може да се прави апликация на венците при парадонтоза, стоматити, гингивити и др. За целта в разтвора се натопява марля и се поставя върху венците за 30-90 минути.
Капки за нос: в една чаена лъжичка тлъсто масло (например пшеничен зародиш) се добавят 2-5 капки от някое от следните масла : чаено дърво, евкалипт, лавандула, кипарис или роза. Във всяка ноздра се капват по 20 до 80 капки от тая смес, след което е необходимо да се полежи с отметната назад глава, докато разтворът се разнесе в носоглътката. През първия ден с хрема е нужно да се капят капки на всеки 1-2 часа. През следващите дни 2-3 пъти дневно. За профилактика – 1 път дневно. Много важно е разтворът да не предизвиква парене е леко пощипване. Ако е силен се разрежда. При остри и хронични синузити след накапване на капките, в ноздрите трябва да се поставят тампони напоени със същата смес за 0,5-1,5 часа.
Капки за ухо: ползват се при остри и хронични болести на ухото. Капват се 2-4 капки смес от тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в пропорция 1:1, след което ухото се запушва с памук. Ако процесът е остър е много ефективно след накапването в ухото да се постави тампон напоен със същата смес. Ползва се някое от следните масла: герания, чаено дърво, лавандула, евкалипт или кипарис.
КЛИЗМА
Клизмата е промиване на задния проход с ароматична вода. Прилага се при проктит, хемороиди, запек, хроничен колит, язвен колит, аденома на простата, простатит, болести на бъбреците и пикочните пътища и други болести на органите в малкия таз.
На половин чаена лъжичка сода бикарбонат – 5-7 капки етерично масло. Получената смес се разтваря в 200 мл вода. Отначало се въвеждат тия 200 мл ароматна вода, а след това останалата – до 1 литър. Водата се задържа вътре 5-10 минути. Най-подходящите масла за клизма са: чаено дърво, хвойна, лимон, евкалипт, роза. С ароматната смес може да се направи и микроклизма.
Температуропотискаща микроклизма: евкалипт, чаено дърво или лавандула.
Микроклизма при хемороиди: роза, герания, лавандула, лимон.
ДАМСКИ ДУШ
Дамският душ промива стените на влагалището със струя вода съдържаща етерично масло. Има противовъзпалителен, антибактериален, противовирусен, противогъбичен и противозачатъчен ефект. Нормализира секреторните функции на влагалището. Има изразен дезодориращ ефект. Прилага се при болести на репродуктивните органи и малкия таз.
В 200-300 мл преварена топла вода (37-40 градуса по Целзий) се добавя смес от половин чаена лъжичка сода бикарбонат и 3-7 капки етерично масло. С тая смес се прави промивката.
Ползва се някое от следните масла:
При възпаление – чаено дърво, евкалипт, герания, хвойна, роза.
За хигиена – лавандула, лимон, роза
Еротично – роза, иланг-иланг, сандал
Ароматизиращо – роза, лимон
ВАНА
Ваните те са едни от на ефективните начини за въвеждане на етеричните масла в тялото. Маслата контактуват с цялата повърхност на тялото, бързо проникват в кожата, попадат в лимфната система и кръвния поток оказвайки мощно въздействие върху целия организъм. Ваните могат да бъдат общи – за цялото тяло или частични – за краката, ръцете или седалището. Ползват се при хипертонична болест І – ІІ степен, неврози, дерматози, хронични женски полови болести, болести и последствия от травми на опорно-двигателния апарат.
Ваните могат да се подготвят по два начина. При първия 5-20 капки масло се разтварят в 50 грама мляко и се добавят във водата на ваната. Така маслото се дисперсира добре във водата и се поема от кожата на цялото тяло. Вторият начин е по лесен – етеричното масло се капва директно във водата. Но тогава то изплува над нея и не попива така добре. В тоя случай след излизане от ваната тялото не бива да се подсушава веднага, за да може маслото да се поеме от кожата.
За профилактика се взима една вана седмично. С лечебна цел 2-3 вани седмично. Продължителност на процедурата от 5 минути при първата вана като, постепенно се увеличава до 20 минути. Температурата на водата – около 37 градуса по Целзий.
Ползват се следните масла:
За тонизиране: хвойна, розмарин
Успокояваща: портокал, маточина, босилек
Уравновесяваща: иланг-иланг, роза, сандал
Простуда: лимон, евкалипт, чаено дърво, хвойна
Умора: мента, лимон, сандал
Еротична: иланг-иланг, роза, герания, сандал
ОБТРИВАНЕ
Обтриването има меко действие върху целия организъм. Прилага се при неврози, високо кръвно налягане, затлъстяване, травми на опорно-двигателния апарат.
Прилага се като в 2-3 литра топла вода се добавите 10-25 капки масло, което харесвате като аромат. Тялото се обтрива с хавлиена кърпа натопена в тая вода . Обтриването се прави около 5 минути.
ИЗМИВАНЕ
Простичка, но изключително приятна процедура. Обезпечава прекрасен цвят и свежест на кожата на лицето. Изглажда бръчките и предпазва от главоболие.
В чаша вода се добавят 1-2 капки масло от лавандула, мента или роза. Лицето се наплисква със затворени очи и се изтрива със салфетка , след което очите могат да се отворят.
СРЕСВАНЕ
Върху зъбите четката за коса се нанася малко масло с аромат – на вкус. Косата се разчесва по тоя начин 2-3 пъти дневно. Това осигурява блясък и здрава коса. (Внимание – възможно е четката или гребенът да са от материал, който се разтваря от етеричното масло).
ОБОГАТЯВАНЕ НА КОЗМЕТИКА
Можете да подобрите качеството на ползваните от вас козметични продукти – кремове, шампоани и др. като добавите 1 до 5 капки масло на 30 мл продукт.
АРОМАТИЗИРАНЕ НА ПРАНЕ
Добавете 1.до 5 капки масло във водата за плакнене на прането.
Информацията изложена тук има познавателен характер. Ако ползвате ароматотерапия с лечебни цели трябва да се запознаете по-подробно от специализираната литература или да се консултирате с ароматерапевт.
Лечебна физкултура при акушерска парализа
Лечебна физкултура при акушерска парализа
Акушерската парализа се дължи на родова травма. Тя е последица от прекалено силно дърпане на ръчичката на детето от акушера при раждането, което води до увреждане на раменния нервен ствол. Увреждат се различни нерви и съответно се парализират различни мускули на ръката - на мускулите на мишницата, предмишницата или на цялата ръка.
Обикновено в продължение на няколко дни след раждането е парализирана цялата ръка и детето не може да я движи. С времето много от парализите изчезват. Най-трудно е възстановяването на функцията на мускулите около раменната става. Поради преобладаване на тонуса на здрави те мускули над парализираните ръката заема принудително положение - най-често тя е завъртяна навътре и притисната към туловището. В областта на предмишницата се парализират предимно мускулите-сгъвачи на китката и разгъвачите на пръстите.
Засегнатата ръка като цяло изостава в развитието си.
Лечението при кърмачетата се състои в раздвижване и масаж. В по-късния период за противодействие на порочното положение на ръката се предприема шиниране, налагане на лонгета и подходящи упражнения.
По строго показание се извършва оперативна реконструктивна намеса.
Прогнозата при подходящи лечебни мерки е благоприятна.
Масаж:
Масажистът поставя болния да легне по гръб. Масажирането започва първо от лакътя до рамото, после от китката до лакътя, накрая остават кръстите, които се обработват всеки по отделно. След това болния се обръща по корем и масажа се повтаря. Накрая внимателно се масажира областта на лопатката.
ЛФК :
Прилагат се гимнастически упражнения за цялата ръка, която трябва да бъде така нагодена или фиксирана, че болният да не усеща болка.
Повдигане на раменете.
И.п. стоеж . Рамената бавно, но силово се повдигат, доколкото е възможно, и бавно се спускат надолу.
2. Движение с рамената напред-назад.
И. п. стоеж, ръцете на хълбоците. Двете рамена се сгъват напред и се разгъват назад силно. При дърпането назад на лактите колкото е възможно се насочват назад и обратно. Трупът и главата не трябва да изменят положението си. При сгъването напред се издишва, а при разгъването назад се вдишва.
3. Повдигане на ръцете горе.
И. п. стоеж. Ръцете бавно и спокойно се повдигат до вертикално положение и бавно се снемат с напрягане на мускулите както при повдигането.
4. Повдигане ръцете напред.
И. п. стоеж, ръцете се повдигат бавно напред до хоризонтално положение и се снемат бавно надолу. Дланите са обърнати една към друга. Дълбоко вдишване при повдигане и издишване при снемане на ръцете.
Акушерската парализа се дължи на родова травма. Тя е последица от прекалено силно дърпане на ръчичката на детето от акушера при раждането, което води до увреждане на раменния нервен ствол. Увреждат се различни нерви и съответно се парализират различни мускули на ръката - на мускулите на мишницата, предмишницата или на цялата ръка.
Обикновено в продължение на няколко дни след раждането е парализирана цялата ръка и детето не може да я движи. С времето много от парализите изчезват. Най-трудно е възстановяването на функцията на мускулите около раменната става. Поради преобладаване на тонуса на здрави те мускули над парализираните ръката заема принудително положение - най-често тя е завъртяна навътре и притисната към туловището. В областта на предмишницата се парализират предимно мускулите-сгъвачи на китката и разгъвачите на пръстите.
Засегнатата ръка като цяло изостава в развитието си.
Лечението при кърмачетата се състои в раздвижване и масаж. В по-късния период за противодействие на порочното положение на ръката се предприема шиниране, налагане на лонгета и подходящи упражнения.
По строго показание се извършва оперативна реконструктивна намеса.
Прогнозата при подходящи лечебни мерки е благоприятна.
Масаж:
Масажистът поставя болния да легне по гръб. Масажирането започва първо от лакътя до рамото, после от китката до лакътя, накрая остават кръстите, които се обработват всеки по отделно. След това болния се обръща по корем и масажа се повтаря. Накрая внимателно се масажира областта на лопатката.
ЛФК :
Прилагат се гимнастически упражнения за цялата ръка, която трябва да бъде така нагодена или фиксирана, че болният да не усеща болка.
Повдигане на раменете.
И.п. стоеж . Рамената бавно, но силово се повдигат, доколкото е възможно, и бавно се спускат надолу.
2. Движение с рамената напред-назад.
И. п. стоеж, ръцете на хълбоците. Двете рамена се сгъват напред и се разгъват назад силно. При дърпането назад на лактите колкото е възможно се насочват назад и обратно. Трупът и главата не трябва да изменят положението си. При сгъването напред се издишва, а при разгъването назад се вдишва.
3. Повдигане на ръцете горе.
И. п. стоеж. Ръцете бавно и спокойно се повдигат до вертикално положение и бавно се снемат с напрягане на мускулите както при повдигането.
4. Повдигане ръцете напред.
И. п. стоеж, ръцете се повдигат бавно напред до хоризонтално положение и се снемат бавно надолу. Дланите са обърнати една към друга. Дълбоко вдишване при повдигане и издишване при снемане на ръцете.
Лечебна физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система
Лечебна физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система
Мястотo на лечебната физкултура, при комплексното лечение и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания в съвременната медицина е неоспоримо. Голямо значение има фактът, че намалената двигателна активност характерна за съвременния начин на живот и нездравословното хранене се смятат за съществен етиологичен и предразполагащ фактор за някои от най-честите и най-сериозните сърдечно-съдови заболявания, водещи до смъртен изход или продължителна загуба на работоспособност. Убедителен пример в това отношение е миокардния инфаркт.
Основни симптоми при заболявания на сърдечно-съдовата система
Заболяванията на сърдечно-съдовата система се разделят на няколко групи – вродени, придобити, органични и функционални, възпалителни и вегетативни. Според локализацията си заболяванията на сърцето се делят на заболявания на перикарда, миокарда и ендокарда и коронарните съдове. При заболявания на сърцето са характерни следните симптоми:
Задух: за разлика от задуха при белодробните заболявания тук причината не е във вентилацията, а в това, че кръвта, поради по-бавното и придвижване не може да изпълнява своята транспортна роля. Това води до хипоксия ( намаляване количеството на кислород в кръвта). Задухът настъпва при сърдечна слабост. ето защо са важни дихателните упражнения.
Цианоза: поради бавния венозен кръвоток, кожата и лигавиците придобиват синкаво-лилав цвят.
Сърцебиене: усещане на сърдечните съкращения,болки в сърдечната област.
Оттоци: забавената кръвна циркулация променя състава на кръвта и създава условия за поява на отоци в долните крайници.
Кашлица: тя се дължи на кръвонапълване на дихателните пътища и на белите дробове.
Тези симптоми са характерни за хипертониците, хора със сърдечно-съдова недостатъчност и нарушения в сърдечния ритъм.
Роля на физическите упражнения
Физическите упражнения оказват благоприятно въздействие върху всички звена на сърдечно-съдовата система. Те водят до преразпределяне на кръвната маса – кръвните депа се изпразват, кръвта се насочва към работещите мускули, отварят се нови капиляри. Тези процеси са свързани и с благоприятни промени в състава на кръвта, премахване на застойните явления, подобряване на окислително-възстановителните процеси, профилактика на тромбообразуването. Подобрява се и кръвооросяването и на сърдечния мускул, което има благоприятно значение, когато неговата трофика е нарушена – при инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето и различни склеротични изменения. Подобряването на двигателните способности на сърдечно болните, води до усъвършенстването на функциите на сърдечно-съдовата система. При сърдечно-съдовите заболявания е нужно да се прилага разнообразна тренировка, да се избягва еднообразието. Трябва да се работи за правилно дишане по време на упражненията. Чрез физически упражнения се активизират мастната и минералната обмяна, имащи отношение към механизмите на сърдечните съкращения и еластичността на съдовите стени.
Цел и задачи на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система:
Целта и задачите на лечебната физкултура са индивидуални за различните периоди на заболяването – остър, подостър и хроничен. Остър и подостър - през тези периоди лечебната физкултура е много лека и се провежда в болнична обстановка.
Цел и задачи на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система в хроничния период:
подобряване на трофиката и засилване на сърдечния мускул, регулиране на съдовия тонус.
профилактика на тромбоемболичните усложнения.
усъвършенстване на функционалните взаимоотношения на всички звена на кръвоносната система и останалите системи в човешкия организъм. Създаване на по високо ниво на работоспособност и приспособимост към физически натоварвания.
психотерапевтично повлияване: психично отпускане (психорелаксация), повишаване на емоционалния тонус и самочувствието на болния.
Показания и противопоказания за прилагане на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система.
За постигане на положително въздействие на физическите упражнения върху организма на хората със сърдечно-съдови заболявания е необходимо те да се приложат в най-подходящия момент от развитието на болестта и при определено състояние на организма. Най-широко приложение лечебната физкултура намира през хроничната фаза на сърдечно-съдовите заболявания и профилактиката им. Важно е адекватното дозиране на натоварването. по време на упражненията се следят някои основни хемодинамични показатели, като пулсова честота и ритъм, артериално налягане и честота на дишане. При наличие на оттоци, които най-често са на долните крайници се прави отточен масаж.
Показания: дихателните упражнения са от изключителна важност при тези заболявания, упражнения от гимнастически тип за всички мускулни групи, правилно съчетаване на дишането с движението, велергометър.
В хроничния период, а също така за профилактика и добро здраве се препоръчва ходене, плуване, колоездене, планински туризъм, почивка на чист въздух.
Противопоказания: силови упражнения (с напъване), упражнения с задържане на дишането, топлинни процедури. Противопоказен е и масажът, ако има разширени вени (вареци) по долните крайници. В такъв случай, масажът се прави във рефлекторната област за долни крайници – поясната и кръстовата област.
Профилактика: Здравословно хранене, спорт, плуване. През зимния сезон се препоръчва сауна, но само за здрави хора. Температурата в сауната трябва да е 60 – 80°С , това са най-благоприятни температури за организма, температура над 100°С е вредна за кожата и косата. След сауна можете да вземете студен душ или както руснаците правят – да се оваляте в снегаJ, но само ако сте здрави. След това може да се отдадете на релакс с чаша чай. Препоръчваме ви и турска баня, особено през зимния сезон, както и посещение в SPA – центъровете „Виктория”, където екип от професионалисти ще се погрижи да постигнете духовна хармония и комфорт.
Мястотo на лечебната физкултура, при комплексното лечение и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания в съвременната медицина е неоспоримо. Голямо значение има фактът, че намалената двигателна активност характерна за съвременния начин на живот и нездравословното хранене се смятат за съществен етиологичен и предразполагащ фактор за някои от най-честите и най-сериозните сърдечно-съдови заболявания, водещи до смъртен изход или продължителна загуба на работоспособност. Убедителен пример в това отношение е миокардния инфаркт.
Основни симптоми при заболявания на сърдечно-съдовата система
Заболяванията на сърдечно-съдовата система се разделят на няколко групи – вродени, придобити, органични и функционални, възпалителни и вегетативни. Според локализацията си заболяванията на сърцето се делят на заболявания на перикарда, миокарда и ендокарда и коронарните съдове. При заболявания на сърцето са характерни следните симптоми:
Задух: за разлика от задуха при белодробните заболявания тук причината не е във вентилацията, а в това, че кръвта, поради по-бавното и придвижване не може да изпълнява своята транспортна роля. Това води до хипоксия ( намаляване количеството на кислород в кръвта). Задухът настъпва при сърдечна слабост. ето защо са важни дихателните упражнения.
Цианоза: поради бавния венозен кръвоток, кожата и лигавиците придобиват синкаво-лилав цвят.
Сърцебиене: усещане на сърдечните съкращения,болки в сърдечната област.
Оттоци: забавената кръвна циркулация променя състава на кръвта и създава условия за поява на отоци в долните крайници.
Кашлица: тя се дължи на кръвонапълване на дихателните пътища и на белите дробове.
Тези симптоми са характерни за хипертониците, хора със сърдечно-съдова недостатъчност и нарушения в сърдечния ритъм.
Роля на физическите упражнения
Физическите упражнения оказват благоприятно въздействие върху всички звена на сърдечно-съдовата система. Те водят до преразпределяне на кръвната маса – кръвните депа се изпразват, кръвта се насочва към работещите мускули, отварят се нови капиляри. Тези процеси са свързани и с благоприятни промени в състава на кръвта, премахване на застойните явления, подобряване на окислително-възстановителните процеси, профилактика на тромбообразуването. Подобрява се и кръвооросяването и на сърдечния мускул, което има благоприятно значение, когато неговата трофика е нарушена – при инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето и различни склеротични изменения. Подобряването на двигателните способности на сърдечно болните, води до усъвършенстването на функциите на сърдечно-съдовата система. При сърдечно-съдовите заболявания е нужно да се прилага разнообразна тренировка, да се избягва еднообразието. Трябва да се работи за правилно дишане по време на упражненията. Чрез физически упражнения се активизират мастната и минералната обмяна, имащи отношение към механизмите на сърдечните съкращения и еластичността на съдовите стени.
Цел и задачи на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система:
Целта и задачите на лечебната физкултура са индивидуални за различните периоди на заболяването – остър, подостър и хроничен. Остър и подостър - през тези периоди лечебната физкултура е много лека и се провежда в болнична обстановка.
Цел и задачи на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система в хроничния период:
подобряване на трофиката и засилване на сърдечния мускул, регулиране на съдовия тонус.
профилактика на тромбоемболичните усложнения.
усъвършенстване на функционалните взаимоотношения на всички звена на кръвоносната система и останалите системи в човешкия организъм. Създаване на по високо ниво на работоспособност и приспособимост към физически натоварвания.
психотерапевтично повлияване: психично отпускане (психорелаксация), повишаване на емоционалния тонус и самочувствието на болния.
Показания и противопоказания за прилагане на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система.
За постигане на положително въздействие на физическите упражнения върху организма на хората със сърдечно-съдови заболявания е необходимо те да се приложат в най-подходящия момент от развитието на болестта и при определено състояние на организма. Най-широко приложение лечебната физкултура намира през хроничната фаза на сърдечно-съдовите заболявания и профилактиката им. Важно е адекватното дозиране на натоварването. по време на упражненията се следят някои основни хемодинамични показатели, като пулсова честота и ритъм, артериално налягане и честота на дишане. При наличие на оттоци, които най-често са на долните крайници се прави отточен масаж.
Показания: дихателните упражнения са от изключителна важност при тези заболявания, упражнения от гимнастически тип за всички мускулни групи, правилно съчетаване на дишането с движението, велергометър.
В хроничния период, а също така за профилактика и добро здраве се препоръчва ходене, плуване, колоездене, планински туризъм, почивка на чист въздух.
Противопоказания: силови упражнения (с напъване), упражнения с задържане на дишането, топлинни процедури. Противопоказен е и масажът, ако има разширени вени (вареци) по долните крайници. В такъв случай, масажът се прави във рефлекторната област за долни крайници – поясната и кръстовата област.
Профилактика: Здравословно хранене, спорт, плуване. През зимния сезон се препоръчва сауна, но само за здрави хора. Температурата в сауната трябва да е 60 – 80°С , това са най-благоприятни температури за организма, температура над 100°С е вредна за кожата и косата. След сауна можете да вземете студен душ или както руснаците правят – да се оваляте в снегаJ, но само ако сте здрави. След това може да се отдадете на релакс с чаша чай. Препоръчваме ви и турска баня, особено през зимния сезон, както и посещение в SPA – центъровете „Виктория”, където екип от професионалисти ще се погрижи да постигнете духовна хармония и комфорт.
Хигиенни грижи в напреднала възраст и профилактика
Хигиенни грижи в напреднала възраст и профилактика
Стареенето на кожата е естествен процес,свързан с биологичното състояние на целият организъм.Снапредване на възрастта в организма настъпват невъзвратими промени,които се придружават от т.нар.старческа атрофия,както и степента на нейната изразеност са строго индивидуални.При това е доказано,че наследствеността играе важна роля за преждевременното или по-късното настъпване на тази атрофия От съществено значение са също и начина на живот,и навременните и правилни грижи за кожата.Как да предпазим лицето от проявите на старостта ида изглежда по-младо?Всеки,който преследва тази примамлива цел,трябва да знае,че тя се постига с цената на упорити и продължителни усилия,а не за кратко време и с чудотворни средства.Трябва да е наясно,че младежката еластичност,свежест и сочност на кожата зависят от безупречното хармонично функциониране на всички органи и системи на организма.Чист въздух,редовна гимнастика,целесъобразен начин на хранене,здрав сън,системни козметични грижи-ето изворът на младостта на жената.
Белезите на застаряване на кожата се появяват най-напред по откритите части на тялото-главно лицето и шията,т.к.върху тях влияят допълнително и факторите на околната среда:слънце,вятър,студ,индустриални продукти,неправилно козметично третиране и др.Важна роля за преждевременното застаряване на кожата играят и различните възп.заболявания на разл.органи и системи,нарушенията в обмяната на веществата и в дейността на жлезите с вътрешна секреция,недостигът на витамини и белтъчини в храната,липсата на достатъчно чист въздух,движение и сън злоупотребата с никотин и алкохол,бързото отслабване и др.
Възрастовите промени в кожата се характеризират с намаляване и изместване на подкожната тлъстина и промени в съединителната тъканПроменя се характеристиката на кожата по отношение на цвета,дебелината,гладкостта,еластичността и съдържанието на влага.Измененото разпределение на тлъстините на лицето/изместване на тлъстините/заема едно от първите места в процеса на стареенето на лицето.То започва между 20-25г.възраст,като тлъстините под очите намаляват,очите хлътват,образуват се тъмни кръгове/дължащи се на прозирането на кръвоносните съдове/,кожата се отпуска във вид на торбичкиСтечение на годините тлъстините се изместват в долните части на лицето и образуват увисналите бузи и двойната брадичка-получава се квадратна форма на лицето.Еластичността на влакната на съединителната тъкан намалява,кожното кръвообръщение се влошава,кожата се изсушава.В резултат на тези процеси формата на лицето се променя,кожата става сивожълтеникава и суха,появяват се множество бръчки по челото,около очите,носа устата,шията и пр.
Процесът на остаряване на организма е неизбежен,но може да бъде забавен,като се запазят по-продължително време младежката свежест и красота.
Естествено,не всички хора реагират еднакво на профилактикатаИма,ясна отчетлива разлика между тези,които са полагали грижи,за да съхранят своя младежки вид и тези,които са полагали грижи за да съхранят своят младежки вид и тези,които са проявили небрежност в това отношение
За профилактика на лицевата кожа от проявата на остаряване е била създадена още в миналото една съвсем целесъобразна козметика,изградена върху някои принципи.
Почистването със сапун е забранено,т.к. всички сапуни съдържат алкални/сода каустик/,които от своя страна могат да дразнят и увреждат кожата.Основното и почистване при замърсяване,както и от някои използвани козметични средства е безусловно необходимоВодата не представлява индиферентно средство поради съдържащите се в нея варовити вещества.Твърдата вода може да се направи по-мека чрез преваряване или като се прибави към нея сода бикарбонат.Още по-добре е застаряващата кожа да се мие с отвара от лайка или бадемови тоалетни трици,които подобряват кръвообръщението.Тоалетните млека почистват най-добре кожата,но след това се препоръчва механичното измиване с вода.Използването на мазни кремове през нощта може при дългогодишна употреба да има благотворно влияние върху предпазването на кожата от старчески прояви.Колко по-индиферентен е мазният крем и колкото е той по-малко напарфюмиран,толкова е по-малка опасността за увреждане при продължителна употреба.От особено значение е доброто качество на основата му.През деня се намазва лицето с полумазен или хидратантен крем и върху него се поставя пудра.Препоръчват се парни бани на лицето.Те почистват порите от нечистотий и предизвикват по-силен приток на кръв,което подобрява тъканното хранене и води до освежаване.При пациенти с кръвно налягане обаче те трябва да се избягват.Ако след баня се направи масаж,а след това се постави маска,може да очакваме частично заглаждане на бръчкитеТова,което се прави на лицето се прави и на деколтето и шиятаАко дегенерацията на кожата е вече настъпила,то тя не може да се предотврати или подобри.Тогава всички мерки се ограничават в умелото ежедневно поддържане и гримиране.В този стадий някои жени се опитват да отстраняват по хирургичен път най-забележимите прояви на остаряване.За състоянието на кожата от особено значение е душевното състояние на човека.
Стареенето на кожата е естествен процес,свързан с биологичното състояние на целият организъм.Снапредване на възрастта в организма настъпват невъзвратими промени,които се придружават от т.нар.старческа атрофия,както и степента на нейната изразеност са строго индивидуални.При това е доказано,че наследствеността играе важна роля за преждевременното или по-късното настъпване на тази атрофия От съществено значение са също и начина на живот,и навременните и правилни грижи за кожата.Как да предпазим лицето от проявите на старостта ида изглежда по-младо?Всеки,който преследва тази примамлива цел,трябва да знае,че тя се постига с цената на упорити и продължителни усилия,а не за кратко време и с чудотворни средства.Трябва да е наясно,че младежката еластичност,свежест и сочност на кожата зависят от безупречното хармонично функциониране на всички органи и системи на организма.Чист въздух,редовна гимнастика,целесъобразен начин на хранене,здрав сън,системни козметични грижи-ето изворът на младостта на жената.
Белезите на застаряване на кожата се появяват най-напред по откритите части на тялото-главно лицето и шията,т.к.върху тях влияят допълнително и факторите на околната среда:слънце,вятър,студ,индустриални продукти,неправилно козметично третиране и др.Важна роля за преждевременното застаряване на кожата играят и различните възп.заболявания на разл.органи и системи,нарушенията в обмяната на веществата и в дейността на жлезите с вътрешна секреция,недостигът на витамини и белтъчини в храната,липсата на достатъчно чист въздух,движение и сън злоупотребата с никотин и алкохол,бързото отслабване и др.
Възрастовите промени в кожата се характеризират с намаляване и изместване на подкожната тлъстина и промени в съединителната тъканПроменя се характеристиката на кожата по отношение на цвета,дебелината,гладкостта,еластичността и съдържанието на влага.Измененото разпределение на тлъстините на лицето/изместване на тлъстините/заема едно от първите места в процеса на стареенето на лицето.То започва между 20-25г.възраст,като тлъстините под очите намаляват,очите хлътват,образуват се тъмни кръгове/дължащи се на прозирането на кръвоносните съдове/,кожата се отпуска във вид на торбичкиСтечение на годините тлъстините се изместват в долните части на лицето и образуват увисналите бузи и двойната брадичка-получава се квадратна форма на лицето.Еластичността на влакната на съединителната тъкан намалява,кожното кръвообръщение се влошава,кожата се изсушава.В резултат на тези процеси формата на лицето се променя,кожата става сивожълтеникава и суха,появяват се множество бръчки по челото,около очите,носа устата,шията и пр.
Процесът на остаряване на организма е неизбежен,но може да бъде забавен,като се запазят по-продължително време младежката свежест и красота.
Естествено,не всички хора реагират еднакво на профилактикатаИма,ясна отчетлива разлика между тези,които са полагали грижи,за да съхранят своя младежки вид и тези,които са полагали грижи за да съхранят своят младежки вид и тези,които са проявили небрежност в това отношение
За профилактика на лицевата кожа от проявата на остаряване е била създадена още в миналото една съвсем целесъобразна козметика,изградена върху някои принципи.
Почистването със сапун е забранено,т.к. всички сапуни съдържат алкални/сода каустик/,които от своя страна могат да дразнят и увреждат кожата.Основното и почистване при замърсяване,както и от някои използвани козметични средства е безусловно необходимоВодата не представлява индиферентно средство поради съдържащите се в нея варовити вещества.Твърдата вода може да се направи по-мека чрез преваряване или като се прибави към нея сода бикарбонат.Още по-добре е застаряващата кожа да се мие с отвара от лайка или бадемови тоалетни трици,които подобряват кръвообръщението.Тоалетните млека почистват най-добре кожата,но след това се препоръчва механичното измиване с вода.Използването на мазни кремове през нощта може при дългогодишна употреба да има благотворно влияние върху предпазването на кожата от старчески прояви.Колко по-индиферентен е мазният крем и колкото е той по-малко напарфюмиран,толкова е по-малка опасността за увреждане при продължителна употреба.От особено значение е доброто качество на основата му.През деня се намазва лицето с полумазен или хидратантен крем и върху него се поставя пудра.Препоръчват се парни бани на лицето.Те почистват порите от нечистотий и предизвикват по-силен приток на кръв,което подобрява тъканното хранене и води до освежаване.При пациенти с кръвно налягане обаче те трябва да се избягват.Ако след баня се направи масаж,а след това се постави маска,може да очакваме частично заглаждане на бръчкитеТова,което се прави на лицето се прави и на деколтето и шиятаАко дегенерацията на кожата е вече настъпила,то тя не може да се предотврати или подобри.Тогава всички мерки се ограничават в умелото ежедневно поддържане и гримиране.В този стадий някои жени се опитват да отстраняват по хирургичен път най-забележимите прояви на остаряване.За състоянието на кожата от особено значение е душевното състояние на човека.
Кинезитерапия при болни с инфаркт на миокарда
Кинезитерапия при болни с инфаркт на миокарда
Съвременната рехабилитация е комплексна- физическа, психическа и социална. Тя има голямо значение за възтановяването на болните и подобряване на физическата им активност. Според експертния съвет по рехабилитация при СЗО лечението на болните с миокардния инфаркт преминава през три фази.
1.Фаза на хоспитализация
2.Фаза конвалесценция
3.Фаза на поддържане
Основната цел на КТ е: възтановяване функциите на сърдечно съдова система и максимално ранна адаптация към битовия живот.
Фаза на хоспитализация
Започва от момента на постъпване на болния в болничното заведение.
Основните задачи на КТ в тази фаза са: ранна и постепенна мобилизация; мобилизиране съзнанието и волята на болния за участие в лечебно оздравителния процес (и в овладяване на нервно вегетативните реакции); активизиране на екстракардиалните фактори; подобряване на периферното и коронарно кръвообращение, предпазване от усложнения (тромбози, декубитоси, плевмонии и др.); подобряване кръвообращението на миокарда; подобряване на трофиката и стимулиране процесите на регенерация в некротичния участък, стимулиране на колатералното кръвообращение.
Много важни при лечението са: борба с хиподинамията, интензивната медикаментозна терапия, възможността болния да ходи по равно и да се изкачва 1, 2 етажа. При болните с миокарден инфаркт без усложнения тази фаза продължава около 3 седмици. Напоследък се наблюдава тенденция за скъсяването и.
Ранната мобилизация се осъществява без да се натоварва сърцето на болния. За целта се контролират RR, пулс, честота на дишане, ЕКГ.
При тези болни пулса задължително се измерва в началото на върха и в края на комплекса по КТ, Задължително се измерва и RR (нормални стойности на RR са приблизително систолично – 115-135 mm/hg , диастолично 70-90 mm/hg).
Тази фаза се състои от 7 етапа. Всеки етап продължава от 2 до 4 дни. Възможно е удължаване или скъсяване на етапа в зависимост от състоянието на пациента.
I етап – начало на мобилизацията, правят се активни движение в малките стави, първо на долни после на горни крайници, редуващи се с упражнения за релаксация, дихателни упражнения; пасивни обръщания настрани в леглото няколко пъти на ден, пасивни изометрични упражнения, редуващи се с дихателни упражнения. Могат да се прилагат и леки масажни похвати за долни крайници със цел да намалим застойните явления и общо тонизиране (обработват се зоните от стъпалата до коленето). Темпа е бавен общата продължителност на комплекса по КТ е 5, 10 минути.
II етап – към всичко от първия етап се включват: активна промяна на положението в леглото, увеличава се броя на повторенията, изходното положение е тилен лек, дават се упражнения и за проксималните части от облекчено изходно положение. Акцента пада на дихателните упражнения, но без задържане на дишането. Пациента сяда с помощ в леглото, без да спуска крайниците от него; продължителността на процедурата е 10, 15 минути.
III етап – включват се упражнения и за големите стави на горни крайници и долни крайници от тилен лек; сядане в леглото със спуснати долни крайници 1, 2 минути; изправяне на пациента за 1 минута – като следим за ортостатична реакция, прави крачка с помощ и сяда на стол; дават се упражнения за координация, всичко друго се повтаря от предишния етап. Продължителността на процедурата 15, 20 минути
IV етап – въвеждат се дихателни упражнения с диафрагмално дишане, увеличава се броя на упражненията от седеж, болния започва да ходи около леглото и в стаята бавно с помощ, обучава се в самообслужване; продължителността на КТ 20, 25 минути.
V етап – плюс всичко от предходния етап се включва и елементарни упражнения от стоеж; върха на комплекса се изгражда с ходене по коридора до 100 метра като разстоянието се увеличава постепенно; продължителността на комплекса по КТ 25, 30 минути.
VI етап – към кинезитерапевтичната програма се добавят и упражнения и за трупа. От седеж и за крайниците от стоеж; болния се обучава в изкачване и слизане на един етаж; правят се и разходки навън (при добро време); в този етап може да се приложи и лек масаж на гърба и гърдите. Продължителноста на КТ 30, 35 минути.
VII етап – дават се упражнения за трупа от стоеж, упражнения с уреди и на уреди, изкачване и слизане на два етажа; разходки до 500 метра навън, обучение в самообслужване - болния се саблича и облича; при добра поносимост на болния към масажа се пристъпва към различни видове рефлекторен, сегментарен; масажа започва от гърба към гърдите. Общо КТ и масажа продължава 35, 40 минути.
По време на процедурата по КТ се следят субективните оплаквания на пациента. Ако в хода на лечението оплакванията се засилят – пулса се учести над допустимото (повече от 20 удара от изходно), ако дишането се ускори, RR се повиши повече от 20 mm/hg от изходното или ако има лесно умореност, студено изпотяване, световъртеж, ритъмни и проводни нарушения по време на упражненията или след процедурата КТ се прекъсва до стабилизиране на състоянието на пациента. След това КТ започва от предходния етап.
След фазата на хоспитализация (изписване на болния) пациента навлиза в фазата на реконвалисценция.
Фаза реконвалисценция
През тази фаза оформянето на цикатриса е вече завършено. Задачите на КТ целят да подобрят общото състояние на болния; да разсширят общия функционален коронарен капацитет на болния и по възможност до достигне този преди инфаркт. Рехабилитационните мероприятия се свеждат основно до КТ и двигателен режим, насочени главно към физическото възстановяване. Голяма част от болните в края на фазата достигат своето преморбидно ниво на физическа активност и са готови да се върнат на предишните си работни места.
По правило рехабилитационните мероприятия трябва да се извършват стационар, рехабилитационни центрове, санаториуми и др., по изключение може и в домашна обстановка.
При леките инфаркти фазата продължава около 8 седмици, а при по -тежките 4, 5 месеца. Фазата се разделя на два етапа: 1 етап – на ранна реконвалисценция, 2 етап – на късна реконвалисценция.
През ранния период болния трябва да се върне към значителна битова активност, което създава условия за неговото оздравяване.
През този период приучаваме пациента от ниските натоварвания към по-високи. Основен принцип е повече работа при една и съща пулсова честота. Физическото обременяване трябва да бъде под физическия капацитет на болния. Пулсат не трябва да надвишава повече от 120 удара в минута, а RR да е с не по-голяма разлика от 50 mm/hg. Коплекса по КТ започва с общо развиващи упражнения (от предходните етапи), включват се упражнения с и на уреди, дихателни упражнения, обръща се внимание на диафрагмалното дишане; дозирани силови упражнения за стимулиране на коронарното кръвообращение. Включва се дозирано ходене на равно (30, 40 минути) и наклон номер 1, трудотерапия, велоаргометрични тренировки с интервални натоварвания и продължителност 10, 15 минути, след това дихателни упражнения за нормализиране на пулса. Препоръчва се и туризъм.
Задължително се спазват принципите на постепенност и индивидуалност, темпа е среден.
Задължително се прави велоаргометрично тествуване и се определя тренировачния пулс.
Велоаргометрично тествуване
Извършва се с велоаргометър, като повреме на тествуването се следят пулса, RR, честотата на дишане и ЕКГ. Има няколко начина за обременяване с велоаргометър.
1.Еднократно натоварване с постоянна интензивност
1W=1kg
2.Серия от нарастващи натоварвания с периоди на почивка между тях.
3.Почти непрекъснато нарастване на натоварването:
а)започва с 10W, като всяка минута работата се увеличава с по 10W за период от 10 минути.
б)започва се с 25W и през 3 минути се увеличава с по толкова (25, 50W) без почивка до достигане субмаксималната честота.
4.Стъпаловидно обременяване с достатъчна продължителност на всяко стъпало за достигане на състоянието на циркулаторно равновесие: при добро адаптиране стойностите се стабилизират до 5, 6 минути.
В късния етап на конвалисценцията при болните без усожнения кинезитерапевтичната програма се определя въз основа на резултатите от велоаргометричното тествуване. Мери се прицелния тренировъчен пулс (ПТП). ПТП се определя по формулата: ПТП=пулса в покой+60% от разликата от пулса при максимално физическо натоварване - пулса в покой.
Максималния пулс е = на 200 – възраста на пациента.
През късния етап на конвалисценция задачите на КТ целят: увеличаване на колотералното кръвообращение, подобряване на обменните процеси в миокарда, намаляване на RR при хипертония и намаляване на телесната маса при нужда.
Към упражненията в ранния период се включват и упражнения с дозирано съпротивление за дисталните части с цел стимулиране на екстракардиалните фактори; дозирано ходене и бягане, упражнение по двойки, може и малко подвижни игри, дихателни упражнения. Може да се работи групово. Не трябва да се допуска силно емоционален ефект особедно при игрите. Продължителността е около 40 минути - 3 пъти.
Фаза на поддържане
Започва приблизително от 4 месец от началото на инфаркта и продължава до края на живота.
Целта на КТ през тази фаза е поддържане на приспособителните резерви на сърдечно съдова система и организма като цяло; профилактика и лечение на коронаросклерозата, предпазване от реинфаркт, подготовка на пациента да понесе по-големи от обикновенните му трудонатоварвания.
Процедурата по КТ се прилага ежедневно. Започва се с УХГ – включват се упражнения за всички мускулни групи. Постепенно се увеличава броя на упражненията, повторенията и темпа на извършената работа. Упражненията започват от дистално към проксимално. Включват се елементи от спорта – плуване, колоездене, игри, пешеходен туризъм – един път в седмицата. Дават се също циклични упражнения, които задължително се редуват с дихателни упражнения. Спазва се принципа на постепенност, амплитудата се увеличава постепенно. Обръща се внимание на ритъма, продължителността и пълното издишване. Дава се теренно лечение, като се започва с по-лек терен, ходене по хоризонтална пътека и постепенно се преминава към изкачване по наклонени терени номер 3 и номер 4. Три пъти седмично процедура по КТ може да се замести с велоаргометрична тренировка с продължителност 15, 20 минути с 60, 80% от максимален работен капацитет на болния. Следи се прицелния тренировъчен пулс при болни с тежки и усложнени инфаркти. КТ се провежда стационар.
Приложение на други физикални фактори при инфарктно болните
Приложение намират преди всичко някои водо лечебни процедури, балнео и климато лечение, аеройоно терапия, трудотерапия.
От водолечебните процедури най-често се прилагат въглекиселите вани, защото понижават кислородната консумация на миокарда и подобряват коронарното кръвообращение, благодарение на тяхното хипотензивно действие. При тях се подобрява дейността на сърдечната мускулатура сърцето работи при облекчени условия. Най-добър ефект имат индеферентните въглекисели вани. Те се прилагат през ден и с продължителност 6-15 минути, общо 15, 20 процедури, като най-благоприятното време за тяхното започване е след около 4 месеца от началото на инфаркта тоест във фазата на поддържане. От другите водолечебни процедури приложение намират и частичните обливания, ваните по Хаулфе, тъй като при тях сърдечно съдовата система не се обременява и се подобрява периферното и коронарно кръвообращение.
Климато и балнеолечението са показани при леките и средно тежки инфаркти. Прилагат се във фазата на поддържане (не са показани при сърдечно съдова недостатъчност от втора и трета степен и при артериална хипертония трета степен). Препоръчват се курортите в Банкя, Вършец, Кюстендил, Нареченски бани.
Благоприятно действие върху болните с инфаркт имат и отрицателната йоно терапия, тъй като те проникват в човешкия организъм през дихателните пътища и оказват нервно рефлекторно и хуморално действие, повишават обменните процеси, влиаят стимулиращо върху еднокринните жлези. Електролечението се прилага в по-малка степен при болни прекарали миокарден инфаркт.
Могат да се прават общи ултравиолетови облъчвания в много малки дози и електрофурези с лидокаин 2-5 %. Активния електрод се слага в зоната на ирадиация на болката, а индеферентния върху кръста. Продължителността на процедурата 15 минути.
Трудотерапията при миокардния инфаркт засилва издражливостта. Най-често се прилага функционалната трудотерапия, която е насочена към подобряване функциите на сърдечно съдовата система (за краката велоаргометър, за ръцете-плетиво)
Съвременната рехабилитация е комплексна- физическа, психическа и социална. Тя има голямо значение за възтановяването на болните и подобряване на физическата им активност. Според експертния съвет по рехабилитация при СЗО лечението на болните с миокардния инфаркт преминава през три фази.
1.Фаза на хоспитализация
2.Фаза конвалесценция
3.Фаза на поддържане
Основната цел на КТ е: възтановяване функциите на сърдечно съдова система и максимално ранна адаптация към битовия живот.
Фаза на хоспитализация
Започва от момента на постъпване на болния в болничното заведение.
Основните задачи на КТ в тази фаза са: ранна и постепенна мобилизация; мобилизиране съзнанието и волята на болния за участие в лечебно оздравителния процес (и в овладяване на нервно вегетативните реакции); активизиране на екстракардиалните фактори; подобряване на периферното и коронарно кръвообращение, предпазване от усложнения (тромбози, декубитоси, плевмонии и др.); подобряване кръвообращението на миокарда; подобряване на трофиката и стимулиране процесите на регенерация в некротичния участък, стимулиране на колатералното кръвообращение.
Много важни при лечението са: борба с хиподинамията, интензивната медикаментозна терапия, възможността болния да ходи по равно и да се изкачва 1, 2 етажа. При болните с миокарден инфаркт без усложнения тази фаза продължава около 3 седмици. Напоследък се наблюдава тенденция за скъсяването и.
Ранната мобилизация се осъществява без да се натоварва сърцето на болния. За целта се контролират RR, пулс, честота на дишане, ЕКГ.
При тези болни пулса задължително се измерва в началото на върха и в края на комплекса по КТ, Задължително се измерва и RR (нормални стойности на RR са приблизително систолично – 115-135 mm/hg , диастолично 70-90 mm/hg).
Тази фаза се състои от 7 етапа. Всеки етап продължава от 2 до 4 дни. Възможно е удължаване или скъсяване на етапа в зависимост от състоянието на пациента.
I етап – начало на мобилизацията, правят се активни движение в малките стави, първо на долни после на горни крайници, редуващи се с упражнения за релаксация, дихателни упражнения; пасивни обръщания настрани в леглото няколко пъти на ден, пасивни изометрични упражнения, редуващи се с дихателни упражнения. Могат да се прилагат и леки масажни похвати за долни крайници със цел да намалим застойните явления и общо тонизиране (обработват се зоните от стъпалата до коленето). Темпа е бавен общата продължителност на комплекса по КТ е 5, 10 минути.
II етап – към всичко от първия етап се включват: активна промяна на положението в леглото, увеличава се броя на повторенията, изходното положение е тилен лек, дават се упражнения и за проксималните части от облекчено изходно положение. Акцента пада на дихателните упражнения, но без задържане на дишането. Пациента сяда с помощ в леглото, без да спуска крайниците от него; продължителността на процедурата е 10, 15 минути.
III етап – включват се упражнения и за големите стави на горни крайници и долни крайници от тилен лек; сядане в леглото със спуснати долни крайници 1, 2 минути; изправяне на пациента за 1 минута – като следим за ортостатична реакция, прави крачка с помощ и сяда на стол; дават се упражнения за координация, всичко друго се повтаря от предишния етап. Продължителността на процедурата 15, 20 минути
IV етап – въвеждат се дихателни упражнения с диафрагмално дишане, увеличава се броя на упражненията от седеж, болния започва да ходи около леглото и в стаята бавно с помощ, обучава се в самообслужване; продължителността на КТ 20, 25 минути.
V етап – плюс всичко от предходния етап се включва и елементарни упражнения от стоеж; върха на комплекса се изгражда с ходене по коридора до 100 метра като разстоянието се увеличава постепенно; продължителността на комплекса по КТ 25, 30 минути.
VI етап – към кинезитерапевтичната програма се добавят и упражнения и за трупа. От седеж и за крайниците от стоеж; болния се обучава в изкачване и слизане на един етаж; правят се и разходки навън (при добро време); в този етап може да се приложи и лек масаж на гърба и гърдите. Продължителноста на КТ 30, 35 минути.
VII етап – дават се упражнения за трупа от стоеж, упражнения с уреди и на уреди, изкачване и слизане на два етажа; разходки до 500 метра навън, обучение в самообслужване - болния се саблича и облича; при добра поносимост на болния към масажа се пристъпва към различни видове рефлекторен, сегментарен; масажа започва от гърба към гърдите. Общо КТ и масажа продължава 35, 40 минути.
По време на процедурата по КТ се следят субективните оплаквания на пациента. Ако в хода на лечението оплакванията се засилят – пулса се учести над допустимото (повече от 20 удара от изходно), ако дишането се ускори, RR се повиши повече от 20 mm/hg от изходното или ако има лесно умореност, студено изпотяване, световъртеж, ритъмни и проводни нарушения по време на упражненията или след процедурата КТ се прекъсва до стабилизиране на състоянието на пациента. След това КТ започва от предходния етап.
След фазата на хоспитализация (изписване на болния) пациента навлиза в фазата на реконвалисценция.
Фаза реконвалисценция
През тази фаза оформянето на цикатриса е вече завършено. Задачите на КТ целят да подобрят общото състояние на болния; да разсширят общия функционален коронарен капацитет на болния и по възможност до достигне този преди инфаркт. Рехабилитационните мероприятия се свеждат основно до КТ и двигателен режим, насочени главно към физическото възстановяване. Голяма част от болните в края на фазата достигат своето преморбидно ниво на физическа активност и са готови да се върнат на предишните си работни места.
По правило рехабилитационните мероприятия трябва да се извършват стационар, рехабилитационни центрове, санаториуми и др., по изключение може и в домашна обстановка.
При леките инфаркти фазата продължава около 8 седмици, а при по -тежките 4, 5 месеца. Фазата се разделя на два етапа: 1 етап – на ранна реконвалисценция, 2 етап – на късна реконвалисценция.
През ранния период болния трябва да се върне към значителна битова активност, което създава условия за неговото оздравяване.
През този период приучаваме пациента от ниските натоварвания към по-високи. Основен принцип е повече работа при една и съща пулсова честота. Физическото обременяване трябва да бъде под физическия капацитет на болния. Пулсат не трябва да надвишава повече от 120 удара в минута, а RR да е с не по-голяма разлика от 50 mm/hg. Коплекса по КТ започва с общо развиващи упражнения (от предходните етапи), включват се упражнения с и на уреди, дихателни упражнения, обръща се внимание на диафрагмалното дишане; дозирани силови упражнения за стимулиране на коронарното кръвообращение. Включва се дозирано ходене на равно (30, 40 минути) и наклон номер 1, трудотерапия, велоаргометрични тренировки с интервални натоварвания и продължителност 10, 15 минути, след това дихателни упражнения за нормализиране на пулса. Препоръчва се и туризъм.
Задължително се спазват принципите на постепенност и индивидуалност, темпа е среден.
Задължително се прави велоаргометрично тествуване и се определя тренировачния пулс.
Велоаргометрично тествуване
Извършва се с велоаргометър, като повреме на тествуването се следят пулса, RR, честотата на дишане и ЕКГ. Има няколко начина за обременяване с велоаргометър.
1.Еднократно натоварване с постоянна интензивност
1W=1kg
2.Серия от нарастващи натоварвания с периоди на почивка между тях.
3.Почти непрекъснато нарастване на натоварването:
а)започва с 10W, като всяка минута работата се увеличава с по 10W за период от 10 минути.
б)започва се с 25W и през 3 минути се увеличава с по толкова (25, 50W) без почивка до достигане субмаксималната честота.
4.Стъпаловидно обременяване с достатъчна продължителност на всяко стъпало за достигане на състоянието на циркулаторно равновесие: при добро адаптиране стойностите се стабилизират до 5, 6 минути.
В късния етап на конвалисценцията при болните без усожнения кинезитерапевтичната програма се определя въз основа на резултатите от велоаргометричното тествуване. Мери се прицелния тренировъчен пулс (ПТП). ПТП се определя по формулата: ПТП=пулса в покой+60% от разликата от пулса при максимално физическо натоварване - пулса в покой.
Максималния пулс е = на 200 – възраста на пациента.
През късния етап на конвалисценция задачите на КТ целят: увеличаване на колотералното кръвообращение, подобряване на обменните процеси в миокарда, намаляване на RR при хипертония и намаляване на телесната маса при нужда.
Към упражненията в ранния период се включват и упражнения с дозирано съпротивление за дисталните части с цел стимулиране на екстракардиалните фактори; дозирано ходене и бягане, упражнение по двойки, може и малко подвижни игри, дихателни упражнения. Може да се работи групово. Не трябва да се допуска силно емоционален ефект особедно при игрите. Продължителността е около 40 минути - 3 пъти.
Фаза на поддържане
Започва приблизително от 4 месец от началото на инфаркта и продължава до края на живота.
Целта на КТ през тази фаза е поддържане на приспособителните резерви на сърдечно съдова система и организма като цяло; профилактика и лечение на коронаросклерозата, предпазване от реинфаркт, подготовка на пациента да понесе по-големи от обикновенните му трудонатоварвания.
Процедурата по КТ се прилага ежедневно. Започва се с УХГ – включват се упражнения за всички мускулни групи. Постепенно се увеличава броя на упражненията, повторенията и темпа на извършената работа. Упражненията започват от дистално към проксимално. Включват се елементи от спорта – плуване, колоездене, игри, пешеходен туризъм – един път в седмицата. Дават се също циклични упражнения, които задължително се редуват с дихателни упражнения. Спазва се принципа на постепенност, амплитудата се увеличава постепенно. Обръща се внимание на ритъма, продължителността и пълното издишване. Дава се теренно лечение, като се започва с по-лек терен, ходене по хоризонтална пътека и постепенно се преминава към изкачване по наклонени терени номер 3 и номер 4. Три пъти седмично процедура по КТ може да се замести с велоаргометрична тренировка с продължителност 15, 20 минути с 60, 80% от максимален работен капацитет на болния. Следи се прицелния тренировъчен пулс при болни с тежки и усложнени инфаркти. КТ се провежда стационар.
Приложение на други физикални фактори при инфарктно болните
Приложение намират преди всичко някои водо лечебни процедури, балнео и климато лечение, аеройоно терапия, трудотерапия.
От водолечебните процедури най-често се прилагат въглекиселите вани, защото понижават кислородната консумация на миокарда и подобряват коронарното кръвообращение, благодарение на тяхното хипотензивно действие. При тях се подобрява дейността на сърдечната мускулатура сърцето работи при облекчени условия. Най-добър ефект имат индеферентните въглекисели вани. Те се прилагат през ден и с продължителност 6-15 минути, общо 15, 20 процедури, като най-благоприятното време за тяхното започване е след около 4 месеца от началото на инфаркта тоест във фазата на поддържане. От другите водолечебни процедури приложение намират и частичните обливания, ваните по Хаулфе, тъй като при тях сърдечно съдовата система не се обременява и се подобрява периферното и коронарно кръвообращение.
Климато и балнеолечението са показани при леките и средно тежки инфаркти. Прилагат се във фазата на поддържане (не са показани при сърдечно съдова недостатъчност от втора и трета степен и при артериална хипертония трета степен). Препоръчват се курортите в Банкя, Вършец, Кюстендил, Нареченски бани.
Благоприятно действие върху болните с инфаркт имат и отрицателната йоно терапия, тъй като те проникват в човешкия организъм през дихателните пътища и оказват нервно рефлекторно и хуморално действие, повишават обменните процеси, влиаят стимулиращо върху еднокринните жлези. Електролечението се прилага в по-малка степен при болни прекарали миокарден инфаркт.
Могат да се прават общи ултравиолетови облъчвания в много малки дози и електрофурези с лидокаин 2-5 %. Активния електрод се слага в зоната на ирадиация на болката, а индеферентния върху кръста. Продължителността на процедурата 15 минути.
Трудотерапията при миокардния инфаркт засилва издражливостта. Най-често се прилага функционалната трудотерапия, която е насочена към подобряване функциите на сърдечно съдовата система (за краката велоаргометър, за ръцете-плетиво)
Масаж при фрактури на горен крайник.
Масаж при фрактури на горен крайник.
Травмите на костите могат да предизвикат счупвания /фрактури/ или да увредят само надкостницата /травматичен периостит/. С по-тежки последици са костните счупвания. По-разпространени са диафизарните счупвания на тръбестите кости на горния крайник, а по-редки са вътреставните счупвания и откъсът на кост на залавно място на пасивни сухожилия.
Симптомите на фрактурата са: трайна силна болка, която се увеличава при опит за движение; деформация на крайника; голям, бързо развиващ се оток в резултат на вътрешен кръвоизлив; извън ставна подвижност на мястото на фрактурата.
Лечението е консервативно /гипсова имобилизация/ или оперативно. Имобилизацията на счупения крайник продължава 4 -12 седмици и се допълва с физиотерапия, масаж, ЛФК и др. След нея се назначава за 1 - 2 седмици период на рехабилитация. Работоспособността се възстановява за различен период от време в зависимост от тежестта на счупването и от рехабилитационната програма.
Изследванията доказват, че регенерацията на костната тъкан е изключително тясно свързана с местното кръвоснабдяване на травмирания участък. Затова ранното прилагане на масажа след счупване е физиологично обосновано. Създават се оптимални условия за зарастването на счупената кост и това спомага за правилното и бързо образуване на здрав костен калус.
ФРАКТУРИ НА СВОБОДЕН ГОРЕН КРАЙНИК
Счупвания на раменната кост
Представляват 8% от всички счупвания на опорно двигателния апарат.
Счупване на горния край на раменната кост
Получават се при директна травма – падане върху рамото или ако травмиращата сила попадне върху външната повърхност на рамото. Съответно могат да се получат счупвания на главата на раменната кост, на анатомичната шийка, на туберкуларната област и на хирургичната шийка. Счупванията на главата на раменната кост и на анатомичната шийка са вътреставни, а останалите извънставни.
Клинична картина – силна болка, подуто рамо, вследствие хемартроза, болния придържа ръката си към тялото, активните движения са невъзможни, а пасивните силно болезнени.
Лечение – гипсова имобилизация в зависимост от счупването от 10 - 15 до 30 – 60 дни.
Усложнения:
Fractura caput humeri – аддукционна контрактура на раменната става, травматичен артрит и фиброзна семианкилоза.
Fractura colli anatomici humeri – асептична некроза вследствие смутено кръвоснабдяване на главата.
Fractura colli chirurgici humeri – аддукционна контрактура на раменната става, невралгии /вследствие притискане на plexus brachialis/, водещи до двигателен дефицит, възможно е развиването на деформираща артроза на раменната става.
Счупвания на диафизата на раменната кост
Характерни са за зрялата възраст, но се срещат при новородени /акушерски счупвания/, при деца и възрастни.
Механизъм – директен – напречен ход на фрактурата или раздробяване, индиректен – след огъване на костта – триъгълен фрагмент, със завъртане – торзионно счупване с винтова фрактурна линия. При възрастни – спукване /fissura/, при деца – тип зелена клонка /infraction/. Разместванията са пълни и разместени съответно странично ъглово и периферно.
Клинична картина – анамнестично - даннни за външно травматично въздействие, изпукване на костта, остра болка и невъзможност за движение, болният придържа мишницата със здравата ръка, тя е подута и болезнена, наличие на патологична подвижност и крепитации на фрагментите.
Лечение: наместване и имобилизация, оперативно.
Усложнениия: fractura nonconsolidata, pseudoarthrosis, контузия на n. radialis.
Счупвания в дисталната трета на раменната кост.
Биват :
Надкондилни и презкондилни счупвания
Кондилни счупвания
Счупвания на артикулиращите повърхности и trochlea et capitulum humeri.
Епикондилни счупвания
Тези счупвания са по-чести в детската възраст, тъй като децата имат здрав връзков апарат, а при възрастните се получават по-често изкълчване на лакътната става, поради по - малката издръжливост на ставната капсула и връзките. Биват флексионен и екстензионен тип, според механизма на получаване.
Клинична картина – болка, оток, деформация съответно механизма на фрактурата, силно ограничени пасивни движения.
Лечение: При разместените фрактури - оперативно; наместване и имобилизация – 3 - 4 седмици.
Усложнения - при екстензионен тип супра и транскондилни счупвания – Фолкманова исхемична контрактура, 70% от случаите – деца. Вследствие притискане от гипса или хематома на кръвоносните съдове.
Счупвания на предмишнечните кости
Различават се счупвания в проксималния край, в диафизата и в дисталния край.
Към счупванията в проксималния край спадат счупванията на олекранона, на главичката и шийката на радиуса и на короноидния израстък на улната.
Клинична картина – вътреставни счупвания, болка, оток, хемартроза, кръвонасядане, деформация на областта, ограничени и болезнени движения.
Лечение: имобилизация за 3 седмици, оперативно – компресионна остеосинтеза.
При провеждане на рехабилитацията не се препоръчва пасивни движения и масаж заради опасност от осификация.
Счупвания на диафизите на предмишничните кости – 25 % от всички счупвания, засяга изолирано или едновременно лъчевата и лакътната кости.
Механизъм – директен с напречна линия на фрактурната повърхност, леко коса или раздробена. Индиректно – при падане върху ръката – огъвачен механизъм – фрактурна повърхност с кос ход, с винтообразен ход или с триъгълен фрагмент. С винтообразен ход се получава в най-тънките места на костта – лъчевата кост в средата и горната част, а лакътната кост в долната трета. Деца – непълно счупване – тип “зелена клонка”. Възрастни – пълни счупвания.
Клинична картина: остра болка, деформация и ненормална подвижност.
Лечение – безкръвна репозиция, гипсова имобилизация – 3 – 4 месеца, оперативно – кръвна репозиция и фиксация.
Усложнения: псевдоартроза на двете кости или само на лакътната кост.
Фрактура на Монтеджия
Получава се при директна травма в горната трета на лакътната кост и се състои в предно изкълчване на главичката на радиуса и счупване на улната в горната й трета. Може и след тежка индиректна травма при падане на длан с фиксирана гривнена става. Също и при пряк удар върху предмишницата /париращ удар/.
Клинична картина – остра болка в проксималната трета на предмишницата, скъсяване на предмишницата с деформация в горната й трета, с ъгъл отворен обикновено назад, невъзможни активни движения, при пасивни – пружинно съпротивление.
Лечение – репозиция, ръка в супинация, гипсова имобилизация – деца – 2 месеца, възрастни – 3 - 4 месеца. Оперативно – кръвно наместване и остеосинтеза на улната.
Масажът върху лакътната става е противопоказен.
Усложнения – псевдоартроза, ненаместено изкълчване на главичката на лъчевата кост, осификати около лакътната става, калус на мястото на счупването като мост към лъчевата кост, сублуксация или разместване на дисталния край на улната с ограничаване на движенията на гривнената става.
Счупване на Галеации
Представлява счупване на лъчевата кост в дисталната й трета с разместване на фрагментите и изкълчване на лъкътната кост в дисталната радиоулнарна става. Получава се при тежка директна или индиректна травма.
Клиника – деформация и скъсяване на дисталната трета на предмишницата, болка, оток.
Лечение – наместване и задържане на фрагментите чрез заигляне, имобилизация с гипсов ръкав за 3 месеца.
Усложнения – псевдоартроза на лъчевата кост.
Счупвания в долния край на предмишнечните кости.
Счупване на лъчевата кост на типично място
Това е най-честото счупване на опорно - двигателния апарат на човека от 30 – 60 години. Бива екстензионен, флексионен, вътреставни счупвания. Най-често при падане върху ръката, рядко при директна травма.
Клинична картина – оток, болка при активни и пасивни движение.
Лечение – наместване и имобилизация за 25 - 30 дни.
Усложнения – Зудекова костна дистрофия.
Епифизиолиза на лъчевата кост
При деца между 6 – 10 годишна възраст. Получава се при падане върху дланта с дорзално флектирана китка, при възрастни се получава счупване на типично място. Представлява отлепване между метафизата на костта и епифизарната плочка.
Клиника – симптомите са като счупване на типично място.
Лечение – анатомично наместване и имобилизация 25 - 30 дни.
Счупвания на костите на китката и пръстите
Счупване на карпалните кости
Предизвикват се от директна травма с удар, прегазване, премазване. Възможно е счупване едновременно на няколко кости. Най-честата фрактура в тази област е на ладиевидната кост.
Клинична картина – болка в областта на китката, оток, болка в областта на анатомичната табакера. В зависимост от мястото на счупването се различават счупвания в проксималната /20%/ в средната /70%/ и дисталната /10%/ трета на костта.
Лечение – имобилизация – до 6 месеца.
Усложнения – асептична некроза, несрастване на проксималния фрагмент.
Счупвания на метакарпалните кости
Те представляват 0.8% от всички счупвания.
Най – често са резултат от директна травма, а и от действието на сила с посока откъм дисталната част на ръката. Най – често удар откъм дорзалната или страничната повърхност на ръката. Фрактурната повърхност е с кос или напречен ход. Разместванията са странично или ъглово.
Клинична картина – болка, оток, патологична подвижност.
Лечение – наместване и имобилизация, понякога заигляне, имобилизация – 30-35 дни.
Счупвания на фалангите на ръката
Получават се в резултат от директен удар или притискане. Фрактурната повърхност е коса или напречна, може и раздробено счупване. Разместване – типично с ъгъл отворен дорзално. При счупване на средната фаланга ъгълът е отворен воларно поради преобладаващата сила на екстензора на пръстите. При деца – епифизиолиза.
Клиника – болка, подутина, деформация, невъзможни активни движения.
Лечение – безкръвно наместване, имобилизация, остеосинтеза, комбинирана фиксация – 25 -35 дни.
МАСАЖ ПРИ СЧУПВАНИЯ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК
Цел на масажа – възстановяване функцията на горния крайник.
Задачи на масажа:
• Подобряване на кръвотока в травмираните тъкани.
• Ускоряване на регенерацията на нервните влакна.
• Обезболяващо въздействие.
• Ликвидиране на отока и спазъма на съдовете.
• Намаляване на нервно – мускулното напрежение.
• Стимулиране на процесите на регенерация в костната тъкан.
• Предотвратяване на атрофията на мускулите и контрактурите на съседните стави.
Методика на масажа
Масажните процедури се назначават още през имобилизационния период. Прави се масаж в зоната на сегмента от гръбначния стълб, откъдето излизат нервите, инервиращи травмирания крайник и на свободната от гипс част на крайника, за да се предотврати венозния застой поради инактивитета.
Препоръчва се също да се прави почукване с върховете на събраните един до друг пръсти на ръката или с чукче /по няколко пъти на ден/ върху гипсовата превръзка с акцент върху проекцията на счупеното място.
След снемането на имобилизацията се прави масаж по определената за целта методика – частта над мястото на счупването, под него и накрая върху него. Над мястото на счупването масажът се прави интензивно. Така ще се ликвидира настъпилата по време на имобилизацията атрофия на мускулите. Прилага се и масаж на съседните на счупването стави като се отделя специално внимание на активните и пасивните движения. При забавено образуване на калуса се извършва енергичен масаж на здравите околни тъкани. Непосредствено след снемането на гипсовата превръзка трябва да се обърне внимание на състоянието на кожата, тъй като тя е чувствителна и понякога е болезнена. Това налага използването на подходящи подхранващи кожата намазващи вещества.
При фрактурите се правят твърде много масажни процедури. Те могат да се комбинират с точков, съединително-тъканен и сегментарен масаж.
Масаж на горния крайник
Масажът на горния крайник се извършва в две изходни положения: тилен лег и седеж. Крайникът се отвежда на 25 - 30° от тялото, а лъкътната става е сгъната на 15-20° и се поддържа в определена позиция от работещия при масажиране на отделните части. При второто изходно положение кръйникът на масажирания се поставя в релакс поза на височината на гърдите върху маса. Масажът започва с общо, предимно обхващащо поглаждане на целия горен крайник. Посоката е от върховете на пръстите до аксиларната ямка и раменната става. Прилагат се трите основни похвата на поглаждането, които се дозират според състоянието на масажирания. Извършват се до пълното релаксиране на крайника, докато се почувства затопляне. След общото въздействие се преминава към последователно масажиране на отделните части.
Масаж на ръката
Ръката се разделя на три части: длан, гръб и пръсти. Те имат различен анатомичен строеж и е необходим специален методически подход при масажирането им. Масажът започва с поглаждане. На гръбната повърхност се прилагат трите основни похвата /обхващащо, плоскостно, финско/, а на дланната – гребеновидно поглаждане. Посоката на масажните линии е от върховете на пръстите към китката. Пръстите се разтриват със специалните за тях похвати. Прилага се голяма щипка за всеки пръст поотделно. След това се обработва всяка става на пръстите с похвата малка щипка, който се изпълнява надлъжно и напречно спрямо оста на ставата, праволинейно - плъзгащо или спираловидно. На пръстите се прилагат пасивни движения – сгъване и разгъване за поддържане на нормалния обем на движение в ставите. При ограничена подвижност или блокаж на ставите е необходимо да се приложи т. нар. “игра на ставите”. Ръката е поставена в пронация, масажиращия фиксира проксималния сегмент на ставата. Извършват се движения с дисталния сегмент нагоре – надолу и в хоризонталната равнина в обем от 0.5 – 1.0 мм. Движенията се изпълняват няколко пъти до отблокиране на ставата, съпроводено с характерен звук /изпукване/.
Разтриването на гръбната повърхност на ръката се извършва с върховете на пръстите за четирите междукостни мускула, разположени между предкиткените кости. Изпълняват се праволинейно – плъзгащи движения едновременно с четирите пръста или с последователно плъзгане на двата палеца. Метакарпалните кости се раздвижват една спрямо друга надолу и нагоре. Дланната повърхност на ръката се разтрива четковидно с енергични движения докато се получи затопляне. Така се обработва тенарът, хипотенарът, трите дланни междукостни и червеобразните мускули. Следва щепсевидно размачкване на тенера и хипотенера и натисково размачкване с палеца за мускулите на дланта. Извършва се и попляскване по дланната повърхност на ръката. Масажът на ръката завършва с поглаждане.
Масаж на китката
Започва с концентрично поглаждане. Разтриването се извършва с основата на дланта или с върховете на пръстите – праволинейно и спираловидно, в надлъжна и напречна посока, кръгово и щипцевидно плъзгащо. След разтриването се прилага пасивно сгъване, разгъване, радиално и улнарно отвеждане и кръгообразни движения. Масажът завършва с концентрично поглаждане на цялата китка.
Масаж на предмишницата
Масажът се прилага по вътрешната повърхност на предмишницата /на мускулите сгъвачи/ и по външната /на мускулите разгъвачи/. Поглаждането се извършва с трите основни похвата – плоскостно, финско, обхващащо. Изтискването се изпълнява с едната ръка, като работещата и поддържащата ръка се редуват. Двете мускулни групи се разтриват последователно с някои от основните похвати: спираловидно, зигзаговидно с основата на дланта, четковидно и рендосване. При необходимост от по-детайлно разтриване разгъвачите се разтриват и с върховете на пръстите. За размачкването на тези мускулни групи са приложими натисковото с палец и щипцевидното размачкване във всичките му варианти. Прилагат се леки ударни похвати като потупване, пощипване,наплескване и др. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на лакътната става
Поглаждането на лакътната става е концентрично. За разтриването ставата е леко сгъната, като се прилагат всичките основни похвати. Масажиращият извършва пасивно сгъване и разгъване на лакътната става, а на радиоулнарната става – супинация и пронация. Масажът завършва с концентрично поглаждане.
Масаж на мишницата
Масажиращият поддържа с едната ръка лакътната става на масажирания, като предишницата му е легнала върху предмишницата на поддържащия горен крайник. Двуглавият мускул се поглажда гребеновидно, грапавидно, с гладене и с трите основни похвата, изпълнени от лакътната към раменната става. След смяната на поддържащата ръка се поглажда по същия начин триглавия и делтовидния мускул. Изтискването се изпълнява от същото изходно положение. Разтриването се осъществява с основните похвати, с основата на дланта – спираловидно и зигзаговидно, рендосване и четковидно. Мускулните групи на мишницата се размачкват напречно и надлъжно, а също и с валяне като ръката на масажирания се поддържа под мишницата на масажиращия. От ударните похвати се прилагат потупване, попляскване и сечене. Полюляването се прави с едната ръка лабилно и стабилно, поотделно за двуглавия, триглавия и делтовидния мускул. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на раменната става
Масажът на раменната става се извършва от изходно положение тилен лег или седеж на масажирания. Тя се поглажда ветриловидно от двете й страни, а се разтрива по предната, задната и горната повърхност /около раменния израстък на лопатката/. Използват се похватите, изпълнени с основата на дланта, с върховете на пръстите и с гръбната страна на средните фаланги /със свите пръсти/. За разтриване на горната повърхност крайникът се поддържа отведен под прав ъгъл и леко сгънат в лакътната става. За разтриване на раменната става отпред масажираният поставя ръката си на кушетката зад поясната област, с обърната навън длан. За разтриване на рамото отзад масажираният поставя ръката си отпред на противоположното бедро. Извършва се сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане, вътрешна и външна ротация, и поглаждане на ставата.
Масажът на горният крайник завършва с разтърсване и общо поглаждане от пръстите до раменната става, с което се успокояват тъканите.
Сегменторефлекторен масаж
Всички органи, тъкани и системи на човешкия организъм представляват единно цяло и се намират в определени взаимоотношения помежду си. Ето защо нито едно заболяване не се проявява като локално, а винаги предизвиква рефлекторни изменения в сегментно свързаните функционални образования, предимно от същия сегмент на гръбначния мозък. Рефлекторните изменения могат да настъпят в кожата, в съединителната и мускулната тъкан, в периоста, които от своя страна могат да влияят върху първичното огнище и да поддържат патологичния процес. Отстраняването на тези изменения в тъканите може да ликвидира първичния патологичен процес и да възстанови нормалното състояние на организма.
Сегментнорефлекторния масаж в клиничната практика се основава на факта, че се прилагат специално разработени, научно обосновани и диференцирани за отделните заболявания методи. Различават се сегментарен, съединителнотъканен, периостален и др. видове сегменторефлекторен масаж.
Сегментарен масаж
Основоположници на този вид масаж са О.Глезер и А. Далихо /1965/ . Тъй като всеки патологичен процес оказва рефлекторно влияние върху покривната тъкан на тялото, сегментарният масаж има следните цели и принципи:
- Откриване и отстраняване на всички рефлекторни изменения във всички достъпни за масаж тъкани на тялото;
- Обработка на отделните изменения с оптимални масажни похвати, а също и в комбинации. Тъй като рецепторите реагират на адекватни дразнения бързо, различните масажни действия оказват различно влияние върху тъканите;
`- Изборът на количествените, пространствените и времевите параметри на масажната методика се определят в зависимост от топографските отношения на поразените зони и значимостта на резултатите от диагнозата. Въпреки че рефлекторните прояви са изразени предимно в определени сегменти, те могат да имат и отдалечена атипична локализация.
Необходима предпоставка за лечебния ефект от сегментарния масаж е правилната диагноза и адекватната методика на работа при всички палпируеми рефлекторни изменения. Изследването се извършва в рамките на сегмента на конкретния орган /в случая С5 –Th2, който е сегмент за свободния горен крайник/. Провежда се по слоеве като се започва от кожата и се прониква в по-дълбоките тъкани. Похватите се прилагат в същата последователност в съответствие с рефлекторните находки в тъканите.
Кожните зони с хиперестезия /зони на Захарин – Head/ се установяват палпаторно или с боцкане. Могат да се регистрират и други изменения в чувствителността, парестезия, хипестезия и даже анестезия. Обработват се с повърхностно или дълбоко поглаждане.
Съединителнотъканните зони се откриват чрез щателен оглед и чрез метода на кожната гънка. От похватите на сегментарния масаж при съединителнотъканно набъбване /имбибация на рехавата съединителна тъкан/ се прилагат вибрации и разтриване /с палец, с два пръста или с основата на дланта – спираловидно/ с лек натиск. При хлътвания /придърпвания/, които показват, че съединителната тъкан е ретрахирана и количеството на течната среда е намалено, се използват дълбокото поглаждане и разтриването. Други похвати, с които се работи при съединителнотъканните изменения, са: тангенциално дразнене /разтеляне на съединителната тъкан/, похват на “пилетата”, похват на “срещуположните палци”, “разтегляне” и водене на “кожен валяк”.
Похватът на “пилата” се прилага на гърба. Ръцете се поставят в зоната като за концентрично поглаждане и между тях с леко притискане се захваща кожна гънка. Похватът на “срещуположните палци” се извършва в надлъжна и напречна посока спрямо обработваната зона. Палците са успоредни и плътно прилепнали към кожата. Движението е трикратно плъзгащо, така че да се получи противоположно разтягане на подлежащата тъкан. След това долният палец се приплъзва и се поставя над другия, като разтягането се извършва отново. С този похват се третират добре паравертебралните зони. Похватът “разтегляне” се осъществява с улнарните ръбове на двете ръце, а при по-малки зони може и само с пръстите. С улнарния ръб на едната ръка се фиксира тъканта, а с другата се разтяга зоната, като дланта е обърната по посока на движението. Използва се и още един похват за обработване на пространството между бодилковите израстъци на гръбначния стълб. Върховете на втория и третия пръст на двете ръце се поставят така, че бодилковият израстък да бъде между четирите пръста. Всеки пръст изпълнява малки кръгови движения и противоположно разтягане на кожата около, нагоре и надолу спрямо бодилковия израстък с постепенно увеличаване на натиска. Тези зони се обработват от каудална към краниална посока.
С всички изброени похвати се цели да се разтегне съединителната тъкан, да се получи подвижност на кожата и подкожието спрямо подлежащите мускули и кости, а откъм изразен рефлекторен ефект и нормализиране на нарушените функции.
В мускулите /зоните на Mackenzie/ чрез палпация или защипване се търсят изменения в мускулната консистенция или на хипералгични зони в тях. Обработването им е в зависимост от находката. При хипертонус се прилага непрекъсната вибрация със слаб натиск или бързо нежно разтриване. По - големите зони се третират с комбиниран похват на разтриване – палецът е в опора, а четирите пръста изпълняват кръгово движение с последващо дълбоко плъзгащо движение, което се повтаря, докато се обхване цялата зона. Те се обработват още с валяне /разместване/ и разтягане. За миогелозите /мускулните втвърдявания/ се прилага дълбоко разтриване и размачкване. Мускулният хипотонус се обработва с дразнещи възбуждащи похвати – разтриване, размачкване, силен натиск, честа вибрация.
Периосталните находки се откриват палпаторно и представляват предимно максимални /болезнени/ точки. Третират се с кръгово поглаждане и разтриване или с натиск.
Сегментарният масаж започва с обработване на паравертебралните зони, тъй като емпирично е доказано, че те имат задържащо функционално влияние. Това води до изчезване на периферните рефлекторни изменения.
Във всички случаи отначало се третират каудалните зони, а след това се отстраняват измененията в по-високите сегменти, т. е. Продължава се в краниална посока.
Масажът се провежда от повърхностните към дълбоко лежащите тъкани. След обработване на сегментарните зони се преминава към масажиране на периферните участъци в посока към гръбначния стълб, а при масажиране на крайниците – от дисталните към проксималните части.
При некачествено техническо изпълнение или неадекватно дозиране на масажната процедура могат да възникнат нежелателни реакции в сърдечната област, позиви за повръщане, стягане, главозамайване, главоболие и др., които трябва да бъдат предотвратени своевременно.
Лечебният курс обикновено включва 10 – 12 – 15 процедури, които се извършват всеки ден или през ден. Продължителността на отделните процедури е 20 -40 min.
Съединителнотъканен масаж
Това е масаж в рефлекторните зони на съединителната тъкан, който е открит и разработен от Е. Dicke /1929/ и теоретично е обоснован от Н. Kohlarusch /1955/. При заболявания на вътрешните органи и системите Е. Dicke открива повишен тонус в интерстициалната съединителна тъкан в трите преходни слоя на тялото в сегментите,
имащи обща инервация с поразените органи, а именно между кожата и подкожния слой, между подкожния слой и фасцията и между самите фасции на туловището и крайниците. Тези участъци с повишено напрежение на тъканите се наричат съединителнотъканни зони. При патологични състояния палпаторно се открива, че подвижността на тези зони, т.е. На интерстициалната съединителна тъкан, е понижена или напълно липсва. Състоянието на зоните се преценява чрез оглед и палпация. При огледа се откриват промени в релефа на кожата – лентовидни придърпвания, плоскостни вдлъбвания, набъбвания и др. Палпацията се осъществява чрез изтегляне на кожна гънка, при което кожата в поразените зони се премества като “блок”, без да образува гънки, а релефът й е т.нар. тип портокалова кора. При защипване на симетрични кожни участъци в страната с повишено тъканно напрежение кожната гънка е по - дебела. Чрез разместване на подкожието могат да се установят още възли, уплътнения, ръбци, болезнени зони.
Този масаж се изпълнява със строго специфичен похват. Осъществява се тангенциално дразнене с изтегляне и натиск в съединителната тъкан с върховете на третия и четвъртия пръст на едната ръка, а другата фиксира обработваната зона. При изтеглянето болният трябва да усети една характерна болка на “рязане” или “драскане с нокът”. Усещането на тъпа болка е израз на неправилна техника.
В зависимост от дълбочината на работа се различават три техники:
А./Кожна техника. Разместването се осъществява между кожата и подкожието. Натискът е слаб, прилага се по – къс или по- дълъг работен ход.
Б./ Подкожна техника. Натискът е по - дълбок. Дължината на работния ход зависи от напрежението в тъканта. Колкото по-голямо е то, толкова по-късо е изтеглянето. Късият работен ход е насочен перпендикулярно към костите, мускулите или фасциите, а дългият – в дълбочина под ъгъл спрямо тях.
В./ Фасциална техника. С натиск се прониква на по - голяма дълбочина, за да се достигнат фасциите и залавните места на мускулите. Работният ход е най - къс.
Масажните движения се изпълняват бавно, тъй като за всяко дразнене е необходимо време за настъпване на реакцията.
Посоката на изтеглянето в трите слоя на кожата е различно. При подкожната техника то е в пососа на цепливостта на кожата или по линиите на Benninghoff. При фасциалната техника изтеглянето е по дължината на мускулните влакна, фасциите и костите, а някои къси работни ходове са напречни. Започва се от най - ниско разположените зони и се върви краниално. Масажът се прилага през един или два дни. Продължава до изчезване на съединителнотъканните находки – около 10 - 20 процедури за лечебен курс. Продължителността на процедурата не трябва да надхвърля 40 мin, като с натрупване на процедурите времето се съкращава.
При прилагането на съединителнотъканния масаж се развиват някои местни и общи реакции от страна на организма: изразен кожен дермографизъм; уртикароподобно подуване на мястото на зачервяването; поява на подкожни кръвоизливи – т. нар. асептичен блок; сънлииивост; вегетативна реакция с изпотяване.
Този вид масаж има изразен спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура и подчертано добро действие върху кръвоносните съдове: разширява артериите и артериолите.
Периостален масаж
Нарича се още натисков масаж. Прилага се в реактивните /максималните/ точки на периоста. Извършва се с върховете на пръстите или с втората интерфалангеална става на третия пръст, като внимателно се определя интензивността на натиска в зависимост от индивидуалните особености на болния.
Масажното действие се изразява в местно възбуждане на кръвообращението и регенерацията на клетките, особено в периоста, но се влияе предимно рефлекторно върху органите, свързани по нервен път с масирания сегмент от периоста /скелетомер/. Методът оказва болкоуспокояващо действие при болезнени процеси.
Първи опити за прилагане на приосталния масаж правят Р. Vogler /1928/ и Н. Kraus /1963/, като подобно разработват клиничното му приложение.
Периостаналната находка се открива чрез грижлива палпация на костта върху съответния за даден орган сегмент. След намиране на периостаналните точки се пристъпва към специфичния масаж. Прилага се ритмичен натиск върху периоста с фреквенция 1 sek. Ако се работи върху ребрата, натискът е във фазата на издишване, а при вдишване се отпуска. Започва от каудално към краниално разположените точки, всяка точка се притиска за 2 – 3 min, докато се притъпи болката. Масажът се назначава през един или два дни, тъй като дрезненето предизвиква неспецифична възпалителна реакция /асептичен периостит/. На самата периферна точка на костната тъкан периосталният масаж предизвиква хиперемия, хипертрофия или хиперплазия. Тъй като точката кореспондира с вътрешния орган, подобни прояви се развиват и в него. Масажът се прилага до изчезване на периосталните болезнени точки.
Най-изразено действие на този вид масаж е обезболяващият ефект.
Травмите на костите могат да предизвикат счупвания /фрактури/ или да увредят само надкостницата /травматичен периостит/. С по-тежки последици са костните счупвания. По-разпространени са диафизарните счупвания на тръбестите кости на горния крайник, а по-редки са вътреставните счупвания и откъсът на кост на залавно място на пасивни сухожилия.
Симптомите на фрактурата са: трайна силна болка, която се увеличава при опит за движение; деформация на крайника; голям, бързо развиващ се оток в резултат на вътрешен кръвоизлив; извън ставна подвижност на мястото на фрактурата.
Лечението е консервативно /гипсова имобилизация/ или оперативно. Имобилизацията на счупения крайник продължава 4 -12 седмици и се допълва с физиотерапия, масаж, ЛФК и др. След нея се назначава за 1 - 2 седмици период на рехабилитация. Работоспособността се възстановява за различен период от време в зависимост от тежестта на счупването и от рехабилитационната програма.
Изследванията доказват, че регенерацията на костната тъкан е изключително тясно свързана с местното кръвоснабдяване на травмирания участък. Затова ранното прилагане на масажа след счупване е физиологично обосновано. Създават се оптимални условия за зарастването на счупената кост и това спомага за правилното и бързо образуване на здрав костен калус.
ФРАКТУРИ НА СВОБОДЕН ГОРЕН КРАЙНИК
Счупвания на раменната кост
Представляват 8% от всички счупвания на опорно двигателния апарат.
Счупване на горния край на раменната кост
Получават се при директна травма – падане върху рамото или ако травмиращата сила попадне върху външната повърхност на рамото. Съответно могат да се получат счупвания на главата на раменната кост, на анатомичната шийка, на туберкуларната област и на хирургичната шийка. Счупванията на главата на раменната кост и на анатомичната шийка са вътреставни, а останалите извънставни.
Клинична картина – силна болка, подуто рамо, вследствие хемартроза, болния придържа ръката си към тялото, активните движения са невъзможни, а пасивните силно болезнени.
Лечение – гипсова имобилизация в зависимост от счупването от 10 - 15 до 30 – 60 дни.
Усложнения:
Fractura caput humeri – аддукционна контрактура на раменната става, травматичен артрит и фиброзна семианкилоза.
Fractura colli anatomici humeri – асептична некроза вследствие смутено кръвоснабдяване на главата.
Fractura colli chirurgici humeri – аддукционна контрактура на раменната става, невралгии /вследствие притискане на plexus brachialis/, водещи до двигателен дефицит, възможно е развиването на деформираща артроза на раменната става.
Счупвания на диафизата на раменната кост
Характерни са за зрялата възраст, но се срещат при новородени /акушерски счупвания/, при деца и възрастни.
Механизъм – директен – напречен ход на фрактурата или раздробяване, индиректен – след огъване на костта – триъгълен фрагмент, със завъртане – торзионно счупване с винтова фрактурна линия. При възрастни – спукване /fissura/, при деца – тип зелена клонка /infraction/. Разместванията са пълни и разместени съответно странично ъглово и периферно.
Клинична картина – анамнестично - даннни за външно травматично въздействие, изпукване на костта, остра болка и невъзможност за движение, болният придържа мишницата със здравата ръка, тя е подута и болезнена, наличие на патологична подвижност и крепитации на фрагментите.
Лечение: наместване и имобилизация, оперативно.
Усложнениия: fractura nonconsolidata, pseudoarthrosis, контузия на n. radialis.
Счупвания в дисталната трета на раменната кост.
Биват :
Надкондилни и презкондилни счупвания
Кондилни счупвания
Счупвания на артикулиращите повърхности и trochlea et capitulum humeri.
Епикондилни счупвания
Тези счупвания са по-чести в детската възраст, тъй като децата имат здрав връзков апарат, а при възрастните се получават по-често изкълчване на лакътната става, поради по - малката издръжливост на ставната капсула и връзките. Биват флексионен и екстензионен тип, според механизма на получаване.
Клинична картина – болка, оток, деформация съответно механизма на фрактурата, силно ограничени пасивни движения.
Лечение: При разместените фрактури - оперативно; наместване и имобилизация – 3 - 4 седмици.
Усложнения - при екстензионен тип супра и транскондилни счупвания – Фолкманова исхемична контрактура, 70% от случаите – деца. Вследствие притискане от гипса или хематома на кръвоносните съдове.
Счупвания на предмишнечните кости
Различават се счупвания в проксималния край, в диафизата и в дисталния край.
Към счупванията в проксималния край спадат счупванията на олекранона, на главичката и шийката на радиуса и на короноидния израстък на улната.
Клинична картина – вътреставни счупвания, болка, оток, хемартроза, кръвонасядане, деформация на областта, ограничени и болезнени движения.
Лечение: имобилизация за 3 седмици, оперативно – компресионна остеосинтеза.
При провеждане на рехабилитацията не се препоръчва пасивни движения и масаж заради опасност от осификация.
Счупвания на диафизите на предмишничните кости – 25 % от всички счупвания, засяга изолирано или едновременно лъчевата и лакътната кости.
Механизъм – директен с напречна линия на фрактурната повърхност, леко коса или раздробена. Индиректно – при падане върху ръката – огъвачен механизъм – фрактурна повърхност с кос ход, с винтообразен ход или с триъгълен фрагмент. С винтообразен ход се получава в най-тънките места на костта – лъчевата кост в средата и горната част, а лакътната кост в долната трета. Деца – непълно счупване – тип “зелена клонка”. Възрастни – пълни счупвания.
Клинична картина: остра болка, деформация и ненормална подвижност.
Лечение – безкръвна репозиция, гипсова имобилизация – 3 – 4 месеца, оперативно – кръвна репозиция и фиксация.
Усложнения: псевдоартроза на двете кости или само на лакътната кост.
Фрактура на Монтеджия
Получава се при директна травма в горната трета на лакътната кост и се състои в предно изкълчване на главичката на радиуса и счупване на улната в горната й трета. Може и след тежка индиректна травма при падане на длан с фиксирана гривнена става. Също и при пряк удар върху предмишницата /париращ удар/.
Клинична картина – остра болка в проксималната трета на предмишницата, скъсяване на предмишницата с деформация в горната й трета, с ъгъл отворен обикновено назад, невъзможни активни движения, при пасивни – пружинно съпротивление.
Лечение – репозиция, ръка в супинация, гипсова имобилизация – деца – 2 месеца, възрастни – 3 - 4 месеца. Оперативно – кръвно наместване и остеосинтеза на улната.
Масажът върху лакътната става е противопоказен.
Усложнения – псевдоартроза, ненаместено изкълчване на главичката на лъчевата кост, осификати около лакътната става, калус на мястото на счупването като мост към лъчевата кост, сублуксация или разместване на дисталния край на улната с ограничаване на движенията на гривнената става.
Счупване на Галеации
Представлява счупване на лъчевата кост в дисталната й трета с разместване на фрагментите и изкълчване на лъкътната кост в дисталната радиоулнарна става. Получава се при тежка директна или индиректна травма.
Клиника – деформация и скъсяване на дисталната трета на предмишницата, болка, оток.
Лечение – наместване и задържане на фрагментите чрез заигляне, имобилизация с гипсов ръкав за 3 месеца.
Усложнения – псевдоартроза на лъчевата кост.
Счупвания в долния край на предмишнечните кости.
Счупване на лъчевата кост на типично място
Това е най-честото счупване на опорно - двигателния апарат на човека от 30 – 60 години. Бива екстензионен, флексионен, вътреставни счупвания. Най-често при падане върху ръката, рядко при директна травма.
Клинична картина – оток, болка при активни и пасивни движение.
Лечение – наместване и имобилизация за 25 - 30 дни.
Усложнения – Зудекова костна дистрофия.
Епифизиолиза на лъчевата кост
При деца между 6 – 10 годишна възраст. Получава се при падане върху дланта с дорзално флектирана китка, при възрастни се получава счупване на типично място. Представлява отлепване между метафизата на костта и епифизарната плочка.
Клиника – симптомите са като счупване на типично място.
Лечение – анатомично наместване и имобилизация 25 - 30 дни.
Счупвания на костите на китката и пръстите
Счупване на карпалните кости
Предизвикват се от директна травма с удар, прегазване, премазване. Възможно е счупване едновременно на няколко кости. Най-честата фрактура в тази област е на ладиевидната кост.
Клинична картина – болка в областта на китката, оток, болка в областта на анатомичната табакера. В зависимост от мястото на счупването се различават счупвания в проксималната /20%/ в средната /70%/ и дисталната /10%/ трета на костта.
Лечение – имобилизация – до 6 месеца.
Усложнения – асептична некроза, несрастване на проксималния фрагмент.
Счупвания на метакарпалните кости
Те представляват 0.8% от всички счупвания.
Най – често са резултат от директна травма, а и от действието на сила с посока откъм дисталната част на ръката. Най – често удар откъм дорзалната или страничната повърхност на ръката. Фрактурната повърхност е с кос или напречен ход. Разместванията са странично или ъглово.
Клинична картина – болка, оток, патологична подвижност.
Лечение – наместване и имобилизация, понякога заигляне, имобилизация – 30-35 дни.
Счупвания на фалангите на ръката
Получават се в резултат от директен удар или притискане. Фрактурната повърхност е коса или напречна, може и раздробено счупване. Разместване – типично с ъгъл отворен дорзално. При счупване на средната фаланга ъгълът е отворен воларно поради преобладаващата сила на екстензора на пръстите. При деца – епифизиолиза.
Клиника – болка, подутина, деформация, невъзможни активни движения.
Лечение – безкръвно наместване, имобилизация, остеосинтеза, комбинирана фиксация – 25 -35 дни.
МАСАЖ ПРИ СЧУПВАНИЯ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК
Цел на масажа – възстановяване функцията на горния крайник.
Задачи на масажа:
• Подобряване на кръвотока в травмираните тъкани.
• Ускоряване на регенерацията на нервните влакна.
• Обезболяващо въздействие.
• Ликвидиране на отока и спазъма на съдовете.
• Намаляване на нервно – мускулното напрежение.
• Стимулиране на процесите на регенерация в костната тъкан.
• Предотвратяване на атрофията на мускулите и контрактурите на съседните стави.
Методика на масажа
Масажните процедури се назначават още през имобилизационния период. Прави се масаж в зоната на сегмента от гръбначния стълб, откъдето излизат нервите, инервиращи травмирания крайник и на свободната от гипс част на крайника, за да се предотврати венозния застой поради инактивитета.
Препоръчва се също да се прави почукване с върховете на събраните един до друг пръсти на ръката или с чукче /по няколко пъти на ден/ върху гипсовата превръзка с акцент върху проекцията на счупеното място.
След снемането на имобилизацията се прави масаж по определената за целта методика – частта над мястото на счупването, под него и накрая върху него. Над мястото на счупването масажът се прави интензивно. Така ще се ликвидира настъпилата по време на имобилизацията атрофия на мускулите. Прилага се и масаж на съседните на счупването стави като се отделя специално внимание на активните и пасивните движения. При забавено образуване на калуса се извършва енергичен масаж на здравите околни тъкани. Непосредствено след снемането на гипсовата превръзка трябва да се обърне внимание на състоянието на кожата, тъй като тя е чувствителна и понякога е болезнена. Това налага използването на подходящи подхранващи кожата намазващи вещества.
При фрактурите се правят твърде много масажни процедури. Те могат да се комбинират с точков, съединително-тъканен и сегментарен масаж.
Масаж на горния крайник
Масажът на горния крайник се извършва в две изходни положения: тилен лег и седеж. Крайникът се отвежда на 25 - 30° от тялото, а лъкътната става е сгъната на 15-20° и се поддържа в определена позиция от работещия при масажиране на отделните части. При второто изходно положение кръйникът на масажирания се поставя в релакс поза на височината на гърдите върху маса. Масажът започва с общо, предимно обхващащо поглаждане на целия горен крайник. Посоката е от върховете на пръстите до аксиларната ямка и раменната става. Прилагат се трите основни похвата на поглаждането, които се дозират според състоянието на масажирания. Извършват се до пълното релаксиране на крайника, докато се почувства затопляне. След общото въздействие се преминава към последователно масажиране на отделните части.
Масаж на ръката
Ръката се разделя на три части: длан, гръб и пръсти. Те имат различен анатомичен строеж и е необходим специален методически подход при масажирането им. Масажът започва с поглаждане. На гръбната повърхност се прилагат трите основни похвата /обхващащо, плоскостно, финско/, а на дланната – гребеновидно поглаждане. Посоката на масажните линии е от върховете на пръстите към китката. Пръстите се разтриват със специалните за тях похвати. Прилага се голяма щипка за всеки пръст поотделно. След това се обработва всяка става на пръстите с похвата малка щипка, който се изпълнява надлъжно и напречно спрямо оста на ставата, праволинейно - плъзгащо или спираловидно. На пръстите се прилагат пасивни движения – сгъване и разгъване за поддържане на нормалния обем на движение в ставите. При ограничена подвижност или блокаж на ставите е необходимо да се приложи т. нар. “игра на ставите”. Ръката е поставена в пронация, масажиращия фиксира проксималния сегмент на ставата. Извършват се движения с дисталния сегмент нагоре – надолу и в хоризонталната равнина в обем от 0.5 – 1.0 мм. Движенията се изпълняват няколко пъти до отблокиране на ставата, съпроводено с характерен звук /изпукване/.
Разтриването на гръбната повърхност на ръката се извършва с върховете на пръстите за четирите междукостни мускула, разположени между предкиткените кости. Изпълняват се праволинейно – плъзгащи движения едновременно с четирите пръста или с последователно плъзгане на двата палеца. Метакарпалните кости се раздвижват една спрямо друга надолу и нагоре. Дланната повърхност на ръката се разтрива четковидно с енергични движения докато се получи затопляне. Така се обработва тенарът, хипотенарът, трите дланни междукостни и червеобразните мускули. Следва щепсевидно размачкване на тенера и хипотенера и натисково размачкване с палеца за мускулите на дланта. Извършва се и попляскване по дланната повърхност на ръката. Масажът на ръката завършва с поглаждане.
Масаж на китката
Започва с концентрично поглаждане. Разтриването се извършва с основата на дланта или с върховете на пръстите – праволинейно и спираловидно, в надлъжна и напречна посока, кръгово и щипцевидно плъзгащо. След разтриването се прилага пасивно сгъване, разгъване, радиално и улнарно отвеждане и кръгообразни движения. Масажът завършва с концентрично поглаждане на цялата китка.
Масаж на предмишницата
Масажът се прилага по вътрешната повърхност на предмишницата /на мускулите сгъвачи/ и по външната /на мускулите разгъвачи/. Поглаждането се извършва с трите основни похвата – плоскостно, финско, обхващащо. Изтискването се изпълнява с едната ръка, като работещата и поддържащата ръка се редуват. Двете мускулни групи се разтриват последователно с някои от основните похвати: спираловидно, зигзаговидно с основата на дланта, четковидно и рендосване. При необходимост от по-детайлно разтриване разгъвачите се разтриват и с върховете на пръстите. За размачкването на тези мускулни групи са приложими натисковото с палец и щипцевидното размачкване във всичките му варианти. Прилагат се леки ударни похвати като потупване, пощипване,наплескване и др. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на лакътната става
Поглаждането на лакътната става е концентрично. За разтриването ставата е леко сгъната, като се прилагат всичките основни похвати. Масажиращият извършва пасивно сгъване и разгъване на лакътната става, а на радиоулнарната става – супинация и пронация. Масажът завършва с концентрично поглаждане.
Масаж на мишницата
Масажиращият поддържа с едната ръка лакътната става на масажирания, като предишницата му е легнала върху предмишницата на поддържащия горен крайник. Двуглавият мускул се поглажда гребеновидно, грапавидно, с гладене и с трите основни похвата, изпълнени от лакътната към раменната става. След смяната на поддържащата ръка се поглажда по същия начин триглавия и делтовидния мускул. Изтискването се изпълнява от същото изходно положение. Разтриването се осъществява с основните похвати, с основата на дланта – спираловидно и зигзаговидно, рендосване и четковидно. Мускулните групи на мишницата се размачкват напречно и надлъжно, а също и с валяне като ръката на масажирания се поддържа под мишницата на масажиращия. От ударните похвати се прилагат потупване, попляскване и сечене. Полюляването се прави с едната ръка лабилно и стабилно, поотделно за двуглавия, триглавия и делтовидния мускул. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на раменната става
Масажът на раменната става се извършва от изходно положение тилен лег или седеж на масажирания. Тя се поглажда ветриловидно от двете й страни, а се разтрива по предната, задната и горната повърхност /около раменния израстък на лопатката/. Използват се похватите, изпълнени с основата на дланта, с върховете на пръстите и с гръбната страна на средните фаланги /със свите пръсти/. За разтриване на горната повърхност крайникът се поддържа отведен под прав ъгъл и леко сгънат в лакътната става. За разтриване на раменната става отпред масажираният поставя ръката си на кушетката зад поясната област, с обърната навън длан. За разтриване на рамото отзад масажираният поставя ръката си отпред на противоположното бедро. Извършва се сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане, вътрешна и външна ротация, и поглаждане на ставата.
Масажът на горният крайник завършва с разтърсване и общо поглаждане от пръстите до раменната става, с което се успокояват тъканите.
Сегменторефлекторен масаж
Всички органи, тъкани и системи на човешкия организъм представляват единно цяло и се намират в определени взаимоотношения помежду си. Ето защо нито едно заболяване не се проявява като локално, а винаги предизвиква рефлекторни изменения в сегментно свързаните функционални образования, предимно от същия сегмент на гръбначния мозък. Рефлекторните изменения могат да настъпят в кожата, в съединителната и мускулната тъкан, в периоста, които от своя страна могат да влияят върху първичното огнище и да поддържат патологичния процес. Отстраняването на тези изменения в тъканите може да ликвидира първичния патологичен процес и да възстанови нормалното състояние на организма.
Сегментнорефлекторния масаж в клиничната практика се основава на факта, че се прилагат специално разработени, научно обосновани и диференцирани за отделните заболявания методи. Различават се сегментарен, съединителнотъканен, периостален и др. видове сегменторефлекторен масаж.
Сегментарен масаж
Основоположници на този вид масаж са О.Глезер и А. Далихо /1965/ . Тъй като всеки патологичен процес оказва рефлекторно влияние върху покривната тъкан на тялото, сегментарният масаж има следните цели и принципи:
- Откриване и отстраняване на всички рефлекторни изменения във всички достъпни за масаж тъкани на тялото;
- Обработка на отделните изменения с оптимални масажни похвати, а също и в комбинации. Тъй като рецепторите реагират на адекватни дразнения бързо, различните масажни действия оказват различно влияние върху тъканите;
`- Изборът на количествените, пространствените и времевите параметри на масажната методика се определят в зависимост от топографските отношения на поразените зони и значимостта на резултатите от диагнозата. Въпреки че рефлекторните прояви са изразени предимно в определени сегменти, те могат да имат и отдалечена атипична локализация.
Необходима предпоставка за лечебния ефект от сегментарния масаж е правилната диагноза и адекватната методика на работа при всички палпируеми рефлекторни изменения. Изследването се извършва в рамките на сегмента на конкретния орган /в случая С5 –Th2, който е сегмент за свободния горен крайник/. Провежда се по слоеве като се започва от кожата и се прониква в по-дълбоките тъкани. Похватите се прилагат в същата последователност в съответствие с рефлекторните находки в тъканите.
Кожните зони с хиперестезия /зони на Захарин – Head/ се установяват палпаторно или с боцкане. Могат да се регистрират и други изменения в чувствителността, парестезия, хипестезия и даже анестезия. Обработват се с повърхностно или дълбоко поглаждане.
Съединителнотъканните зони се откриват чрез щателен оглед и чрез метода на кожната гънка. От похватите на сегментарния масаж при съединителнотъканно набъбване /имбибация на рехавата съединителна тъкан/ се прилагат вибрации и разтриване /с палец, с два пръста или с основата на дланта – спираловидно/ с лек натиск. При хлътвания /придърпвания/, които показват, че съединителната тъкан е ретрахирана и количеството на течната среда е намалено, се използват дълбокото поглаждане и разтриването. Други похвати, с които се работи при съединителнотъканните изменения, са: тангенциално дразнене /разтеляне на съединителната тъкан/, похват на “пилетата”, похват на “срещуположните палци”, “разтегляне” и водене на “кожен валяк”.
Похватът на “пилата” се прилага на гърба. Ръцете се поставят в зоната като за концентрично поглаждане и между тях с леко притискане се захваща кожна гънка. Похватът на “срещуположните палци” се извършва в надлъжна и напречна посока спрямо обработваната зона. Палците са успоредни и плътно прилепнали към кожата. Движението е трикратно плъзгащо, така че да се получи противоположно разтягане на подлежащата тъкан. След това долният палец се приплъзва и се поставя над другия, като разтягането се извършва отново. С този похват се третират добре паравертебралните зони. Похватът “разтегляне” се осъществява с улнарните ръбове на двете ръце, а при по-малки зони може и само с пръстите. С улнарния ръб на едната ръка се фиксира тъканта, а с другата се разтяга зоната, като дланта е обърната по посока на движението. Използва се и още един похват за обработване на пространството между бодилковите израстъци на гръбначния стълб. Върховете на втория и третия пръст на двете ръце се поставят така, че бодилковият израстък да бъде между четирите пръста. Всеки пръст изпълнява малки кръгови движения и противоположно разтягане на кожата около, нагоре и надолу спрямо бодилковия израстък с постепенно увеличаване на натиска. Тези зони се обработват от каудална към краниална посока.
С всички изброени похвати се цели да се разтегне съединителната тъкан, да се получи подвижност на кожата и подкожието спрямо подлежащите мускули и кости, а откъм изразен рефлекторен ефект и нормализиране на нарушените функции.
В мускулите /зоните на Mackenzie/ чрез палпация или защипване се търсят изменения в мускулната консистенция или на хипералгични зони в тях. Обработването им е в зависимост от находката. При хипертонус се прилага непрекъсната вибрация със слаб натиск или бързо нежно разтриване. По - големите зони се третират с комбиниран похват на разтриване – палецът е в опора, а четирите пръста изпълняват кръгово движение с последващо дълбоко плъзгащо движение, което се повтаря, докато се обхване цялата зона. Те се обработват още с валяне /разместване/ и разтягане. За миогелозите /мускулните втвърдявания/ се прилага дълбоко разтриване и размачкване. Мускулният хипотонус се обработва с дразнещи възбуждащи похвати – разтриване, размачкване, силен натиск, честа вибрация.
Периосталните находки се откриват палпаторно и представляват предимно максимални /болезнени/ точки. Третират се с кръгово поглаждане и разтриване или с натиск.
Сегментарният масаж започва с обработване на паравертебралните зони, тъй като емпирично е доказано, че те имат задържащо функционално влияние. Това води до изчезване на периферните рефлекторни изменения.
Във всички случаи отначало се третират каудалните зони, а след това се отстраняват измененията в по-високите сегменти, т. е. Продължава се в краниална посока.
Масажът се провежда от повърхностните към дълбоко лежащите тъкани. След обработване на сегментарните зони се преминава към масажиране на периферните участъци в посока към гръбначния стълб, а при масажиране на крайниците – от дисталните към проксималните части.
При некачествено техническо изпълнение или неадекватно дозиране на масажната процедура могат да възникнат нежелателни реакции в сърдечната област, позиви за повръщане, стягане, главозамайване, главоболие и др., които трябва да бъдат предотвратени своевременно.
Лечебният курс обикновено включва 10 – 12 – 15 процедури, които се извършват всеки ден или през ден. Продължителността на отделните процедури е 20 -40 min.
Съединителнотъканен масаж
Това е масаж в рефлекторните зони на съединителната тъкан, който е открит и разработен от Е. Dicke /1929/ и теоретично е обоснован от Н. Kohlarusch /1955/. При заболявания на вътрешните органи и системите Е. Dicke открива повишен тонус в интерстициалната съединителна тъкан в трите преходни слоя на тялото в сегментите,
имащи обща инервация с поразените органи, а именно между кожата и подкожния слой, между подкожния слой и фасцията и между самите фасции на туловището и крайниците. Тези участъци с повишено напрежение на тъканите се наричат съединителнотъканни зони. При патологични състояния палпаторно се открива, че подвижността на тези зони, т.е. На интерстициалната съединителна тъкан, е понижена или напълно липсва. Състоянието на зоните се преценява чрез оглед и палпация. При огледа се откриват промени в релефа на кожата – лентовидни придърпвания, плоскостни вдлъбвания, набъбвания и др. Палпацията се осъществява чрез изтегляне на кожна гънка, при което кожата в поразените зони се премества като “блок”, без да образува гънки, а релефът й е т.нар. тип портокалова кора. При защипване на симетрични кожни участъци в страната с повишено тъканно напрежение кожната гънка е по - дебела. Чрез разместване на подкожието могат да се установят още възли, уплътнения, ръбци, болезнени зони.
Този масаж се изпълнява със строго специфичен похват. Осъществява се тангенциално дразнене с изтегляне и натиск в съединителната тъкан с върховете на третия и четвъртия пръст на едната ръка, а другата фиксира обработваната зона. При изтеглянето болният трябва да усети една характерна болка на “рязане” или “драскане с нокът”. Усещането на тъпа болка е израз на неправилна техника.
В зависимост от дълбочината на работа се различават три техники:
А./Кожна техника. Разместването се осъществява между кожата и подкожието. Натискът е слаб, прилага се по – къс или по- дълъг работен ход.
Б./ Подкожна техника. Натискът е по - дълбок. Дължината на работния ход зависи от напрежението в тъканта. Колкото по-голямо е то, толкова по-късо е изтеглянето. Късият работен ход е насочен перпендикулярно към костите, мускулите или фасциите, а дългият – в дълбочина под ъгъл спрямо тях.
В./ Фасциална техника. С натиск се прониква на по - голяма дълбочина, за да се достигнат фасциите и залавните места на мускулите. Работният ход е най - къс.
Масажните движения се изпълняват бавно, тъй като за всяко дразнене е необходимо време за настъпване на реакцията.
Посоката на изтеглянето в трите слоя на кожата е различно. При подкожната техника то е в пососа на цепливостта на кожата или по линиите на Benninghoff. При фасциалната техника изтеглянето е по дължината на мускулните влакна, фасциите и костите, а някои къси работни ходове са напречни. Започва се от най - ниско разположените зони и се върви краниално. Масажът се прилага през един или два дни. Продължава до изчезване на съединителнотъканните находки – около 10 - 20 процедури за лечебен курс. Продължителността на процедурата не трябва да надхвърля 40 мin, като с натрупване на процедурите времето се съкращава.
При прилагането на съединителнотъканния масаж се развиват някои местни и общи реакции от страна на организма: изразен кожен дермографизъм; уртикароподобно подуване на мястото на зачервяването; поява на подкожни кръвоизливи – т. нар. асептичен блок; сънлииивост; вегетативна реакция с изпотяване.
Този вид масаж има изразен спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура и подчертано добро действие върху кръвоносните съдове: разширява артериите и артериолите.
Периостален масаж
Нарича се още натисков масаж. Прилага се в реактивните /максималните/ точки на периоста. Извършва се с върховете на пръстите или с втората интерфалангеална става на третия пръст, като внимателно се определя интензивността на натиска в зависимост от индивидуалните особености на болния.
Масажното действие се изразява в местно възбуждане на кръвообращението и регенерацията на клетките, особено в периоста, но се влияе предимно рефлекторно върху органите, свързани по нервен път с масирания сегмент от периоста /скелетомер/. Методът оказва болкоуспокояващо действие при болезнени процеси.
Първи опити за прилагане на приосталния масаж правят Р. Vogler /1928/ и Н. Kraus /1963/, като подобно разработват клиничното му приложение.
Периостаналната находка се открива чрез грижлива палпация на костта върху съответния за даден орган сегмент. След намиране на периостаналните точки се пристъпва към специфичния масаж. Прилага се ритмичен натиск върху периоста с фреквенция 1 sek. Ако се работи върху ребрата, натискът е във фазата на издишване, а при вдишване се отпуска. Започва от каудално към краниално разположените точки, всяка точка се притиска за 2 – 3 min, докато се притъпи болката. Масажът се назначава през един или два дни, тъй като дрезненето предизвиква неспецифична възпалителна реакция /асептичен периостит/. На самата периферна точка на костната тъкан периосталният масаж предизвиква хиперемия, хипертрофия или хиперплазия. Тъй като точката кореспондира с вътрешния орган, подобни прояви се развиват и в него. Масажът се прилага до изчезване на периосталните болезнени точки.
Най-изразено действие на този вид масаж е обезболяващият ефект.
Абонамент за:
Публикации (Atom)