ДОМАШНА ФИЗИОТЕРАПИЯ
БАНЯ НА КРАКАТА
Лесно изпълнимо закаляващо и подобряващо кръвообращението (вкл. рефлекторно за областта на главата) средство. Краката до под коленете се потапят няколко пъти последователно в топла (за 1/2 - 1 мин.) и хладна (за 15-30 сек.) вода; започва се с топлата и се завършва с хладната. Постепено температурната разлика може да се увеличи, като се ползва умерено гореща и студена вода. При изпълнението се прескачат дните с менструални или други кръвоизливи в долната част на тялото.
СЕДАЛИЩНА БАНЯ
Прави се в специални вани или просто в дълбок леген, който се пълни с вода до по-малко от половината и в нея се потопява тялото от пъпа до средната част на бедрата. Топлите бани са полезни за отпускане на болезнените спазми на червата, бъбреците и женските гениталии (но не и при кървене!), докато студените са отлично закаляващо средство, което притежава и общо въздействие върху организма, особено ако се придружава от подводен масаж и се последва от сухо увиване или парна баня.
БАНЯ НА НОСА
Прави се най-добре сутрин след ставане, като представлява идеална подготовка за дихателните упражнения. Най-добрият метод е следният. Взема се малък чайник или каничка с вместимост от 1/2 до 1 л., като чучурчето му трябва да влиза в ноздрите с леснина. Напълва се с хладка вода, по-добре преварена и с прибавка на 1 изравнена ч. л. морска сол или сода бикарбонат. При обърната настрани глава се влива от водата в горестоящата ноздра и съответно тя изтича през другата ноздра или към гърлото и през устата. Това може да се повтори и през другата ноздра. По време на процедурата се диша само през устата. След завършването Ј, горната част на тялото се навежда под прав ъгъл, като ръцете се опират на бедрата над коленете. Вдишва се и се издишва енергично, а главата се върти на различни страни: по този начин се изхвърля останалата вода. Тези процедури са полезни при възпаления на носоглътката и очите, главоболие, слаба памет и др. По-малки количества вода могат да се прекарат от носа към гърлото или обратно и без помощта на чайник. За малките деца солената вода може да се накапва последователно във всяка ноздра.
ПАРНИ БАНИ И ИНХАЛАЦИИ
Използва се пречистващото действие на водните пари (с или без прибавка на минерални аерозоли, билки, етерични масла и др.). При парните бани на въздействие се подлага цялото тяло или части от него, а при инхалациите парите се вдишват директно чрез фуния или инхалатор. В домашни условия най-удобна е парната баня на главата и шията. Сяда се на голям стол, а току-що свалената от огъня захлупена тенджера с 2/3 от обема си вряща вода (евентуално с добавки според предназначението на процедурата) се поставя на малко столче. Човек се завива с одеало, което да покрива и двата стола. Внимателно се снема капакът и се вдишва от поносимо разстояние горещата пара в продължение на 10-15 мин. Следва изтриване със суха кърпа. При остри простудни заболявания това може да се прави няколко вечери поред, а при хронични болести на дихателната система, очите и кожата на лицето - 1 до 3 пъти седмично в продължение на много месеци. Хората с повишена нервна възбудимост и страдащите от сериозни сърдечно-съдови заболявания не бива да правят парни бани без предварителна консултация със специалист.
БАНЯ НА СТОМАХА
Медицинските промивки на стомаха се извършват почти изключително при остри отравяния, и то с помощта на специална техника. Така обаче често се закъснява с отстраняването на токсичните субстанции. Ако човек владее “повръщането по желание”, той може не само своевременно да си даде първа помощ при подобни ситуации, но и да използва метода при разнообразни заболявания (стомашно-чревни, жлъчни, белодробни, кожни и др.), ефективността при които е отдавна доказана от природолечебната практика. Този метод обаче си има и своите противопоказания (сърдечна слабост, тежка хипертония, някои заболявания на хранопровода и т.н.).
За правилно изпълнение на процедурата трябва да се изпие около 1 л. топла вода, след което се дразни гълтачът със средните 3 пръста на дясната ръка (докато лявата притиска стомашната област), така че да се предизвика многократно повръщане в полунаведено положение. Накрая се изпива чаша хладка вода и се изплаква устата.
КЛИЗМА
Това е органът с най-зловредна концентрация на гниещи токсични отпадъци. Промиването му стои в основата на много стари и нови природолечебни школи. Освен вода за целта се препоръчват специфични билкови отвари, растителни масла, хумена суспенсия или преварена собствена урина. Процедурата не трябва да се повтаря много често. Средство на избор в повечето случаи (профилактично и при леки заболявания) са малките клизми, при които може да се използва както иригатор, така и толумбичка с наконечник и количеството на употребената вода се движи между 200 и 600 гр. (в зависимост от възрастта). Дълбоката клизма е важно лечебно средство - самостоятелно или в съчетание със строги разтоварващи режими. За да проникне водата максимално навътре в дебелото черво, препоръчва се да се вкара от 1 и 1/2 до 2 и 1/2 л., като се задържат преждевременните позиви за дефекация. При малките деца за промивката се използват специални наконечници, детски катетри или други подходящи приспособления към иригатора и съответно се намалява количеството на водата. При спешни случаи в 1-2 пъти на ден, а след това - не по-често от веднъж седмично или само при нужда. Ако наскоро са правени коремни операции, прилагането Ј е забранено.
ПРОМИВКИ НА ЦЕЛИЯ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ
Съществуват индийски техники за прекарване на солена вода от горе до долу, но те изискват специално проучване и ръководство. По-просто е да се използува английска или глауберова сол (магнезиев, респ. натриев сулфат). Средната доза е 30 грама в 1 чаша вода. Очистването трае от 6 до 24 часа, през което време се остава само на топла вода или подходящи течности. Това се прави в началото на редица разтоварващи режими, както и при отравяния, остри алергични реакции и др. (но не по-често от 1-2 пъти седмично!). Солевите очистителни са противопоказани при остри коремни заболявания с опасност от перитонит.
Всяка от описаните по-долу техники се практикува на празен или полупразен стомах, по възможност на относително чист въздух и започва с пълно издишване за изхвърляне на застоялия въздух. С изключение на изрично указаните случаи за вдишване или издишване през устата, във всички останали случаи, а също и в ежедневието, дишането трябва да става само през носа.
ЗАГРЯВАЩИ И ИЗПОТЯВАЩИ ПРОЦЕДУРИ
Целят стимулиране на кръвотока в определени места и изхвърляне на токсични субстанции заедно с обилно отделената пот. Могат да бъдат много полезни, особено при инфекциозни заболявания, но имат и своите противопоказания, поради което трябва да се практикуват след компетентна преценка на състоянието. Частичното прилагане на суха или влажна топлина има повече местно въздействие, докато общото загряване и пиене на горещи течности до изпотяване влияе тотално върху състоянието на организма. Пиротерапията (изкуствено предизвикана висока треска), за която е установено, че активира имунния отговор, сега се прави в модерни лечебни заведения, където рисковете от усложнения са сведени до минимум.
Терапия със студено
Това е силно охлаждане на тъканите, често чрез поставяне на лед или общо понижаване на температурата. Повечето природолечители се отнасят резервирано към тази процедура, като даже в случаите, когато тя е несъмнено уместна, те препоръчват не лед, а студена вода под формата на бани или компреси, които влияят върху обменните процеси много по-щадящо и действат укрепващо, а не изтощаващо.
КОРЕМНИ КОМПРЕСИ
Освен при стомашно-чревни смущения, те са много полезни и за общо укрепване на организма, при остри простудни заболявания (вкл. у деца) и др. Могат да се правят без “задушаващи” материали (мушами и найлони), а само като натопеното в хладка вода (или билков чай) и изстискано памучно или ленено парче плат с подходяща големина се покрие с друг, по-широк плат , а върху него се постави дебела вълнена материя. Всичко това се прикрепя с помощта на бинт. След 1-2 часа болният трябва да е затоплил компреса; той може да се държи и през цялата нощ. След свалянето му кожата на корема трябва да се разтрие хубаво със суха кърпа.
