ДОМАШНА ФИЗИОТЕРАПИЯ
БАНЯ НА КРАКАТА
Лесно изпълнимо закаляващо и подобряващо кръвообращението (вкл. рефлекторно за областта на главата) средство. Краката до под коленете се потапят няколко пъти последователно в топла (за 1/2 - 1 мин.) и хладна (за 15-30 сек.) вода; започва се с топлата и се завършва с хладната. Постепено температурната разлика може да се увеличи, като се ползва умерено гореща и студена вода. При изпълнението се прескачат дните с менструални или други кръвоизливи в долната част на тялото.
СЕДАЛИЩНА БАНЯ
Прави се в специални вани или просто в дълбок леген, който се пълни с вода до по-малко от половината и в нея се потопява тялото от пъпа до средната част на бедрата. Топлите бани са полезни за отпускане на болезнените спазми на червата, бъбреците и женските гениталии (но не и при кървене!), докато студените са отлично закаляващо средство, което притежава и общо въздействие върху организма, особено ако се придружава от подводен масаж и се последва от сухо увиване или парна баня.
БАНЯ НА НОСА
Прави се най-добре сутрин след ставане, като представлява идеална подготовка за дихателните упражнения. Най-добрият метод е следният. Взема се малък чайник или каничка с вместимост от 1/2 до 1 л., като чучурчето му трябва да влиза в ноздрите с леснина. Напълва се с хладка вода, по-добре преварена и с прибавка на 1 изравнена ч. л. морска сол или сода бикарбонат. При обърната настрани глава се влива от водата в горестоящата ноздра и съответно тя изтича през другата ноздра или към гърлото и през устата. Това може да се повтори и през другата ноздра. По време на процедурата се диша само през устата. След завършването Ј, горната част на тялото се навежда под прав ъгъл, като ръцете се опират на бедрата над коленете. Вдишва се и се издишва енергично, а главата се върти на различни страни: по този начин се изхвърля останалата вода. Тези процедури са полезни при възпаления на носоглътката и очите, главоболие, слаба памет и др. По-малки количества вода могат да се прекарат от носа към гърлото или обратно и без помощта на чайник. За малките деца солената вода може да се накапва последователно във всяка ноздра.
ПАРНИ БАНИ И ИНХАЛАЦИИ
Използва се пречистващото действие на водните пари (с или без прибавка на минерални аерозоли, билки, етерични масла и др.). При парните бани на въздействие се подлага цялото тяло или части от него, а при инхалациите парите се вдишват директно чрез фуния или инхалатор. В домашни условия най-удобна е парната баня на главата и шията. Сяда се на голям стол, а току-що свалената от огъня захлупена тенджера с 2/3 от обема си вряща вода (евентуално с добавки според предназначението на процедурата) се поставя на малко столче. Човек се завива с одеало, което да покрива и двата стола. Внимателно се снема капакът и се вдишва от поносимо разстояние горещата пара в продължение на 10-15 мин. Следва изтриване със суха кърпа. При остри простудни заболявания това може да се прави няколко вечери поред, а при хронични болести на дихателната система, очите и кожата на лицето - 1 до 3 пъти седмично в продължение на много месеци. Хората с повишена нервна възбудимост и страдащите от сериозни сърдечно-съдови заболявания не бива да правят парни бани без предварителна консултация със специалист.
БАНЯ НА СТОМАХА
Медицинските промивки на стомаха се извършват почти изключително при остри отравяния, и то с помощта на специална техника. Така обаче често се закъснява с отстраняването на токсичните субстанции. Ако човек владее “повръщането по желание”, той може не само своевременно да си даде първа помощ при подобни ситуации, но и да използва метода при разнообразни заболявания (стомашно-чревни, жлъчни, белодробни, кожни и др.), ефективността при които е отдавна доказана от природолечебната практика. Този метод обаче си има и своите противопоказания (сърдечна слабост, тежка хипертония, някои заболявания на хранопровода и т.н.).
За правилно изпълнение на процедурата трябва да се изпие около 1 л. топла вода, след което се дразни гълтачът със средните 3 пръста на дясната ръка (докато лявата притиска стомашната област), така че да се предизвика многократно повръщане в полунаведено положение. Накрая се изпива чаша хладка вода и се изплаква устата.
КЛИЗМА
Това е органът с най-зловредна концентрация на гниещи токсични отпадъци. Промиването му стои в основата на много стари и нови природолечебни школи. Освен вода за целта се препоръчват специфични билкови отвари, растителни масла, хумена суспенсия или преварена собствена урина. Процедурата не трябва да се повтаря много често. Средство на избор в повечето случаи (профилактично и при леки заболявания) са малките клизми, при които може да се използва както иригатор, така и толумбичка с наконечник и количеството на употребената вода се движи между 200 и 600 гр. (в зависимост от възрастта). Дълбоката клизма е важно лечебно средство - самостоятелно или в съчетание със строги разтоварващи режими. За да проникне водата максимално навътре в дебелото черво, препоръчва се да се вкара от 1 и 1/2 до 2 и 1/2 л., като се задържат преждевременните позиви за дефекация. При малките деца за промивката се използват специални наконечници, детски катетри или други подходящи приспособления към иригатора и съответно се намалява количеството на водата. При спешни случаи в 1-2 пъти на ден, а след това - не по-често от веднъж седмично или само при нужда. Ако наскоро са правени коремни операции, прилагането Ј е забранено.
ПРОМИВКИ НА ЦЕЛИЯ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ
Съществуват индийски техники за прекарване на солена вода от горе до долу, но те изискват специално проучване и ръководство. По-просто е да се използува английска или глауберова сол (магнезиев, респ. натриев сулфат). Средната доза е 30 грама в 1 чаша вода. Очистването трае от 6 до 24 часа, през което време се остава само на топла вода или подходящи течности. Това се прави в началото на редица разтоварващи режими, както и при отравяния, остри алергични реакции и др. (но не по-често от 1-2 пъти седмично!). Солевите очистителни са противопоказани при остри коремни заболявания с опасност от перитонит.
Всяка от описаните по-долу техники се практикува на празен или полупразен стомах, по възможност на относително чист въздух и започва с пълно издишване за изхвърляне на застоялия въздух. С изключение на изрично указаните случаи за вдишване или издишване през устата, във всички останали случаи, а също и в ежедневието, дишането трябва да става само през носа.
ЗАГРЯВАЩИ И ИЗПОТЯВАЩИ ПРОЦЕДУРИ
Целят стимулиране на кръвотока в определени места и изхвърляне на токсични субстанции заедно с обилно отделената пот. Могат да бъдат много полезни, особено при инфекциозни заболявания, но имат и своите противопоказания, поради което трябва да се практикуват след компетентна преценка на състоянието. Частичното прилагане на суха или влажна топлина има повече местно въздействие, докато общото загряване и пиене на горещи течности до изпотяване влияе тотално върху състоянието на организма. Пиротерапията (изкуствено предизвикана висока треска), за която е установено, че активира имунния отговор, сега се прави в модерни лечебни заведения, където рисковете от усложнения са сведени до минимум.
Терапия със студено
Това е силно охлаждане на тъканите, често чрез поставяне на лед или общо понижаване на температурата. Повечето природолечители се отнасят резервирано към тази процедура, като даже в случаите, когато тя е несъмнено уместна, те препоръчват не лед, а студена вода под формата на бани или компреси, които влияят върху обменните процеси много по-щадящо и действат укрепващо, а не изтощаващо.
КОРЕМНИ КОМПРЕСИ
Освен при стомашно-чревни смущения, те са много полезни и за общо укрепване на организма, при остри простудни заболявания (вкл. у деца) и др. Могат да се правят без “задушаващи” материали (мушами и найлони), а само като натопеното в хладка вода (или билков чай) и изстискано памучно или ленено парче плат с подходяща големина се покрие с друг, по-широк плат , а върху него се постави дебела вълнена материя. Всичко това се прикрепя с помощта на бинт. След 1-2 часа болният трябва да е затоплил компреса; той може да се държи и през цялата нощ. След свалянето му кожата на корема трябва да се разтрие хубаво със суха кърпа.
Показват се публикациите с етикет Лечебен масаж. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Лечебен масаж. Показване на всички публикации
Кинезитерапия при мозъчен инсулт
Кинезитерапия при мозъчен инсулт
І. Определение:
Остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което клинично се проявява с общо мозъчни и огнищни прояви, продължаващи повече от 24h.
Проявите се дължат на:
1. Арахноиден кръвоизлив.
2. Мозъчен кръвоизлив – ⅓ от мозъчните инсулти и има 50% смъртност.
3. Размекване на мозъчната тъкан от артериална тромбоза или емболия.
4. Преходни функционални разстройства на кръвообръщението на мозъка.
5. По-рядко на тромбоза или тромбофлебит на мозъчните вени.
6. При слабо изразени циркулаторни разстройства или преходни неврологични прояви, траещи от няколко минути до 1 денонощие, говорни за преходни нарушения на мозъчната кора.
ІІ. Видове мозъчни инсулти:
1. Хеморагичен:
Най-често се получава при арахноиден кръвоизлив или при вертебробазиларни състояния.
2. Исхемичен:
Включва тромботично, емболично и нетромботично размекване на мозъчната тъкан.
ІІІ. Етиология:
1. Хипертонична болест (70-80% от случаите)
2. Мозъчна атеросклероза с различните й форми: стеноза, тромбоза, емболии (15-25% от случаите).
При възрастни хора с мозъчна атеросклероза и хипотония, най-често настъпва тромбоза на мозъчните артериални съдове с последващ исхемичен мозъчен инсулт.
При млади хора кръвоизливи настъпват при рязка вазомоторна игра на артериалните съдове или при внезапна руптура на вродена аневризма на мозъчните артерии.
3. Сърдечно Съдови Заболявания като:
a) Митрални стенози. б) Ритъмни нарушения. в) Инфаркт на миокарда.
Ортостатичната хипотония, влияе на вертебро-базиларната система и предизвиква преходни мозъчни разстройства.
4. Заболявания от друго естество:
а) Болест на Бюргер (заболяване на артериите на ДК). По-често се среща при мъже. Артериалният лумен се запушва и притокът на кръв прекъсва, което става причина за мозъчно размекване в следствие на тромбоза.
б) Мозъчен вазоспазъм.
в) Травми на главния мозък.
ІV. Патогенеза:
Съдовото увреждане на главния мозък обуславя следните промени:
1. Оток.
2. Некроза.
3. Некробиоза (процес на бавно, постепенно умиране на клетка или тъкан) на ганглиевите клетки и осиевите цилиндри
4. Пролиферация – (развитие на нова тъкан биологично регенеративна или патологична). Пролиферацията има за цел да прочисти размекнатия участък, който с течение на времето цикатризира.
V. Основни синдроми:
Оформят се въз основа на мястото на увредата:
1. Синдром на корова увреда:
Развиват се монопарези като се засяга противоположната ръка или крак.
При по-широка увреда се включва също и n.facialis (долeн клон) и езичния нерв на същата страна.
2.Синдром на капсуларна увреда:
Засягане на лява или дясна половина, плюс централен facialis и езичен нерв на парализираната страна. Оформя се походка на Wernicke-Mann.
3. Синдром на увреда на пирамидния път в областта на мозъчния ствол:
Получава се хемипареза на противоположната страна на увредата и засягане на ЧМН на страната на увредата.
4. Синдром на двустранна увреда на пирамидния път:
Получава се при повторни инсулти.
Много често всички тези четири синдрома могат да се съчетаят и с ектрапирамидални прояви. Пример:Morbus Parkinson.
VІ. Клинична картина:
Двигателни нарушения:
1. Спастично повишен мускулен тонус.
2. Болестно усилени сухожилни и надкостни рефлекси, т.е.- увредата на пирамидния път разстройва дейността на сегментарния апарат на гръбначния мозък, чиито прояви са тези рефлекси.
3. Поява на патологични рефлекси.
4. Изчезват кожните коремни рефлекси.
5. Поява на болестни синкинезии.
Примери:
1 Синдром на Раймс:
При активна ADDукция и ABDукция на здравия крак срещу съпротивление, парализирания крак имитира движението.
2 Феномен на Щрумпел:
При активна FLEXия на паретичния крайник срещу съпротивление, стъпалото прави съдружна неволева DORSIFLEXия.
6. Трофични нарушения: оток, цианоза, които се срещат по-рядко в началния възстановителен стадии.
Нарушения в:
1.Gnosis - сложна познавателна дейност на мозъчната кора. Там са всички усещания, получени от различните анализатори като: зрителни, тактилни, синестатични.
2. Praxis - обхваща сложната човешка трудова дейност. Основното е простото волево движение като израз на елементарната условно-рефлекторна двигателна дейност.
3. Sternognosis (стерногнозия) - не познава предметите при опипване.
4. Зрителен Gnosis - познаване на предметите, които стоят пред пациента.
5. Слухов Gnosis - познаване на предметите по звуците, които издават.
6. Асоматогнозия - не познава частите на тялото си и собственото си тяло. Осъществява се от челния париетален дял и тилния дял на мозъчната кора, където се анализират и синтезират тактилните, зрителните и синестатичните усещания.
7. Аpraxia (aпраксия) - разстройство на висшата корова дейност. Нарушаване способността човек да извършва целесъобразни действия и движения, поради увреди настъпили в челен и теменен дял в кората на главния мозък в следствие на атеросклероза.
8. Аphasia (aфазия) - загуба на говорима, писмена и моторна реч. Пълна или частична загуба на способността за говорене..
9. Моторна афазия - Разбира какво се говори, но не може да говори. Увреден е речево-двигателния анализатор.
10. Сензорна афазия - при засягане на слуховия анализатор. Пациентът не разбира какво му говорим и говори неразбираемо със заменяне на думи.
Афазията бива:
Аферентна – първо пациентите се обучават да поставят правилно езика в устата си, после в правилно изговаряне на звука, сричката и думата.
Еферентна – по-тежка и се възстановява по-трудно говора.
Психични нарушения:
1. Наблюдават се разстройства в емоционалната сфера. Има два синдрома – агресивен и пасивен.
2. Има нарушения в паметта и интелекта.
VІІ. Сетивни нарушения:
1. Хемихипестезия
2. Хемианестезия.
Най-слабо се засяга усета за болка и температура.
По-тежко се засяга усета за допир и двумерно-пространствения усет.
Сетивността е широка корова представа и затова сетивните разстройства на цялата телесна половина са много редки.
По-чести са моноанестезиите, локализирани в единия крайник.
При увреда на зрителния хълм (thalamus opticus) се засяга повърхностната и дълбоката сетивност на тялото и лицето на противоположната страна, като DISTалните части са засегнати повече.
Сетивните нарушения задържат възстановяването на двигателните функции.
Първо се възстановява ДК, а после ГК.
PROXималните части се възстановяват по-лесно в сравнение с DISTалните.
Възстановяването на ГК може да бъде в един стадий, а възстановяването на ДК в друг стадий по Брумщрьом.
VІІІ. Периоди:
1. Коматозен период:
Пациентът е в кома. Липсват активни движения. Паретичните крайници са тежки при пасивни движения и падат отсечено. Понякога се наблюдава отклонение на очите към здравата страна. Появяват се паталогичните рефлекси на Бабински (ДК) и Хофман (ГК) (основата на DIST фаланга се пощипва).
2. Извън кома (в съзнание):
Хемиплегията продължава да е вяла, липсва волева активност. Паретичната ръка е прибрана до тялото в PRONация, ДК е в LATерална ROTация, стъпалото е в PLANTARFLEXия.
3. Двигателен дефицит:
Проявяват се пирамидните белези. Спастични FLEXори за ГК и EXTENзори за ДК. Появява се походка ,,Wernicke-Мann”.
ІX. Фактори, които определят прогнозата:
1. Мястото на увредата.
2. Вида на увредата.
3. Степента на увредата.
4. Обширността на инсулта.
5. Възраст.
6. Състояние на болния.
7. Придружаващи заболявания – хипертония, диабет, инфаркт и т.н.
Х. Снемане на рехабилитационен потенциал:
Периодите на инсулта се определят чрез тест на Брумщрьом. Има и тест на Мая Рязкова който обеднява теста на Брумщрьом по групи.
Тест на Мая Рязкова:
І група - включва І, ІІ и ІІІ стадий по Брунщрьом. Води се: Тежък стадий.
ІІ група - обхваща ІV стадий по Брунщрьом. Води се: Болни с умерена степен на засягане.
ІІІ група – V и VІ стадий по Брунщрьом. Води се: Болни с лека степен на засягане.
Тест на Михелс:
Отчита степента на извършване на дадено движение.
ХI. Особености на методиката на КТ:
При исхемичен мозъчен инсулт КТ започва още от втория, третия ден.
При хеморагичен мозъчен инсулт КТ започва след първа, втора седмица и зависи от степента на инсулта. КТ винаги се провежда от PROXимално към DISTално!!!
ХІI. Задачи на КТ.
1. Преодоляване на мускулния дисбаланс.
2. Запазване пасивно на ставните амплитуди на засегнатия крайник.
3. Стимулиране и закрепване на синкинетичните двигателни схеми.
4. Подчинение на синкинетичните схеми на волевия контрол.
5. Изправяне и обучение в ходене по равна повърхност
6. Обучение в ДЕЖ за сметка на здравия крайник.
7. Намаляване на спастичността и реактивността на увредените мускули още в ранния стадий.
ХІІI. Стадии по Брумщрьом:
І и ІІ стадий. Обхващат - Ранен коматозен стадий и Стадий извън кома.
Задачи:
Овладяване на общо мозъчната симптоматика – липсват Активни движения.
Крайниците са тежки и при пасивните движения падат отсечени. Понякога се наблюдава отклонение на главата и очите към здравата страна.
Могат да се появят и патологични рефлекси от групата на Бабински.
В този период грижите са насочени предимно към:
1. Сърдечната и дихателната дейност.
2. Правилното отделяне на урина, в случай на задържане.
3. Предпазване от декубитуси.
4. Правилно хранене и нормализиране на дефекацията.
Средства:
1. Лек масаж на засегнатите крайници.
2. Лечение от положение (много важно в І и ІІ стадий) така запазваме ставната амплитуда.
NB!!! Дава се, за да не направи контрактура, докато инхибиращите пози се прилагат при вече получени контрактури!!!
ЛЕЧЕНИЕ ОТ ПОЛОЖЕНИЕ:
1. ИП за ДК:
Лека FLEXия в art.coxae и art.genus, нулева позиция в art.talocruralis и MEDиална ROTация.
Поставя се ролирана възглавничка под коляното и под глутелуса.
Стъпалото трябва да е подпряно с пясъчна торбичка за да се задържи в DORSIFLEXия.
По този начин се разкъсва кинетичната схема на спастичност и стъпалото не заема положение на equinus.
Отстрани по дължината на бедрото се поставя възглавница, за да се избегне LATералната ROTация.
2. ИП за ГК:
Под scapula-та се поставя малка възглавничка, за да поддържа рамото напред и нагоре, art.humeri е леко ABDуцирана, art.cubiti в лека FLEXия, китка в EXTENзия, пръстите са в ABDукция и EXTENзия. По дължината на трупа от аксиларна ямка надолу се поставя възглавница.
3. Главата трябва да бъде леко повдигната и отведена на страни. Така се улеснява мозъчния оток и се предпазва от аспириране на повърнати материи.
Thorax-a трябва да е леко повдигнат, за да се избегне хипостатична бронхопневмония.
За да се предпази от декубитуси на всеки 3 часа трябва да се сменя положението на трупа:
1. Тилен лег.
2. Страничен лег на едната страна.
3. Тилен лег.
4. Страничен лег на другата страна.
Под дюшека се слага дъска. Леглото задължително да е с матрак. Болния се обтрива с лавандулов спирт и се талкира.
В следкоматозния период когато пациента е извън кома, се дават дихателни упражнения.
Прилагаме пасивни упражнения:
NB!!!Започва се от здравия крайник активно. Продължава се с пасивни упражнения бавно, внимателно във всички стави и във всички равнини на движение от PROXимално към DISTално за засегнатия крайник.
Движенията трябва да са в пълен обем, да обхващат всички сегменти и да бъдат противоположни на болестната тенденция.
Всяко упражнение се извършва по 10 пъти ритмично, най-малко 2 пъти на ден.
Болният трябва да се стреми да постигне същия обем на движение като здравия крайник.
Упражненията за ГК трябва да започват и да завършват с опъване и разтърсване на цялата ръка.
Ръката се изтегля бавно с леко разтърсване до над главата, като пръстите и палеца се поддържат EXTENзирани, като се задържат в това положение няколко минути.
Ръката се изтегля зад гърба - лакът, китка и пръсти са EXTENзирани.
Палецът се опъва максимално и се кръстосва пред дланта.
Пръстите също се опъват максимално и се прави опит за юмрук и след което, пациента се стреми активно да ги EXTENзира.
Работи се на базата на патологичните рефлекси от групата на Бабински:
1. Тройно-Сгъвателен Рефлекс – имитация на ходене. (в практиката прихващаме пръстите на ДК и ги FLEXираме, така получаваме отговора /ТСР/)
2. Асиметричен шийно-тоничен рефлекс.
3. Рефлекси от групата на Hoffman (хваща се основата на DISTалната фаланга на среден пръст на ръката, а останалите пръсти са в лека палмарна FLEXия. бързо прищипваme нокътната фалангa - EXTENзия на пръстите) и Тrцmner (почукваме средния пръст - EXTENзия на пръстите).
4. Упражнения за колатерална тренировка, срещу съпротивление за здравия крайник.
Колатерална тренировка - когато прилагаме Съпротивление на здравата в същото време подпомагаме болната страна.
Разлика в І и ІІ стадий:
На края на І и началото на ІІ стадий, се появяват първите активни движения.
След появата им се преустановява работата на базата на патологичните рефлекси.
Упражненията стават Пасивно-Активни. Дават се инхибиращи пози.
В І стадий се дават диагонали – пасивно.
ІІ стадий по Брумщрьом. При появата на Активно движение работим диагонали Пасивно-Активно.
Тренират на равновесните реакции. Дават се упражнения за Паравертебрална мускулатура от облекчено ИП (плъзгане). Леки внимателни движения в С дял. Повдигане на таза. Подготовка на пациента за ходене.
ІІІ стадий по Брумщрьом - тежка степен на инсулт:
Има силно изразена спастичност, която на ГК е за FLEXорите, а на ДК за EXTENзорите
Задачи:
1. Запазване на пасивната ставна амплитуда.
2. Стимулиране и закрепване на синкинетичните двигателни схеми.
3. Подчинение на синкинетичните двигателни схеми на волевия контрол.
4. Изправяне и обучение в ходене по равно.
5. Обучение в ДЕЖ.
Средства:
1. Суспенсия.
2. Криотерапия.
3. Инхибиращи (статични) пози (Бобат).
4. Активни или активно-пасивни упражнения за засегнатия крайник.
5. Диагонали – пасивно.
6. Рефлекс на разтягане.
7. Билатерални упражнения.
8. Ходене с помощ.
Ходенето по равно може и трябва да започне веднага след като болният може да пази равновесие при стоене прав. В началото задължително е с придружител.
За равномерното и постепенно натоварване е необходимо да се спазват следните стадии на преместване:
1. Бастун напред.
2. Здрав крак.
3. Засегнат крак.
Всеки ден трябва да се увеличава разстоянието и подкрепата на придружителя да намалява.
9. Прави се Ритмична Стабилизация.
10. Лабиринтен рефлекс (рефлекс на позата) – пациента се бута напред, настрани, назад за да се тренира ABDукция, FLEXия, DORSIFLEXия на стъпалото, както и Вестибуларния апарат.
ІV стадий по Брумщрьом. Умерена степен на засягане.
При него спастичността намалява. Пациента се обучава в нови схеми на движение и извършва движения които до този момент не е можел.
Задачи:
1. Извеждане на болния от примитивните двигателни схеми.
2. Изграждане на сложни двигателни модели с правилна треактория и значителна функционална стойност.
3. Обучение в автоматична двигателна дейност.
4. Обучение в слизане по стълби и адаптация към препятствия.
5. Трениране на DISTалната хватателна функция на ръката.
6. Самообслужване.
Средства:
1. Динамични пози на Бобат.
2. Активни упражнения.
3. Диагонали – активно.
4. Сукцесивна индукция.
5. Слизане и изкачване по стълби.
6. Дихателни упражнения.
7. Ирадиация на възбуждането.
8. Ходене по равно.
Качване - Болният се качва по стълбище, като стъпва първо със здравия крак.
Слизане - Първо се поставя засегнатия крак, след това здравия. По този начин се заключва art.genus и има по-голямя стабилност.
Когато застава пред праг – първо повдига здравия крак и до него поставя болния. Към движещи се предмети, пациента застава с болната страна.
9. Приучване в ставане от пода. За усвояване на това са задължителни следните етапи:
1. Постепенно сядане от висок стол към все по-ниски, до сядане на пода.
2. Да коленичи до стабилен стол като поставя здравата ръка върху седалката на стола.
3. Да се сгъне здравия крак в art.genus като се постави със стъпалото на пода.
Да се опре на стола със здравата ръка и върху здравия крак до пълното изправяне.
V стадий по Брумщрьом. Лека степен на увреда:
Задачи:
1. Да се ускорят и автоматизират активните волеви движения в засегнатите части.
2. Правилните двигателни схеми да се вградят в ежедневната двигателна функция на болния.
3. Да се увеличи силата на активните контракции.
4. Да се усъвършенства координацията на активните волеви движения.
Средства:
1. Суспенсия.
2. Активни упражнения – строго аналитични за засегнатите части.
3. Упражнения за захватите и фините движения на ръката – акцента пада върху длан и пръсти.
4. ПНМУ – сукцесивна индукция, диагонали – активно.
5. Упражнения за координация.
6. Упражнения. за правилно телодържание.
7. Упражняване в ходене.
8. Упражнения против плоскостъпие.
9. Упражнения в ДЕЖ.
10. Трудотерапия.
VІ стадий по Брумщрьом. Лека степен.
Почти няма разлика между болна и здрава страна. Страдат само фините движения.
Средства:
1. ПНМУ – в зависимост от мускулния дисбаланс. Основната роля е да се засилят антагонистите.
2. Упражнения предимно за финните движения.
3. Упражнения за правилно телодържане.
4. Упражнения за координация.
5. При афазия обучението в говорене започва след 1-ви, 2-ри месец.
І. Определение:
Остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което клинично се проявява с общо мозъчни и огнищни прояви, продължаващи повече от 24h.
Проявите се дължат на:
1. Арахноиден кръвоизлив.
2. Мозъчен кръвоизлив – ⅓ от мозъчните инсулти и има 50% смъртност.
3. Размекване на мозъчната тъкан от артериална тромбоза или емболия.
4. Преходни функционални разстройства на кръвообръщението на мозъка.
5. По-рядко на тромбоза или тромбофлебит на мозъчните вени.
6. При слабо изразени циркулаторни разстройства или преходни неврологични прояви, траещи от няколко минути до 1 денонощие, говорни за преходни нарушения на мозъчната кора.
ІІ. Видове мозъчни инсулти:
1. Хеморагичен:
Най-често се получава при арахноиден кръвоизлив или при вертебробазиларни състояния.
2. Исхемичен:
Включва тромботично, емболично и нетромботично размекване на мозъчната тъкан.
ІІІ. Етиология:
1. Хипертонична болест (70-80% от случаите)
2. Мозъчна атеросклероза с различните й форми: стеноза, тромбоза, емболии (15-25% от случаите).
При възрастни хора с мозъчна атеросклероза и хипотония, най-често настъпва тромбоза на мозъчните артериални съдове с последващ исхемичен мозъчен инсулт.
При млади хора кръвоизливи настъпват при рязка вазомоторна игра на артериалните съдове или при внезапна руптура на вродена аневризма на мозъчните артерии.
3. Сърдечно Съдови Заболявания като:
a) Митрални стенози. б) Ритъмни нарушения. в) Инфаркт на миокарда.
Ортостатичната хипотония, влияе на вертебро-базиларната система и предизвиква преходни мозъчни разстройства.
4. Заболявания от друго естество:
а) Болест на Бюргер (заболяване на артериите на ДК). По-често се среща при мъже. Артериалният лумен се запушва и притокът на кръв прекъсва, което става причина за мозъчно размекване в следствие на тромбоза.
б) Мозъчен вазоспазъм.
в) Травми на главния мозък.
ІV. Патогенеза:
Съдовото увреждане на главния мозък обуславя следните промени:
1. Оток.
2. Некроза.
3. Некробиоза (процес на бавно, постепенно умиране на клетка или тъкан) на ганглиевите клетки и осиевите цилиндри
4. Пролиферация – (развитие на нова тъкан биологично регенеративна или патологична). Пролиферацията има за цел да прочисти размекнатия участък, който с течение на времето цикатризира.
V. Основни синдроми:
Оформят се въз основа на мястото на увредата:
1. Синдром на корова увреда:
Развиват се монопарези като се засяга противоположната ръка или крак.
При по-широка увреда се включва също и n.facialis (долeн клон) и езичния нерв на същата страна.
2.Синдром на капсуларна увреда:
Засягане на лява или дясна половина, плюс централен facialis и езичен нерв на парализираната страна. Оформя се походка на Wernicke-Mann.
3. Синдром на увреда на пирамидния път в областта на мозъчния ствол:
Получава се хемипареза на противоположната страна на увредата и засягане на ЧМН на страната на увредата.
4. Синдром на двустранна увреда на пирамидния път:
Получава се при повторни инсулти.
Много често всички тези четири синдрома могат да се съчетаят и с ектрапирамидални прояви. Пример:Morbus Parkinson.
VІ. Клинична картина:
Двигателни нарушения:
1. Спастично повишен мускулен тонус.
2. Болестно усилени сухожилни и надкостни рефлекси, т.е.- увредата на пирамидния път разстройва дейността на сегментарния апарат на гръбначния мозък, чиито прояви са тези рефлекси.
3. Поява на патологични рефлекси.
4. Изчезват кожните коремни рефлекси.
5. Поява на болестни синкинезии.
Примери:
1 Синдром на Раймс:
При активна ADDукция и ABDукция на здравия крак срещу съпротивление, парализирания крак имитира движението.
2 Феномен на Щрумпел:
При активна FLEXия на паретичния крайник срещу съпротивление, стъпалото прави съдружна неволева DORSIFLEXия.
6. Трофични нарушения: оток, цианоза, които се срещат по-рядко в началния възстановителен стадии.
Нарушения в:
1.Gnosis - сложна познавателна дейност на мозъчната кора. Там са всички усещания, получени от различните анализатори като: зрителни, тактилни, синестатични.
2. Praxis - обхваща сложната човешка трудова дейност. Основното е простото волево движение като израз на елементарната условно-рефлекторна двигателна дейност.
3. Sternognosis (стерногнозия) - не познава предметите при опипване.
4. Зрителен Gnosis - познаване на предметите, които стоят пред пациента.
5. Слухов Gnosis - познаване на предметите по звуците, които издават.
6. Асоматогнозия - не познава частите на тялото си и собственото си тяло. Осъществява се от челния париетален дял и тилния дял на мозъчната кора, където се анализират и синтезират тактилните, зрителните и синестатичните усещания.
7. Аpraxia (aпраксия) - разстройство на висшата корова дейност. Нарушаване способността човек да извършва целесъобразни действия и движения, поради увреди настъпили в челен и теменен дял в кората на главния мозък в следствие на атеросклероза.
8. Аphasia (aфазия) - загуба на говорима, писмена и моторна реч. Пълна или частична загуба на способността за говорене..
9. Моторна афазия - Разбира какво се говори, но не може да говори. Увреден е речево-двигателния анализатор.
10. Сензорна афазия - при засягане на слуховия анализатор. Пациентът не разбира какво му говорим и говори неразбираемо със заменяне на думи.
Афазията бива:
Аферентна – първо пациентите се обучават да поставят правилно езика в устата си, после в правилно изговаряне на звука, сричката и думата.
Еферентна – по-тежка и се възстановява по-трудно говора.
Психични нарушения:
1. Наблюдават се разстройства в емоционалната сфера. Има два синдрома – агресивен и пасивен.
2. Има нарушения в паметта и интелекта.
VІІ. Сетивни нарушения:
1. Хемихипестезия
2. Хемианестезия.
Най-слабо се засяга усета за болка и температура.
По-тежко се засяга усета за допир и двумерно-пространствения усет.
Сетивността е широка корова представа и затова сетивните разстройства на цялата телесна половина са много редки.
По-чести са моноанестезиите, локализирани в единия крайник.
При увреда на зрителния хълм (thalamus opticus) се засяга повърхностната и дълбоката сетивност на тялото и лицето на противоположната страна, като DISTалните части са засегнати повече.
Сетивните нарушения задържат възстановяването на двигателните функции.
Първо се възстановява ДК, а после ГК.
PROXималните части се възстановяват по-лесно в сравнение с DISTалните.
Възстановяването на ГК може да бъде в един стадий, а възстановяването на ДК в друг стадий по Брумщрьом.
VІІІ. Периоди:
1. Коматозен период:
Пациентът е в кома. Липсват активни движения. Паретичните крайници са тежки при пасивни движения и падат отсечено. Понякога се наблюдава отклонение на очите към здравата страна. Появяват се паталогичните рефлекси на Бабински (ДК) и Хофман (ГК) (основата на DIST фаланга се пощипва).
2. Извън кома (в съзнание):
Хемиплегията продължава да е вяла, липсва волева активност. Паретичната ръка е прибрана до тялото в PRONация, ДК е в LATерална ROTация, стъпалото е в PLANTARFLEXия.
3. Двигателен дефицит:
Проявяват се пирамидните белези. Спастични FLEXори за ГК и EXTENзори за ДК. Появява се походка ,,Wernicke-Мann”.
ІX. Фактори, които определят прогнозата:
1. Мястото на увредата.
2. Вида на увредата.
3. Степента на увредата.
4. Обширността на инсулта.
5. Възраст.
6. Състояние на болния.
7. Придружаващи заболявания – хипертония, диабет, инфаркт и т.н.
Х. Снемане на рехабилитационен потенциал:
Периодите на инсулта се определят чрез тест на Брумщрьом. Има и тест на Мая Рязкова който обеднява теста на Брумщрьом по групи.
Тест на Мая Рязкова:
І група - включва І, ІІ и ІІІ стадий по Брунщрьом. Води се: Тежък стадий.
ІІ група - обхваща ІV стадий по Брунщрьом. Води се: Болни с умерена степен на засягане.
ІІІ група – V и VІ стадий по Брунщрьом. Води се: Болни с лека степен на засягане.
Тест на Михелс:
Отчита степента на извършване на дадено движение.
ХI. Особености на методиката на КТ:
При исхемичен мозъчен инсулт КТ започва още от втория, третия ден.
При хеморагичен мозъчен инсулт КТ започва след първа, втора седмица и зависи от степента на инсулта. КТ винаги се провежда от PROXимално към DISTално!!!
ХІI. Задачи на КТ.
1. Преодоляване на мускулния дисбаланс.
2. Запазване пасивно на ставните амплитуди на засегнатия крайник.
3. Стимулиране и закрепване на синкинетичните двигателни схеми.
4. Подчинение на синкинетичните схеми на волевия контрол.
5. Изправяне и обучение в ходене по равна повърхност
6. Обучение в ДЕЖ за сметка на здравия крайник.
7. Намаляване на спастичността и реактивността на увредените мускули още в ранния стадий.
ХІІI. Стадии по Брумщрьом:
І и ІІ стадий. Обхващат - Ранен коматозен стадий и Стадий извън кома.
Задачи:
Овладяване на общо мозъчната симптоматика – липсват Активни движения.
Крайниците са тежки и при пасивните движения падат отсечени. Понякога се наблюдава отклонение на главата и очите към здравата страна.
Могат да се появят и патологични рефлекси от групата на Бабински.
В този период грижите са насочени предимно към:
1. Сърдечната и дихателната дейност.
2. Правилното отделяне на урина, в случай на задържане.
3. Предпазване от декубитуси.
4. Правилно хранене и нормализиране на дефекацията.
Средства:
1. Лек масаж на засегнатите крайници.
2. Лечение от положение (много важно в І и ІІ стадий) така запазваме ставната амплитуда.
NB!!! Дава се, за да не направи контрактура, докато инхибиращите пози се прилагат при вече получени контрактури!!!
ЛЕЧЕНИЕ ОТ ПОЛОЖЕНИЕ:
1. ИП за ДК:
Лека FLEXия в art.coxae и art.genus, нулева позиция в art.talocruralis и MEDиална ROTация.
Поставя се ролирана възглавничка под коляното и под глутелуса.
Стъпалото трябва да е подпряно с пясъчна торбичка за да се задържи в DORSIFLEXия.
По този начин се разкъсва кинетичната схема на спастичност и стъпалото не заема положение на equinus.
Отстрани по дължината на бедрото се поставя възглавница, за да се избегне LATералната ROTация.
2. ИП за ГК:
Под scapula-та се поставя малка възглавничка, за да поддържа рамото напред и нагоре, art.humeri е леко ABDуцирана, art.cubiti в лека FLEXия, китка в EXTENзия, пръстите са в ABDукция и EXTENзия. По дължината на трупа от аксиларна ямка надолу се поставя възглавница.
3. Главата трябва да бъде леко повдигната и отведена на страни. Така се улеснява мозъчния оток и се предпазва от аспириране на повърнати материи.
Thorax-a трябва да е леко повдигнат, за да се избегне хипостатична бронхопневмония.
За да се предпази от декубитуси на всеки 3 часа трябва да се сменя положението на трупа:
1. Тилен лег.
2. Страничен лег на едната страна.
3. Тилен лег.
4. Страничен лег на другата страна.
Под дюшека се слага дъска. Леглото задължително да е с матрак. Болния се обтрива с лавандулов спирт и се талкира.
В следкоматозния период когато пациента е извън кома, се дават дихателни упражнения.
Прилагаме пасивни упражнения:
NB!!!Започва се от здравия крайник активно. Продължава се с пасивни упражнения бавно, внимателно във всички стави и във всички равнини на движение от PROXимално към DISTално за засегнатия крайник.
Движенията трябва да са в пълен обем, да обхващат всички сегменти и да бъдат противоположни на болестната тенденция.
Всяко упражнение се извършва по 10 пъти ритмично, най-малко 2 пъти на ден.
Болният трябва да се стреми да постигне същия обем на движение като здравия крайник.
Упражненията за ГК трябва да започват и да завършват с опъване и разтърсване на цялата ръка.
Ръката се изтегля бавно с леко разтърсване до над главата, като пръстите и палеца се поддържат EXTENзирани, като се задържат в това положение няколко минути.
Ръката се изтегля зад гърба - лакът, китка и пръсти са EXTENзирани.
Палецът се опъва максимално и се кръстосва пред дланта.
Пръстите също се опъват максимално и се прави опит за юмрук и след което, пациента се стреми активно да ги EXTENзира.
Работи се на базата на патологичните рефлекси от групата на Бабински:
1. Тройно-Сгъвателен Рефлекс – имитация на ходене. (в практиката прихващаме пръстите на ДК и ги FLEXираме, така получаваме отговора /ТСР/)
2. Асиметричен шийно-тоничен рефлекс.
3. Рефлекси от групата на Hoffman (хваща се основата на DISTалната фаланга на среден пръст на ръката, а останалите пръсти са в лека палмарна FLEXия. бързо прищипваme нокътната фалангa - EXTENзия на пръстите) и Тrцmner (почукваме средния пръст - EXTENзия на пръстите).
4. Упражнения за колатерална тренировка, срещу съпротивление за здравия крайник.
Колатерална тренировка - когато прилагаме Съпротивление на здравата в същото време подпомагаме болната страна.
Разлика в І и ІІ стадий:
На края на І и началото на ІІ стадий, се появяват първите активни движения.
След появата им се преустановява работата на базата на патологичните рефлекси.
Упражненията стават Пасивно-Активни. Дават се инхибиращи пози.
В І стадий се дават диагонали – пасивно.
ІІ стадий по Брумщрьом. При появата на Активно движение работим диагонали Пасивно-Активно.
Тренират на равновесните реакции. Дават се упражнения за Паравертебрална мускулатура от облекчено ИП (плъзгане). Леки внимателни движения в С дял. Повдигане на таза. Подготовка на пациента за ходене.
ІІІ стадий по Брумщрьом - тежка степен на инсулт:
Има силно изразена спастичност, която на ГК е за FLEXорите, а на ДК за EXTENзорите
Задачи:
1. Запазване на пасивната ставна амплитуда.
2. Стимулиране и закрепване на синкинетичните двигателни схеми.
3. Подчинение на синкинетичните двигателни схеми на волевия контрол.
4. Изправяне и обучение в ходене по равно.
5. Обучение в ДЕЖ.
Средства:
1. Суспенсия.
2. Криотерапия.
3. Инхибиращи (статични) пози (Бобат).
4. Активни или активно-пасивни упражнения за засегнатия крайник.
5. Диагонали – пасивно.
6. Рефлекс на разтягане.
7. Билатерални упражнения.
8. Ходене с помощ.
Ходенето по равно може и трябва да започне веднага след като болният може да пази равновесие при стоене прав. В началото задължително е с придружител.
За равномерното и постепенно натоварване е необходимо да се спазват следните стадии на преместване:
1. Бастун напред.
2. Здрав крак.
3. Засегнат крак.
Всеки ден трябва да се увеличава разстоянието и подкрепата на придружителя да намалява.
9. Прави се Ритмична Стабилизация.
10. Лабиринтен рефлекс (рефлекс на позата) – пациента се бута напред, настрани, назад за да се тренира ABDукция, FLEXия, DORSIFLEXия на стъпалото, както и Вестибуларния апарат.
ІV стадий по Брумщрьом. Умерена степен на засягане.
При него спастичността намалява. Пациента се обучава в нови схеми на движение и извършва движения които до този момент не е можел.
Задачи:
1. Извеждане на болния от примитивните двигателни схеми.
2. Изграждане на сложни двигателни модели с правилна треактория и значителна функционална стойност.
3. Обучение в автоматична двигателна дейност.
4. Обучение в слизане по стълби и адаптация към препятствия.
5. Трениране на DISTалната хватателна функция на ръката.
6. Самообслужване.
Средства:
1. Динамични пози на Бобат.
2. Активни упражнения.
3. Диагонали – активно.
4. Сукцесивна индукция.
5. Слизане и изкачване по стълби.
6. Дихателни упражнения.
7. Ирадиация на възбуждането.
8. Ходене по равно.
Качване - Болният се качва по стълбище, като стъпва първо със здравия крак.
Слизане - Първо се поставя засегнатия крак, след това здравия. По този начин се заключва art.genus и има по-голямя стабилност.
Когато застава пред праг – първо повдига здравия крак и до него поставя болния. Към движещи се предмети, пациента застава с болната страна.
9. Приучване в ставане от пода. За усвояване на това са задължителни следните етапи:
1. Постепенно сядане от висок стол към все по-ниски, до сядане на пода.
2. Да коленичи до стабилен стол като поставя здравата ръка върху седалката на стола.
3. Да се сгъне здравия крак в art.genus като се постави със стъпалото на пода.
Да се опре на стола със здравата ръка и върху здравия крак до пълното изправяне.
V стадий по Брумщрьом. Лека степен на увреда:
Задачи:
1. Да се ускорят и автоматизират активните волеви движения в засегнатите части.
2. Правилните двигателни схеми да се вградят в ежедневната двигателна функция на болния.
3. Да се увеличи силата на активните контракции.
4. Да се усъвършенства координацията на активните волеви движения.
Средства:
1. Суспенсия.
2. Активни упражнения – строго аналитични за засегнатите части.
3. Упражнения за захватите и фините движения на ръката – акцента пада върху длан и пръсти.
4. ПНМУ – сукцесивна индукция, диагонали – активно.
5. Упражнения за координация.
6. Упражнения. за правилно телодържание.
7. Упражняване в ходене.
8. Упражнения против плоскостъпие.
9. Упражнения в ДЕЖ.
10. Трудотерапия.
VІ стадий по Брумщрьом. Лека степен.
Почти няма разлика между болна и здрава страна. Страдат само фините движения.
Средства:
1. ПНМУ – в зависимост от мускулния дисбаланс. Основната роля е да се засилят антагонистите.
2. Упражнения предимно за финните движения.
3. Упражнения за правилно телодържане.
4. Упражнения за координация.
5. При афазия обучението в говорене започва след 1-ви, 2-ри месец.
Лечебна физкултура при акушерска парализа
Лечебна физкултура при акушерска парализа
Акушерската парализа се дължи на родова травма. Тя е последица от прекалено силно дърпане на ръчичката на детето от акушера при раждането, което води до увреждане на раменния нервен ствол. Увреждат се различни нерви и съответно се парализират различни мускули на ръката - на мускулите на мишницата, предмишницата или на цялата ръка.
Обикновено в продължение на няколко дни след раждането е парализирана цялата ръка и детето не може да я движи. С времето много от парализите изчезват. Най-трудно е възстановяването на функцията на мускулите около раменната става. Поради преобладаване на тонуса на здрави те мускули над парализираните ръката заема принудително положение - най-често тя е завъртяна навътре и притисната към туловището. В областта на предмишницата се парализират предимно мускулите-сгъвачи на китката и разгъвачите на пръстите.
Засегнатата ръка като цяло изостава в развитието си.
Лечението при кърмачетата се състои в раздвижване и масаж. В по-късния период за противодействие на порочното положение на ръката се предприема шиниране, налагане на лонгета и подходящи упражнения.
По строго показание се извършва оперативна реконструктивна намеса.
Прогнозата при подходящи лечебни мерки е благоприятна.
Масаж:
Масажистът поставя болния да легне по гръб. Масажирането започва първо от лакътя до рамото, после от китката до лакътя, накрая остават кръстите, които се обработват всеки по отделно. След това болния се обръща по корем и масажа се повтаря. Накрая внимателно се масажира областта на лопатката.
ЛФК :
Прилагат се гимнастически упражнения за цялата ръка, която трябва да бъде така нагодена или фиксирана, че болният да не усеща болка.
Повдигане на раменете.
И.п. стоеж . Рамената бавно, но силово се повдигат, доколкото е възможно, и бавно се спускат надолу.
2. Движение с рамената напред-назад.
И. п. стоеж, ръцете на хълбоците. Двете рамена се сгъват напред и се разгъват назад силно. При дърпането назад на лактите колкото е възможно се насочват назад и обратно. Трупът и главата не трябва да изменят положението си. При сгъването напред се издишва, а при разгъването назад се вдишва.
3. Повдигане на ръцете горе.
И. п. стоеж. Ръцете бавно и спокойно се повдигат до вертикално положение и бавно се снемат с напрягане на мускулите както при повдигането.
4. Повдигане ръцете напред.
И. п. стоеж, ръцете се повдигат бавно напред до хоризонтално положение и се снемат бавно надолу. Дланите са обърнати една към друга. Дълбоко вдишване при повдигане и издишване при снемане на ръцете.
Акушерската парализа се дължи на родова травма. Тя е последица от прекалено силно дърпане на ръчичката на детето от акушера при раждането, което води до увреждане на раменния нервен ствол. Увреждат се различни нерви и съответно се парализират различни мускули на ръката - на мускулите на мишницата, предмишницата или на цялата ръка.
Обикновено в продължение на няколко дни след раждането е парализирана цялата ръка и детето не може да я движи. С времето много от парализите изчезват. Най-трудно е възстановяването на функцията на мускулите около раменната става. Поради преобладаване на тонуса на здрави те мускули над парализираните ръката заема принудително положение - най-често тя е завъртяна навътре и притисната към туловището. В областта на предмишницата се парализират предимно мускулите-сгъвачи на китката и разгъвачите на пръстите.
Засегнатата ръка като цяло изостава в развитието си.
Лечението при кърмачетата се състои в раздвижване и масаж. В по-късния период за противодействие на порочното положение на ръката се предприема шиниране, налагане на лонгета и подходящи упражнения.
По строго показание се извършва оперативна реконструктивна намеса.
Прогнозата при подходящи лечебни мерки е благоприятна.
Масаж:
Масажистът поставя болния да легне по гръб. Масажирането започва първо от лакътя до рамото, после от китката до лакътя, накрая остават кръстите, които се обработват всеки по отделно. След това болния се обръща по корем и масажа се повтаря. Накрая внимателно се масажира областта на лопатката.
ЛФК :
Прилагат се гимнастически упражнения за цялата ръка, която трябва да бъде така нагодена или фиксирана, че болният да не усеща болка.
Повдигане на раменете.
И.п. стоеж . Рамената бавно, но силово се повдигат, доколкото е възможно, и бавно се спускат надолу.
2. Движение с рамената напред-назад.
И. п. стоеж, ръцете на хълбоците. Двете рамена се сгъват напред и се разгъват назад силно. При дърпането назад на лактите колкото е възможно се насочват назад и обратно. Трупът и главата не трябва да изменят положението си. При сгъването напред се издишва, а при разгъването назад се вдишва.
3. Повдигане на ръцете горе.
И. п. стоеж. Ръцете бавно и спокойно се повдигат до вертикално положение и бавно се снемат с напрягане на мускулите както при повдигането.
4. Повдигане ръцете напред.
И. п. стоеж, ръцете се повдигат бавно напред до хоризонтално положение и се снемат бавно надолу. Дланите са обърнати една към друга. Дълбоко вдишване при повдигане и издишване при снемане на ръцете.
Лечебна физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система
Лечебна физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система
Мястотo на лечебната физкултура, при комплексното лечение и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания в съвременната медицина е неоспоримо. Голямо значение има фактът, че намалената двигателна активност характерна за съвременния начин на живот и нездравословното хранене се смятат за съществен етиологичен и предразполагащ фактор за някои от най-честите и най-сериозните сърдечно-съдови заболявания, водещи до смъртен изход или продължителна загуба на работоспособност. Убедителен пример в това отношение е миокардния инфаркт.
Основни симптоми при заболявания на сърдечно-съдовата система
Заболяванията на сърдечно-съдовата система се разделят на няколко групи – вродени, придобити, органични и функционални, възпалителни и вегетативни. Според локализацията си заболяванията на сърцето се делят на заболявания на перикарда, миокарда и ендокарда и коронарните съдове. При заболявания на сърцето са характерни следните симптоми:
Задух: за разлика от задуха при белодробните заболявания тук причината не е във вентилацията, а в това, че кръвта, поради по-бавното и придвижване не може да изпълнява своята транспортна роля. Това води до хипоксия ( намаляване количеството на кислород в кръвта). Задухът настъпва при сърдечна слабост. ето защо са важни дихателните упражнения.
Цианоза: поради бавния венозен кръвоток, кожата и лигавиците придобиват синкаво-лилав цвят.
Сърцебиене: усещане на сърдечните съкращения,болки в сърдечната област.
Оттоци: забавената кръвна циркулация променя състава на кръвта и създава условия за поява на отоци в долните крайници.
Кашлица: тя се дължи на кръвонапълване на дихателните пътища и на белите дробове.
Тези симптоми са характерни за хипертониците, хора със сърдечно-съдова недостатъчност и нарушения в сърдечния ритъм.
Роля на физическите упражнения
Физическите упражнения оказват благоприятно въздействие върху всички звена на сърдечно-съдовата система. Те водят до преразпределяне на кръвната маса – кръвните депа се изпразват, кръвта се насочва към работещите мускули, отварят се нови капиляри. Тези процеси са свързани и с благоприятни промени в състава на кръвта, премахване на застойните явления, подобряване на окислително-възстановителните процеси, профилактика на тромбообразуването. Подобрява се и кръвооросяването и на сърдечния мускул, което има благоприятно значение, когато неговата трофика е нарушена – при инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето и различни склеротични изменения. Подобряването на двигателните способности на сърдечно болните, води до усъвършенстването на функциите на сърдечно-съдовата система. При сърдечно-съдовите заболявания е нужно да се прилага разнообразна тренировка, да се избягва еднообразието. Трябва да се работи за правилно дишане по време на упражненията. Чрез физически упражнения се активизират мастната и минералната обмяна, имащи отношение към механизмите на сърдечните съкращения и еластичността на съдовите стени.
Цел и задачи на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система:
Целта и задачите на лечебната физкултура са индивидуални за различните периоди на заболяването – остър, подостър и хроничен. Остър и подостър - през тези периоди лечебната физкултура е много лека и се провежда в болнична обстановка.
Цел и задачи на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система в хроничния период:
подобряване на трофиката и засилване на сърдечния мускул, регулиране на съдовия тонус.
профилактика на тромбоемболичните усложнения.
усъвършенстване на функционалните взаимоотношения на всички звена на кръвоносната система и останалите системи в човешкия организъм. Създаване на по високо ниво на работоспособност и приспособимост към физически натоварвания.
психотерапевтично повлияване: психично отпускане (психорелаксация), повишаване на емоционалния тонус и самочувствието на болния.
Показания и противопоказания за прилагане на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система.
За постигане на положително въздействие на физическите упражнения върху организма на хората със сърдечно-съдови заболявания е необходимо те да се приложат в най-подходящия момент от развитието на болестта и при определено състояние на организма. Най-широко приложение лечебната физкултура намира през хроничната фаза на сърдечно-съдовите заболявания и профилактиката им. Важно е адекватното дозиране на натоварването. по време на упражненията се следят някои основни хемодинамични показатели, като пулсова честота и ритъм, артериално налягане и честота на дишане. При наличие на оттоци, които най-често са на долните крайници се прави отточен масаж.
Показания: дихателните упражнения са от изключителна важност при тези заболявания, упражнения от гимнастически тип за всички мускулни групи, правилно съчетаване на дишането с движението, велергометър.
В хроничния период, а също така за профилактика и добро здраве се препоръчва ходене, плуване, колоездене, планински туризъм, почивка на чист въздух.
Противопоказания: силови упражнения (с напъване), упражнения с задържане на дишането, топлинни процедури. Противопоказен е и масажът, ако има разширени вени (вареци) по долните крайници. В такъв случай, масажът се прави във рефлекторната област за долни крайници – поясната и кръстовата област.
Профилактика: Здравословно хранене, спорт, плуване. През зимния сезон се препоръчва сауна, но само за здрави хора. Температурата в сауната трябва да е 60 – 80°С , това са най-благоприятни температури за организма, температура над 100°С е вредна за кожата и косата. След сауна можете да вземете студен душ или както руснаците правят – да се оваляте в снегаJ, но само ако сте здрави. След това може да се отдадете на релакс с чаша чай. Препоръчваме ви и турска баня, особено през зимния сезон, както и посещение в SPA – центъровете „Виктория”, където екип от професионалисти ще се погрижи да постигнете духовна хармония и комфорт.
Мястотo на лечебната физкултура, при комплексното лечение и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания в съвременната медицина е неоспоримо. Голямо значение има фактът, че намалената двигателна активност характерна за съвременния начин на живот и нездравословното хранене се смятат за съществен етиологичен и предразполагащ фактор за някои от най-честите и най-сериозните сърдечно-съдови заболявания, водещи до смъртен изход или продължителна загуба на работоспособност. Убедителен пример в това отношение е миокардния инфаркт.
Основни симптоми при заболявания на сърдечно-съдовата система
Заболяванията на сърдечно-съдовата система се разделят на няколко групи – вродени, придобити, органични и функционални, възпалителни и вегетативни. Според локализацията си заболяванията на сърцето се делят на заболявания на перикарда, миокарда и ендокарда и коронарните съдове. При заболявания на сърцето са характерни следните симптоми:
Задух: за разлика от задуха при белодробните заболявания тук причината не е във вентилацията, а в това, че кръвта, поради по-бавното и придвижване не може да изпълнява своята транспортна роля. Това води до хипоксия ( намаляване количеството на кислород в кръвта). Задухът настъпва при сърдечна слабост. ето защо са важни дихателните упражнения.
Цианоза: поради бавния венозен кръвоток, кожата и лигавиците придобиват синкаво-лилав цвят.
Сърцебиене: усещане на сърдечните съкращения,болки в сърдечната област.
Оттоци: забавената кръвна циркулация променя състава на кръвта и създава условия за поява на отоци в долните крайници.
Кашлица: тя се дължи на кръвонапълване на дихателните пътища и на белите дробове.
Тези симптоми са характерни за хипертониците, хора със сърдечно-съдова недостатъчност и нарушения в сърдечния ритъм.
Роля на физическите упражнения
Физическите упражнения оказват благоприятно въздействие върху всички звена на сърдечно-съдовата система. Те водят до преразпределяне на кръвната маса – кръвните депа се изпразват, кръвта се насочва към работещите мускули, отварят се нови капиляри. Тези процеси са свързани и с благоприятни промени в състава на кръвта, премахване на застойните явления, подобряване на окислително-възстановителните процеси, профилактика на тромбообразуването. Подобрява се и кръвооросяването и на сърдечния мускул, което има благоприятно значение, когато неговата трофика е нарушена – при инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето и различни склеротични изменения. Подобряването на двигателните способности на сърдечно болните, води до усъвършенстването на функциите на сърдечно-съдовата система. При сърдечно-съдовите заболявания е нужно да се прилага разнообразна тренировка, да се избягва еднообразието. Трябва да се работи за правилно дишане по време на упражненията. Чрез физически упражнения се активизират мастната и минералната обмяна, имащи отношение към механизмите на сърдечните съкращения и еластичността на съдовите стени.
Цел и задачи на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система:
Целта и задачите на лечебната физкултура са индивидуални за различните периоди на заболяването – остър, подостър и хроничен. Остър и подостър - през тези периоди лечебната физкултура е много лека и се провежда в болнична обстановка.
Цел и задачи на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система в хроничния период:
подобряване на трофиката и засилване на сърдечния мускул, регулиране на съдовия тонус.
профилактика на тромбоемболичните усложнения.
усъвършенстване на функционалните взаимоотношения на всички звена на кръвоносната система и останалите системи в човешкия организъм. Създаване на по високо ниво на работоспособност и приспособимост към физически натоварвания.
психотерапевтично повлияване: психично отпускане (психорелаксация), повишаване на емоционалния тонус и самочувствието на болния.
Показания и противопоказания за прилагане на лечебната физкултура при заболявания на сърдечно-съдовата система.
За постигане на положително въздействие на физическите упражнения върху организма на хората със сърдечно-съдови заболявания е необходимо те да се приложат в най-подходящия момент от развитието на болестта и при определено състояние на организма. Най-широко приложение лечебната физкултура намира през хроничната фаза на сърдечно-съдовите заболявания и профилактиката им. Важно е адекватното дозиране на натоварването. по време на упражненията се следят някои основни хемодинамични показатели, като пулсова честота и ритъм, артериално налягане и честота на дишане. При наличие на оттоци, които най-често са на долните крайници се прави отточен масаж.
Показания: дихателните упражнения са от изключителна важност при тези заболявания, упражнения от гимнастически тип за всички мускулни групи, правилно съчетаване на дишането с движението, велергометър.
В хроничния период, а също така за профилактика и добро здраве се препоръчва ходене, плуване, колоездене, планински туризъм, почивка на чист въздух.
Противопоказания: силови упражнения (с напъване), упражнения с задържане на дишането, топлинни процедури. Противопоказен е и масажът, ако има разширени вени (вареци) по долните крайници. В такъв случай, масажът се прави във рефлекторната област за долни крайници – поясната и кръстовата област.
Профилактика: Здравословно хранене, спорт, плуване. През зимния сезон се препоръчва сауна, но само за здрави хора. Температурата в сауната трябва да е 60 – 80°С , това са най-благоприятни температури за организма, температура над 100°С е вредна за кожата и косата. След сауна можете да вземете студен душ или както руснаците правят – да се оваляте в снегаJ, но само ако сте здрави. След това може да се отдадете на релакс с чаша чай. Препоръчваме ви и турска баня, особено през зимния сезон, както и посещение в SPA – центъровете „Виктория”, където екип от професионалисти ще се погрижи да постигнете духовна хармония и комфорт.
Кинезитерапия при болни с инфаркт на миокарда
Кинезитерапия при болни с инфаркт на миокарда
Съвременната рехабилитация е комплексна- физическа, психическа и социална. Тя има голямо значение за възтановяването на болните и подобряване на физическата им активност. Според експертния съвет по рехабилитация при СЗО лечението на болните с миокардния инфаркт преминава през три фази.
1.Фаза на хоспитализация
2.Фаза конвалесценция
3.Фаза на поддържане
Основната цел на КТ е: възтановяване функциите на сърдечно съдова система и максимално ранна адаптация към битовия живот.
Фаза на хоспитализация
Започва от момента на постъпване на болния в болничното заведение.
Основните задачи на КТ в тази фаза са: ранна и постепенна мобилизация; мобилизиране съзнанието и волята на болния за участие в лечебно оздравителния процес (и в овладяване на нервно вегетативните реакции); активизиране на екстракардиалните фактори; подобряване на периферното и коронарно кръвообращение, предпазване от усложнения (тромбози, декубитоси, плевмонии и др.); подобряване кръвообращението на миокарда; подобряване на трофиката и стимулиране процесите на регенерация в некротичния участък, стимулиране на колатералното кръвообращение.
Много важни при лечението са: борба с хиподинамията, интензивната медикаментозна терапия, възможността болния да ходи по равно и да се изкачва 1, 2 етажа. При болните с миокарден инфаркт без усложнения тази фаза продължава около 3 седмици. Напоследък се наблюдава тенденция за скъсяването и.
Ранната мобилизация се осъществява без да се натоварва сърцето на болния. За целта се контролират RR, пулс, честота на дишане, ЕКГ.
При тези болни пулса задължително се измерва в началото на върха и в края на комплекса по КТ, Задължително се измерва и RR (нормални стойности на RR са приблизително систолично – 115-135 mm/hg , диастолично 70-90 mm/hg).
Тази фаза се състои от 7 етапа. Всеки етап продължава от 2 до 4 дни. Възможно е удължаване или скъсяване на етапа в зависимост от състоянието на пациента.
I етап – начало на мобилизацията, правят се активни движение в малките стави, първо на долни после на горни крайници, редуващи се с упражнения за релаксация, дихателни упражнения; пасивни обръщания настрани в леглото няколко пъти на ден, пасивни изометрични упражнения, редуващи се с дихателни упражнения. Могат да се прилагат и леки масажни похвати за долни крайници със цел да намалим застойните явления и общо тонизиране (обработват се зоните от стъпалата до коленето). Темпа е бавен общата продължителност на комплекса по КТ е 5, 10 минути.
II етап – към всичко от първия етап се включват: активна промяна на положението в леглото, увеличава се броя на повторенията, изходното положение е тилен лек, дават се упражнения и за проксималните части от облекчено изходно положение. Акцента пада на дихателните упражнения, но без задържане на дишането. Пациента сяда с помощ в леглото, без да спуска крайниците от него; продължителността на процедурата е 10, 15 минути.
III етап – включват се упражнения и за големите стави на горни крайници и долни крайници от тилен лек; сядане в леглото със спуснати долни крайници 1, 2 минути; изправяне на пациента за 1 минута – като следим за ортостатична реакция, прави крачка с помощ и сяда на стол; дават се упражнения за координация, всичко друго се повтаря от предишния етап. Продължителността на процедурата 15, 20 минути
IV етап – въвеждат се дихателни упражнения с диафрагмално дишане, увеличава се броя на упражненията от седеж, болния започва да ходи около леглото и в стаята бавно с помощ, обучава се в самообслужване; продължителността на КТ 20, 25 минути.
V етап – плюс всичко от предходния етап се включва и елементарни упражнения от стоеж; върха на комплекса се изгражда с ходене по коридора до 100 метра като разстоянието се увеличава постепенно; продължителността на комплекса по КТ 25, 30 минути.
VI етап – към кинезитерапевтичната програма се добавят и упражнения и за трупа. От седеж и за крайниците от стоеж; болния се обучава в изкачване и слизане на един етаж; правят се и разходки навън (при добро време); в този етап може да се приложи и лек масаж на гърба и гърдите. Продължителноста на КТ 30, 35 минути.
VII етап – дават се упражнения за трупа от стоеж, упражнения с уреди и на уреди, изкачване и слизане на два етажа; разходки до 500 метра навън, обучение в самообслужване - болния се саблича и облича; при добра поносимост на болния към масажа се пристъпва към различни видове рефлекторен, сегментарен; масажа започва от гърба към гърдите. Общо КТ и масажа продължава 35, 40 минути.
По време на процедурата по КТ се следят субективните оплаквания на пациента. Ако в хода на лечението оплакванията се засилят – пулса се учести над допустимото (повече от 20 удара от изходно), ако дишането се ускори, RR се повиши повече от 20 mm/hg от изходното или ако има лесно умореност, студено изпотяване, световъртеж, ритъмни и проводни нарушения по време на упражненията или след процедурата КТ се прекъсва до стабилизиране на състоянието на пациента. След това КТ започва от предходния етап.
След фазата на хоспитализация (изписване на болния) пациента навлиза в фазата на реконвалисценция.
Фаза реконвалисценция
През тази фаза оформянето на цикатриса е вече завършено. Задачите на КТ целят да подобрят общото състояние на болния; да разсширят общия функционален коронарен капацитет на болния и по възможност до достигне този преди инфаркт. Рехабилитационните мероприятия се свеждат основно до КТ и двигателен режим, насочени главно към физическото възстановяване. Голяма част от болните в края на фазата достигат своето преморбидно ниво на физическа активност и са готови да се върнат на предишните си работни места.
По правило рехабилитационните мероприятия трябва да се извършват стационар, рехабилитационни центрове, санаториуми и др., по изключение може и в домашна обстановка.
При леките инфаркти фазата продължава около 8 седмици, а при по -тежките 4, 5 месеца. Фазата се разделя на два етапа: 1 етап – на ранна реконвалисценция, 2 етап – на късна реконвалисценция.
През ранния период болния трябва да се върне към значителна битова активност, което създава условия за неговото оздравяване.
През този период приучаваме пациента от ниските натоварвания към по-високи. Основен принцип е повече работа при една и съща пулсова честота. Физическото обременяване трябва да бъде под физическия капацитет на болния. Пулсат не трябва да надвишава повече от 120 удара в минута, а RR да е с не по-голяма разлика от 50 mm/hg. Коплекса по КТ започва с общо развиващи упражнения (от предходните етапи), включват се упражнения с и на уреди, дихателни упражнения, обръща се внимание на диафрагмалното дишане; дозирани силови упражнения за стимулиране на коронарното кръвообращение. Включва се дозирано ходене на равно (30, 40 минути) и наклон номер 1, трудотерапия, велоаргометрични тренировки с интервални натоварвания и продължителност 10, 15 минути, след това дихателни упражнения за нормализиране на пулса. Препоръчва се и туризъм.
Задължително се спазват принципите на постепенност и индивидуалност, темпа е среден.
Задължително се прави велоаргометрично тествуване и се определя тренировачния пулс.
Велоаргометрично тествуване
Извършва се с велоаргометър, като повреме на тествуването се следят пулса, RR, честотата на дишане и ЕКГ. Има няколко начина за обременяване с велоаргометър.
1.Еднократно натоварване с постоянна интензивност
1W=1kg
2.Серия от нарастващи натоварвания с периоди на почивка между тях.
3.Почти непрекъснато нарастване на натоварването:
а)започва с 10W, като всяка минута работата се увеличава с по 10W за период от 10 минути.
б)започва се с 25W и през 3 минути се увеличава с по толкова (25, 50W) без почивка до достигане субмаксималната честота.
4.Стъпаловидно обременяване с достатъчна продължителност на всяко стъпало за достигане на състоянието на циркулаторно равновесие: при добро адаптиране стойностите се стабилизират до 5, 6 минути.
В късния етап на конвалисценцията при болните без усожнения кинезитерапевтичната програма се определя въз основа на резултатите от велоаргометричното тествуване. Мери се прицелния тренировъчен пулс (ПТП). ПТП се определя по формулата: ПТП=пулса в покой+60% от разликата от пулса при максимално физическо натоварване - пулса в покой.
Максималния пулс е = на 200 – възраста на пациента.
През късния етап на конвалисценция задачите на КТ целят: увеличаване на колотералното кръвообращение, подобряване на обменните процеси в миокарда, намаляване на RR при хипертония и намаляване на телесната маса при нужда.
Към упражненията в ранния период се включват и упражнения с дозирано съпротивление за дисталните части с цел стимулиране на екстракардиалните фактори; дозирано ходене и бягане, упражнение по двойки, може и малко подвижни игри, дихателни упражнения. Може да се работи групово. Не трябва да се допуска силно емоционален ефект особедно при игрите. Продължителността е около 40 минути - 3 пъти.
Фаза на поддържане
Започва приблизително от 4 месец от началото на инфаркта и продължава до края на живота.
Целта на КТ през тази фаза е поддържане на приспособителните резерви на сърдечно съдова система и организма като цяло; профилактика и лечение на коронаросклерозата, предпазване от реинфаркт, подготовка на пациента да понесе по-големи от обикновенните му трудонатоварвания.
Процедурата по КТ се прилага ежедневно. Започва се с УХГ – включват се упражнения за всички мускулни групи. Постепенно се увеличава броя на упражненията, повторенията и темпа на извършената работа. Упражненията започват от дистално към проксимално. Включват се елементи от спорта – плуване, колоездене, игри, пешеходен туризъм – един път в седмицата. Дават се също циклични упражнения, които задължително се редуват с дихателни упражнения. Спазва се принципа на постепенност, амплитудата се увеличава постепенно. Обръща се внимание на ритъма, продължителността и пълното издишване. Дава се теренно лечение, като се започва с по-лек терен, ходене по хоризонтална пътека и постепенно се преминава към изкачване по наклонени терени номер 3 и номер 4. Три пъти седмично процедура по КТ може да се замести с велоаргометрична тренировка с продължителност 15, 20 минути с 60, 80% от максимален работен капацитет на болния. Следи се прицелния тренировъчен пулс при болни с тежки и усложнени инфаркти. КТ се провежда стационар.
Приложение на други физикални фактори при инфарктно болните
Приложение намират преди всичко някои водо лечебни процедури, балнео и климато лечение, аеройоно терапия, трудотерапия.
От водолечебните процедури най-често се прилагат въглекиселите вани, защото понижават кислородната консумация на миокарда и подобряват коронарното кръвообращение, благодарение на тяхното хипотензивно действие. При тях се подобрява дейността на сърдечната мускулатура сърцето работи при облекчени условия. Най-добър ефект имат индеферентните въглекисели вани. Те се прилагат през ден и с продължителност 6-15 минути, общо 15, 20 процедури, като най-благоприятното време за тяхното започване е след около 4 месеца от началото на инфаркта тоест във фазата на поддържане. От другите водолечебни процедури приложение намират и частичните обливания, ваните по Хаулфе, тъй като при тях сърдечно съдовата система не се обременява и се подобрява периферното и коронарно кръвообращение.
Климато и балнеолечението са показани при леките и средно тежки инфаркти. Прилагат се във фазата на поддържане (не са показани при сърдечно съдова недостатъчност от втора и трета степен и при артериална хипертония трета степен). Препоръчват се курортите в Банкя, Вършец, Кюстендил, Нареченски бани.
Благоприятно действие върху болните с инфаркт имат и отрицателната йоно терапия, тъй като те проникват в човешкия организъм през дихателните пътища и оказват нервно рефлекторно и хуморално действие, повишават обменните процеси, влиаят стимулиращо върху еднокринните жлези. Електролечението се прилага в по-малка степен при болни прекарали миокарден инфаркт.
Могат да се прават общи ултравиолетови облъчвания в много малки дози и електрофурези с лидокаин 2-5 %. Активния електрод се слага в зоната на ирадиация на болката, а индеферентния върху кръста. Продължителността на процедурата 15 минути.
Трудотерапията при миокардния инфаркт засилва издражливостта. Най-често се прилага функционалната трудотерапия, която е насочена към подобряване функциите на сърдечно съдовата система (за краката велоаргометър, за ръцете-плетиво)
Съвременната рехабилитация е комплексна- физическа, психическа и социална. Тя има голямо значение за възтановяването на болните и подобряване на физическата им активност. Според експертния съвет по рехабилитация при СЗО лечението на болните с миокардния инфаркт преминава през три фази.
1.Фаза на хоспитализация
2.Фаза конвалесценция
3.Фаза на поддържане
Основната цел на КТ е: възтановяване функциите на сърдечно съдова система и максимално ранна адаптация към битовия живот.
Фаза на хоспитализация
Започва от момента на постъпване на болния в болничното заведение.
Основните задачи на КТ в тази фаза са: ранна и постепенна мобилизация; мобилизиране съзнанието и волята на болния за участие в лечебно оздравителния процес (и в овладяване на нервно вегетативните реакции); активизиране на екстракардиалните фактори; подобряване на периферното и коронарно кръвообращение, предпазване от усложнения (тромбози, декубитоси, плевмонии и др.); подобряване кръвообращението на миокарда; подобряване на трофиката и стимулиране процесите на регенерация в некротичния участък, стимулиране на колатералното кръвообращение.
Много важни при лечението са: борба с хиподинамията, интензивната медикаментозна терапия, възможността болния да ходи по равно и да се изкачва 1, 2 етажа. При болните с миокарден инфаркт без усложнения тази фаза продължава около 3 седмици. Напоследък се наблюдава тенденция за скъсяването и.
Ранната мобилизация се осъществява без да се натоварва сърцето на болния. За целта се контролират RR, пулс, честота на дишане, ЕКГ.
При тези болни пулса задължително се измерва в началото на върха и в края на комплекса по КТ, Задължително се измерва и RR (нормални стойности на RR са приблизително систолично – 115-135 mm/hg , диастолично 70-90 mm/hg).
Тази фаза се състои от 7 етапа. Всеки етап продължава от 2 до 4 дни. Възможно е удължаване или скъсяване на етапа в зависимост от състоянието на пациента.
I етап – начало на мобилизацията, правят се активни движение в малките стави, първо на долни после на горни крайници, редуващи се с упражнения за релаксация, дихателни упражнения; пасивни обръщания настрани в леглото няколко пъти на ден, пасивни изометрични упражнения, редуващи се с дихателни упражнения. Могат да се прилагат и леки масажни похвати за долни крайници със цел да намалим застойните явления и общо тонизиране (обработват се зоните от стъпалата до коленето). Темпа е бавен общата продължителност на комплекса по КТ е 5, 10 минути.
II етап – към всичко от първия етап се включват: активна промяна на положението в леглото, увеличава се броя на повторенията, изходното положение е тилен лек, дават се упражнения и за проксималните части от облекчено изходно положение. Акцента пада на дихателните упражнения, но без задържане на дишането. Пациента сяда с помощ в леглото, без да спуска крайниците от него; продължителността на процедурата е 10, 15 минути.
III етап – включват се упражнения и за големите стави на горни крайници и долни крайници от тилен лек; сядане в леглото със спуснати долни крайници 1, 2 минути; изправяне на пациента за 1 минута – като следим за ортостатична реакция, прави крачка с помощ и сяда на стол; дават се упражнения за координация, всичко друго се повтаря от предишния етап. Продължителността на процедурата 15, 20 минути
IV етап – въвеждат се дихателни упражнения с диафрагмално дишане, увеличава се броя на упражненията от седеж, болния започва да ходи около леглото и в стаята бавно с помощ, обучава се в самообслужване; продължителността на КТ 20, 25 минути.
V етап – плюс всичко от предходния етап се включва и елементарни упражнения от стоеж; върха на комплекса се изгражда с ходене по коридора до 100 метра като разстоянието се увеличава постепенно; продължителността на комплекса по КТ 25, 30 минути.
VI етап – към кинезитерапевтичната програма се добавят и упражнения и за трупа. От седеж и за крайниците от стоеж; болния се обучава в изкачване и слизане на един етаж; правят се и разходки навън (при добро време); в този етап може да се приложи и лек масаж на гърба и гърдите. Продължителноста на КТ 30, 35 минути.
VII етап – дават се упражнения за трупа от стоеж, упражнения с уреди и на уреди, изкачване и слизане на два етажа; разходки до 500 метра навън, обучение в самообслужване - болния се саблича и облича; при добра поносимост на болния към масажа се пристъпва към различни видове рефлекторен, сегментарен; масажа започва от гърба към гърдите. Общо КТ и масажа продължава 35, 40 минути.
По време на процедурата по КТ се следят субективните оплаквания на пациента. Ако в хода на лечението оплакванията се засилят – пулса се учести над допустимото (повече от 20 удара от изходно), ако дишането се ускори, RR се повиши повече от 20 mm/hg от изходното или ако има лесно умореност, студено изпотяване, световъртеж, ритъмни и проводни нарушения по време на упражненията или след процедурата КТ се прекъсва до стабилизиране на състоянието на пациента. След това КТ започва от предходния етап.
След фазата на хоспитализация (изписване на болния) пациента навлиза в фазата на реконвалисценция.
Фаза реконвалисценция
През тази фаза оформянето на цикатриса е вече завършено. Задачите на КТ целят да подобрят общото състояние на болния; да разсширят общия функционален коронарен капацитет на болния и по възможност до достигне този преди инфаркт. Рехабилитационните мероприятия се свеждат основно до КТ и двигателен режим, насочени главно към физическото възстановяване. Голяма част от болните в края на фазата достигат своето преморбидно ниво на физическа активност и са готови да се върнат на предишните си работни места.
По правило рехабилитационните мероприятия трябва да се извършват стационар, рехабилитационни центрове, санаториуми и др., по изключение може и в домашна обстановка.
При леките инфаркти фазата продължава около 8 седмици, а при по -тежките 4, 5 месеца. Фазата се разделя на два етапа: 1 етап – на ранна реконвалисценция, 2 етап – на късна реконвалисценция.
През ранния период болния трябва да се върне към значителна битова активност, което създава условия за неговото оздравяване.
През този период приучаваме пациента от ниските натоварвания към по-високи. Основен принцип е повече работа при една и съща пулсова честота. Физическото обременяване трябва да бъде под физическия капацитет на болния. Пулсат не трябва да надвишава повече от 120 удара в минута, а RR да е с не по-голяма разлика от 50 mm/hg. Коплекса по КТ започва с общо развиващи упражнения (от предходните етапи), включват се упражнения с и на уреди, дихателни упражнения, обръща се внимание на диафрагмалното дишане; дозирани силови упражнения за стимулиране на коронарното кръвообращение. Включва се дозирано ходене на равно (30, 40 минути) и наклон номер 1, трудотерапия, велоаргометрични тренировки с интервални натоварвания и продължителност 10, 15 минути, след това дихателни упражнения за нормализиране на пулса. Препоръчва се и туризъм.
Задължително се спазват принципите на постепенност и индивидуалност, темпа е среден.
Задължително се прави велоаргометрично тествуване и се определя тренировачния пулс.
Велоаргометрично тествуване
Извършва се с велоаргометър, като повреме на тествуването се следят пулса, RR, честотата на дишане и ЕКГ. Има няколко начина за обременяване с велоаргометър.
1.Еднократно натоварване с постоянна интензивност
1W=1kg
2.Серия от нарастващи натоварвания с периоди на почивка между тях.
3.Почти непрекъснато нарастване на натоварването:
а)започва с 10W, като всяка минута работата се увеличава с по 10W за период от 10 минути.
б)започва се с 25W и през 3 минути се увеличава с по толкова (25, 50W) без почивка до достигане субмаксималната честота.
4.Стъпаловидно обременяване с достатъчна продължителност на всяко стъпало за достигане на състоянието на циркулаторно равновесие: при добро адаптиране стойностите се стабилизират до 5, 6 минути.
В късния етап на конвалисценцията при болните без усожнения кинезитерапевтичната програма се определя въз основа на резултатите от велоаргометричното тествуване. Мери се прицелния тренировъчен пулс (ПТП). ПТП се определя по формулата: ПТП=пулса в покой+60% от разликата от пулса при максимално физическо натоварване - пулса в покой.
Максималния пулс е = на 200 – възраста на пациента.
През късния етап на конвалисценция задачите на КТ целят: увеличаване на колотералното кръвообращение, подобряване на обменните процеси в миокарда, намаляване на RR при хипертония и намаляване на телесната маса при нужда.
Към упражненията в ранния период се включват и упражнения с дозирано съпротивление за дисталните части с цел стимулиране на екстракардиалните фактори; дозирано ходене и бягане, упражнение по двойки, може и малко подвижни игри, дихателни упражнения. Може да се работи групово. Не трябва да се допуска силно емоционален ефект особедно при игрите. Продължителността е около 40 минути - 3 пъти.
Фаза на поддържане
Започва приблизително от 4 месец от началото на инфаркта и продължава до края на живота.
Целта на КТ през тази фаза е поддържане на приспособителните резерви на сърдечно съдова система и организма като цяло; профилактика и лечение на коронаросклерозата, предпазване от реинфаркт, подготовка на пациента да понесе по-големи от обикновенните му трудонатоварвания.
Процедурата по КТ се прилага ежедневно. Започва се с УХГ – включват се упражнения за всички мускулни групи. Постепенно се увеличава броя на упражненията, повторенията и темпа на извършената работа. Упражненията започват от дистално към проксимално. Включват се елементи от спорта – плуване, колоездене, игри, пешеходен туризъм – един път в седмицата. Дават се също циклични упражнения, които задължително се редуват с дихателни упражнения. Спазва се принципа на постепенност, амплитудата се увеличава постепенно. Обръща се внимание на ритъма, продължителността и пълното издишване. Дава се теренно лечение, като се започва с по-лек терен, ходене по хоризонтална пътека и постепенно се преминава към изкачване по наклонени терени номер 3 и номер 4. Три пъти седмично процедура по КТ може да се замести с велоаргометрична тренировка с продължителност 15, 20 минути с 60, 80% от максимален работен капацитет на болния. Следи се прицелния тренировъчен пулс при болни с тежки и усложнени инфаркти. КТ се провежда стационар.
Приложение на други физикални фактори при инфарктно болните
Приложение намират преди всичко някои водо лечебни процедури, балнео и климато лечение, аеройоно терапия, трудотерапия.
От водолечебните процедури най-често се прилагат въглекиселите вани, защото понижават кислородната консумация на миокарда и подобряват коронарното кръвообращение, благодарение на тяхното хипотензивно действие. При тях се подобрява дейността на сърдечната мускулатура сърцето работи при облекчени условия. Най-добър ефект имат индеферентните въглекисели вани. Те се прилагат през ден и с продължителност 6-15 минути, общо 15, 20 процедури, като най-благоприятното време за тяхното започване е след около 4 месеца от началото на инфаркта тоест във фазата на поддържане. От другите водолечебни процедури приложение намират и частичните обливания, ваните по Хаулфе, тъй като при тях сърдечно съдовата система не се обременява и се подобрява периферното и коронарно кръвообращение.
Климато и балнеолечението са показани при леките и средно тежки инфаркти. Прилагат се във фазата на поддържане (не са показани при сърдечно съдова недостатъчност от втора и трета степен и при артериална хипертония трета степен). Препоръчват се курортите в Банкя, Вършец, Кюстендил, Нареченски бани.
Благоприятно действие върху болните с инфаркт имат и отрицателната йоно терапия, тъй като те проникват в човешкия организъм през дихателните пътища и оказват нервно рефлекторно и хуморално действие, повишават обменните процеси, влиаят стимулиращо върху еднокринните жлези. Електролечението се прилага в по-малка степен при болни прекарали миокарден инфаркт.
Могат да се прават общи ултравиолетови облъчвания в много малки дози и електрофурези с лидокаин 2-5 %. Активния електрод се слага в зоната на ирадиация на болката, а индеферентния върху кръста. Продължителността на процедурата 15 минути.
Трудотерапията при миокардния инфаркт засилва издражливостта. Най-често се прилага функционалната трудотерапия, която е насочена към подобряване функциите на сърдечно съдовата система (за краката велоаргометър, за ръцете-плетиво)
Масаж при фрактури на горен крайник.
Масаж при фрактури на горен крайник.
Травмите на костите могат да предизвикат счупвания /фрактури/ или да увредят само надкостницата /травматичен периостит/. С по-тежки последици са костните счупвания. По-разпространени са диафизарните счупвания на тръбестите кости на горния крайник, а по-редки са вътреставните счупвания и откъсът на кост на залавно място на пасивни сухожилия.
Симптомите на фрактурата са: трайна силна болка, която се увеличава при опит за движение; деформация на крайника; голям, бързо развиващ се оток в резултат на вътрешен кръвоизлив; извън ставна подвижност на мястото на фрактурата.
Лечението е консервативно /гипсова имобилизация/ или оперативно. Имобилизацията на счупения крайник продължава 4 -12 седмици и се допълва с физиотерапия, масаж, ЛФК и др. След нея се назначава за 1 - 2 седмици период на рехабилитация. Работоспособността се възстановява за различен период от време в зависимост от тежестта на счупването и от рехабилитационната програма.
Изследванията доказват, че регенерацията на костната тъкан е изключително тясно свързана с местното кръвоснабдяване на травмирания участък. Затова ранното прилагане на масажа след счупване е физиологично обосновано. Създават се оптимални условия за зарастването на счупената кост и това спомага за правилното и бързо образуване на здрав костен калус.
ФРАКТУРИ НА СВОБОДЕН ГОРЕН КРАЙНИК
Счупвания на раменната кост
Представляват 8% от всички счупвания на опорно двигателния апарат.
Счупване на горния край на раменната кост
Получават се при директна травма – падане върху рамото или ако травмиращата сила попадне върху външната повърхност на рамото. Съответно могат да се получат счупвания на главата на раменната кост, на анатомичната шийка, на туберкуларната област и на хирургичната шийка. Счупванията на главата на раменната кост и на анатомичната шийка са вътреставни, а останалите извънставни.
Клинична картина – силна болка, подуто рамо, вследствие хемартроза, болния придържа ръката си към тялото, активните движения са невъзможни, а пасивните силно болезнени.
Лечение – гипсова имобилизация в зависимост от счупването от 10 - 15 до 30 – 60 дни.
Усложнения:
Fractura caput humeri – аддукционна контрактура на раменната става, травматичен артрит и фиброзна семианкилоза.
Fractura colli anatomici humeri – асептична некроза вследствие смутено кръвоснабдяване на главата.
Fractura colli chirurgici humeri – аддукционна контрактура на раменната става, невралгии /вследствие притискане на plexus brachialis/, водещи до двигателен дефицит, възможно е развиването на деформираща артроза на раменната става.
Счупвания на диафизата на раменната кост
Характерни са за зрялата възраст, но се срещат при новородени /акушерски счупвания/, при деца и възрастни.
Механизъм – директен – напречен ход на фрактурата или раздробяване, индиректен – след огъване на костта – триъгълен фрагмент, със завъртане – торзионно счупване с винтова фрактурна линия. При възрастни – спукване /fissura/, при деца – тип зелена клонка /infraction/. Разместванията са пълни и разместени съответно странично ъглово и периферно.
Клинична картина – анамнестично - даннни за външно травматично въздействие, изпукване на костта, остра болка и невъзможност за движение, болният придържа мишницата със здравата ръка, тя е подута и болезнена, наличие на патологична подвижност и крепитации на фрагментите.
Лечение: наместване и имобилизация, оперативно.
Усложнениия: fractura nonconsolidata, pseudoarthrosis, контузия на n. radialis.
Счупвания в дисталната трета на раменната кост.
Биват :
Надкондилни и презкондилни счупвания
Кондилни счупвания
Счупвания на артикулиращите повърхности и trochlea et capitulum humeri.
Епикондилни счупвания
Тези счупвания са по-чести в детската възраст, тъй като децата имат здрав връзков апарат, а при възрастните се получават по-често изкълчване на лакътната става, поради по - малката издръжливост на ставната капсула и връзките. Биват флексионен и екстензионен тип, според механизма на получаване.
Клинична картина – болка, оток, деформация съответно механизма на фрактурата, силно ограничени пасивни движения.
Лечение: При разместените фрактури - оперативно; наместване и имобилизация – 3 - 4 седмици.
Усложнения - при екстензионен тип супра и транскондилни счупвания – Фолкманова исхемична контрактура, 70% от случаите – деца. Вследствие притискане от гипса или хематома на кръвоносните съдове.
Счупвания на предмишнечните кости
Различават се счупвания в проксималния край, в диафизата и в дисталния край.
Към счупванията в проксималния край спадат счупванията на олекранона, на главичката и шийката на радиуса и на короноидния израстък на улната.
Клинична картина – вътреставни счупвания, болка, оток, хемартроза, кръвонасядане, деформация на областта, ограничени и болезнени движения.
Лечение: имобилизация за 3 седмици, оперативно – компресионна остеосинтеза.
При провеждане на рехабилитацията не се препоръчва пасивни движения и масаж заради опасност от осификация.
Счупвания на диафизите на предмишничните кости – 25 % от всички счупвания, засяга изолирано или едновременно лъчевата и лакътната кости.
Механизъм – директен с напречна линия на фрактурната повърхност, леко коса или раздробена. Индиректно – при падане върху ръката – огъвачен механизъм – фрактурна повърхност с кос ход, с винтообразен ход или с триъгълен фрагмент. С винтообразен ход се получава в най-тънките места на костта – лъчевата кост в средата и горната част, а лакътната кост в долната трета. Деца – непълно счупване – тип “зелена клонка”. Възрастни – пълни счупвания.
Клинична картина: остра болка, деформация и ненормална подвижност.
Лечение – безкръвна репозиция, гипсова имобилизация – 3 – 4 месеца, оперативно – кръвна репозиция и фиксация.
Усложнения: псевдоартроза на двете кости или само на лакътната кост.
Фрактура на Монтеджия
Получава се при директна травма в горната трета на лакътната кост и се състои в предно изкълчване на главичката на радиуса и счупване на улната в горната й трета. Може и след тежка индиректна травма при падане на длан с фиксирана гривнена става. Също и при пряк удар върху предмишницата /париращ удар/.
Клинична картина – остра болка в проксималната трета на предмишницата, скъсяване на предмишницата с деформация в горната й трета, с ъгъл отворен обикновено назад, невъзможни активни движения, при пасивни – пружинно съпротивление.
Лечение – репозиция, ръка в супинация, гипсова имобилизация – деца – 2 месеца, възрастни – 3 - 4 месеца. Оперативно – кръвно наместване и остеосинтеза на улната.
Масажът върху лакътната става е противопоказен.
Усложнения – псевдоартроза, ненаместено изкълчване на главичката на лъчевата кост, осификати около лакътната става, калус на мястото на счупването като мост към лъчевата кост, сублуксация или разместване на дисталния край на улната с ограничаване на движенията на гривнената става.
Счупване на Галеации
Представлява счупване на лъчевата кост в дисталната й трета с разместване на фрагментите и изкълчване на лъкътната кост в дисталната радиоулнарна става. Получава се при тежка директна или индиректна травма.
Клиника – деформация и скъсяване на дисталната трета на предмишницата, болка, оток.
Лечение – наместване и задържане на фрагментите чрез заигляне, имобилизация с гипсов ръкав за 3 месеца.
Усложнения – псевдоартроза на лъчевата кост.
Счупвания в долния край на предмишнечните кости.
Счупване на лъчевата кост на типично място
Това е най-честото счупване на опорно - двигателния апарат на човека от 30 – 60 години. Бива екстензионен, флексионен, вътреставни счупвания. Най-често при падане върху ръката, рядко при директна травма.
Клинична картина – оток, болка при активни и пасивни движение.
Лечение – наместване и имобилизация за 25 - 30 дни.
Усложнения – Зудекова костна дистрофия.
Епифизиолиза на лъчевата кост
При деца между 6 – 10 годишна възраст. Получава се при падане върху дланта с дорзално флектирана китка, при възрастни се получава счупване на типично място. Представлява отлепване между метафизата на костта и епифизарната плочка.
Клиника – симптомите са като счупване на типично място.
Лечение – анатомично наместване и имобилизация 25 - 30 дни.
Счупвания на костите на китката и пръстите
Счупване на карпалните кости
Предизвикват се от директна травма с удар, прегазване, премазване. Възможно е счупване едновременно на няколко кости. Най-честата фрактура в тази област е на ладиевидната кост.
Клинична картина – болка в областта на китката, оток, болка в областта на анатомичната табакера. В зависимост от мястото на счупването се различават счупвания в проксималната /20%/ в средната /70%/ и дисталната /10%/ трета на костта.
Лечение – имобилизация – до 6 месеца.
Усложнения – асептична некроза, несрастване на проксималния фрагмент.
Счупвания на метакарпалните кости
Те представляват 0.8% от всички счупвания.
Най – често са резултат от директна травма, а и от действието на сила с посока откъм дисталната част на ръката. Най – често удар откъм дорзалната или страничната повърхност на ръката. Фрактурната повърхност е с кос или напречен ход. Разместванията са странично или ъглово.
Клинична картина – болка, оток, патологична подвижност.
Лечение – наместване и имобилизация, понякога заигляне, имобилизация – 30-35 дни.
Счупвания на фалангите на ръката
Получават се в резултат от директен удар или притискане. Фрактурната повърхност е коса или напречна, може и раздробено счупване. Разместване – типично с ъгъл отворен дорзално. При счупване на средната фаланга ъгълът е отворен воларно поради преобладаващата сила на екстензора на пръстите. При деца – епифизиолиза.
Клиника – болка, подутина, деформация, невъзможни активни движения.
Лечение – безкръвно наместване, имобилизация, остеосинтеза, комбинирана фиксация – 25 -35 дни.
МАСАЖ ПРИ СЧУПВАНИЯ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК
Цел на масажа – възстановяване функцията на горния крайник.
Задачи на масажа:
• Подобряване на кръвотока в травмираните тъкани.
• Ускоряване на регенерацията на нервните влакна.
• Обезболяващо въздействие.
• Ликвидиране на отока и спазъма на съдовете.
• Намаляване на нервно – мускулното напрежение.
• Стимулиране на процесите на регенерация в костната тъкан.
• Предотвратяване на атрофията на мускулите и контрактурите на съседните стави.
Методика на масажа
Масажните процедури се назначават още през имобилизационния период. Прави се масаж в зоната на сегмента от гръбначния стълб, откъдето излизат нервите, инервиращи травмирания крайник и на свободната от гипс част на крайника, за да се предотврати венозния застой поради инактивитета.
Препоръчва се също да се прави почукване с върховете на събраните един до друг пръсти на ръката или с чукче /по няколко пъти на ден/ върху гипсовата превръзка с акцент върху проекцията на счупеното място.
След снемането на имобилизацията се прави масаж по определената за целта методика – частта над мястото на счупването, под него и накрая върху него. Над мястото на счупването масажът се прави интензивно. Така ще се ликвидира настъпилата по време на имобилизацията атрофия на мускулите. Прилага се и масаж на съседните на счупването стави като се отделя специално внимание на активните и пасивните движения. При забавено образуване на калуса се извършва енергичен масаж на здравите околни тъкани. Непосредствено след снемането на гипсовата превръзка трябва да се обърне внимание на състоянието на кожата, тъй като тя е чувствителна и понякога е болезнена. Това налага използването на подходящи подхранващи кожата намазващи вещества.
При фрактурите се правят твърде много масажни процедури. Те могат да се комбинират с точков, съединително-тъканен и сегментарен масаж.
Масаж на горния крайник
Масажът на горния крайник се извършва в две изходни положения: тилен лег и седеж. Крайникът се отвежда на 25 - 30° от тялото, а лъкътната става е сгъната на 15-20° и се поддържа в определена позиция от работещия при масажиране на отделните части. При второто изходно положение кръйникът на масажирания се поставя в релакс поза на височината на гърдите върху маса. Масажът започва с общо, предимно обхващащо поглаждане на целия горен крайник. Посоката е от върховете на пръстите до аксиларната ямка и раменната става. Прилагат се трите основни похвата на поглаждането, които се дозират според състоянието на масажирания. Извършват се до пълното релаксиране на крайника, докато се почувства затопляне. След общото въздействие се преминава към последователно масажиране на отделните части.
Масаж на ръката
Ръката се разделя на три части: длан, гръб и пръсти. Те имат различен анатомичен строеж и е необходим специален методически подход при масажирането им. Масажът започва с поглаждане. На гръбната повърхност се прилагат трите основни похвата /обхващащо, плоскостно, финско/, а на дланната – гребеновидно поглаждане. Посоката на масажните линии е от върховете на пръстите към китката. Пръстите се разтриват със специалните за тях похвати. Прилага се голяма щипка за всеки пръст поотделно. След това се обработва всяка става на пръстите с похвата малка щипка, който се изпълнява надлъжно и напречно спрямо оста на ставата, праволинейно - плъзгащо или спираловидно. На пръстите се прилагат пасивни движения – сгъване и разгъване за поддържане на нормалния обем на движение в ставите. При ограничена подвижност или блокаж на ставите е необходимо да се приложи т. нар. “игра на ставите”. Ръката е поставена в пронация, масажиращия фиксира проксималния сегмент на ставата. Извършват се движения с дисталния сегмент нагоре – надолу и в хоризонталната равнина в обем от 0.5 – 1.0 мм. Движенията се изпълняват няколко пъти до отблокиране на ставата, съпроводено с характерен звук /изпукване/.
Разтриването на гръбната повърхност на ръката се извършва с върховете на пръстите за четирите междукостни мускула, разположени между предкиткените кости. Изпълняват се праволинейно – плъзгащи движения едновременно с четирите пръста или с последователно плъзгане на двата палеца. Метакарпалните кости се раздвижват една спрямо друга надолу и нагоре. Дланната повърхност на ръката се разтрива четковидно с енергични движения докато се получи затопляне. Така се обработва тенарът, хипотенарът, трите дланни междукостни и червеобразните мускули. Следва щепсевидно размачкване на тенера и хипотенера и натисково размачкване с палеца за мускулите на дланта. Извършва се и попляскване по дланната повърхност на ръката. Масажът на ръката завършва с поглаждане.
Масаж на китката
Започва с концентрично поглаждане. Разтриването се извършва с основата на дланта или с върховете на пръстите – праволинейно и спираловидно, в надлъжна и напречна посока, кръгово и щипцевидно плъзгащо. След разтриването се прилага пасивно сгъване, разгъване, радиално и улнарно отвеждане и кръгообразни движения. Масажът завършва с концентрично поглаждане на цялата китка.
Масаж на предмишницата
Масажът се прилага по вътрешната повърхност на предмишницата /на мускулите сгъвачи/ и по външната /на мускулите разгъвачи/. Поглаждането се извършва с трите основни похвата – плоскостно, финско, обхващащо. Изтискването се изпълнява с едната ръка, като работещата и поддържащата ръка се редуват. Двете мускулни групи се разтриват последователно с някои от основните похвати: спираловидно, зигзаговидно с основата на дланта, четковидно и рендосване. При необходимост от по-детайлно разтриване разгъвачите се разтриват и с върховете на пръстите. За размачкването на тези мускулни групи са приложими натисковото с палец и щипцевидното размачкване във всичките му варианти. Прилагат се леки ударни похвати като потупване, пощипване,наплескване и др. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на лакътната става
Поглаждането на лакътната става е концентрично. За разтриването ставата е леко сгъната, като се прилагат всичките основни похвати. Масажиращият извършва пасивно сгъване и разгъване на лакътната става, а на радиоулнарната става – супинация и пронация. Масажът завършва с концентрично поглаждане.
Масаж на мишницата
Масажиращият поддържа с едната ръка лакътната става на масажирания, като предишницата му е легнала върху предмишницата на поддържащия горен крайник. Двуглавият мускул се поглажда гребеновидно, грапавидно, с гладене и с трите основни похвата, изпълнени от лакътната към раменната става. След смяната на поддържащата ръка се поглажда по същия начин триглавия и делтовидния мускул. Изтискването се изпълнява от същото изходно положение. Разтриването се осъществява с основните похвати, с основата на дланта – спираловидно и зигзаговидно, рендосване и четковидно. Мускулните групи на мишницата се размачкват напречно и надлъжно, а също и с валяне като ръката на масажирания се поддържа под мишницата на масажиращия. От ударните похвати се прилагат потупване, попляскване и сечене. Полюляването се прави с едната ръка лабилно и стабилно, поотделно за двуглавия, триглавия и делтовидния мускул. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на раменната става
Масажът на раменната става се извършва от изходно положение тилен лег или седеж на масажирания. Тя се поглажда ветриловидно от двете й страни, а се разтрива по предната, задната и горната повърхност /около раменния израстък на лопатката/. Използват се похватите, изпълнени с основата на дланта, с върховете на пръстите и с гръбната страна на средните фаланги /със свите пръсти/. За разтриване на горната повърхност крайникът се поддържа отведен под прав ъгъл и леко сгънат в лакътната става. За разтриване на раменната става отпред масажираният поставя ръката си на кушетката зад поясната област, с обърната навън длан. За разтриване на рамото отзад масажираният поставя ръката си отпред на противоположното бедро. Извършва се сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане, вътрешна и външна ротация, и поглаждане на ставата.
Масажът на горният крайник завършва с разтърсване и общо поглаждане от пръстите до раменната става, с което се успокояват тъканите.
Сегменторефлекторен масаж
Всички органи, тъкани и системи на човешкия организъм представляват единно цяло и се намират в определени взаимоотношения помежду си. Ето защо нито едно заболяване не се проявява като локално, а винаги предизвиква рефлекторни изменения в сегментно свързаните функционални образования, предимно от същия сегмент на гръбначния мозък. Рефлекторните изменения могат да настъпят в кожата, в съединителната и мускулната тъкан, в периоста, които от своя страна могат да влияят върху първичното огнище и да поддържат патологичния процес. Отстраняването на тези изменения в тъканите може да ликвидира първичния патологичен процес и да възстанови нормалното състояние на организма.
Сегментнорефлекторния масаж в клиничната практика се основава на факта, че се прилагат специално разработени, научно обосновани и диференцирани за отделните заболявания методи. Различават се сегментарен, съединителнотъканен, периостален и др. видове сегменторефлекторен масаж.
Сегментарен масаж
Основоположници на този вид масаж са О.Глезер и А. Далихо /1965/ . Тъй като всеки патологичен процес оказва рефлекторно влияние върху покривната тъкан на тялото, сегментарният масаж има следните цели и принципи:
- Откриване и отстраняване на всички рефлекторни изменения във всички достъпни за масаж тъкани на тялото;
- Обработка на отделните изменения с оптимални масажни похвати, а също и в комбинации. Тъй като рецепторите реагират на адекватни дразнения бързо, различните масажни действия оказват различно влияние върху тъканите;
`- Изборът на количествените, пространствените и времевите параметри на масажната методика се определят в зависимост от топографските отношения на поразените зони и значимостта на резултатите от диагнозата. Въпреки че рефлекторните прояви са изразени предимно в определени сегменти, те могат да имат и отдалечена атипична локализация.
Необходима предпоставка за лечебния ефект от сегментарния масаж е правилната диагноза и адекватната методика на работа при всички палпируеми рефлекторни изменения. Изследването се извършва в рамките на сегмента на конкретния орган /в случая С5 –Th2, който е сегмент за свободния горен крайник/. Провежда се по слоеве като се започва от кожата и се прониква в по-дълбоките тъкани. Похватите се прилагат в същата последователност в съответствие с рефлекторните находки в тъканите.
Кожните зони с хиперестезия /зони на Захарин – Head/ се установяват палпаторно или с боцкане. Могат да се регистрират и други изменения в чувствителността, парестезия, хипестезия и даже анестезия. Обработват се с повърхностно или дълбоко поглаждане.
Съединителнотъканните зони се откриват чрез щателен оглед и чрез метода на кожната гънка. От похватите на сегментарния масаж при съединителнотъканно набъбване /имбибация на рехавата съединителна тъкан/ се прилагат вибрации и разтриване /с палец, с два пръста или с основата на дланта – спираловидно/ с лек натиск. При хлътвания /придърпвания/, които показват, че съединителната тъкан е ретрахирана и количеството на течната среда е намалено, се използват дълбокото поглаждане и разтриването. Други похвати, с които се работи при съединителнотъканните изменения, са: тангенциално дразнене /разтеляне на съединителната тъкан/, похват на “пилетата”, похват на “срещуположните палци”, “разтегляне” и водене на “кожен валяк”.
Похватът на “пилата” се прилага на гърба. Ръцете се поставят в зоната като за концентрично поглаждане и между тях с леко притискане се захваща кожна гънка. Похватът на “срещуположните палци” се извършва в надлъжна и напречна посока спрямо обработваната зона. Палците са успоредни и плътно прилепнали към кожата. Движението е трикратно плъзгащо, така че да се получи противоположно разтягане на подлежащата тъкан. След това долният палец се приплъзва и се поставя над другия, като разтягането се извършва отново. С този похват се третират добре паравертебралните зони. Похватът “разтегляне” се осъществява с улнарните ръбове на двете ръце, а при по-малки зони може и само с пръстите. С улнарния ръб на едната ръка се фиксира тъканта, а с другата се разтяга зоната, като дланта е обърната по посока на движението. Използва се и още един похват за обработване на пространството между бодилковите израстъци на гръбначния стълб. Върховете на втория и третия пръст на двете ръце се поставят така, че бодилковият израстък да бъде между четирите пръста. Всеки пръст изпълнява малки кръгови движения и противоположно разтягане на кожата около, нагоре и надолу спрямо бодилковия израстък с постепенно увеличаване на натиска. Тези зони се обработват от каудална към краниална посока.
С всички изброени похвати се цели да се разтегне съединителната тъкан, да се получи подвижност на кожата и подкожието спрямо подлежащите мускули и кости, а откъм изразен рефлекторен ефект и нормализиране на нарушените функции.
В мускулите /зоните на Mackenzie/ чрез палпация или защипване се търсят изменения в мускулната консистенция или на хипералгични зони в тях. Обработването им е в зависимост от находката. При хипертонус се прилага непрекъсната вибрация със слаб натиск или бързо нежно разтриване. По - големите зони се третират с комбиниран похват на разтриване – палецът е в опора, а четирите пръста изпълняват кръгово движение с последващо дълбоко плъзгащо движение, което се повтаря, докато се обхване цялата зона. Те се обработват още с валяне /разместване/ и разтягане. За миогелозите /мускулните втвърдявания/ се прилага дълбоко разтриване и размачкване. Мускулният хипотонус се обработва с дразнещи възбуждащи похвати – разтриване, размачкване, силен натиск, честа вибрация.
Периосталните находки се откриват палпаторно и представляват предимно максимални /болезнени/ точки. Третират се с кръгово поглаждане и разтриване или с натиск.
Сегментарният масаж започва с обработване на паравертебралните зони, тъй като емпирично е доказано, че те имат задържащо функционално влияние. Това води до изчезване на периферните рефлекторни изменения.
Във всички случаи отначало се третират каудалните зони, а след това се отстраняват измененията в по-високите сегменти, т. е. Продължава се в краниална посока.
Масажът се провежда от повърхностните към дълбоко лежащите тъкани. След обработване на сегментарните зони се преминава към масажиране на периферните участъци в посока към гръбначния стълб, а при масажиране на крайниците – от дисталните към проксималните части.
При некачествено техническо изпълнение или неадекватно дозиране на масажната процедура могат да възникнат нежелателни реакции в сърдечната област, позиви за повръщане, стягане, главозамайване, главоболие и др., които трябва да бъдат предотвратени своевременно.
Лечебният курс обикновено включва 10 – 12 – 15 процедури, които се извършват всеки ден или през ден. Продължителността на отделните процедури е 20 -40 min.
Съединителнотъканен масаж
Това е масаж в рефлекторните зони на съединителната тъкан, който е открит и разработен от Е. Dicke /1929/ и теоретично е обоснован от Н. Kohlarusch /1955/. При заболявания на вътрешните органи и системите Е. Dicke открива повишен тонус в интерстициалната съединителна тъкан в трите преходни слоя на тялото в сегментите,
имащи обща инервация с поразените органи, а именно между кожата и подкожния слой, между подкожния слой и фасцията и между самите фасции на туловището и крайниците. Тези участъци с повишено напрежение на тъканите се наричат съединителнотъканни зони. При патологични състояния палпаторно се открива, че подвижността на тези зони, т.е. На интерстициалната съединителна тъкан, е понижена или напълно липсва. Състоянието на зоните се преценява чрез оглед и палпация. При огледа се откриват промени в релефа на кожата – лентовидни придърпвания, плоскостни вдлъбвания, набъбвания и др. Палпацията се осъществява чрез изтегляне на кожна гънка, при което кожата в поразените зони се премества като “блок”, без да образува гънки, а релефът й е т.нар. тип портокалова кора. При защипване на симетрични кожни участъци в страната с повишено тъканно напрежение кожната гънка е по - дебела. Чрез разместване на подкожието могат да се установят още възли, уплътнения, ръбци, болезнени зони.
Този масаж се изпълнява със строго специфичен похват. Осъществява се тангенциално дразнене с изтегляне и натиск в съединителната тъкан с върховете на третия и четвъртия пръст на едната ръка, а другата фиксира обработваната зона. При изтеглянето болният трябва да усети една характерна болка на “рязане” или “драскане с нокът”. Усещането на тъпа болка е израз на неправилна техника.
В зависимост от дълбочината на работа се различават три техники:
А./Кожна техника. Разместването се осъществява между кожата и подкожието. Натискът е слаб, прилага се по – къс или по- дълъг работен ход.
Б./ Подкожна техника. Натискът е по - дълбок. Дължината на работния ход зависи от напрежението в тъканта. Колкото по-голямо е то, толкова по-късо е изтеглянето. Късият работен ход е насочен перпендикулярно към костите, мускулите или фасциите, а дългият – в дълбочина под ъгъл спрямо тях.
В./ Фасциална техника. С натиск се прониква на по - голяма дълбочина, за да се достигнат фасциите и залавните места на мускулите. Работният ход е най - къс.
Масажните движения се изпълняват бавно, тъй като за всяко дразнене е необходимо време за настъпване на реакцията.
Посоката на изтеглянето в трите слоя на кожата е различно. При подкожната техника то е в пососа на цепливостта на кожата или по линиите на Benninghoff. При фасциалната техника изтеглянето е по дължината на мускулните влакна, фасциите и костите, а някои къси работни ходове са напречни. Започва се от най - ниско разположените зони и се върви краниално. Масажът се прилага през един или два дни. Продължава до изчезване на съединителнотъканните находки – около 10 - 20 процедури за лечебен курс. Продължителността на процедурата не трябва да надхвърля 40 мin, като с натрупване на процедурите времето се съкращава.
При прилагането на съединителнотъканния масаж се развиват някои местни и общи реакции от страна на организма: изразен кожен дермографизъм; уртикароподобно подуване на мястото на зачервяването; поява на подкожни кръвоизливи – т. нар. асептичен блок; сънлииивост; вегетативна реакция с изпотяване.
Този вид масаж има изразен спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура и подчертано добро действие върху кръвоносните съдове: разширява артериите и артериолите.
Периостален масаж
Нарича се още натисков масаж. Прилага се в реактивните /максималните/ точки на периоста. Извършва се с върховете на пръстите или с втората интерфалангеална става на третия пръст, като внимателно се определя интензивността на натиска в зависимост от индивидуалните особености на болния.
Масажното действие се изразява в местно възбуждане на кръвообращението и регенерацията на клетките, особено в периоста, но се влияе предимно рефлекторно върху органите, свързани по нервен път с масирания сегмент от периоста /скелетомер/. Методът оказва болкоуспокояващо действие при болезнени процеси.
Първи опити за прилагане на приосталния масаж правят Р. Vogler /1928/ и Н. Kraus /1963/, като подобно разработват клиничното му приложение.
Периостаналната находка се открива чрез грижлива палпация на костта върху съответния за даден орган сегмент. След намиране на периостаналните точки се пристъпва към специфичния масаж. Прилага се ритмичен натиск върху периоста с фреквенция 1 sek. Ако се работи върху ребрата, натискът е във фазата на издишване, а при вдишване се отпуска. Започва от каудално към краниално разположените точки, всяка точка се притиска за 2 – 3 min, докато се притъпи болката. Масажът се назначава през един или два дни, тъй като дрезненето предизвиква неспецифична възпалителна реакция /асептичен периостит/. На самата периферна точка на костната тъкан периосталният масаж предизвиква хиперемия, хипертрофия или хиперплазия. Тъй като точката кореспондира с вътрешния орган, подобни прояви се развиват и в него. Масажът се прилага до изчезване на периосталните болезнени точки.
Най-изразено действие на този вид масаж е обезболяващият ефект.
Травмите на костите могат да предизвикат счупвания /фрактури/ или да увредят само надкостницата /травматичен периостит/. С по-тежки последици са костните счупвания. По-разпространени са диафизарните счупвания на тръбестите кости на горния крайник, а по-редки са вътреставните счупвания и откъсът на кост на залавно място на пасивни сухожилия.
Симптомите на фрактурата са: трайна силна болка, която се увеличава при опит за движение; деформация на крайника; голям, бързо развиващ се оток в резултат на вътрешен кръвоизлив; извън ставна подвижност на мястото на фрактурата.
Лечението е консервативно /гипсова имобилизация/ или оперативно. Имобилизацията на счупения крайник продължава 4 -12 седмици и се допълва с физиотерапия, масаж, ЛФК и др. След нея се назначава за 1 - 2 седмици период на рехабилитация. Работоспособността се възстановява за различен период от време в зависимост от тежестта на счупването и от рехабилитационната програма.
Изследванията доказват, че регенерацията на костната тъкан е изключително тясно свързана с местното кръвоснабдяване на травмирания участък. Затова ранното прилагане на масажа след счупване е физиологично обосновано. Създават се оптимални условия за зарастването на счупената кост и това спомага за правилното и бързо образуване на здрав костен калус.
ФРАКТУРИ НА СВОБОДЕН ГОРЕН КРАЙНИК
Счупвания на раменната кост
Представляват 8% от всички счупвания на опорно двигателния апарат.
Счупване на горния край на раменната кост
Получават се при директна травма – падане върху рамото или ако травмиращата сила попадне върху външната повърхност на рамото. Съответно могат да се получат счупвания на главата на раменната кост, на анатомичната шийка, на туберкуларната област и на хирургичната шийка. Счупванията на главата на раменната кост и на анатомичната шийка са вътреставни, а останалите извънставни.
Клинична картина – силна болка, подуто рамо, вследствие хемартроза, болния придържа ръката си към тялото, активните движения са невъзможни, а пасивните силно болезнени.
Лечение – гипсова имобилизация в зависимост от счупването от 10 - 15 до 30 – 60 дни.
Усложнения:
Fractura caput humeri – аддукционна контрактура на раменната става, травматичен артрит и фиброзна семианкилоза.
Fractura colli anatomici humeri – асептична некроза вследствие смутено кръвоснабдяване на главата.
Fractura colli chirurgici humeri – аддукционна контрактура на раменната става, невралгии /вследствие притискане на plexus brachialis/, водещи до двигателен дефицит, възможно е развиването на деформираща артроза на раменната става.
Счупвания на диафизата на раменната кост
Характерни са за зрялата възраст, но се срещат при новородени /акушерски счупвания/, при деца и възрастни.
Механизъм – директен – напречен ход на фрактурата или раздробяване, индиректен – след огъване на костта – триъгълен фрагмент, със завъртане – торзионно счупване с винтова фрактурна линия. При възрастни – спукване /fissura/, при деца – тип зелена клонка /infraction/. Разместванията са пълни и разместени съответно странично ъглово и периферно.
Клинична картина – анамнестично - даннни за външно травматично въздействие, изпукване на костта, остра болка и невъзможност за движение, болният придържа мишницата със здравата ръка, тя е подута и болезнена, наличие на патологична подвижност и крепитации на фрагментите.
Лечение: наместване и имобилизация, оперативно.
Усложнениия: fractura nonconsolidata, pseudoarthrosis, контузия на n. radialis.
Счупвания в дисталната трета на раменната кост.
Биват :
Надкондилни и презкондилни счупвания
Кондилни счупвания
Счупвания на артикулиращите повърхности и trochlea et capitulum humeri.
Епикондилни счупвания
Тези счупвания са по-чести в детската възраст, тъй като децата имат здрав връзков апарат, а при възрастните се получават по-често изкълчване на лакътната става, поради по - малката издръжливост на ставната капсула и връзките. Биват флексионен и екстензионен тип, според механизма на получаване.
Клинична картина – болка, оток, деформация съответно механизма на фрактурата, силно ограничени пасивни движения.
Лечение: При разместените фрактури - оперативно; наместване и имобилизация – 3 - 4 седмици.
Усложнения - при екстензионен тип супра и транскондилни счупвания – Фолкманова исхемична контрактура, 70% от случаите – деца. Вследствие притискане от гипса или хематома на кръвоносните съдове.
Счупвания на предмишнечните кости
Различават се счупвания в проксималния край, в диафизата и в дисталния край.
Към счупванията в проксималния край спадат счупванията на олекранона, на главичката и шийката на радиуса и на короноидния израстък на улната.
Клинична картина – вътреставни счупвания, болка, оток, хемартроза, кръвонасядане, деформация на областта, ограничени и болезнени движения.
Лечение: имобилизация за 3 седмици, оперативно – компресионна остеосинтеза.
При провеждане на рехабилитацията не се препоръчва пасивни движения и масаж заради опасност от осификация.
Счупвания на диафизите на предмишничните кости – 25 % от всички счупвания, засяга изолирано или едновременно лъчевата и лакътната кости.
Механизъм – директен с напречна линия на фрактурната повърхност, леко коса или раздробена. Индиректно – при падане върху ръката – огъвачен механизъм – фрактурна повърхност с кос ход, с винтообразен ход или с триъгълен фрагмент. С винтообразен ход се получава в най-тънките места на костта – лъчевата кост в средата и горната част, а лакътната кост в долната трета. Деца – непълно счупване – тип “зелена клонка”. Възрастни – пълни счупвания.
Клинична картина: остра болка, деформация и ненормална подвижност.
Лечение – безкръвна репозиция, гипсова имобилизация – 3 – 4 месеца, оперативно – кръвна репозиция и фиксация.
Усложнения: псевдоартроза на двете кости или само на лакътната кост.
Фрактура на Монтеджия
Получава се при директна травма в горната трета на лакътната кост и се състои в предно изкълчване на главичката на радиуса и счупване на улната в горната й трета. Може и след тежка индиректна травма при падане на длан с фиксирана гривнена става. Също и при пряк удар върху предмишницата /париращ удар/.
Клинична картина – остра болка в проксималната трета на предмишницата, скъсяване на предмишницата с деформация в горната й трета, с ъгъл отворен обикновено назад, невъзможни активни движения, при пасивни – пружинно съпротивление.
Лечение – репозиция, ръка в супинация, гипсова имобилизация – деца – 2 месеца, възрастни – 3 - 4 месеца. Оперативно – кръвно наместване и остеосинтеза на улната.
Масажът върху лакътната става е противопоказен.
Усложнения – псевдоартроза, ненаместено изкълчване на главичката на лъчевата кост, осификати около лакътната става, калус на мястото на счупването като мост към лъчевата кост, сублуксация или разместване на дисталния край на улната с ограничаване на движенията на гривнената става.
Счупване на Галеации
Представлява счупване на лъчевата кост в дисталната й трета с разместване на фрагментите и изкълчване на лъкътната кост в дисталната радиоулнарна става. Получава се при тежка директна или индиректна травма.
Клиника – деформация и скъсяване на дисталната трета на предмишницата, болка, оток.
Лечение – наместване и задържане на фрагментите чрез заигляне, имобилизация с гипсов ръкав за 3 месеца.
Усложнения – псевдоартроза на лъчевата кост.
Счупвания в долния край на предмишнечните кости.
Счупване на лъчевата кост на типично място
Това е най-честото счупване на опорно - двигателния апарат на човека от 30 – 60 години. Бива екстензионен, флексионен, вътреставни счупвания. Най-често при падане върху ръката, рядко при директна травма.
Клинична картина – оток, болка при активни и пасивни движение.
Лечение – наместване и имобилизация за 25 - 30 дни.
Усложнения – Зудекова костна дистрофия.
Епифизиолиза на лъчевата кост
При деца между 6 – 10 годишна възраст. Получава се при падане върху дланта с дорзално флектирана китка, при възрастни се получава счупване на типично място. Представлява отлепване между метафизата на костта и епифизарната плочка.
Клиника – симптомите са като счупване на типично място.
Лечение – анатомично наместване и имобилизация 25 - 30 дни.
Счупвания на костите на китката и пръстите
Счупване на карпалните кости
Предизвикват се от директна травма с удар, прегазване, премазване. Възможно е счупване едновременно на няколко кости. Най-честата фрактура в тази област е на ладиевидната кост.
Клинична картина – болка в областта на китката, оток, болка в областта на анатомичната табакера. В зависимост от мястото на счупването се различават счупвания в проксималната /20%/ в средната /70%/ и дисталната /10%/ трета на костта.
Лечение – имобилизация – до 6 месеца.
Усложнения – асептична некроза, несрастване на проксималния фрагмент.
Счупвания на метакарпалните кости
Те представляват 0.8% от всички счупвания.
Най – често са резултат от директна травма, а и от действието на сила с посока откъм дисталната част на ръката. Най – често удар откъм дорзалната или страничната повърхност на ръката. Фрактурната повърхност е с кос или напречен ход. Разместванията са странично или ъглово.
Клинична картина – болка, оток, патологична подвижност.
Лечение – наместване и имобилизация, понякога заигляне, имобилизация – 30-35 дни.
Счупвания на фалангите на ръката
Получават се в резултат от директен удар или притискане. Фрактурната повърхност е коса или напречна, може и раздробено счупване. Разместване – типично с ъгъл отворен дорзално. При счупване на средната фаланга ъгълът е отворен воларно поради преобладаващата сила на екстензора на пръстите. При деца – епифизиолиза.
Клиника – болка, подутина, деформация, невъзможни активни движения.
Лечение – безкръвно наместване, имобилизация, остеосинтеза, комбинирана фиксация – 25 -35 дни.
МАСАЖ ПРИ СЧУПВАНИЯ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК
Цел на масажа – възстановяване функцията на горния крайник.
Задачи на масажа:
• Подобряване на кръвотока в травмираните тъкани.
• Ускоряване на регенерацията на нервните влакна.
• Обезболяващо въздействие.
• Ликвидиране на отока и спазъма на съдовете.
• Намаляване на нервно – мускулното напрежение.
• Стимулиране на процесите на регенерация в костната тъкан.
• Предотвратяване на атрофията на мускулите и контрактурите на съседните стави.
Методика на масажа
Масажните процедури се назначават още през имобилизационния период. Прави се масаж в зоната на сегмента от гръбначния стълб, откъдето излизат нервите, инервиращи травмирания крайник и на свободната от гипс част на крайника, за да се предотврати венозния застой поради инактивитета.
Препоръчва се също да се прави почукване с върховете на събраните един до друг пръсти на ръката или с чукче /по няколко пъти на ден/ върху гипсовата превръзка с акцент върху проекцията на счупеното място.
След снемането на имобилизацията се прави масаж по определената за целта методика – частта над мястото на счупването, под него и накрая върху него. Над мястото на счупването масажът се прави интензивно. Така ще се ликвидира настъпилата по време на имобилизацията атрофия на мускулите. Прилага се и масаж на съседните на счупването стави като се отделя специално внимание на активните и пасивните движения. При забавено образуване на калуса се извършва енергичен масаж на здравите околни тъкани. Непосредствено след снемането на гипсовата превръзка трябва да се обърне внимание на състоянието на кожата, тъй като тя е чувствителна и понякога е болезнена. Това налага използването на подходящи подхранващи кожата намазващи вещества.
При фрактурите се правят твърде много масажни процедури. Те могат да се комбинират с точков, съединително-тъканен и сегментарен масаж.
Масаж на горния крайник
Масажът на горния крайник се извършва в две изходни положения: тилен лег и седеж. Крайникът се отвежда на 25 - 30° от тялото, а лъкътната става е сгъната на 15-20° и се поддържа в определена позиция от работещия при масажиране на отделните части. При второто изходно положение кръйникът на масажирания се поставя в релакс поза на височината на гърдите върху маса. Масажът започва с общо, предимно обхващащо поглаждане на целия горен крайник. Посоката е от върховете на пръстите до аксиларната ямка и раменната става. Прилагат се трите основни похвата на поглаждането, които се дозират според състоянието на масажирания. Извършват се до пълното релаксиране на крайника, докато се почувства затопляне. След общото въздействие се преминава към последователно масажиране на отделните части.
Масаж на ръката
Ръката се разделя на три части: длан, гръб и пръсти. Те имат различен анатомичен строеж и е необходим специален методически подход при масажирането им. Масажът започва с поглаждане. На гръбната повърхност се прилагат трите основни похвата /обхващащо, плоскостно, финско/, а на дланната – гребеновидно поглаждане. Посоката на масажните линии е от върховете на пръстите към китката. Пръстите се разтриват със специалните за тях похвати. Прилага се голяма щипка за всеки пръст поотделно. След това се обработва всяка става на пръстите с похвата малка щипка, който се изпълнява надлъжно и напречно спрямо оста на ставата, праволинейно - плъзгащо или спираловидно. На пръстите се прилагат пасивни движения – сгъване и разгъване за поддържане на нормалния обем на движение в ставите. При ограничена подвижност или блокаж на ставите е необходимо да се приложи т. нар. “игра на ставите”. Ръката е поставена в пронация, масажиращия фиксира проксималния сегмент на ставата. Извършват се движения с дисталния сегмент нагоре – надолу и в хоризонталната равнина в обем от 0.5 – 1.0 мм. Движенията се изпълняват няколко пъти до отблокиране на ставата, съпроводено с характерен звук /изпукване/.
Разтриването на гръбната повърхност на ръката се извършва с върховете на пръстите за четирите междукостни мускула, разположени между предкиткените кости. Изпълняват се праволинейно – плъзгащи движения едновременно с четирите пръста или с последователно плъзгане на двата палеца. Метакарпалните кости се раздвижват една спрямо друга надолу и нагоре. Дланната повърхност на ръката се разтрива четковидно с енергични движения докато се получи затопляне. Така се обработва тенарът, хипотенарът, трите дланни междукостни и червеобразните мускули. Следва щепсевидно размачкване на тенера и хипотенера и натисково размачкване с палеца за мускулите на дланта. Извършва се и попляскване по дланната повърхност на ръката. Масажът на ръката завършва с поглаждане.
Масаж на китката
Започва с концентрично поглаждане. Разтриването се извършва с основата на дланта или с върховете на пръстите – праволинейно и спираловидно, в надлъжна и напречна посока, кръгово и щипцевидно плъзгащо. След разтриването се прилага пасивно сгъване, разгъване, радиално и улнарно отвеждане и кръгообразни движения. Масажът завършва с концентрично поглаждане на цялата китка.
Масаж на предмишницата
Масажът се прилага по вътрешната повърхност на предмишницата /на мускулите сгъвачи/ и по външната /на мускулите разгъвачи/. Поглаждането се извършва с трите основни похвата – плоскостно, финско, обхващащо. Изтискването се изпълнява с едната ръка, като работещата и поддържащата ръка се редуват. Двете мускулни групи се разтриват последователно с някои от основните похвати: спираловидно, зигзаговидно с основата на дланта, четковидно и рендосване. При необходимост от по-детайлно разтриване разгъвачите се разтриват и с върховете на пръстите. За размачкването на тези мускулни групи са приложими натисковото с палец и щипцевидното размачкване във всичките му варианти. Прилагат се леки ударни похвати като потупване, пощипване,наплескване и др. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на лакътната става
Поглаждането на лакътната става е концентрично. За разтриването ставата е леко сгъната, като се прилагат всичките основни похвати. Масажиращият извършва пасивно сгъване и разгъване на лакътната става, а на радиоулнарната става – супинация и пронация. Масажът завършва с концентрично поглаждане.
Масаж на мишницата
Масажиращият поддържа с едната ръка лакътната става на масажирания, като предишницата му е легнала върху предмишницата на поддържащия горен крайник. Двуглавият мускул се поглажда гребеновидно, грапавидно, с гладене и с трите основни похвата, изпълнени от лакътната към раменната става. След смяната на поддържащата ръка се поглажда по същия начин триглавия и делтовидния мускул. Изтискването се изпълнява от същото изходно положение. Разтриването се осъществява с основните похвати, с основата на дланта – спираловидно и зигзаговидно, рендосване и четковидно. Мускулните групи на мишницата се размачкват напречно и надлъжно, а също и с валяне като ръката на масажирания се поддържа под мишницата на масажиращия. От ударните похвати се прилагат потупване, попляскване и сечене. Полюляването се прави с едната ръка лабилно и стабилно, поотделно за двуглавия, триглавия и делтовидния мускул. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж на раменната става
Масажът на раменната става се извършва от изходно положение тилен лег или седеж на масажирания. Тя се поглажда ветриловидно от двете й страни, а се разтрива по предната, задната и горната повърхност /около раменния израстък на лопатката/. Използват се похватите, изпълнени с основата на дланта, с върховете на пръстите и с гръбната страна на средните фаланги /със свите пръсти/. За разтриване на горната повърхност крайникът се поддържа отведен под прав ъгъл и леко сгънат в лакътната става. За разтриване на раменната става отпред масажираният поставя ръката си на кушетката зад поясната област, с обърната навън длан. За разтриване на рамото отзад масажираният поставя ръката си отпред на противоположното бедро. Извършва се сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане, вътрешна и външна ротация, и поглаждане на ставата.
Масажът на горният крайник завършва с разтърсване и общо поглаждане от пръстите до раменната става, с което се успокояват тъканите.
Сегменторефлекторен масаж
Всички органи, тъкани и системи на човешкия организъм представляват единно цяло и се намират в определени взаимоотношения помежду си. Ето защо нито едно заболяване не се проявява като локално, а винаги предизвиква рефлекторни изменения в сегментно свързаните функционални образования, предимно от същия сегмент на гръбначния мозък. Рефлекторните изменения могат да настъпят в кожата, в съединителната и мускулната тъкан, в периоста, които от своя страна могат да влияят върху първичното огнище и да поддържат патологичния процес. Отстраняването на тези изменения в тъканите може да ликвидира първичния патологичен процес и да възстанови нормалното състояние на организма.
Сегментнорефлекторния масаж в клиничната практика се основава на факта, че се прилагат специално разработени, научно обосновани и диференцирани за отделните заболявания методи. Различават се сегментарен, съединителнотъканен, периостален и др. видове сегменторефлекторен масаж.
Сегментарен масаж
Основоположници на този вид масаж са О.Глезер и А. Далихо /1965/ . Тъй като всеки патологичен процес оказва рефлекторно влияние върху покривната тъкан на тялото, сегментарният масаж има следните цели и принципи:
- Откриване и отстраняване на всички рефлекторни изменения във всички достъпни за масаж тъкани на тялото;
- Обработка на отделните изменения с оптимални масажни похвати, а също и в комбинации. Тъй като рецепторите реагират на адекватни дразнения бързо, различните масажни действия оказват различно влияние върху тъканите;
`- Изборът на количествените, пространствените и времевите параметри на масажната методика се определят в зависимост от топографските отношения на поразените зони и значимостта на резултатите от диагнозата. Въпреки че рефлекторните прояви са изразени предимно в определени сегменти, те могат да имат и отдалечена атипична локализация.
Необходима предпоставка за лечебния ефект от сегментарния масаж е правилната диагноза и адекватната методика на работа при всички палпируеми рефлекторни изменения. Изследването се извършва в рамките на сегмента на конкретния орган /в случая С5 –Th2, който е сегмент за свободния горен крайник/. Провежда се по слоеве като се започва от кожата и се прониква в по-дълбоките тъкани. Похватите се прилагат в същата последователност в съответствие с рефлекторните находки в тъканите.
Кожните зони с хиперестезия /зони на Захарин – Head/ се установяват палпаторно или с боцкане. Могат да се регистрират и други изменения в чувствителността, парестезия, хипестезия и даже анестезия. Обработват се с повърхностно или дълбоко поглаждане.
Съединителнотъканните зони се откриват чрез щателен оглед и чрез метода на кожната гънка. От похватите на сегментарния масаж при съединителнотъканно набъбване /имбибация на рехавата съединителна тъкан/ се прилагат вибрации и разтриване /с палец, с два пръста или с основата на дланта – спираловидно/ с лек натиск. При хлътвания /придърпвания/, които показват, че съединителната тъкан е ретрахирана и количеството на течната среда е намалено, се използват дълбокото поглаждане и разтриването. Други похвати, с които се работи при съединителнотъканните изменения, са: тангенциално дразнене /разтеляне на съединителната тъкан/, похват на “пилетата”, похват на “срещуположните палци”, “разтегляне” и водене на “кожен валяк”.
Похватът на “пилата” се прилага на гърба. Ръцете се поставят в зоната като за концентрично поглаждане и между тях с леко притискане се захваща кожна гънка. Похватът на “срещуположните палци” се извършва в надлъжна и напречна посока спрямо обработваната зона. Палците са успоредни и плътно прилепнали към кожата. Движението е трикратно плъзгащо, така че да се получи противоположно разтягане на подлежащата тъкан. След това долният палец се приплъзва и се поставя над другия, като разтягането се извършва отново. С този похват се третират добре паравертебралните зони. Похватът “разтегляне” се осъществява с улнарните ръбове на двете ръце, а при по-малки зони може и само с пръстите. С улнарния ръб на едната ръка се фиксира тъканта, а с другата се разтяга зоната, като дланта е обърната по посока на движението. Използва се и още един похват за обработване на пространството между бодилковите израстъци на гръбначния стълб. Върховете на втория и третия пръст на двете ръце се поставят така, че бодилковият израстък да бъде между четирите пръста. Всеки пръст изпълнява малки кръгови движения и противоположно разтягане на кожата около, нагоре и надолу спрямо бодилковия израстък с постепенно увеличаване на натиска. Тези зони се обработват от каудална към краниална посока.
С всички изброени похвати се цели да се разтегне съединителната тъкан, да се получи подвижност на кожата и подкожието спрямо подлежащите мускули и кости, а откъм изразен рефлекторен ефект и нормализиране на нарушените функции.
В мускулите /зоните на Mackenzie/ чрез палпация или защипване се търсят изменения в мускулната консистенция или на хипералгични зони в тях. Обработването им е в зависимост от находката. При хипертонус се прилага непрекъсната вибрация със слаб натиск или бързо нежно разтриване. По - големите зони се третират с комбиниран похват на разтриване – палецът е в опора, а четирите пръста изпълняват кръгово движение с последващо дълбоко плъзгащо движение, което се повтаря, докато се обхване цялата зона. Те се обработват още с валяне /разместване/ и разтягане. За миогелозите /мускулните втвърдявания/ се прилага дълбоко разтриване и размачкване. Мускулният хипотонус се обработва с дразнещи възбуждащи похвати – разтриване, размачкване, силен натиск, честа вибрация.
Периосталните находки се откриват палпаторно и представляват предимно максимални /болезнени/ точки. Третират се с кръгово поглаждане и разтриване или с натиск.
Сегментарният масаж започва с обработване на паравертебралните зони, тъй като емпирично е доказано, че те имат задържащо функционално влияние. Това води до изчезване на периферните рефлекторни изменения.
Във всички случаи отначало се третират каудалните зони, а след това се отстраняват измененията в по-високите сегменти, т. е. Продължава се в краниална посока.
Масажът се провежда от повърхностните към дълбоко лежащите тъкани. След обработване на сегментарните зони се преминава към масажиране на периферните участъци в посока към гръбначния стълб, а при масажиране на крайниците – от дисталните към проксималните части.
При некачествено техническо изпълнение или неадекватно дозиране на масажната процедура могат да възникнат нежелателни реакции в сърдечната област, позиви за повръщане, стягане, главозамайване, главоболие и др., които трябва да бъдат предотвратени своевременно.
Лечебният курс обикновено включва 10 – 12 – 15 процедури, които се извършват всеки ден или през ден. Продължителността на отделните процедури е 20 -40 min.
Съединителнотъканен масаж
Това е масаж в рефлекторните зони на съединителната тъкан, който е открит и разработен от Е. Dicke /1929/ и теоретично е обоснован от Н. Kohlarusch /1955/. При заболявания на вътрешните органи и системите Е. Dicke открива повишен тонус в интерстициалната съединителна тъкан в трите преходни слоя на тялото в сегментите,
имащи обща инервация с поразените органи, а именно между кожата и подкожния слой, между подкожния слой и фасцията и между самите фасции на туловището и крайниците. Тези участъци с повишено напрежение на тъканите се наричат съединителнотъканни зони. При патологични състояния палпаторно се открива, че подвижността на тези зони, т.е. На интерстициалната съединителна тъкан, е понижена или напълно липсва. Състоянието на зоните се преценява чрез оглед и палпация. При огледа се откриват промени в релефа на кожата – лентовидни придърпвания, плоскостни вдлъбвания, набъбвания и др. Палпацията се осъществява чрез изтегляне на кожна гънка, при което кожата в поразените зони се премества като “блок”, без да образува гънки, а релефът й е т.нар. тип портокалова кора. При защипване на симетрични кожни участъци в страната с повишено тъканно напрежение кожната гънка е по - дебела. Чрез разместване на подкожието могат да се установят още възли, уплътнения, ръбци, болезнени зони.
Този масаж се изпълнява със строго специфичен похват. Осъществява се тангенциално дразнене с изтегляне и натиск в съединителната тъкан с върховете на третия и четвъртия пръст на едната ръка, а другата фиксира обработваната зона. При изтеглянето болният трябва да усети една характерна болка на “рязане” или “драскане с нокът”. Усещането на тъпа болка е израз на неправилна техника.
В зависимост от дълбочината на работа се различават три техники:
А./Кожна техника. Разместването се осъществява между кожата и подкожието. Натискът е слаб, прилага се по – къс или по- дълъг работен ход.
Б./ Подкожна техника. Натискът е по - дълбок. Дължината на работния ход зависи от напрежението в тъканта. Колкото по-голямо е то, толкова по-късо е изтеглянето. Късият работен ход е насочен перпендикулярно към костите, мускулите или фасциите, а дългият – в дълбочина под ъгъл спрямо тях.
В./ Фасциална техника. С натиск се прониква на по - голяма дълбочина, за да се достигнат фасциите и залавните места на мускулите. Работният ход е най - къс.
Масажните движения се изпълняват бавно, тъй като за всяко дразнене е необходимо време за настъпване на реакцията.
Посоката на изтеглянето в трите слоя на кожата е различно. При подкожната техника то е в пососа на цепливостта на кожата или по линиите на Benninghoff. При фасциалната техника изтеглянето е по дължината на мускулните влакна, фасциите и костите, а някои къси работни ходове са напречни. Започва се от най - ниско разположените зони и се върви краниално. Масажът се прилага през един или два дни. Продължава до изчезване на съединителнотъканните находки – около 10 - 20 процедури за лечебен курс. Продължителността на процедурата не трябва да надхвърля 40 мin, като с натрупване на процедурите времето се съкращава.
При прилагането на съединителнотъканния масаж се развиват някои местни и общи реакции от страна на организма: изразен кожен дермографизъм; уртикароподобно подуване на мястото на зачервяването; поява на подкожни кръвоизливи – т. нар. асептичен блок; сънлииивост; вегетативна реакция с изпотяване.
Този вид масаж има изразен спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура и подчертано добро действие върху кръвоносните съдове: разширява артериите и артериолите.
Периостален масаж
Нарича се още натисков масаж. Прилага се в реактивните /максималните/ точки на периоста. Извършва се с върховете на пръстите или с втората интерфалангеална става на третия пръст, като внимателно се определя интензивността на натиска в зависимост от индивидуалните особености на болния.
Масажното действие се изразява в местно възбуждане на кръвообращението и регенерацията на клетките, особено в периоста, но се влияе предимно рефлекторно върху органите, свързани по нервен път с масирания сегмент от периоста /скелетомер/. Методът оказва болкоуспокояващо действие при болезнени процеси.
Първи опити за прилагане на приосталния масаж правят Р. Vogler /1928/ и Н. Kraus /1963/, като подобно разработват клиничното му приложение.
Периостаналната находка се открива чрез грижлива палпация на костта върху съответния за даден орган сегмент. След намиране на периостаналните точки се пристъпва към специфичния масаж. Прилага се ритмичен натиск върху периоста с фреквенция 1 sek. Ако се работи върху ребрата, натискът е във фазата на издишване, а при вдишване се отпуска. Започва от каудално към краниално разположените точки, всяка точка се притиска за 2 – 3 min, докато се притъпи болката. Масажът се назначава през един или два дни, тъй като дрезненето предизвиква неспецифична възпалителна реакция /асептичен периостит/. На самата периферна точка на костната тъкан периосталният масаж предизвиква хиперемия, хипертрофия или хиперплазия. Тъй като точката кореспондира с вътрешния орган, подобни прояви се развиват и в него. Масажът се прилага до изчезване на периосталните болезнени точки.
Най-изразено действие на този вид масаж е обезболяващият ефект.
Лечебен масаж
Лечебен масаж
В методите за лечение са силно застъпени различни видове лечебни масажи.
Основните видове масаж са над 40. Комбинациите и подвидовете са още повече. Т. н. рефлекторен масаж се обяснява с факта, че всеки орган има своя проекция на повърхността на тялото. Когато даден орган се разболее, това се отразява и върху свързаните с него чрез нервната система други органи и тъкани. Този вид масаж се основава на презумпцията, че болестите не са местна проява, а заболяване на организма като цяло. Това прави благотворния ефект на масажа много по-широк.
Мускулният масаж не е запазена територия само на спортистите. Той е подходящ за всеки в моменти на физическа преумора. Обикновено мускулите се масажират в успоредна посока на мускулните влакна. Понякога обаче посоката може и да е перпендикулярна. Най-често предпочитаният метод е вибрацията.
Много ефективен е и т. н. периостален масаж. Периостът е много чувствителна тъкан, която покрива костите. Масажът представлява ритмичен натиск върху онези точки от костите, където човек усеща по-силна болка. Те са проекция на различни органи. Тази процедура се препоръчва при язва на стомаха или дванайсетопръстника, гастрит, колит, главоболие, стенокардия, дори сърдечен инфаркт.
Един от видовете масаж, който често се прави в областта на гърба, е съединителнотъканният масаж. Използва се, когато подкожната тъкан е по-слабо подвижна спрямо кожата и има видими промени в кожния релеф. Самият масаж представлява дразнещо подръпване на тези пластове. Като резултат може да се получи зачервяване.
Далеч по-популярно име носи друг вид масаж - акупресурата. Към нея научната общност се отнася с не по-малко внимание от всеки друг вид масаж. Самите лекари признават акупресурата за достатъчно разнообразна и всеобхватна, за да се счита за цяла отделна наука. В медицинските учебници е обяснено, че целта на акупресурата е да разпредели правилно протичането на жизнената енергия из тялото. Тази енергия се движи по над 10 канала из организма, разположени от главата към ръцете и краката. Идеята за енергийните линии по тялото са лайтмотив на повечето древни източни масажни техники.При поява на болестен процес обаче тази хармония се нарушава. Акупресурата се прави само в биологично активните точки, които са хиляди. Те са по-болезнени в сравнение с околната тъкан. Освен с пръст, натискът или разтриването на точката може да се прави и с дървени пръчици в продължение на 2-3 минути. Точковият масаж е подходящ за деца и е много благотворен, ако се изпълнява по правилата. Разликата между акупресурата и акупунктурата е само в начина на притискане. Въздействието на акупунктурата, където биологично активните точки по тялото се убождат с игла, е далеч по-дълбоко и ефективно.
Съществуват и масажи, които се асоциират със страните, от които произлизат. Шведският масаж например се слави като оздравителен и профилактичен. Човек първо ляга по корем и разтриванията започват от задните части на краката и гърба и преминават към раменете, шията и главата. Масажът на предната част на тялото върви последователно от лицето към ръцете, торса и предната част на краката. Използват се кръгови движения. Масажът с мед може да звучи екзотично, но е напълно приложим в страна като нашата, която е пълна с почитатели на сладката храна. Пчелното млечице и масажирането на тялото подобряват кръвообращението в дълбокия слой на кожата и мускулите. Медът поема токсините и помага за бързото им изхвърляне от организма. Масажът с пчелния продукт се препоръчва особено при кашлици и простуди.Силно привлекателен за дамите е антицелулитният масаж. Той помага за изгарянето на мазнините и за разнасяне на лимфните задържания. Активизира обменния процес в мастните отлагания. Вместо ръчно този вид козметичен масаж днес често се прави със специални апаратури.Особено респектиращо название носи криомасажът. Неговата философия обаче се гради на методите за обезболяване, който са ползвали още нашите баби преди широката инвазия на упойките - налагането на компреси с лед. Те намаляват болката при травми, особено разтежения. Ниските температури ограничават достъпа на кръв, както и появата на отоци. Препоръчва се при артрит и артроза.
При фрактури, счупвания, дискова херния, парези се прави и подводен масаж във вана. При него се използват специални апаратури и се изисква по-високо налягане на водната струя.Човек може да си направи масаж за разтоварване и самостоятелно. Могат да се разтриват дланите, плещите, мускулите, шията. Изисква се тялото да е отпуснато и чисто. За лечебни цели обаче самомасажът не е достатъчен.Освен това, винаги трябва да се внимава с противопоказанията.Изтощените, отпуснати, уморени или болни тела на възрастните не са единствените, които има смисъл да се възползват от преимуществата на масажа. Детските, дори бебешките телца са не по-малко подходящи. При тях и целите, и методите на масажирането са по-различни. Не е важно детето само да седи около 6-я месец и да ходи в края на годината. От значение е и как то седи и ходи. Масажът помага именно да не се появят деформации на гръбнака, гърдите или краката. Той помага за растежа и профилактиката на редица детски болести.Основната аксиома в масажа е движенията да бъдат от периферията към центъраНо и това е от правилата, на които им се случва да имат изключения. Иначе има много техники, на които трябва да се научи ръката на масажиста. Разтриването например повишава еластичността на мускулите и възбудимостта на нервната система. Ръката не се плъзга върху кожата, а приляга плътно към нея и се движи въху тъканите под нея. Омачкването пък освобождава тъканта от намиращата се там кръв, лимфа и продукти обмяната. Действа добре на уморени от работа мускули. Дълбок ефект върху нервната система оказва вибрацията. Трябва обаче да се внимава с честотата и интензивността й. От вибриращите движения се влияят сърдечният ритъм, движението на червата, възстановителните процеси в кожата, мускулите, костите. За повишаване на притока на кръв към тъканите пък се използва почукването.
Масажът обаче не е панацея. Той е по-скоро част от комплексното лечение на болестите, обясняват лекари. Освен това за всяка конкретна диагноза си има конкретна процедура. При високо кръвно, язва или невроза често практикувана процедура е т.н. масажна яка. Тя се изпълнява за около 15-20 минути и обхваща горната част на гърба и на гръдния кош. При главоболие от преумора пък е добре да се направи масаж на гърба. Така се въздейства на гръбначно-мозъчните нерви При високо кръвно с палец или показалец ритмично в продължение на 2-3 секунди се притиска центърът на ушната мида и се освобождава. Ако се изпълни правилно, това упражнение понижава кръвното налягане.По време на пристъп на мигрена пък не трябва да се пипа главата.
При фрактури и неврологични заболявания се прави масаж на горен и долен крайник. При проблеми с краката понякога се прави масаж и на долната част на гърба. При запек пък, когато трябва да се освободи съдържимото на стомаха, областта на корема се масажира обратно на часовниковата стрелка. В други случаи обаче стомахът се масажира в посоката, в която се движат стрелките. Белодробните болести пък изискват масаж на гръдния кош и на гърба.
Противопоказания на масажа:
- температура над 37,5 градуса и остри инфекциозни болести - масажът ги изостря.- --
- гнойни процеси - при масаж се разнасят из организма
- ракови образувания - масажът подпомага образуването на разсейки
- - екземи, лишеи
- възпалена кожа от слънчеви лъчи, изгаряния, охлузвания
- - кръвоизливи - масажът ги усилва.
- Масажът при хемофилия е забранен.- при камъни или пясък в бъбреците и жлъчката
- - при бременност и хернии
Разтриването повишава еластичността на мускулите.
Сайонджи
Японският масаж Сайонджи (на името на японския учен и терапевт Масаиуки Сайонджи) се прилага най-вече при проблеми в опорно-двигателния апарат. Масажът започва от главата, като много се набляга на гръбначния стълб. При този масаж се обработват всички стави и мускули, а използваните масажни техники включват усукване, изтегляне и издърпване. С помощта на Сайонджи се освобождават ставите и мускулните влакна. Целта на този вид масаж е освобождаване на заседналите в ставите отрови, както и освобождаване на защипвания, които могат да засегнат и вътрешни органи. Това е терапия за увеличаване на жизнените сили на организма, а в основата й стои нормализирането на дейността на тазобедрените стави и гръбначния стълб. Сайонджи снема напрежението на мускулите и съединителната тъкан, възстановява еластичността на мускулите, ускорява кръвообращението, премахва умората и засилва имунната система. Този масаж се прилага при лечението на заболявания на опорно двигателния апарат, както и на сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната и вегетативната нервна система.
Терапията Су Джок
Су (ръка) Джок (крак) терапията е специфична корейска масажна практика, при която се използва малко дървено вретено, с което се натискат биоактивните точки на дланите, след което на тези точки се поставят семенца (от копър), малки магнити или малки игли като иглите за акупунктура и се оставят за определен период от време. По своята същност това е тип рефлексотерапия - точките на дланите отговарят за различните органи. По този начин се въздейства на даден орган, и то веднага. Характерно за тази терапия е мигновеното въздействие, затова тя се прилага при остри заболявания, защото има бърз обезболяващ ефект.
Китайски точков масаж
Това е обезболяващ масаж, при който се масажират определени биологично активни точки на тялото и така се оказва рефлекторно въздействие и нормализиране на функциите на един или друг орган или система. Китайският точков масаж се използва при лечението на заболявания на дихателната система, храносмилането, а също така за отстраняване на последствия от травми и при функционални нарушения на ендокринната и вегетативната нервна система.
МАСАЖИ
Въведение
Масажът е толкова стар , колкото е човечеството . Още праисторическият човек инстинктивно е прилагал някои масажни похвати . Първоначално той е използвал ръката си за поглаждане при някои наранявания , за разтриване при хронична болка с цел успокояването и . Установено е че петминутен масаж се равнява на 30 минути пасивна почивка.
Определение за масаж-Масажът е кинезитерапевтичен лечебен метод,които се свежда до нанасяне на дозирани механични въздействия върху тялото,чрез различно подбрани похвати изпълнени от ръцете на масажиста с профилактична или лечебна цел.
Класически масаж;
В комфортна обстановка на спокойствие и уют имате възможност да се отървете от умората и стреса на ежедневието да облекчите напрежението и болките в ставите и мускулите да възстановите енергията си и добрия тонус.
Масаж с мед;
Масажът с мед е древен метод преоткрит в наши дни. Прилага се за лечение и профилактика; за възстановяване на жизнеността при състояние на отпадналост в резултат на стрес, хронични заболявания, старост, нездравословен начин на живот.
Ефектът на масажа с мед е изсмукване, изпомпване на натрупаните в тъканите токсини шлаки.Масажът влияе силно тонизиращо на целия организъм действа в дълбочина и възстановява естествената способност на организма да се самопречиства от отровите. Прилага се с успех при заболявания на сърдечно-съдовата система, нервната, имунната, стомашно-чревната система, дихателните пътища , опорно двигателния апарат и кожата;
Лечебен масаж;
Лечебният масаж представлява сбор от механични въздействия върху кожата и подлежащите тъкани.Осъществява се чрез различни специални похвати.Редовният масаж може да подпомогне общото здраве и жизненост ,като специализираните методи освобождават напрежението и болките в мускулите, облекчават схванатите стави, подпомагат кръвообращението и стимулират изцеждането на лимфата, за да се насърчи освобождаването на токсините от тялото .Масажът възвръща здравия цвят на бледата кожа и подържа тялото здраво и гъвкаво.
Холистичен масаж;
Този масаж има едно голямо преимущество премахва напрежението и главоболието, отпуска болезнено напрегнатите мускули и прогонва безсънието.Това е съчетание от дълбоки и бавни похвати съчетани с успокояваща музика.Този масаж ни дава възможност да почувствате отново какво значи да си спокоен ,и да живееш в хармония със себе си, да изпитваш удоволствие от собственото си тяло.Холистичният масаж влияе добре като успокоява и тонизира мускулите подпомага движението на кръвта във вените увеличава хемоглобина стимулира лимфният поток и прави съединителната тъкан на ставите по еластична.
При този вид масаж се използват етерични масла които намаляват риска от алергични реакции нормализират работата на централната нервна система, работата на сърцето, те са едни от мощните антиоксиданти и не на последно място забавят процеса на стареене.
Масаж при бременни;
Масажът е отлично средство, чрез което една жена може да се подготви за раждането, този масаж помага за понасянето на промените в тялото.Масажът премахва напрежението и умората при бременност, но също така успокоява и дава сили на жената при самия акт на раждането.Масажът при бременни допринася неимоверно много за успокояване на болките в краката и гърба, премахва общата отпадналост, която жената усеща особено в напреднала бременност.
Помнете,животът може да ви изведе от строя, но масажът ще ви върне обратно към него.
Спортен масаж:
За всяка форма на физическа дейност от атлетика до танците – масажът е безценно средство за привеждане на тялото в кондиция за релаксация и лечение на травми. При подготовка за спортна дейност масажът може да се използва за допълнително разгряване и разтягане. Когато не сте в форма или физическото натоварване е било твърде голямо се получава кислородна недостатъчност и тогава в мускулите се образуват отпадъчни продукти и това причинява болка и умора.За премахването им е нужно масаж, които помага на мускулите да възвърнат силата си много по –бързо. Масажът помага при навяхвания и разтегнати сухожилия.
Козметичен масаж:
Козметичният масаж с витамин С в най–чист вид за регенерация на уморената кожа , за устойчивост и блясък , за лъчезарен вид и комфорт.
Гарантирана младост , чистота и свежест !
Масаж на ходилата:
Източноазиатски лечебен метод. Спада към алтернативните методи на лечение и е вид рефлексотерапия ,при която с характерни масажни похвати се обработват стъпалата. Съществува и е доказана взаимна връзка между отделните органи, акупунктурните меридиани и рефлексогените зони на стъпалата.Стъпалото се явява една съвършена микроакупунктурна система , в която свое място на съответствие има всяка част на тялото и всеки орган . Прилагат се специфични масажни похвати ,които рефлекторно въздействат върху засегнатият орган и подобряват функцията му.Като цяло терапията е приятна и резултатите са много добри.
Антицелулитен масаж:
Специални масажни похвати приложени с професионални кремове и масла, които активират кръвообращението в предразположените към целулит и напълняване зони на тялото, тези похвати ще подпомогнат разбиването на мастните натрупвания и ще подобрят дренажа на застойните течности.
За да се радвате на стройни бедра и добра фигура опитайте специфичните техники на антицелулитният масаж.
Отслабваща маска:
Това е програма въвеждаща в света на професионалните грижи .Тя ви дава едно ново моделирано тяло с неоспорими и сигурни резултати, активизира обмените процеси, елиминира токсините, способства за обновяване на тъканите и видимо отстранява натрупаните мастни депа.
Лечебен масаж
Лечебният масаж представлява сбор от механични въздействия върху кожата и подлежащите тъкани. Той се осъществява чрез специални похвати на масажиста /ръч но или чрез специален апарат/ с лечебна или профилактична цел. По аналогичен начин се прилага и спортният масаж, обаче върху здрави лица и не така строго дозирано.
Биологично и физиологично действие
Експеременталните проучвания относно биологичното действие на механичните дразнители, включително и на масажа, показват, че под тяхно влияние настъпват физико-химични промени в клетките, независимо от силата на дразненето. Това дава отражение върху жизнените функции, носител на които са клетъчните колоиди.
Подобни явления се наблюдават не само в епителните, но и в съединително-тъканните, мускулните и нервните клетки. Масажът предизвиква механично дразнене на телесната повърхност, и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие: подкожна тъкан, фасция, мускули, надкостница, а при някои случаи и върху вътрешните органи. Тези дразнения предизвикват ответни реакции в човешкия организъм.
При правилно дозиране те водят до положителни лечебни реакции, при предозиране - до увреждане, а при недостатъчна сила остават без ефект.
Под влияние на дозираното механично дразнене в организма настъпват различни реакции:
1. Найнепосредствената реакция е местното механично действие - разнасяне на тъканни течности /отоци/, разтягане на кожата;
2. Основно действие е рефлекторното, т.е. - рецепторният апарат приема дразненето и изпраща импулси в централната нервна система. От там се получава отговор по нервен път както към тъканите, които са масажирани, така и до други отдалечени места, свързани по нервен път с масажираната зона и даващи специфична реакция - отговор на дразненето. Например, под влиянието на масажа кожата се зачервява рефлекторно, мускулатурата се тонизира или релаксира /отпуска/ в зависимост от техниката, но в рамките на даден сегмент, се повлиява и определен вътрешен орган;
3. Успоредно с горните фактори масажът има и хуморално действие, т.е. - механичното дразнене на тъканите води до продукция на биологично активни вещества в тях, имащи изразен физиологичен ефект върху тъканите, от които са отделени. Попаднали в кръвта и лимфата тези вещества се разнасят из целия организъм, като оказват въздействие върху него.
Физиологичното действие на масажа върху различните органи и системи се свежда до следното:
Влиянието на масажа върху нервната система се характеризира с известна двуфазност. Слабите, леко масажиращи движения действуват през фазата на скоропреходно възбуждение /понякога трудно доловимо/ подтискащо върху периферните нерви и техните окончания. Следователно при достатъчна продължителност лекият масаж понижава нервната възбудимост и понякога може да доведе до пълно отстраняване на умерената болка /аналгетичен ефект/.
По отношение на мозъчната кора краткотрайните механични дразнения дават също така временен възбуждащ ефект, а при по-голяма продължителност развитие на задържен процес и сънливост. Интензивно прилаганият масаж действува силно дразнещо и предизвиква дълготрайно възбуждение.
Действието на масажа върху циркулаторната система се проявява преди всичко върху лимфообращението. При покой лимфата в крайниците не се движи. След масаж лимфният ток се усилва, което прави масажа прекрасно средство за разнасяне на инфилтрати, отоци, трансудати и ексудати. Масажът оказва влияние и върху кръвообращението. Чрез масаж, особено чрез поглаждане по посока на венозния и лимфния ток, се улеснява изпразването на вените и в тях се създава отрицателно налягане, което способствува за усилване и на артериалния ток. Независимо от това по рефлекторен път се предизвиква разширение на артериалната и капилярната мрежа. Настъпва изразена капиляризация, т.е. - отваряне на многобройни резервни капиляри.
Във връзка с това следват редица благоприятни промени в мастната обмяна, храненети /трофиката/ и регенерационните процеси. В механизма на съдоразширяването взема участие и образуваният в кожата хистамин /биологично-активно вещество/ - след резорбирането му в кръвообращението. По такъв начин се създават условия за премахване на застойните явления и за урегулиране разпре делението на кръвта. Подобрява се и кръвоснабдяването на сърцето, като сърдечната дейност се усилва и забавя.
При общия масаж артериалното налягане показва неголеми колебания, най-често временно покачване, а понякога и понижение в зависимост от индивидуалните особености, вида и дозировката на масажа.
Влиянието върху кожата се обуславя главно от кожно-съдовата реакция. Активната хиперемия /кръвонапълване/ на кожата се манифестира с видимо зачервяване и повишаване на кожната температура с 0,5С. В резултат на хиперемията се подобряват трофичните процеси, кожата става по-еластична, с подобър тургор и по-голяма устойчивост спрямо температурни и механични въздействия.
Масажът подобрява еластичността и на цикатрициалната тъкан /цикатрикс белег от рана/. Независимо от това чрез механичното олющване на дегенерирали епи дермисни клетки се освобождават порите на кожата и се подобрява кожната респирация /кожно дишане,отделяне чрез кожата на водни пари и газове от организма/.
Действието на масажа върху опорно-двигателния апарат се обяснява също така с подобреното лимфо- и кръвообращение. Особено добре изразено е въздействието на масажа върху атрофични и уморени мускули. Върху здравата мускулатура влиянието му е по-незначително. Мускулните влакна на атрофирани мускули под влияние на масажа бързо надебеляват и се увеличават по обем и тегло, а мускулната сила нараства.
По-дълбокият мускулен масаж води до рефлекторно повишение на тонуса и на съкратителната способност на мускул ните влакна. Изразената мускулна умора изчезва след масаж много по-бързо, отколкото след почивка. Това се обяснява с бързото елиминиране на метаболитните вещества на умората под влияние на масажа. Работоспособността на уморения мускул след масажа не само се възстановява, но и се увеличава 3 до 7 пъти.
Масажът действува болкоуспокояващо върху ставния и лигаментния апарат и подобрява неговата еластичност. Забележително добро е въздействието на масажа за разнасяне на трансудати и ексудати в ставите и около ставните тъкани. Масажът успокоява регенерацията на увредената костна тъкан.
В резултат на масажа настъпват и общи изменения в целия организъм - подобрение на апетита, съня и самочувствието и отслабване на невротични оплаквания. Тези изменения се обясняват с рефлекторното влияние върху централната нервна система и повишението на обмяната на веществата. Ясно изразено е увеличението на газовата /окислителните процеси и отделянето на въглероден двуокис/, азотната и водната обмяна. Действието на масажа върху мастната обмяна е нормализиращо, поради което теглото на затлъстяли лица се понижава, а на слабите лица се увеличава.
Във връзка с подобреното кръвооросяване на бъбреците се увеличава и диурезата /денонощното количество на урината/, особено при масаж на долните крайници. Непосредствено или наскоро след масажа се наблюдават и други промени в организма увеличени секторни функции /слюнчена, стомашно-чревна, чернодробна-жлъчна, понижение на кръвната захар/.
Обща методика и техника
При извършване на масажа се спазват определени хигиенни изисквания и методич ни указания. Стаята за масаж трябва да бъде добре проветрена и затоплена /найподходяща е индиферентната температура на въздуха - 20 до 24С/, ръцете на масажиста - грижливо измити и топли с неувредена кожа и изрязани нокти, кожата на масирания участък - добре измита и без данни за възпалителен процес.
Масажът се извършва върху достатъчно висока /70 см/ твърдо тапицирана кушетка при удобно положение за болния и за масажиста. Пациен тът се съблича напълно или частично, така че облеклото му да не пречи на лимфната и кръвната циркулация.Важно условие е мускулатурата му да бъде свободно отпусната.
Крайникът за масажиране се поставя в средно физиологично положение, удобно подпрян на валяк. За масаж на главата, лицето и горните крайници е по-удобно седящо положение. За улеснение на плъзгането преди лечебния масаж върху кожата се нанася леко индеферентна пудра /фин изпечен талк/ или мазнина /бял вазелин/. При напудряне или намазване силата на масажа отчасти намалява, затова масажът в много случаи се провежда върху суха кожа.
Основно правило при масажирането е то да се извършва от периферията към централната част на тялото, респективно към регионалните лимфни възли с оглед да се засили лимфният и венозният ток. Самите лимфни възли не трябва да се масират.
При съчетаването на масажа с други физиотерапевтични процедури трябва да се има предвид следното: върху участък с ултравиолетов еритем /зачервяване/ не може да се провежда масаж в продължение на два-три дни; най-често масажът се извършва след провеждане на по-силно дразнещите физиотерапевтични процедури /електролечебни, светлиннолечебни, топлинни, физически упражнения/.
Той може и да предхожда другите процедури, когато се търси синергично действие и засилване на дразнещия ефект. При нарушение на периферната циркулация първо се прилага масаж и след това физио- или балнеопроцедури.
В масажната техника са въведени няколко стотици разновидности на масажните способи. Тук е важно да се отбележат пет те основни похвата на масажа: поглаждане, разтриване, омачкване, потупване и вибрация. Тези масажни похвати се отличават с известни особености на физиологичното си действие и почти винаги се прилагат комбинирано по един или друг начин.
Поглаждането е основен похват, който представлява неделима част от всяка масажна процедура. По своята същност тя е плъзгане и компресия на дланта или на двете длани върху кожната повърхност, така че настъпва триене между масиращата длан и кожата.
Поглаждането се характеризира с преобладаване на повърхностно действие върху кожата и разположените в нея съдове и нерви, и по-малко с дълбоко действие върху мускулите. Интензивността на поглаждането нараства и намалява вълнообразно. Плъзгащата се ръка трябва да следва умело релефа на мускулите.
От физиологична гледна точка поглаждането има за цел:
1. Да понижи възбудимостта на кожните рецептори /успокоителен и анал гетичен ефект/, което се постига особено при леко повърхностно поглаждане;
2. Да ускори лимфния и кръвния ток и с това да подобри трофиката /храненето/ и да усили резорбцията в кожата и подлежащите тъкани.
Това действие се проявява повече при енергично компресивно поглаждане.
Основните начини за изпълнение на поглаждането са два:
1. С плоско поставена длан. При масажиране на големи кожни участъци, напр. на гърба, се работи най-често с цяла плоско поставена длан, а по-редко тенара /тази част от дланта, която се намира в основата на палеца/ като наймощна част на дланта. Поглаждането на малки площи се извършва с крайната мека част на палеца или с краищата на останалите пръсти. Поглаждането се състои от редица стереотипни плъзгащи движения. След всяко отделно движение ръката се връща в изходния пункт. Силата на натиска по време на поглаждащите движения се увеличава или намалява постепенно.
2. С подковообразна дълбоко притискаща длан при опониращо положение на палеца. Масивните мускулни групи на подбедриците, бедрата, седалището и гърба могат да се масажират едновременно с двете ръце, поставени една до друга или една върху друга, за да се усили натиска /т.н. компресионно поглаждане/.
В областите, където мускулите са покрити с дебела фасция /обвивка на мускула/ се прилага особен вариант на поглаждане, за да се преодолее съпротивата на фасцията, т.н. гребеновидно поглаждане: ръката се свива в юмрук при силно сгъване в гривнената става: постепенно разгъвайки се тя упражнява силен натиск с гръбната страна и твърдите костни ръбове на фалангите на пръстите, които се врязват като гребен в кожата.
Разтриването се състои в силно притискане и придвижване на масажиращите пръсти върху кожата, а заедно с нея - и върху подлежащите тъкани. По такъв начин се осъществява по-дълбоко триене под кожата.
Физиологичният смисъл на този похват е да се въздействува разнищващо и разнасящо върху цикатрициалната тъкан, образувана между кожата и подлежащите тъкани. Може да се постигне и разнасящо действие при трансудати, ексудати, хематоми и паталогични уплътнения на ставния апарат, лежащи също така под кожата - в ставни капсули, лигаменти, околоставни торбички и сухожилни влагалища. За усилване на резорбтивното действие разтриването задължително се редува с поглаждането. Така съчетано, то има качеството на основен масаж за ставния апарат, като спомага за увеличаване на неговата подвижност.
Посредством разтриването можеда се въздействува по-дълбоко. Чрез предизвиканата хиперемия /кръвонапълване/ разтриването действува и болкоуспокояващо, то ускорява оздравителните процеси след травми и подобрява тъканното хранене. Разтриването се извършва най-често под формата на бавни, кръгообразни, рядко праволинейни, движения с върховете наиз правените или полусвити пръсти, притиснати върху малък кожен участък над или около ставата.
Общо прието правило е, когато палецът масажира, ръката да търси опора в останалите пръсти, и обратно, когато останалите пръсти масажират, ръката да се опира на палеца. За по-широко и по-дълбоко въздействие върху мускулатурата на по-голями участъци /гръб, седалище, бедра, корем/ разтриващите кръгови движения се извършват с цялата длан или пък чрез краищата на събраните пръсти /II-V/ при едновременно засилване на натиска с помощта на другата ръка.
Омачкването е дълбоко действуващ похват с физиологичен ефект най-вече върху мускулите. То заема значителна част от масажната процедура. Характерно е, че ръката не се плъзга по кожата, а обхваща като в клещи свободно отпуснатите мускулни маси и ги притиска между пръстите. Физиологичното му действие се изразява предимно в изтласкване на лимфата, разнищване и по-бързо резорбиране на патоло гичните отлагания в мускулите и метаболитните продукти на умората.
От друга страна чрез този способ се увеличава работоспособността на мускулните влакна. Голямите мускулни маси се омачкват по бимануален способ: обхващат се плътно с две ръце, при опониращо положение на пал ците и се притискат между пръстите на едната, а след това и на другата ръка. При масажирането пръстите на ръцете се преместват по дължината на мускула, без да изпускат обхваната мускулна маса.
При слабо развити бедрени мускули, а също и при мускулите на мишницата и предмишницата, може да се приложи омачкване и с една ръка. При съвсем малките мускули /на китките/ омачкването се извършва с два пръста: или между краищата на палеца и показалеца, или посредством противоположни движения на двата палеца с притискане върху подлежащата основа.
Към разновидностите на този масаж се отнася и т.н. щипцеобразно омачкване на атрофични и паретични мускули, както и на плоските гръбни мускули, като мускулите се изтеглят нагоре и след това се оставят бавно да се изплъзнат между пръстите. Омесването или овалването има характер на притискане и валяне на мускулната маса, подобно на месене на тесто, но винаги в една и съща посока. То се извършва с помощта на дланите за да се въздействува върху дълбоките мускулни маси, които лежат над костна основа и са недостъпни за обхващане и обикновено омачкване.
В други случаи омесването се прилага като действуваща процедура, напр. при наличие на голяма болезненост в мускулатурата или при повишен мускулен тонус. Тогава мускулите се овалват с лек натиск и бързи движения между изправените длани и пръсти на двете ръце, които се движат в противоположни направления. Между омесващите движения винаги се вмъкват и поглаждане, за да се усили резорбцията.
Потупването или почукването е масажен похват, който подобно на омачването раздразва мускулите.Той се състои от редица отсечени, бързо следващи един друг удари, нанасяни последователно с едната и другата ръка, при свободно движение в отпуснатите гривнени стави.
Физиологичното действие може да се характеризира като дразнещо, хиперемезиращо и подобряващо трофиката на мускулите. Слабите и праговите механични дразнения повишават мускулния тонус, а силните могатдапредизвикат дори мускулно съкращение. Този похват е удобен за прилагане върхуголемите и плоски мускули на гърба и върху мускулите на долните крайници. С него може да се повлияе и върху възбудимостта на крайните окончания на периферните съдови, секреторни, двигателни и сетивни нерви.
Чрез дозирано потупване на коремната мускулатура може да се усили по рефлекторен път отделянето на храносмилателни сокове. Техниката на изпълнението е различна. Най-често почукването се извършва с дланната повърхност на пръстите при леко сводообразно свита ръка, или пък със свита в юмрук ръка по дължината на мускула. За осъществяване на слаби потупвания масажистът движи ръцете си само в гривнените стави.
За усилване на въздействието обаче се включват и движения в лакетните и раменните стави, при което ударите придобиват по-голям размах. Отвесните удари са по-силни, а косите дават по-омекотено и повърхностно дразнене.
Съществуват и модификации.
При т.н. сечене се нанасят удари с ръбовете на ръцете. Трябва да се избягва сеченето върху повърхностно разположени кости и напречно на дължината на мускула. При т.н. пляскане или попляскване се извършват силно дразнещи удари с цели длани, което е подходящо за развитата гръбна мускулатура. При т.н. пунктиране се постига по-омекотено действие, което е за предпочитане при лицевите и коремните мускули. Тази модификация се изпълнява с върха на пръстите.
Вибрацията се състои в произвеждането на бързи, ритмични сътресения /трептения/, около 8-12 в секунда, които се предават на кожата и по-дълбоките масажирани участъци, включително и на нервните стволове.
Трептенията се произвеждат в сгъната лакетна става и се предават по-нататък на върха на пръста /II или III/ или на всички пръсти, поставени върху моторните точки на нерва или мускула. Чрез вибрационен масаж върху коремната мускулатура може да се повлияе благоприятно секреторната функция на стомашно-чревните жлези. За тази цел се произвеждат вибрации с цялата длан на ръката.
При умерено прилагане - с намалена сила и достатъчна продължителност - вибрацията е в състояние да снижи нивото на повишената нервно-мускулна възбудимост. Към вибрацията се отнася и разтърсването на цял крайник /горен или долен/ в отпус нато състояние, като при едновременно предаване на сътресенията се извършва доближаване и отдалечаване на крайника от срединната линия. От описаните пет основни масажни похвата при децата се използуват най-често първите три.
Масажът бива общ и частичен. Специалната техника на общия и на различните видове частичен масаж /за стави, мускули и нерви, за различни анатомични области на тялото/ се усвоява главно чрез систем ни практически упражнения след придобиване на необходимите познания по топографска анатомия. Съществуват специални масажни похвати и методики - за съединителната тъкан, за болезнени специфични точки, специален енергичен масаж на уплътнения в мускулите и съединителната тъкан, четков масаж, гинекологичен масаж и аспирационен масаж.
Дозировка на масажа
Масажът се дозира в зависимост от приблизителната сила на натиска, характера на преобладаващия масажен похват и времетраенето му. Успокоително влияние върху нервите оказва главно лекото попродължително поглаждане и отчасти лекото разтриване и омачкване.
При редица патологични състояния /фрактури, отоци, повишена двигателна възбудимост, прекарани кръвоизливи/ се предпочита и извършва лекият масаж, главно поглаждане, докато останалите похвати са слабо застъпени и се прилагат с намалена сила. В други случаи /за разнасяне на цикатриси и сраствания, при прекомерен костен калус, бавно резорбиращи се хематоми, вяли парализи/ масажът трябва да бъде осъществен чрез по-голяма сила на натиска енергично разтриване и омачкване, с евен туално включване и на по-силно дразнещи похвати /почукване, вибрация/.
При дозировката на масажа по времетраене трябва да се вземат под внимание следните средни норми: за избирателен масаж на малък участък /става или отделна мускулна група/ се отделят не повече от 3-5 минути, за да не се увреди кожата; за масаж на крайник 10-15 минути; за масаж на туловището - 15-20 минути; за общ масаж 30-45 минути. Масажите се правят всеки ден или през ден, като обшият им брой варира от 15 до 60. Първите няколко процедури на общия масаж действуват възбуждащо, а по-нататъшните понижават нервната възбудимост.
Показания и противопоказания
Масажът представлява ценен фактор в профилактиката и е от твърде важно значение при комплексното лечение на редица заболявания. Той е незаменим метод при някои заболявания в ранната детска възраст.
Общият масаж е показан при невротични състояния /особено при неврастенна невроза/, астения, реконвалесценция /период на оздравяване/, хипотония, обменни заболявания /захарен диабет, затлъстяване, подагра/, а при деца - при хипотрофия и рахит.
Местният масаж се препоръчва при отоци и инфилтрати на кожата и подкожната тъкан, сраствания, следоперативни цикатрикси, трудно зарастващи рани, заболявания на опорно-двигателния апарат, забавено образуване на костен калус, навяхване, изкълчване, хронично и остро възпаление на стави, миозит и травмена увреда на мускули, мускулна дистрофия, атрофия и контрактура, отслабване на коремната преса, деформация.
Той действува добре и при сърдечно-съдови заболявания, парези и парализи /спастични и вяли/, при възстановителен и резидуален /с остатъчни явления/ период на полиомиелита, при заболявания на периферните нерви /лека невралгия, неврит, радикулит, плексит/, главоболие, заболявания на коремните органи /атония на стомаха и червата, при която е показан дълбок, силно дразнещ масаж; при спастичен запек е показан повърхностен успокоителен масаж/.
Като профилактично средство масажът или самомасажът може да се използува при начална невроза, астения, хипотония, преумора, професионално пренапрежение на пръстите на ръцете.
Общият масаж е противипоказан при наличие на остра болка, повишена температура, остър възпалителен процес, инфекциозни заболявания, туберкулоза, злокачествени тумори, склонност към кръвоизливи, повишена обмяна на веществата, състояния на свръхвъзбуда.
Местен масаж не се прилага върху съответната област при наличие на чуждо тяло в тъканите, при вътрекапсулни счупвания, възпаление на лимфни възли, кожни заболявания /пиодермия, дерматит, екзема, обрив, рани, изгаряне, измръзване/, при съдови заболявания /аневризма, варикоза, флебит, тромбофлебит и тромбоза/, поради опасност от тромбоемболия и лимфангит.
При сърдечни заболявания масажът също е противопоказан, особено при митрална стеноза, остър ендо- и миокардит и състояния на тежка сърдечна недостатъчност. Масаж на коремната стена не се прилага при литиаза /бъбречна, жлъчна, на пикочния мехур/, активна язва на стомаха и дуоденума, херния и бременност.
Акупунктура АКУПРЕСУРА
Някои философски аспекти на древноизточната медицина
Древноизточната медицина се е зародила в края на второто и началото на първото хилядолетие преди новата ера. В основата й лежи концепцията \"у-син\", според която съществуват пет първоелемента дърво, огън, земя, метал и вода /в индийската философия се прибавя и шести елемент - съзнание/.
Тези елементи са свързани помежду си с градивни или с разрушителни взаимоотношения. Освен това първоелементите са символи на движението: дървото - на възраждането и развитието /ян/, огънят - на максималното развитие /ян/, металът - на упадъка /преход на \"ян\" към \"ин\"/, водата - на пасивността /\"ин\"/, а земята - е център на цикличните изменения.
Вътрешните органи се свързват с определени първоелементи - черният дроб и жлъчният мехур съответствуват на дървото сърцето и тънките черва - на огъня, далакът и стомахът - на земята, белите дробове и дебелото черво - на метала, бъбреците и пикочният мехур - на водата. Те също са свързани с градивни и с разрушителни взаимоотношения.
Градивните взаимоотношения се представят като предаване на енергия от един орган на друг в определена последователност: дърво-огън-земя-метал-вода-дърво. Всеки елемент е \"майка\" на следващия го и \"син\" на предходния.
\"Майката\" отдава енергия, а \"синът\" я приема. По такъв начин може да се повлияе засегнатият орган - ако в него има излишна енергия, то се въздействува върху точката за тонизиране на \"сина\" или върху точката за успокояване на \"майката\". Ако енергия е намалена, то въздействието е в обратна посока. \"Ин\" и \"ян\" са двете противоположни начала на всеки предмет и явление. Те не могат да съществуват едно без друго и се стремят да се изместят взаимно. Отнесено към човешкия организъм \"ян\" е неговата функция, а \"ин\" е неговата структура.
Организмът е здрав, когато между двете начала съществува хармония, и болен, когато едно начало превалира над другото Органите са разделени на \"ян\"- и на \"ин\"-органи.
Към системата \"ин\" се отнасят плътните органи , наречени органи на натрупване на енергия
- сърце /огън/, бели дробове /метал/, далак /земя/, бъбреци /вода/, черен дроб /дърво/.
Към системата \"ян\" се отнасят кухи органи които се наричат работещи
- стомах /земя/, дебело черво /метал/, тънко черво /огън/ жлъчен мехур /дърво/, пикочен мехур /вода/.
Всички останали органи се наричат второстепенни.
Меридиани и точки в човешкото тяло
На всички главни органи в човешкото тяло съответствуват т.н. \"меридиани\" върху кожата - сбор от точки, чието убождане или притискане довежда до промяна във функцията на органа. В началото са били открити десет меридиана - пет на органите \"ян\" и пет на органите \"ин\". След това са били прибавени меридиан на перикарда, преден срединен и заден срединен меридиан и меридиан на \"трите съгряващи точки\" /функционална система, обединяваща функциите на органите в гръдния кош, корема и таза/.
Предният и задният срединни меридиани са нечифтни, а всички останали меридиани са чифтни. Главните меридиани имат разклонения,които се наричат линии \"ло\". Съществуват 15 надлъжни и 12 напречни линии \"ло\".
По хода на всеки меридиан се разполагат от 9 до 68 точки. 8 от тях са определящи и се наричат \"стандартни пунктове\". Те са следните:
1. Възбуждаща /тонизираща/ точка. Тя стимулира дейността на свързаните с меридиана органи;
2. Успокояваща /седативна/ точка. Тя подтиска дей ността на органа;
3. Точка \"помощник\". При убождане със златна игла тя има възбуждащо действие, а при убождане със сребърна игла - успокояващо действие;
4. Стабилизираща точка. Тя се разполага в мястото на прекръстосване със съседен меридиан. Въздействието върху тази точка се използува за подтискане на по-активния съседен меридиан или за активизирането му, ако е подтиснат;
5. Точка на \"съгласието\". Тя се намира извън дадения меридиан и в много случаи се разполага главно върху меридиана на пикочния мехур;
6. Точка на \"тревогата\". Най-често тя се намира извън меридиана. Възникващата в точката болка е сигнал за поразяване на съответния орган;
7 и 8 са точки на \"притока\" или на \"оттока\" на енергия. Те се използуват както за възбуждащо, така и за под тискащо въздействие върху органа.
Древноизточната медицина приема, че по меридианите циркулира жизнената енергия \"чи\". В хода на тази циркулация се осъществява взаимодействието между главните органи. Енергията прави пълен кръг по 12-те основни меридиана за 24 часа. Максималното и минималното ниво на енергията във всеки меридиан се задържа 2 часа. Всички \"ин\"-меридиани се поддават на лечебно въздействие най-добре във време-\"ин\" /от 12 до 24 часа/, а всички \"ян\"-меридиани - във време-\"ян\" /от 0 до 12 часа/.
При нарушаване на потока на енергията в един от чифтните меридиани се нарушава потокът и в другия меридиан. От тук е възникнало правилото при засягане на едната половина на тялото от някаква болест да се въздействува върху меридиана на противоположната половина. При остри болки в горната част на тялото трябва да се използуват точките на меридиана, разположени по краката, и обратно.
Принципи и противопоказания на масажа
Физическо или психическо състояние, при което се наблюдава излишък на функция в сравнение с нормата, се означава като \"ян\"-състояние, а недостигът - като \"ин\"-състояние. В зависимост от това и масажът се дели на \"ян\"- или \"ин\"-масаж.
\"Ин\"-масажът е тонизиращ и се прилага при \"ин\"-състояние. Той представлява меко въздействие, движение от периферията към центъра, от здравата област към болната. Изпълнява се по хода на меридиана.
Всяка точка се масажира в продължение на 10-20 секунди.
\"Ян\"-масажът е силно въздействие, движение от болното място към околните области. Той е успокояващ. Изпълнява се против хода на меридиана. Натискът върху точките се прави със сила и бързо. Усещанията от страна на пациента са на границата на болката. В началото точките се разтриват кръгово 2530 секунди, след това се притискат 5-10 пъти и накрая отново се разтриват.Ориентировъчната продължителност на тонизиращия масаж е 3 минути,а на успокояващия 10-15 минути. Първият сеанс винаги трябва да бъде лек и кратък. Средно се провеждат 10-15 сеанса. След изчезване на болката трябва да се правят още няколко процедури за закрепване на резултата.
Абсолютни противопоказания за масажа са острите трескави състояния, острите възпалителни процеси, остър стадий на ревматичен артрит, активна туберкулоза, кръвоизливи, рани, гнойни възпалителни процеси, тромбоза, разширени вени с трофични изменения, съдови аневризми, остра сърдечна недостатъчност и остър стадий на психично заболяване.
Техника на масажа
Акупресурата представлява масажно въздействие върху активните точки /точков масаж/ или линейно въздействие върху меридианите и посоката на енергията в тях /повърхностен масаж/. Съществуват осем основни начина за масажиране:
1. Поглаждане /\"туй\"/ - извършва се с палците на двете ръце, а останалите пръсти се държат повдигнати или се поставят върху кожата. За една минута се правят от 50 до 200 движения. Прилага се главно върху точки по гърба, мишниците и главата;
2. Защипване /\"ние\" или \"ня\"/ - с палеца и показалеца или с всички пръсти се захваща кожата с подлежащите й тъкани и се притиска силно до поява на желания ефект;
3. Притискане /\"ан\" или \"циа\"/ с един пръст, или със ставите на пръстите, или с лакетя се натиска силно до поява на желания ефект;
4. Разтриване /\"му\" или \"ка\"/ - с пръст, с цяла длан, с гърба на ръката или с двете ръце;
5. Въртене /\"жу\"/ - въздействува се с въртеливи движения с пръсти, длан, с гърба на дланта;
6. Почукване - с пръст /\"цзюо\"/, юмрук /\"щуп\"/ или с длан /\"пай\"/;
7. Въздействие върху става /\"яо\"/ - масиране и раздвижване на ставата;
8. Вибрация /\"цзен\"/ - въздействие с пръсти с ритмични или неритмични вибриращи движения.
При масаж върху меридиан първото въздействие е само леко докосване, след което натискът постепенно се усилва. Особен начин, известен от древността, е масажирането с вендуза. С вендузата се създава вакуум посредством изгаряне на спирт, като тя веднага се поставя върху намазаната с вазелин кожа. Ако се е създал вакуум, кожата хлътва във вендузата. След това вендузната процедура се повтаря покрай гръбначния стълб /при радикулит/ или по междуребрията /при заболявания на дихателната система/. Въздействието може да бъде тонизиращо при слаб прилив на кръв към кожата или успокояващо при силно зачервяване.
Масажът на ушната раковина се прави с пръсти или с помощта на пръчица. Масажът по хода на часовниковата стрелка предизвиква тонизиране, а в обратна посока - успокояване. В началото масажът предизвиква усилване на телесната болка, а след това - отслабването й.
Самомасаж
Самолечението с акупресура е недопустимо, тъй като могат да бъдат засегнати точки, въздействието върху които да доведе до рязко влошаване на болестта.
Разрешени са само някои отделни начини, които лесно могат да се приложат от пациента или неговите близки:
1. При пристъп на бронхиална астма се притиска силно крайната фланга на палеца на ръката от двете страни на корена на нокътя и се масажира точката \"хе-гу\", която се намира в ямката между предкитковите кости на палеца и показалеца близо до средата на предкитковата кост на показалеца;
2. При пристъп на стенокардия се натиска силно /може и със зъби/ крайната фаланга на малкия пръст на ръката от двете страни на корена на нокътя;
3. При припадък се притискат с нокътя на ръката следните точки: \"жен-чжун\" - намира се на прехода между носовата преградка и вертикалната бразда между носа и горната устна; \"чен-цзян\" - намира се в центъра на гънката между долната устна и брадичката; \"су-ляо\" - намира се на върха на носа; възглавничките по краищата на пръстите на ръката около горния край на нокътя;
4. При главоболие се масажират стъпалата и пръстите на краката с бързо и силно потриване и пощипване на точките, разположени между пръстите. Прави се 5-10 пъти;
5. При трескави състояния се притиска третият предкитков промеждутък, като палецът се поставя върху дланта, а показалецът - върху гърба на ръката;
6. При кашлица се масажира крайната фаланга на средния пръст на ръката;
7. При разстройства на храносмилането се масажират ставата между предкитковата кост и фалангата на палеца и цялата дланна повърхност на палеца;
8. При метеоризъм се притиска от двете страни ставата между предкитковата кост и фалангата на показалеца. След това се масажира тилната страна на всички предкитково-фалангеални стави в посока към малкия пръст и се притиска ставата между втората и третата фаланга на малкия пръст;
9. При запек се препоръчва, седейки на стол, да се масажират бедрата с помощта на точилка;
10. При внезапни спазми на мускулите на предмишницата се правят натискания върху тилната страна на средния пръст, като се започне от крайната му фаланга, и се натиска точката, която е разположена на 1,5-2 см надолу от задната страна на лакътната става;
11. При внезапни спазми на мускулите на краката се натиска точката, разположена на равнището на горния край на големия пищял на 2-3 см навътре от най-изпъкналата му част, натиска се и точката, която се намира на 6-9 см под долния край на колянното капаче, точката в центъра на седалищната гънка и точката в задколенната ямка. Тези точки се натискат 2-3 пъти;
12. При хемороиди се масажират ходилата със силни убождания по долната им повърхност;
13. При анкилоза /вкостяване/ на ставите на ръцете се масажират сухожилията в областта на китката в посока към лакътната става;
14. При контрактури на ставите на ръката с два пръста се защипват тилните страни на предкитково-фалангеалните стави, а след това се масажира възглавничката на палеца;
15. При парализа на лицевите мускули се масажират дланните гънки между първата и втората фаланга на всички пръсти на ръката.
Лечебни компреси
Студени компреси
Студени компреси с температура 10-15С се прилагат на ограничени участъци от тялото:
1. В сърдечната област - при възпалителни и функционални сърдечни заболявания;
2. В областта на белите дробове - при някои белодробни възпаления;
3. Около шията - при повишена функция на щитовидната жлеза.
Компресът се поставя върху болното място и след това се покрива с вълнена кърпа. Той се държи до затоплянето му, след което може да се смени. След прекратяване на процедурата кожата се изтрива до сухо.
Компреси с много ниски температури /под 5С/ се използуват за облекчаване на болки, за отпускане на спастично свити мускули, за повлияване на възпалителни процеси в областта на ставите.
Компресите се приготвят от хавлиен плат или от бархет, нагънат няколко пъти. Те се потапят в 2%-ов разтвор на готварска сол /две супени лъжици в един литър вода/. След това се поставят в пластмасови торбички и няколко часа престояват в обикновена хладилна камера или в хладилник за дълбоко замразяване.
Преди употреба компресите се изваждат от хладилника, торбичките се снемат, а компресите се потапят във вода. При температура на компресите от 10 до 15С те се държат около една минута върху кожата, а при температура 5С - до 2-3 минути. Компресите се сменят няколко пъти, след което кожата се подсушава.
Топли компреси
Топлите компреси се приготвят с вода или в различни материали - лечебна кал, трина, ленено семе. Компресите с топла вода се използуват за подобряване на кръвооросяването, за премахване на мускулна преумора или за затопляне на измръзнали крайници.
Болното място се обвива с намокрена с топла вода кърпа, а отгоре се поставят изпълнени в топла вода термофори, които също са обвити с топли влажни кърпи. Компресите с гореща вода се изпол зуват за премахване на спазми на червата при бъбречни и жлъчни колики. Кърпата за компрес се намокря със загрята до 80 С вода и се изтисква пред друга кърпа. След като изстине до степен на поносимост, кърпата се налага в болната област и се покрива с вълнена кърпа. Държи се 1-2 минути, след което се сменя с нова кърпа. Процедурата се повтаря десетина пъти.
При болки в ставите, мускулите и в гръбначния стълб е полезно налагането с лечебна кал. Калта се загрява на водна баня и се разстила направо или през марля върху кожата. Отгоре се поставя вълнена кърпа. Трината представлява семена и цветове от треди, които се събират под купите сено. Тя е богата на етерични масла, които имат полезно въздействие върху кожата.
Трината се поставя в торбичка и се загрява в кипяща вода или на водна баня до 40 С. След това се налага върху тялото, завива се с вълнена кърпа и стои така 1-2 часа. Компресите с ленено семе омекотяват кожата. Торбичката със семето се накисва в гореща вода и след това се поставя върху кожата. Когато изстине, тя отново се загрява на водна баня и се поставя пак върху същото място на кожата. Правят се няколко процедури дневно.
Влажни обвивания
Влажните обвивания се правят най-често със студена вода. С нея се намокря тънко парче плат, което се поставя върху тялото. Отгоре то се обвива със сух и дебел плат, който задържа топлината.
Студената вода предизвиква прилив на кръв към кожата, респективно усещане за затопляне. Целта е да се активизират жизнените процеси. При слаби и изтощени пациенти влажните увивания се правят с гореща вода /45 С/. Горещите увивания въздействуват чрез шока от голямата разлика с температурата на тялото.
Техниката на увиванията е проста. Тънка кърпа се намокря със студена вода /15-16 С/ и се изцежда в различна степен. Ако се желае силен ефект, кърпата се оставя добре напоена. Пациентът трябва предварително да е направил топла процедура /горещ душ, грейка/. След това той ляга върху сложените една върху друга мокра и суха кърпи, увива ги около себе си и се завива с одеало. Усещане за затопляне трябва да се получи след 5 до 8 минути. Процедурата продължава средно 45-60 минути.
При висока телесна температура се прилагат 3-4 краткотрайни /15 минутни/ обвивания, за да се отнеме топлина от организма. След снемане на кърпите мястото се облива със студена вода и се изтрива до сухо. За снемане на висока телесна температура се прилага увиване на цялото тяло - от подмишницата до средата на бедрата. Обвиване на гърдите е полезно при бронхит, плеврит, пневмония.
Обвиване на корема се прави при стомашно-чревни болки, хепатит, възпаление на жлъчните пътища и на задстомашната жлеза, при гастрит и колит, при високо артериално налягане. При възпаление на органи на малкия таз, на външните органи и на дебелото черво се прави обвиване на хълбоците, което се съчетава с поставяне на влажна кърпа между бедрата. При алергични кожни заболявания се прилага увиване от подмишниците до стъпалата. С обвивания на подбедрицата се постига ефект при възпаление на разширени вени. Обвивания на врата и шията често се прилагат при ангина.
Компреси с различни материали
Синапеният компрес се приготвя като се потопи във вода, в която предварително е варен 5 минути смлян синап /една супена лъжица в 600 мл вода/. Компресът се слага върху гърдите, завива се с топло одеало и се държи два часа. Той е много полезен при бронхит и бронхопневмония.
Ракиеният компрес се използува при различни възпаления, при натъртване и навяхване. Болното място се покрива с нато пена в ракия кърпа и се завива добре с вълнена кърпа или одеало. Ракиени компреси не се прилагат при деца.
Млечните компреси се употребяват при преумора, простуда, ставни заболявания. Те се приготвят от неварено мляко или прясна извара. При трахеит и бронхит е полезен маслен компрес. Той се приготвя със маслиново олио или смес от свинска мас и соево олио. Компресът се поставя върху гърдите и гърба на болния, държи се няколко дни, като сутрин и вечер се сваля, затопля се и отново се поставя.
При ставни заболявания и при болки от мускулен произход се прилагат горещи компреси с полусварен ечемик, сварена и смачкана зелка или с попарени трици. Материалите се поставят в платнена торбичка и се налагат върху болното място.
ЗОНОТЕРАПИЯ
Зонотерапията се основава на принципа, че всички органи, жлези и системи в тялото са проектирани върху зони или рефлексни точки по ходилата и ръцете. Чрез масаж на тези точки се намалява напрежението в целия организъм.
Произходът на Зонотерапията не е известен с точност, но по всяка вероятност тя се е появила приблизително по същото време, когато се е развила и акупунктурата, т.е. около 4000 г. пр. Хр.; основание за това предположение дава фактът, че двете терапии споделят много общи принципи.
Никой не знае как точно действа Зонотерапията, макар че съществуват няколко теории. Застъпва се гледището, че енергията постоянно протича през каналите или зоните в тялото, които завършват в рефлексните точки по ходилата и ръцете. Когато енергията протича безпрепятствено, ние сме здрави, но когато енергийният поток е блокиран вследствие на напрежение или запушване на пътищата му, човек се разболява. Обработката на рефлексните точки премахва блокажа и възстановява хармонията във всички телесни системи.
Релаксацията е основният ефект от Зонотерапията. Но спадането на напрежението също така подобрява кръвоснабдяването, осигурява безпрепятствено функциониране на нервната система и възстановява хармонията или хомеостазата на всички телесни функции. Тъй като много от болестите на нашето съвремие произтичат от стреса, зонотерапията, приложена от квалифициран терапевт, има благотворен ефект при широка гама от болестни състояния.
ЗОНИ НА ХОДИЛАТА
1 Епифиза,
2 Гърло,
3 Щитовидна жлеза,
4 Хипофиза,
5 Стомах,
6 Бедро и коляно,
7 Жлъчка,
8 Бели дробове,
9 Бъбреци,
10 Сигмовидно Ободно черво,
11 Напречно Ободно черво,
12 Низходящо Ободно черво,
13 Възходящо Ободно черво,
14 Рамена,
15 Слънчев възел,
16 Уши,
17 Очи,
18 Черен дроб,
19 Пикочен мехур,
20 Надбъбречна жлеза,
21 Апендикс,
22 Панкреас,
23 Ишиасен нерв
24 Ректум
25 Тънки черва,
26 Сърце,
27 Синуси,
28 Бронхи
29 Далак,
30 Тимус,
ЗОНИ НА ДЛАНИТЕ
1-Епифиза, 2-Гърло, 3-Щитовидна жлеза, 4-Хипофиза, 5-Стомах, 6-Бедро, 7-Жлъчен мехур, 8-Бели дробове, 9-Бъбреци, 10-Врат, 11-Ободно черво, 12-Глава, Мозък, 13-Гръбнак, 14-Рамена, 15-Слънчев възел, 16-Уши, 17-Очи, 18-Черен дроб, 19-Пикочен мехур, 20-Надбъбречна жлеза, 21-Апендикс, 22-Панкреас, 23-Долната част на поясната област, 24-Матка, Пенис, Простата, 25-Нерви, 26-Сърце, 27-Синуси, 28-Псих. сфера 29-Далак, 30-Тимус, 31-Слух, 32-Тестиси, Яйчници, 33-Хемороидални възли, 34-Черва,
МАСАЖ
Масажът е може би най-старият и най-достъпен метод за лечение. В традиционните култури, особено в източните, се приема за естествено, че всички възрастови групи могат да извлекат полза от редовно прилагания масаж. Но тук, на Запад, като изключим света на спорта, където стойността на масажа винаги се е признавала, използването му в други области датира доста отскоро.
Просто ние много често се страхуваме да се докосваме един друг. И все пак изследванията все по-убедително доказват необикновената сила на допира - а същността на масажа е допирът. Резултатите от едно проведено неотдавна проучване показват, че благо-дарение на масажа духът на пациентите е укрепнал и здравето им се е възстановило по-бързо. През време на моята клинична практика аз също се убедих, че това наистина е така.
Масажът, както ще установите от практиката, не е само едно физическо действие. Психиката също играе голяма роля. Съпричастието ни помага да разбираме по-добре човека, когото докосваме с ръцете си.
Масажът тонизира или успокоява, в зависимост от скоростта и дълбочината на избраната техника. Ето защо той може както да ободри човека и да го направи способен да участва в маратон, така и да го накара да се отпусне и да заспи.
Масажът премахва напрежението и главоболието, отпуска болезнено напрегнатите мускули и прогонва безсънието. И което е още по-важно, той създава условия за ускоряване на оздравителния процес, като внушава на пациента чувството за добро физическо състояние.
Масажът може да се определи като систематизирана форма на допир, която носи облекчение и подобрява физическото състояние.
Помнете, животът може да ви извади от строя, но масажът ще ви върне обратно към него.
Масаж и самомасаж на гърба От: д-р Ралица Стоева
Как да облекчим болката в гърба чрез масаж и самомасаж – как точно да знаем на кои части от гърба да въздействаме
Мускулите на гърба са плоски и масажистът не е в състояние да ги обхване и да ги отдели от подлежащата кост. Другата особеност на гърба е оттичането лимфата към лимфните жлези, които са разположени в две противоположни посоки. Именно особено подходящо е масажирането в две различни посоки отгоре надолу и отдолу нагоре.
Масажът се прилага на три места:
1. Широки мускули на гърба
2. Дълги мускули на гърба
3. Трапецовиден мускул
1. Широките мускули на гърба започват от средните прешленни израстъци на гръбнака. Посоката на мускулните влакна е от гръбнака навън и нагоре към раменната кост.
Широките гръбни мускули /ШГМ/ са като разтворени ветрила , чиито краища са обърнати към гръбначния стълб. Задната граница на подмишничната ямка се образува от краят на тези мускули. Масажиращата ръка се слага плътно върху мускула от двете страни на средния израстък на 5-ия поясен прешлен и по края на хълбочните кости и се отправя към точката на прикрепването на ШГМ в областта на мишницата. Палецът в началото върви нагоре вертикално от двете страни на линията на средните израстъци на прешлените до последния гръден прешлен. Другите пръсти се движат по посока на задната линия на мишницата. Стигайки до последния гръден прешлен масажистът обръща ръката си по хода на мускулните влакна на ШГМ и стига чак до подмишничната ямка.
В тази посока се прави поглаждането, изстискването, размачкването, поплескването, потупването, сеченето и даже полюляването , което не се отдава при всички мускули.
2. Дългите дълбоки мускули на гърба /дългите разгъвачи на гърба/ са разположени подобно на два валяка от двете страни на гръбначния стълб под слоя на широките гръбни мускули. Простират се тилната област до кръстната кост. По цялото си протежение те се прикрепват със своите сухожилия за прешлените и ребрата. Дълбоките гръбни мускули /ДГМ/ изправят гърба и затова нарушението на тяхната функция води до различни изкривявания на гръбначния стълб. Плътната фасция , която ги покрива освен слоят на ШГМ пречи на непосредственото въздействие на масажните похвати върху тях.
Масажирането на дългите мускули трябва да бъде енергично , но не грубо. Най-добрите начини , даващи най-добри резултати, се считат изстискването и финското размачкване- просто и с обременяване и разтриване с основата на дланта /спираловидно/. Всички тези начини се редуват с поглаждане. След тях се прави потупване и поплескване.
3. Влакната на трапицовидния мускул имат три посоки. Едната част започва от 6-ия до 12 –ия гръден прешлен и върви полегато и нагоре, радиално и като се извива като дъга , се прикрепва към оста на лопатката и към нейния раменен израстък.
Другата част на влакната започват от 6-ия до 1-ия гръден прешлен, постепенно се хоризонтират и отиват навън към раменния израстък. Третата част започва от космената линия на тила до първия гръден прешлен и има посока към раменния край на ключицата , като образува изпъкнала към линията на средните израстъци на прешлените дъга , оформяща тилно-раменната линия.
При масажа ръката се движи по тези три посоки – възходяща , хоризонтална и низходяща.
Вибрациите намират приложение при масажа на гърба и се правят от двете страни на гръбначния стълб в непосредствена близост до него на местата ,откъдето излизат клончетата на гръбначните нерви. Вибрацията се прави с помощта на възглавничката на палеца.
От двете страни на средните израстъци се упражнява натискане върху задните клончета на гръбначните нерви. Натискането се прави с помощта на възглавничките на палците на двете ръце от кръстната кост нагоре до тила. Палците натискат по този начин и върху междуребрените нерви в междуребрените пространства между всеки два съседни прешлена и две ребра.
Самомасажът на гърба е възможен само като самомасаж на трапицовидния мускул. Масиращият се стои или седи. В седеж има също така две пози.
Едната поза е в разкрачен седеж като единият крак е сгънат в коляното и повдигнат по-високо от другия , върху него е поставена сгънатата под прав ъгъл ръка , подпряна с лакът на коляното. Масиращата ръка се отвежда далеч зад шията. Твърде често тя се поддържа в лакътя от китката на едноименната на масираната страна ръка.
Втората поза изисква някаква опора , като маса или друг предмет. Масажиращият сяда до опората ,сгъва ръката в лакътя и я поставя на масата , навежда се максимално над нея и отвежда другата ръка зад шията в областта на трапицовидния мускул.
При стоеж масажиращият отвежда едната си ръка зад шията , а другата , като поддържа в лакътя , се опитва да я придвижи колкото може по-надалеч в областта на масирания мускул. Преди да се пристъпи към самомасаж на този мускул се прави грижливо разтриване ,поглаждане и активни движения в раменната става.
При самомасажа на трапецовидния мускул се прилагат поглаждане , изстискване и размачкване /главно финско/. Самомасажът на трапецовидния мускул е доста труден и не всякога дава необходимите резултати.
Какво трябва да знаем за масажа
Масажът е пасивен вид на кинезитерапия, при който пациентът не участва активно при провеждането на процедурите.
Той е пасивният, върху който масажистът /кинезитерапевтът/ провежда различни манипулации, при които основният лечебен фактор е движението.
Масажът бива четири вида: лечебен, профилактичен,спортен и механомасаж. Лечебният масаж бива класически и рефлекторен.
Произходът и началото на масажа се губят в дълбока древност. Нито един народ не може да припише само на себе си честта за откриване и разработване методиката на масажа. Няма основание да се твърди, че масажът е открит от китайците, индусите, гърците или римляните.
Началото трябва да се търси в ранните периоди от развитието на народната медицина. При опитите да излекуват или облекчат страданията и болестите хората от незапомнени времена са търсили съответни средства в растителното и животинско царство и във физическите явления в природата, като са използвали за тази цел водата , светлината и движенията. Първичното прилагане на отделни елементи от масажа е било вероятно инстиктивното движение с цел да се облекчи болката на наранените и повредени от болести части на тялото.
Едни автори смятат , думата “масаж” произлиза от санкритската и гръцка дума “массо”- мачкам с ръце, други от латинското “масса”- прилепване на пръстите, трети от арабското “масс”- леко натискам ,или от древноеврейското “машаш” преведено като опипвам. В историята на възникването и развитието на масажа се срещат литературни източници, датиращи от 30 века преди Христа.
Ако трябва да дефинираме масажа, казваме че под това понятие се разбира методично, механично, чрез строго определени манипулации, действие върху кожната повърхност, мускулатурата и достъпните за манипулиране вътрешни органи на масажирания, при което по рефлекторен и механичен път се предизвикват редица промени в неговия организъм. Масажът е дразнеща терапия и има за обща цел да повдигне жизнения тонус на организма или да отстрани дадени функционални смущения, възникнали под влияние на болестни процеси.
На първо място масажът осъществява влиянието си върху кожата като механично отделя от кожата отпадащите клетки /люспички/ на горния кожен слой, което от своя страна подобрява кожното дишане и усилва отделителните процеси на мастните и потните жлези и благодарение на масажа кожните съдове се разширяват и кръвообращението на кожата се подобрява, следователно подобрява храненето на кожата и намиращите се в нея жлези.Местната кожна температура се повишава. Окончанията на нервите под влияние на масажа на кожата оказват въздействие върху целия нервен апарат, като влияят рефлекторно върху преразпределението на кръвта в организма. На мускулите масажът придава по-голяма работоспособност и издръжливост и ги прави по-годни за всякаква работа- това се отнася до уморените и неработещи мускули. Масажът дава на мускулите нещо повече от обикновената почивка, тъй като 5-минутният масаж оказва върху тях по-голямо влияние ,отколкото 20- минутната почивка. След 5-минутен масаж работоспособността на уморените мускули нараства от 3 до 7 пъти.
Масажът оказва непосредствено въздействие върху кръвоносните и лимфни съдове, които лежат повърхностно или близо до кожата. Действието на масажа се простира повече върху капилярите на кожата и върху периферно разположените съдове. Масажът действа преди всичко на периферната нервна система /ПНС/. Различните способи на масажа действат различно на нервната система. Едни от тях я раздразват и възбуждат /потупване , сечене, разтърсване, а други я успокояват /поглаждане и разтриване/.
Има доста научни разработки, които доказват , че под влияние на общия масаж се повишава значително общата обмяна на веществата. Отделянето на азотните вещества се увеличава до 15%, също отделянето на урина до 60%. Показанията за масаж са широки. Общият масаж на тялото е показан при всички случаи, когато желаем да окажем общотонизиращо, стимулиращо и подобряващо обмяната на веществата действие.
Противопоказания за масаж:
1. Повишена телесна температура,особено над 37.5° С.
2. Гнойни процеси в организма, особено по кожата.
3. По-обширни кожни заболявания на кожата – екземи, лишеи, а също и обриви независимо от какъв характер са те.
4. При силно раздразнена и възпалена кожа- от слънчеви лъчи, лекарства, изгаряния ,охлузвания и др.
5. Кръвотечение и кръвоизливи. Абсолютно забранен е масажът при хемофилия и хеморагични диатези.
6. Противопоказан е масажът на корема при бъбречни и жлъчни колики, а също при бременност и хернии.
7. Не се масажират хора с възбудни психични заболявания, силно преуморени, силно отслабнали и изтощени.
8. При възпаление на вените и лимфните съдове.
9. При аневризми и големи варикозни разширения на съдовете.
10. При злокачествени тумори.
Основно методично правило при класическия лечебен
масаж е масажирането да се извършва по посока на лимфотока, т.е от крайните към началните части на тялото, и се насочва към съответните на масажираната част- регионални струпвания на лимфни жлези.
Поглаждането е най-разпространеният масажен способ, който действа непосредствено върху кожата, усилва движението на лимфата и в по- големите съдове.
Разтриването цели да се получи размекване и раздробяване на патологичните образования в тъканите. По техника на изпълнение се различава от поглаждането по това, че при разтриването ръката на масажиста не се плъзга върху кожата, а приляга плътно към нея и заедно с нея се движи върху подлежащите тъкани.
Размачкването цели “изтискването” и размачкването на тъканта. Прилага се върху мускулатурата. Вибрацията има подчертано рефлекторно въздействие и оказва дълбоко и разнообразно влияние- стръскване, раздрусване, полюляване, потупване и други.
Сегментарно-рефлекторен масаж за въстановяване на мускулния тонус
Тази масажна разновидност особено в последните 50 години на 20 век се развива бързо и бележи голям прогрес наравно с рефлексотерапията на ходилата , ушната мида и акупунктурата. Техниката на масажа е приложена за пръв път от Иван Павлов през далечната 1903 г.
Сегментарно-рефлекторният масаж (СРМ) има за цел не прякото въздействие върху поразения орган , а косвеното повлияване чрез въздействие върху определени сегменти или зони , с което се стимулират гръбначно-мозъчни нерви , инервиращи дадените органи или системи.
Например чрез прилагане на съответната масажна техника в поясната област се повлияват в положителен аспект кръвообращението на долните крайници, органите в коремната и тазова област. Така подобрявайки трофичните процеси в тъканите се подобряват и функциите на разните органи и системи. Ползването на СРМ спомага за разнасянето на недоокислените продукти , които иначе се отлагат в тъканите и втвърдяват мускулатурата. През 1942 г. основоположници са Лейбе и Дике. По-късно около 1965 г. СРМ се доразвива от Далико и Глазер ,които описват методиката на работа и дават името рефлекторно- сегментарен масаж. Кош ла Руш също взема отношение към този метод на лечение. Всички тези автори анализират промените в подкожната съединителна тъкан , отбелязват известни дегенеративни промени в участъци от човешкото тяло като първопричина за нарушение във функциите на органите. Наричат ги зони на Захарин-Хед. Тези чувствителни места са области от кожата ,подкожието и по-дълбоките слоеве , където са залавните места на мускулите и фасциите.Изпълнението на СРМ се състои от кръгови поглаждания /в по-бърз и по-бавен темп/, енергични разтривания , наподобяващи щрихи, асиметрични действия на двете ръце с промени в натиска , напластявания, плъзгаща водеща гънка , винтообраз-ни движения. Разтриването е най-често стъпаловидно с цел подобряване функционалната еластичност на засегнатите места и намаляването на напрежението им. Започва се от кожата- изпълнение с 3-4 пръста. Правят се къси леки или по-дълги приплъзвания, което е една рядко приложима техника. Следващата манипулация засяга подкожната тъкан , натискът е по-силен , приплъзването зависи от големината на зоната. В прешленните участъци изпълнението е леко забавено. Фасцийната техника достига вкоравените места на мускулите. Ъгълът на масажните действия е при 50-60 градуса. Желателно масажът да се комбинира с топли бани, солариум и др. Пиленето и свределът са добавъчни техники , които оказват дълбоко затоплящо въздействие , което трае около 2-3 часа.Необходимо е мускулатурата да бъде релаксирана. За по-добър ефект може да се прилага обременяване. Започва се с 30-40 минутен масаж като следващите сеанси намаляват на 15-20 мин , 2-3 пъти седмично. Усещанията са режеща болка и “драскане с нокът по кожата”. Сегментарно-рефлекторният масаж може да се прилага и заедно с класическия лечебен масаж и особено вибрации с ръце и апаратура.
Ефектът на акупунктурата се дължи на разблокирането и отстраняването на смущенията , възникнали в рамките на една външна енергийна система.
Тази идея няма нищо общо с анатомичната структура на нервите , вените , артериите и лимфните възли , които са били грижливо изследвани и описани от учени , принадлежащи към всички раси и религии в медицинските центрове по цял свят.
За разлика от анатомичното разбиране , енергийната система на акупунктурата е подобна на енергийната система на аурата в Хинду-системата.
Иглотерапията , както е популярното име на акупунктурата, първоначално е ползвала инструменти от камък , но с малки размери – по-тънки от стрели. С времето каменните “игли” били заменени с дървени /бамбукови/. Терапията станала истински ефективна едва, когато започнали да се използват метални игли.
Въпреки дългата си и разнообразна история и традиции, в Китай този вид лечение е бил извън закона през периода 1929-1958 г.
Първият писмен труд за иглотерапията е книгата “Неи Чинг”, която представлява писмено обобщение на практиката на акупунктурата. Състои се от 34 тома , първият от които е написан преди 4500 г. Пиен Чуе, китайски лекар от онази епоха , е извел пациент от състояние на кома чрез акупунктура. Това първоначално лечение е било последвано от билколечение за 20 дни и двете довели до пълното възстановяване на здравето на пациента.
Философията на китайската медицина – “кампо” обединява всички естествени явления в природата и всички лечебни системи. Те се отнасят към една от двете големи групи : ИН /-/ е женското начало и ЯН /+/- мъжкото начало. Вътрешните органи в човешкото тяло се разделят на ИН/наречена още основна ДЗО/ и ЯН /допълнителна ФУ/групи.
Те са взаимно зависими и се допълват. Счита се, че всичко в организма на човека се подчинява на пет основни елемента - растения , топлина, земя , минерали и течности.
Така например от ДЗО сърцето е свързано с огъня, далакът и задстомашната жлеза са земя , белите дробове са метал , бъбреците са вода , черният дроб – дърво. Към ФУ са тънки черва , стомах , дебело черво , пикочен мехур и жлъчен мехур. Така става ясно ,че органите, причислени към ДЗО- групата от ИН системата, са плътни органи , които “кондензират” енергия , а другите са кухи органи от ФУ – групата и ЯН -системата, подпомагащи “кондензацията на енергията в плътните органи”.
Върху повърхността на човешкото тяло тези сили на енергия са организирани в 14 меридиана.Те всички, с изключение на “тройния загряващ енергизатор”, съответстват на вътрешните органи.Дискусиите за тройната топлина “Саншо” в споменатия меридиан елегантно се избягват.
Всеки меридиан има по 6 стандартни точки. По дължината на меридианите са разположени точки с “ниско съпротивление”, които са местата за действително прилагане на акупунктура. Една от тези точки е алармената , наречена още “глашатай” . Тя привлича вниманието на болния и боли особено при натиск или спонтанно докосване. Явява се като една от най-важните терапевтични точки. Те се стимулират чрез тъп натиск , чрез въздействие с механични игли , чрез изгаряне на накъсани растителни листа или билкова смес. От старата традиция са установени 800 точки, но съвременните учители откриха и нови.
Съгласно китайското учение , цялото тяло е представено чрез външното ухо и то се използва за диагностика и лечение.
Акупунктурата се прилага резултатно в много случаи. Известен процент пациенти получават достатъчно обезболяване, достатъчно дори за хирургична операция.
Рефлексологията и рефлексотерапията са много близки до акупунктурата.В последните години се практикуват т.нар. микромасажи – ръце , ухо, ходила,лицева област, които представляват и рефлексни зони за профилактика и лечение.
Рефлектореният масаж на ухото се нарича аурикулотерапия. Освен натиск в точките и масаж се използват и масажни пръчици- дървени или пластмасови с различен по големина накрайник / над и под 3 мм/.
Д-р Фитцеджералд , който е основател на зоновата терапия и 10-те зони , които повлияват цялото тяло , открива , че натискът върху ходилото се отразява благоприятно върху всички системи и части от нашето тяло. Ингам разбира , че чрез грижлив масаж може да се разкрият слабите места. Постига се чрез опипване /палпиране/ и натиск. Много болезненото място означава ,че там са се отложили т.нар. кристализиращи неусвоени вещества , които възпрепятстват протичането на нервните импулси. След прилагането на масажа се смята ,че те се отнасят от кръвта и лимфата и така се нормализира нервният импулс.
Палецът на крака има голямо значение за практиката на рефлексологията. В мистичната традиция на Зороастра , той е свързан с разума и може да донесе хармония на тялото. Дисбалансът и “енергийната претовареност” се приемат отново като причина за болестта.
Всички тези понятия, свързани с описаните алтернативни лечебни методи, са чужди и непонятни за традиционната медицина.
Никога досега не са били установени точки на енергийно натрупване чрез микроскопските изследвания на кожата и на нервната система на дланта и ходилото от учените, изследвали внимателно и непреднамерено човешката анатомия.Факт е обаче, че тази терапия има ефект в продължение на 5 хилядолетия.
Хавайски масаж
Хавайският масаж е една от най- желаните масажни техники в последно време.Комбинират се студени и горещи камъни, с които се прави масаж на цялото тяло.Това е една от последните тенденции в света на красотата и релаксацията.
Масажът с тези камъни дава истинска наслада за сетивата. Благодарение на него намалява напрежението в мускулите и се активират енергийните центрове.
Използват се различни по вид камъни, с различна температура. Тялото се намазва с етерични масла, за да се отворят енергийните центрове на тялото.
Използват се плоски камъни с различна големина, които се поставят на чакрите по тялото. Мънички камъчета се слагат между пръстите на краката, а два по-големи се държат в ръцете по време на целия масаж. Масажът започва с движения от шиацу (японска техника за масаж, буквално в превод “натиск с пръсти”), като постепенно се преминава към масаж с камъни.
Твърди се, че камъните изстиват, когато терапевтът минава с тях през части от тялото, където има болка или друг проблем.
С помощта на тази терапия се подобряват кръвообращението и лимфният поток.
Все пак не се препоръчва да се прави до два часа след хранене, първите месеци на бремеността и при диабет.
В комбинация с релаксираща музика и ароматни свещи, този масаж е наслада за всички сетива. Предлага се като услуга в много от козметичните центрове в София и в големите градове.
Тайната за красиви и щастливи крака
Краката ни често са подложени на тежки изпитания: понасят теглото на цялото ни тяло, през по-голямата част от годината са затворени в обувки, през зимата им е студено, а през лятото търпят грубия пясък и слънцето...
За да устоят на тези „нападения“, ходилата се покриват с дебела и груба кожа, която не е никак естетична.
Именно за това не трябва да забравяме краката си, когато полагаме грижи за тялото, още повече, че по стъпалото се намират много нервни окончания, които са свързани с важни органи и масажирането на стъпалата се отразява благоприятно на целия ни организъм.
Ежедневна хидратация
Кожата на стъпалата е лишена от мастни клетки и за това по принцип е суха. Оттук идва и нуждата от ежедневна хидратация. Със същото тоалетно мляко, с което мажете тялото си, масажирайте и краката, дори и между пръстите.
Има и специални кремове за крака, които са предназначени за омекотяване на проблемните зони.
Ежеседмично ексфолииране
Премахването на мъртвите клетки е гаранция за мека и нежна на допир кожа. Това правило важи още по-силно за кожата на ходилата, които са в непрекъснат контакт с обувки и кожата загрубява много по-лесно.
Най-добре е да премахвате загрубялата кожа на ходилата един път седмично. За петите можете да използвате пемза или крем, който съдържа такива частици.
След това намажете с хидратиращ крем и масажирайте внимателно цялото стъпало.
Ежемесечна комплексна грижа за краката
Един път месечно трябва да посветите един час специално на краката си, без значение дали ще отидете в козметичен салон или ще бъдете вкъщи.
Първият етап е омекотяване на кожата. Потопете краката си в топла вода за 15-на минути, като разтворите в нея соли за успокояване и омекотяване на краката. Трябва да имате предвид обаче, че тази процедура е абсолютно забранена за хора с разширени вени, защото топлата вода само ще влоши нещата.
След това използвайте пемза за петите и специална пила за по-нежните места.
Третият етап е масажът. Използвайте тоалетно мляко и започнете масажа от стъпалата към прасеца, за да подобрите кръвообращението.
Къси и равни нокти
Правило номер едно за педикюр- къси нокти. За разлика от ръцете, тук дължината никак не е естетична. Правило номер две- равни нокти. За целта използвайте нокторезачка, така ще избегнете врастването на нокътя в плътта, което е изключително болезнено и се налага лекарска намеса, за да бъде отстранено.
След това можете леко да заоблите краищата с пиличка.
Колкото до цвета, имате пълна свобода да избирате между десетките лакове за нокти, камъчета и пръстени, с които да украсите вече идеалните ви стъпала.
Мини-сауна за лице
Парата е като балсам за тялото. Високата температура помага на порите да се отворят и така организма се прочиства от токсините, а козметичните продукти достигат до всяка клетка.
Ходенето на сауна изисква време и средства. Все пак можете да се възползват от благотворното й влияние и вкъщи, макар и само върху кожата на лицето и шията.
В подходящ съд сложете вряща вода и изсипете шепа билки или няколко капки етерично масло.
В зависимост от вида на кожата ви, можете да използвате мащерка,мента или лимон за мазна кожа.
На чувствителната кожа подхождат лайка, липа, горски слез ( можете да го намерите в билковите аптеки).
За всеки тип кожа можете да използвате роза, розмарин или лавандула.
Наведете се към горещата вода на около 30 сантиметра и покрийте главата си с кърпа така, че да насочите парата само към лицето си. Останете така пет-десет минути докато парата подейства.
Внимавайте да не изгорите лицето си на парата. Не трябва да усещате дискомфорт. Ако не ви е приятно, отдалечете малко лицето си от съда с вода докато водата малко се охлади.
След това направете ексфолиираща маска за лице и намажете лицето и шията с подходящ за вашата кожа крем.
Ароматерапията е лечебен метод ,който помага за запазване на жизнената енергия на организма , повлиява на психологични състояния, използвайки естествени етерични масла.
Те въздействат на кръвообращението и се прилагат в комбинация с рефлексотерапията.
Въвеждането на етеричните масла в организма е с лечебни и козметични цели и се извършва:
1. през кожата (масажи , вани)
2. чрез дихателните пътища (вдишване)
3. под формата на лекарствени препарати - перорално.
Основните масла, които се използват в Ароматерапията са : лимоново, портокалово, евкалиптово, хвойново, лавандулово, розмариново, ментово, масло от лайка, борово и масло от мащерка.
Тези масла се прилагат при простудни заболявания, грип, кашлица, обща умора, безсъние, главоболие, при психическо напрежение, ставни и мускулни болки и др. състояния.
Етерични масла обаче не се използват при алергии към съставките на маслата, при кожни заболявания, акне и при бременност.
Терминът се използва за първи път от френския химик Рене Гатефос , който през 1920 г. описва практиката си да използва етерични масла добити от растения , корени , семки и.т.н. за лечение.
В повечето етеричното масло се втрива в кожата или се консумира като съставка в чай или други течности. За нуждите на дихателната система се правят инхалации или се използват изпаренията на етеричните масла. Някои от последователите на метода обсъждат готвенето с билки като тип аромотерапия.
Лечебната сила на етеричните масла е основната притегателна сила на този вид алтернативно лечение.
В книгата си “Аромотерапия” Даниел Риман цитира Маргюрит Мори , която смята розовото масло (особено българското) за афродизиак срещу фригидност при жените и като великолепен тоник при жени , страдащи от депресия. Розовото масло помага още при възпалена и суха кожа.
Повечето аромотерапевти не се интересуват от
тестуване на продуктите за аромотерапия и тяхното научно доказване. Те се обосновават с недоказани научно доказателства , а именно как етеричното масло въздейства на тяхната аура, как възстановява хармонията към техния енергиен поток, връщането му към техния център или съдействие за “духовен растеж”.
Ароматерапията възвръща и подобрява умственото , eмоционалното , физическо и духовно здраве.
Риман отдава на лавандуловото масло свойствата на панацея срещу цял списък от болести и състояния – от стрес до епилепсия , апоплексия , умствени пробле-ми , цистит ,вагинит , ревматични проблеми , първи симптоми на простуда и треска и др.
Рецептата от 3 капки кипарисово етерично масло , 2 капки лавандулово масло , 2 капки лимоново масло и 28 г соево масло , авторката препоръчва за масажиране на крака с разширени вени. Мазането с лавандулово масло тя го препоръчва за кожни изгаряния.
Капките за нос с камфор, ментол и евкалипт са изключително ефикасни.
Употребата на чисти етерични масла прави Ароматерапията част от билколечението. Тя става част от стила на живот и създава удоволствие , което има оздравителен ефект.
Етеричните масла като цяло стимулират имунната система и сетивата. Ароматите, особено добити от растения се използват широко в козметичната промишленост.
Шампоани, лосиони за тяло , масла и спрейове , парфюми , соли за вана , сапуни и пасти за зъби са произведени на базата на натурални или синтетични есенции.
Все по-разпространени са освежители на въздух , аро
Маски с шоколад са новата козметична истерия
Най-новата услуга в козметичните салони във Франция и Канада е шоколадотерапията. Класическите маски с плодове отстъпват място на маските с шоколад.
Доказано е, че шоколадът или по-точно какаото, от което се приготвя той, е богато на вещества, които повишават настроението и действат отпускащо.
Оказва се, че какаото съдържа и много антиоксиданти, които са тайната за млада кожа. Според козметичката Емили Кертон от известен парижки салон за красота, маската с какао се препоръчва на дами, чиято кожа е потъмняла от стреса и замърсяването в големия град.
Благодарение на качествата на какаото, кожата става по-свежа, възвръща блясъка си и изглежда по-млада. Освен това маската с какао оказва изключително положително влияние върху настроението на клиентките на услугата, които трудно се въздържат да нe опитата на вкус козметичния продукт.
В домашни условия можете да си направите шоколадова маска, като разтопите натурален шоколад на водна баня. Изчакайте да се охлади достатъчно, за да не изгорите лицето си.
Препоръчваме ви все пак да се консултирате със специалист, защото има хора, които са алергични към някои от съставките
Да предотвратим болките в гърба
Лекарите определят болките в гърба като “злото на века”, тъй като над 60% от населението на земята се оплаква от тях. Те биват причинявани предимно от лошите навици, които сме си изградили от деца – ходим изгърбени, четем приведени, спим на прекалено висока възглавница.
Ако и вие допускате неволно тези грешки, то не се притеснявайте – нищо не е загубено! Положете усилие, променете стойката си и със сигурност ще успеете да избегнете нетърпимите и адски досадни болки в гърба, които се появяват с напредване на възрастта при хора с лоша хигиена на живот.
Ето нашите съвети за отвикване от някои “опасни” навици по време на:
Сън
Леглото ви не трябва да е меко. Не е препоръчително да потъвате щом си легнете, защото така гърбът остава напрегнат и не отпочива дори през нощта. Не спете по корем – при тази поза се нарушава естествената извивка на кръста и вратът се напряга ненужно.
Не си лягайте на висока възглавница, тъй като вратът ви ще се изкривява от заетата неестествена за него позиция. Ако спазвате всичко, но все пак чувствате напрежение в гърба, сложете си възглавница под коленете.
Шофиране
Не се вкопчвайте във волана – ръцете ви трябва да са леко свити в лактите и освободени от излишно напрежение. Вдигнете облегалката на седалката си. Ако имате чувство, че потъвате и не виждате добре пътя, то просто си сложете възглавничка, на която да седнете. Гърбът ви непременно трябва да е облегнат, за да може да поема неравностите по пътя.
Говорене по телефона
Не говорете по телефона, като притискате слушалката с рамо към ухото си. Ако сте седнали, най- добре е да я държите с ръка, като се подпирате с лакът на бюрото или кухненската маса, за да не изкривявате врата си. Колкото и тайни да искате да споделите по телефона, не се свивайте в някое кюше, защото при облягане твърдата стена може и да нарани гръбначния ви стълб.
Навеждане
Когато миете чиниите или пък перете на ръка, вие се изгърбвате, накланяте тяло напред и натоварвате неимоверно гърба си. Има един малко странен, но много ефикасен трик за подобни ситуации. Подпрете се с корем на мивката. Сложете левия крак малко по-назад и го изпънете. Свийте леко десния. Нека той стане опорен и поеме 60% от тежестта на тялото ви. По този начин ще освободите кръста си от нелеката задача да се опитва да възстанови правилната си позиция и да издържа цялото напрежение от неправилните ви движения.
Носене на дете
Без съмнение всяка майка е усещала болки в гърба след дълго приспиване на своето детенце. Когато дундуркате бебе, вие се навеждате напред, тъй като детето тежи, а гърбът ви се извива. Опитайте се така да гушкате бебето, че тежестта на телцето му да не пада единствено върху ръцете ви. Сложете главичката на рамото си, например.
Хубаво би било и да го носите на гръб като раничка, защото тежестта му и вашето желание то да се чувства възможно най-удобно ще ви карат да ходите напълно изправени.
Работа пред компютъра
Най-честата грешка, която допуска човек, когато работи с компютър е, че навежда глава, за да вижда добре буквите по клавиатурата. Освен това, при проверка на написаното, той непрекъснато вдига поглед към екрана и така дълго извършва едно и също действие, което уморява врата. Това води до образуване на шипове!
За да пести силите си, човек инстинктивно се изгърбва. Ето защо, колкото и да сте унесени в работа, замисляйте се дали ханша, раменете и ушите ви образуват линия. Не кръстосвайте крака и не сядайте на края на стола. Поставете монитора на нивото на очите. Опрете гръб в облегалката така, че горната част на тялото и краката ви да сключват 90 º. Ако облегалката е твърда или пък е прекалено назад, то може да сложите възглавница, както и да навиете и вържете на кръста си пуловер за “опора”.
Мишката също е доста коварна – тя обездвижва ръката, която се опира само на едно място на китката, която не след дълго ви заболява. Поради тази причина вие изкривявате стойката си леко настрани, за да може да подпрете с хълбок лакътя си и така да намалите натиска върху китката. Хубаво би било да работите с безжична мишка или поне от време на време да сменяте опорната точка, както и да отлепяте китката си от бюрото.
Вдигане на тежко
Стойте изправена до куфара си. Навеждате се и понечвате да го вдигнете... Спрете веднага! Когато издевателствате така над мускулите и кръста си, то е много вероятно да се сецнете, защото организмът ви не е “загрял” за вдигане на тежко, а вие внезапно му възлагате тази нелека задача.
В подобен случай правете следното: първо – заставайте винаги с лице към тежестта, която се готвите да вдигнете, клекнете (или поне приклекнете) и дръжте гърба си изправен. Второ – хванете с две ръце предмета, който искате да вдигнете и започнете бавно да се изправяте. Никога не надценявайте силите си! Не вдигайте много тежко... или поне никога над нивото на кръста!
Гледане на телевизия
Не се отпускайте в нисък и мек диван, които поема формата на тялото ви. Колкото е по-“твърда” и права облегалката, толкова по-голяма опора има кръста. Телевизорът трябва да е на нивото на очите ви, за да се избегнат ненужните изкривявания на врата. Препоръчително е да си качите краката на табуретка или ниска масичка.
Качване и слизане от колата
Не извивайте гърба си! При влизане в колата – първо седнете на седалката и чак тогава завъртете ханша, пъхнете краката си и се наместете така, че да ви е удобно, като се подпирате с ръце. При излизане – обратното: първо извадете краката, стъпете стабилно на земята, хванете се за дръжката на вратата и излезте.
Носене на тежки торби
Винаги разпределяйте онова, което трябва да носите в две торби – по една за всяка ръка. Ако носите тежък багаж само в едната си ръка или пък само на едното си рамо, то принуждавате гърба си непрекъснато да се опитва да възстановява равновесието и го пренатоварвате.
Физическите упражнения и остеопорозата
Първо: Какво трябва да знаем за остеопорозата
Остеопороза означава буквално “порести (изтънели) кости”. С това заболяване силата на вашите кости намалява, и едновременно с това костите ви бавно губят минерално съдържание и вътрешната си поддържаща структура.
Накрая костите ви стават толкова слаби, че се чупят много лесно. Костите в гръбначния ви стълб могат фактически да се компресират (компресионни счупвания) – точно като купчина от картонени кашони във влажно мазе. Резултатът може да бъде твърде прегърбена стойка и може би дори още по-голям риск от счупвания както при мъжете, така и при жените.
Бедрените счупвания са друг често срещан вид остеопорозни счупвания. Те често са резултат от падания.
Заблуда е, че само възрастните хора могат да страдат от остопороза – болестта може да засегне и жени след менопаузата, както и мъже.
Жените обаче са по-уязвими, тъй като костната обмяна зависи и от хормона естроген, а състояния, свързани с неговия намален синтез. Като климакс, ендокринни заболявания, изтощение, водят до остеопороза.
Можете да предотвратите остеопорозата, като пазите костите си здрави, но това не е достатъчно.
Наред с други неща, това означава да правите физически упражнения, да приемате достатъчни количества калций и витамин Д, и да не пушите.
А ако вече имате ниска плътност на костите, което ви нарежда сред хората с висок риск от остеопороза, могат да ви бъдат препоръчани лекарства като естроген, бисфосфонати като алендронат и ризедронат, или селективни естрогенни рецепторни модулатори като ралоксифен.
Ако вече са ви поставили диагноза остеопороза, най-вероятно вече приемате лекарство за лечението и. Физическите упражнения също са важни.
Остеопорозата може да открадне силата от костите ви и да ви остави с прегърбени рамене и предразположени към счупвания. Но има нещо, което вие можете да правите с вашите мускули, за да помогнете за понижаване на риска от счупвания – физически упражнения.
За обновяването на костите е необходим калций – той е най-важният елемент да се предпазим от коварното заболяване.
Ако доставянето на калций се забавя или е в недостатъчни количества, забавя се и възстановяването на костта и започва разграждането й. Не може точно да се предскаже при кого този процес ще протече бързо и ще доведе до инвалидизиране и до спонтанни фрактури.
Рискови фактори:
В неблагоприятно положение са например слабите светлокоси жени с нежна конструкция.
Застрашени са също и мъжете, и жените, които в ранна детска възраст са страдали от недостатъчно хранене.
Храненето предимно с месо,колбаси, бяло брашно и рафинирана захар е крайно вредно за костната система. Този тип хранене не осигурява достатъчно количество калций, а в същото време ускорява извеждането му от костите.
Рисков момент също така е недостигът на дневна светлина.
Която е източник на ултравиолетови лъчи, необходими за синтез на витамин Д - регулатор на калциево-фосфорната обмяна. Недостигът му в детска възраст води до рахит, а в средна възраст е причина за развитието на остеопороза. Всички знаят, че децата трябва да се пекат на слънце, но то е също толкова необходимо и за възрастните.
Също така прекалената употреба на алкохол и консумацията на месо, могат да нарушат асимилирането на калция.
Доказано е, че след менопаузата вегетарианките имат по-здрава костна система от жените, които ядат много месо, богато на протеини.
Кофеинът, солта, тютюнът и стресът са сред най-вредните причини за заболяване от остеопороза.
Запомнете!Обездвижването води до декалцификация. Физическите упражнения са също толкова важни, както и правилния хранителен режим.
Изследвания са показали, че упражненията могат не само да предотвратят остеопорозата, но могат и да я лекуват. Освен това физическите упражнения могат да подобрят равновесието ви, и така да намалят риска ви от падания. Ключът е да знаете кои упражнения да правите, и как да ги изпълнявате правилно.
Една силна комбинация:
Упражненията могат да забавят минералната загуба в костите, да помогнат за поддържането на стойката и да подобрят доброто здравословно състояние като цяло, и така да намалят риска ви от падания.
Често за предотвратяването на остеопорозата се препоръчва комбинация от упражнения. Всички те са предназначени да бъдат полезни, като същевременно намаляват риска от остеопорозни счупвания по време на упражненията. Упражненията обикновено включват:
Упражнения за издържане на тежести. Те включват упражнения, които правите в изправено положение, така че костите ви да понасят тежестта на тялото ви.
Примери са ходенето, джогинга и изкачването на стълби. Те работят директно върху костите на краката ви, бедрата ви и долната част на гръбначния ви стълб, за да забавят загубата на минерали. Ако имате остеопороза, ходенето – за предпочитане поне по 1,6 км дневно – в повечето случаи е най-доброто упражнение за издържане на тежести, защото минимизира сътресението в костите ви.
Трениране с тежести. Също така се нарича силово трениране и използва различни видове тежести, като например свободни тежести, уреди с тежести, упражнения с ластици и във вода, за да заздрави мускулите и костите на ръцете ви и горната част на гръбначния ви стълб. Като казваме тежести това не означава, че трябва да вдигате по 50 килограма. Достатъчни са леки гири от по 4-5 килограма.
Освен това този вид упражнения работи директно и върху костите ви, за да забави минералната загуба. Ако имате остеопороза, ще ви е нужна помощта на доктор или физиотерапевт, за да създадете програма за силово трениране, която включва правилните техники и е подходяща за вашата степен на костна загуба.
Упражнения за укрепване на гърба. Тези упражнения работят предимно върху мускулите и по-малко върху костите.
Изследвания са установили, че укрепването на мускулите на гърба ви може да помогне в лекуването на остеопорозата чрез поддържането или подобряването на стойката на тялото.
Това е така, защото прегърбената стойка, причинена от остеопорозните компресионни счупвания, може да увеличи натиска по продължение на гръбначния ви стълб, и така да доведе до още компресионни счупвания. Упражнения, при които гърба ви нежно се извива, могат да усилят гръбначните мускули, като същевременно минимизират натиска върху костите.
Тези упражнения помагат за заздравяването на гръбначните и коремните мускули, за да подобрят или поддържат стойката, което е важно за избягването на счупвания в следствие на остеопорозата.
Ако нямате остеопороза и сте здрави като цяло, тези упражнения обикновено са безопасни за изпълняване. Ако обаче имате остеопороза, вашият доктор може да ви посъветва за уместността на всяко отделно упражнение, в зависимост от вашето индивидуално състояние.
Не разрешавайте на остеопорозата да открадне силата от костите ви.
Преди да започнете която и да е програма от физически упражнения, се консултирайте с доктор, ако:
Сте мъж над 40 години
Сте жена над 50 години
Имате в семейството си хора с рано установени сърдечносъдови болести
Имате здравословни проблеми
Не сте сигурни, че сте здрави
Ако имате остеопороза, е особено важно да получите помощ от вашия доктор при създаването на програмата от упражнения, така че тя да е безопасна за вас.
Как да предпазите гърба си от травми
Мислено повдигане повдигайте всичко по два пъти! Първо повдигайте на ум, планирайте всяка стъпка преди да я направите физически. Всяка повтаряща се работа може да бъде премислена предварително.
Преценете товара - Колко тежи? Колко ще ви тежи? Тестувайте тежестта за да видите дали ще можете да я повдигнете- не се пренапрягайте изненади! Ако се чувстваш добре, повдигай!
Вземи помощ - Ако товарът е обемист или тежък за вас за да го повдигнете сам, искайте помощ. Не се колебайте да помолите някой за помощ. Моментната помощ може да ви спести нараняване и травма дни наред.
Намери добрия начин – Поняк,ога, когато около вас няма човек, който да ви помогне или работата е по-голяма от вашите възможности и тези на помощника ви. Потърсете си механична помощ от ръчна количка или някакво друго средство за пренасяне на товара.
Физическо повдигане - Необходимо е да приложите собствена техника за повдигане - независимо дали ще работите сами или с помощ от човек или уред.
Повдигане по подходящ начин - Когато повдигате нещо тежко следвайте тези стъпки.
1.Съблюдавайте товарът да бъде добре пакетиран и да го хванете здраво. Прегърнете го !
2.Дръжте гърба си изправен, като използвате силните мускули на крака за да повдигнете товара.
3.Оставете товара постепенно и плавно.
Повдигане на товара от екип – когато сте двама изберете си сигнал. Водачът да подаде сигнала,когато трябва да се направи крачката и да се повдигне товара.
Бутай, не дърпай – използвайте добра техника на повдигане и когато ползвате механична помощ.Когато е възможно бутайте, вместо да теглите и дърпате.
Прецени пътя си - огледайте се наоколо,какво има под вас и над вас, осветено ли е, има ли улично движение на хора и превозни средства и променете наклона на пътя. Изберете си най-чистия път по който да минете.
Решете проблема с тежкия товар - повдигането на товара ,разположен на високо ,над раменете е много рисковано начинание.Тестувайте го за теглото му като го бутате.Приближете се до товара колкото се може по-близо и така ще можете да плъзнете край тялото си.Същата схема използвайте и когато трябва да повдигате товар нависоко.
Разрешете повтарящите се проблеми – разпознавайте ги и решете как можете да ги избегнете за в бъдеще.Помислете въпреки трудовите задачи.Вие се нуждаете да се съсредоточите и да постигнете твърде много,или можете да мислите по по-бърз начин.
Повдигане чрез уреди – търсете просто решение да направите повдигането,носенето и разтоворавенот на товара за да бъде по.лесно за вас и за гърба ви.
Разчистете пътя си – преместете всички видими препятствия,особено движещите се обекти около вас.Без катастрофи и падания.Убедете се,че мястото за повдигане на тежестта е добро.Изчакайте да отмине движението и тогава транспортирайте товара и го сложете на подходящо място.
Разтоварвайте внимателно – както когато повдигате,така и когато сваляте товар има риск за гърба ви.Направете го така,че да не го правите отново.
Повдигайте по малко и се забавлявайте от пренасянето на части- огледайте работното си място.Как можете да го реорганизирате за да намалите колкото се може повече повдигането на неща и носенето им.Дискутирайте с ръководителя си и с колегите си как да направите повдигането по-лесно и така да вземете предпазни мерки.
Мислете носейки товара – втората фаза е носенето на товара от едно място на друго.Подходящият начин на транспорт,както и подходящата техника на повдигане може да направи по-лесен живота на вашия гръб.
1. Помнете да бутате ,а не да дърпате, дърпайки риска от травма на гърба е по-голям. Вие можете да бутате два пъти по-добре,отколкото да дърпате.
2. Избягвайте усукването като носите подходящи обувки и използвайте механична помощ,когато е възможно. Избягвайте усукването или дълбокия наклон напред,когато поставяте товара на земята.
3.Наблюдавайте ходенето си.Обуйте обувки ,с които сте стабилни.Правете малки стъпки.Ходете бавно.
4. Използвайте механична помощ- защо да слагате тежкия товар на гърба си и да увеличавате риска от травмиране?Количката за носене на багаж или електрокар за големите кашони и товари могат да ви помогнат да останете здрав и читав.
В този случай трябва да обмислите как правилно да повдигате товарите за да ги натоварите на количката.Необходимо е да спазвате указанията дадени по-напред и непременно да приложите подходяща техника на повдигане и сваляне.
Полезни съвети за добро позициониране
Добрата поза дава на вашия гръб поддръжката,от която той се нуждае. Опитайте се да избягвате продължителното заемане на една поза-дали сте на работа,в къщи,или на игра,то действа зле на гърба ви. Следвайте тези полезни съвети за седеж,стоеж или спане както следва:
Седеж – има тенденция при седеж да се накланя таза неправилно и това един път и половина повече стресира гърба ви,отколкото стоежа или ходенето.Не седете прекалено дълго,ставайте,разтягайте се и се разхождайте от време на време.Когато седите поддържайте гърба си изправен.Ако столът не е подходящ използвайте възглавница или облегалка за глава.
На бюро – работете на удобна височина.Не трябва да сте прегърбен или да не достигате бюрото. Нагласяването на стола ще помогне бедрата да са успоредни на стола иколенете да са прибрани.
Стоеж – може да бъде труден за вашия гръбнак.Проверявайте добрата позиция приближавайки се до стената.Бъдете сигурен,че трите ви физиологични кривини са добре балансирани.Запазете тази позиция като се разхождате близо до стената.Стойте с единия крак повдигнат на удобна височина.Сменяйте крака си на всеки половин час.
Спане – почивайте на гръб.Когато сте легнали вашият гръб няма нужда да поддържа тежестта на тялото ви.Използвайте твърд матрак. /Твърдите водни легла са подходящи/.Спете на една страна/в страничен лег/ със свити колене. Или на гръб/тилен лег/ със свити колене с възглавница под тях.
Сега вие знаете как вашия гръб да бъде лекуван.Мислете за ситуациите всеки ден и лошите ви лични навици,които затрудняват вашия гръб и бъдете отворени да дадете на гърба си възможност да се чувства по-добре на работата,в къщи или в движение.Само вие можете да направите вашия гръб най-добрия си приятел!
Когато шофирате нагласете седалката си достатъчно напред за да бъдат коленете ви свити.Поддържайте кръста си с малка възглавничка или навита на роло хавлия.
Ако се наложи да сложите детето си в кошарката,то го направете с присвити колене,а не с изправени колене като се навеждате напред.
Не се пресилвайте да носите тежък товар наведнаж,разделете го на части или потърсете помощ за пренасянето.
Вдигането и свалянето са най лесни на височина на кръста.Използвай масичка или палета, когато можеш.
Кинезитерапията в борбата срещу високото кръвно
Благоприятният ефект на кинезитерапията в общия курс на лечението на хипертоничната болест се постига не само по пътя на положителните промени,настъпващи в сърдечносъдовата система под влияние на физическото упражняване,но и по пътя на въздействието върху патогенезните фактори.
Лечебните физически упражнения съдействат за нормализиране на коровите процеси и за премахване на застойното възбуждение във вазомоторните центрови,оказват нормализиращо влияние върху динамичното равновесие на вегетативната нервна система и други.
Задачите, средствата и методиката на провеждане на кинезитерапия се конкретизират при всеки отделен болен,като се съобразяват със степента на заболяването,стадия на лечението, приспособителните резерви и индивидуалните особености.
Целта е да се нормализира артериалното налягане и пациентът да се предпази от сърдечни,мозъчни и други увреждания,да се увеличат работоспособността и съпротивителните му сили.
Успоредно с това кинезитерапията, подобрявайки общата обмяна на веществата и преди всичко мастния и липидния обмен,действа задържащо на атеросклеротичните процеси.
Като мобилизира резервните фактори на кръвообращението,кинезитерапията увеличава работата на сърцето и подобрява кръвообращението и лимфообращението.
С най-голяма ефективност кинезитерапията се прилага при I и II стадии на хипертоничната болест. При III стадий тя има ограничено приложение. Противопоказани за кинезитерапия при този стадий на хипертоничната болест са : сърдечна астма; прединсултни и прединфарктни състояния,прогресираща бъбречна недостатъчност.
Методичните изисквания за прилагане на кинезитерапия в I и II
Стадии на хипертоничната болест не се различават съществено. При I стадий на заболяването продължителността на процедурата може да е по-голяма /до 70 минути/,а физическото обременява-не по-значително и по-интензивно.
Упражненията са предимно махови,изпълняват се с пълна амплитуда,със спокойно и бавно темпо,без напъване и задръжка на дишането.
Избягват се упражнения,свързани с навеждане на главата надолу.
Комплексът се насища с упражнения за разхлабване. Не е желателно да се включват сложни координационни и асиметрични упражнения,защото водят до пренапрежение на нервната система.
Необходимо е периодично измерване на сърдечната /пулсова/ честота и на артериалното налягане по време на самата процедура /при върховото натоварване/,както и след нея.
Стойности над 230 mm/Hg за систолното / горното/ и над 130 mm/Hg за диастолното налягане налагат ограничава-не на двигателната терапия или промяна на медикаментозното лечение. Добра представа за натоварването на сърцето дава т.нар.двойно произведение-сърдечната честота умножена по систолното ар-териално налягане.
Лечебният комплекс при хипертоничната болест цели оптимално повишаване на емоционалния тонус,без да се стига до възбуда.
Основните средства на кинезитерапия при хипертоничната болест са насочени към уравновесяване и тонизиране на централната нервна система,а също на стимулацията на функциите са:
- Процесът на дишането в относителен покой и в движение;
- Смяната на мускулното напрежение с мускулно разхлабване;
- Лечебният масаж и самомасаж;
- Терапевтичните и хигиенните физически упражнения;
- Съчетаването на лечебната гимнастика с психотерапия;
- Рационалният режим на болния.
Методите на кинезитерапия са свързани тясно с въздействието на втората сигнална система.
Затова отпускащата терапия, чрез почивка, разговори и приятно прекарвано време може да се използва за отпускане и релаксиране на болния.
Ето няколко съвета към болните за добро настроение и психическа нагласа, които ще помогнат на целия курс на лечение:
I. Не мислете за болестта, а сериозно се лекувайте.
II. Лекувайте се не само с лекарства и вани,но и с естествени методи,от които най-ефективни са средствата на кинезитерапия и масаж в съчетание с хигиенен режим и рационално хранене.
III. Най-добрият ваш лекар е организмът.
IV.Радостното вътрешно спокойствие и желанието да работите е най-верният вътрешен показател за това,че вие сте на правилния път към здравето.
V.Здравето е основа на щастието,за което си струва да се откажеш от всички вредни привички.
И така редовно се занимавайте с физически упражнения. Бъдете винаги и всякога спокойни,приветливи и радостни. Никога не се пренапрягайте и не се изтощавайте с отрицателни емоции.
Д-р Ралица Стоева е дипломиран кинезитерапевт, завършила е Национална спортна академия “Васил Левски”. Д-р Стоева е участвала в обучителни семинари за здравни специалисти в РНЕС /Pacific Health Education Center/; в гр. Бейкърсфийлд, Калифорния, САЩ. Автор на редица публикации - Stoeva,R.- Implication of remedial gymnastics for patients with chronic obstructive lung disease,Pnevmol.i ftiziatr.4,1989,p.32-36, Стоева,Р. – Кинезитерапия и здраве , Хомо Футурус 2003 и др. От близо 10 години се занимава с рехабилитция на бебета и деца.
Лечение с морска вода (таласотерапия)
“Таласос” означава на гръцки море. Таласотерапията (морелечението) е изключително полезен лечебен метод за цялото тяло.
Морската вода е по-богата на минерали и микроелементи от сладката .Минералите от морската вода действат благотворно на кръвообращението ,обмяната на веществата , имунната система и хормоните.
Ето защо тя помага на кръвообращението, проблеми с вените, заболявания на дихателните пътища, кожни болести , алергии, податливост към заразни болести.
Въздушните струи откъм морето съдържат по-малко алергени, прах , цветен прашец и затова морският климат е идеален за алергичните хора.
Особено полезни са разходките в плиткото по брега (идеална терапия за хората с разширени вени) . В морската пяна се вихрят безброй малки капчици вода . При вдишване те преминават през лигавицата на носа и гърлото, както и през бронхите и имат прочистващо и възстановяващо действие.
Минералите , съдържащи се в морската вода повишават устойчивостта на кожата и я правят по-гладка. Къпането в морска вода е много полезно за тялото и в много курорти у нас и в чужбина се използват вани с морска вода.
Хипократ – Бащата на медицината пръв наблюдава и описва оздравителния ефект , който има морската вода върху травмираните ръце на рибари. Той започва да окуражава пациентите си да използват морската вода за лечение и ограничаване на болките.
Още през 1897 г. Рене Кинтон демонстрира ,че човешки бели кръвни телца продължават да живеят и виреят добре извън човешкото тяло , когато са пуснати в морска вода .
Ние трябва да се гмурнем в науката за морето за да разберем истинската полза от таласотерапията. Морето съдържа минерали под формата на соли и разтворени газове. Всеки път ,когато се потопим в морето ние плуваме в азот , кислород , хелий и други газове разтворени в морската вода.
Тези минерали и газове ще забележите подобни на мехурчета върху мокрия ви бански или плъзгащи се по кожата като дъждовни капки.Те проникват през кожата чрез физическия механизъм осмоза.
Съставките на морската вода действат на тялото по специфичен начин като оздравяват кожата при болести като екзема и псориазис и подпомагат организмът в изгаряне на мазнините. Хиляди клетъчни реакции се провеждат, докато вие се гмуркате и плувате в морето. Именно за това почивката на море е сред най-препоръчителните за укрепване на вашето здраве.
Лечебната сила на водата – водолечението
Научете кои са най-популярните методи за водолечение и при кои заболявания и травми може да използваме лечебната сила на водата.
Водата е неотменима част от нашия живот. Освен като храна, за пиене, за миене , за поливане, водата се оказва и чудесно лекарство. Водата често е най-доброто средство, към което можем да прибегнем при нещастен случай или травма.
Ако сте си навехнали коляното поставете го незабавно във вода, или още по-добре сложете торбичка лед ,което за всички видове травми се използва до 24 часа след инцидента.
Ледът и студената вода предотвратяват подуването и облекчават болката, спират разрушаването на тъканите и ускоряват възстановяването.
Една гореща баня на краката е отлично средство за облекчаване на главоболието, защото разширява кръвоносните съдове на краката и по този начин изтегля кръвта от главата.
Една баня може да бъде нещо повече от простото измиване на мръсотията и осигуряване възможност на кожата са диша. Тя стимулира циркулацията на кръвта, което очиства мозъка, подпомага храносмилането и раздвижва белите кръвни клетки - бойците срещу микробите, като по този начин създава устойчивост срещу болестите. Успехът на водолечението зависи от това,доколко е съобразено с индивидуалните особености на дадения човек.
В практиката се употребяват различни температурни степени на водата- от много студена /под 12°С/ до гореща /над 43°С/. За лечението със студена вода важи: по възможност по-студена, но с краткотрайно приложение. Времето на въздействие на водата е от секунди /студени и контрастни обливания, респективно обтривания / до няколко минути.
При децата по психологични съображения и поради по-силните ответни реакции при студените процедури се използва вода с по-висока температура /20-22°С/ . Действието на студените водни процедури е особено благоприятно след ставане от затоплено легло, след слънчева баня или след сауна. Показател за благоприятно въздействие на студовия фактор е своевременното настъпване на затоплянето.
Горещите вани могат да натоварят сърцето внезапно, когато действат като много драстично дразнене. Те предизвикват внезапна защитна реакция от страна на съдовете, която може да се познае по настръхване на кожата.
Баните с индиферентна температура /31-37°С/ имат релаксиращо /отпускащо/ въздействие. Подходящи са за ежедневни хигиенни процедури при децата и при тежко болни пациенти.
Към водните процедури спадат обмивания, обтривания и четков масаж. Това са всъщност водни закалителни процедури .
Частичните вани с покачваща се температура са лесно приложими във всяко домакинство. Началната температура е комфортна-32°С като се покачва до 43°С за 15 мин.
По-рядко използвани са топлите вани с механични дразнители- четки и поливане.
С прибавянето на различни вещества във водата може да се придаде специфично действие на ваните. Използваните растителни добавки са планинска арника, валериан, дъбова кора, борови иглички, трина , яир, лайка, кестен,лавандула,розмарин, градински чай и полски хвощ.
[break]
Контрастните вани са частични вани,при които става смяна на топло и студено по определени правила. За тези вани са необходими два съда с различно темперирана вода. Тези вани имат силно дразнещо действие. При домашни условия се правят на краката и на подбедриците. В топлата вода се престоява 10 пъти по-дълго ,отколкото в студената. Например: 2 мин топла / 38-39°С/ вода- 12 сек студена /чешмяна/ вода. Смяната от топла в студена става 3 пъти. След ваната се прави изтриване до сухо.
Частичните студени вани са най-използваните за подобряване общото състояние на организма. Те се прилагат като възбуждащо циркулацията средство и при разширение на големите вени, което е свързано със затруднения в кръвотока- разширени вени, хемороиди, венозен застой на органите в малкия таз. Продължителността на студената вана е различна. Трябва да се усетят симптомите на втората фаза на действието- сменяне първоначалната бледност на кожата с леко зачервяване, чувство на затопляне в потопените части на тялото и режеща болка.
При грижите за болните най-често прилаганият физиотерапевтичен метод са обвиванията. Използват се кърпи от лен или памук с определени размери. Влажните компреси се поставят върху малки участъци на тялото и не се увиват кръгово. Най-често се слагат на врата, сърцето и корема. Имат леко дразнещо действие.
Термофорите или топлите бутилки осъществяват т.н. влажна топлина.
Криотерапията или местното приложение на лед е много популярен и ефективен метод на обезболяване и раздвижване например на “замръзнало рамо” и други.
Ето някои водолечебни процедури при често срещани заболявания:
При артрит- контрастни бани и криотерапия; при камъни в бъбреците- топла баня, горещи компреси с бутилки гореща вода; при бронхиална астма гореща крачна вана и поливане със студена вода на врата за 30-60 сек.
Ефектът от физическите упражнения за намаляване на холестерола
Оставете физическите упражнения да упражнят магическите си способности
Ако искате да подобрите цялостно холестеролния си профил, направете една малка промяна в живота си: раздвижете се.
Животът понякога изглежда, че не играе честно с вас. С остаряването нивото на лошия холестерол в тялото ви обикновено се покачва, вероятно заради увеличаване на количеството на телесните мазнини. Междувременно фактори като променящи се нива на хормони, диети и пушене влияят на нивата на добрия холестерол, обикновено в грешната посока.
Но има нещо, което можете да направите, за да упражните повече контрол върху нивото ви на холестерол: изследвания са установили, че физическите упражнения, както с умерен, така и с висок интензитет, задействат биохимични промени в тялото ви, които понижават нивата на лошия холестерол и повишават нивата на добрия.
Физическите упражнения изглежда упражняват магическо въздействие най-вече чрез повишаване на нивата на добрия ви холестерол, който в последствие изгонва лошия холестерол от тялото ви. Колкото повече добър холестерол, толкова по-добре. За всяка единица повишение на нивата на добрия холестерол, рискът от сърдечни болести намалява с 3% при жените и 2% при мъжете.
Кой вид упражнения са най-подходящи?
Добрата новина: Всеки вид упражнения ще компенсират въздействието на заседналия начин на живот и ще бъдат от полза за здравето ви. Според някои най-нови изследвания даже няма нужда да губите тегло, за да пожънете реколтата на един активен начин на живот.
Що се отнася до холестерола, най-важно е количеството, а не вида на упражненията. Така че изберете този вид упражнения, който ви е най-приятен за изпълняване, и започвайте да ги правите.
Препоръчваме ви поне 5 дни седмично да правите минимум по 30 минути умерено интензивни физически упражнения като например ходене, джогинг или каране на колело. Това е горе-долу времето, което ви трябва, за да изминете 3,2 км с енергична походка. Но можете да натрупвате физическа активност и с краткотрайни физически занимания – 10 минути разхождане на кучето сутрин, 10-минутна разходка на обяд, и може би 10 минути на фитнестренажор или танцуване във всекидневната. Толкoва е лесно.
Най-важното е да правите физически упражнения редовно.
Откъде знаем
Учени изследвали около 60 жени, които ходели по 4,8 км на ден, 5 дни седмично, в продължение на 6 месеца. Те установили, че независимо дали жените ходели бързо (и вземали един километър за 7 минути) или по-бавно (и вземали същия километър за по-спокойни 12 минути), те всички повишили нивата на добрия холестерол с около 6%.
Ако не правите физически упражнения редовно, започнете сега. Ако сте физически активна и въпреки това имате нужда да понижите още високите нива на холестерола си, ето един съвет, който може да ви е от полза:
Интензивността на тренировката ви може също да повлияе на холестеролното ви ниво, така че ако продължите да правите същите упражнения, които вече ви допадат, ще има още по-голям ефект, ако просто повишите интензивността с една степен.
[break]
Как да започнете
Изследвания са установили, че простото увеличаване на количеството на ежедневната Ви физическа активност – разхождане на кучето 10 минути повече или качване по стълбите вместо с асансьора – ще окаже голямо влияние. Така че ако все още не сте се заели с упражнения, ще пожънете успехи дори ако започнете бавно и постепенно увеличите физическото си натоварване.
Ето още няколко начина да добавите активност в живота си:
- Направете си бърза разходка през обедната почивка.
- Паркирайте колата си на най-отдалеченото място на паркинга пред супермаркета.
- Ходете на гости на приятел с колело веднъж седмично.
- Запишете се на курс по танци или на каквото и да е групово занимание за морална подкрепа – и се забавлявайте!
- Инвестирайте в стъпкомер, за да имате представа колко стъпки правите всяка седмица.
- Посветете се на някое авантюристично хоби като туризъм, плаване, гребане или каране на ролери.
- Водете си дневник за физическата ви активност, поставяйте си цели и променяйте установената си практика с всеки сезон.
- Изберете си труден маратон или планински преход, който никога не сте си представяли, че можете да спечелите, и тренирайте за него.
- Самонаграждавайте се, самонаграждавайте се, самонаграждавайте се! (Какво ще кажете за нов шал, нов компакт диск или едно кино?).
Кой тип минерална вода в България е полезен за вас и вашите здравословни проблеми
Минералните води (МВ) , приети вътрешно чрез пиене, упражняват своето действие върху лигавицата на храносмилателния тракт , където са заложени многобройни механо- ,химио- , термо- и други рецептори.
Кората на главния мозък преработва получените “сигнали” в референтни импулси към различните органи и системи, които променят функционалното им състояние. Обикновено минералните води оказват бавно своя ефект!
С оглед на това се налага продължителното им приемане. МВ се задържат главно в черния дроб и мускулите, а по-малко в съединителната тъкан, вътрешните органи и кожата.
Отделят се чрез бъбреците и по-малко чрез белите дробове и кожата. Пътят на МВ в организма поради разнообразния им химичен състав се съпровожда от сложни промени в йонното му равновесие. Едни йони се въвеждат в организма , а други се изнасят извън него. Това става с различна скорост за различните йони, вследствие на което организмът се обогатява на едни йони, а обеднява на други.
Тази “трансминерализация” също променя функционалното състояние на нервната система и оттам реактивността на целия организъм. МВ могат да се приемат както в курортна обстановка / при самия извор/, така и в бутилки далеч от курорта. Най-пълно МВ се съхранява в термоси или добре затворени стъклени бутилки ,които трябва да се съхраняват на хладно и тъмно в хоризонтално положение. При определяне индикациите за питейно лечение с минерална вода трябва да се подхожда строго индивидуално - съобразно общото състояние на болния, активността му, вида и фазата на заболяването.
Характерно за дозирането на минералните питейни води е, че се започва с малки дози /50-100 г еднократна доза/ и при поносимост се увеличава до пълната доза /150-250 г/. Броят на отделните и дневното количество на приетата МВ зависи от индивидуалните особености на болния, състава на водата и целта на питейното лечение. Пълният курс на питейното лечение с МВ продължава от 3-6 седмици. Прекъсване се прави, ако има обостряне на страданието.
За стомашните заболявания са показани главно алкални води: Хисаря , Горна Баня , Софийски минерални бани ,Велинград , Баня /района на град Левски/ .
[break]
За чревните заболявания са показани различни МВ в зависимост от конкретното заболяване. При упорит запек се прилага пиенето на МВ от Меричлери, Брезник и Брястово. При хроничните колити са показани хидрокарбонатни- хлориднонатриеви и особено калциеви води - Биримирци , Меричлери , Ямбол , Сапарева баня , Брезник , Брястово , Сливенски минерални бани , Нареченски бани , Овча Купел , Момин проход.
Питейното лечение на чернодробните и жлъчни заболявания се осигурява от МВ на Хисаря , Горна Баня , Баня / района на град Левски /, Момин проход, Брястово , Белчин ,Сапарева баня ,Брезник.
Показани за затлъстяване са хидрокарбонатно-хлориднонатриеви води от Провадийско , Банево /Бургаско/, Ямбол , както хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви – Нареченски бани ; Велинград; Банкя; Хисаря; Горна Баня ; Баня /района на град Левски/ ; Меричлери.
Сулфидните МВ в Кюстендил и Биримирци и сулфатните МВ в Момин проход; Брястово; Брезник; Сапарева Баня са показни за диабет.
При подагра питейното лечение с МВ е мощен фактор в лечението. Показани са хидрокарбонатно- сулфатно- натриеви и радиоактивни води- Наречен ; Момин проход и Хисаря.
Пиенето на минералната вода при бъбречни заболявания в домашна обстановка има проблематичен характер. Най-добре при тях климатичното лечение / горещ и сух климат/ да се комбинират с питейно, диуретично и физиотерапевтично лечение.
Подходящо е лечението в Хисаря и то през месеците юли и август при бъбречно болни с добро общо състояние, в стабилизиран и компенсиран стадий на болестта.
Спортен клуб Малееви
Класически масаж --- 25 лв/50 мин --- 16 лв/30 мин
• релаксиращ – освобождава тялото и съзнанието от натрупаното напрежение и има хармонизиращ ефект,
• тонизиращ – повишава психо-физическия тонус и има енергетизиращ ефект.
Ароматерапия --- 30 лв/60 мин
съчетаването на въздействието на масажа с това на етеричните масла може да има както балансиращ ефект, така и да се използва конкретно целево според свойствата на маслата.
Спортен масаж --- 18 лв/30 мин
• предстартов – подготвя мускулатурата за предстоящото натоварване,
• възтановителен – ускорява възтановителния процес.
Рефлексотерапия --- 15 лв/30 мин---30лв/60 мин
обработват се рефлексните зони на дланите и ходилата, постига се общ балансиращ ефект, прилага се и с конкретна насоченост.
Масаж с мед --- 28 лв/50 мин---18лв/30мин
лек масаж с изключително подхранващо кожата въздействие.
Кафеен пилинг --- 15 лв/30 мин
Почистване на тялото с утайка от фино смляно кафе с цел премахване на горния слой мъртви клетки на кожата. Препоръчва се преди всеки от масажите на тяло, но и сам по себе си постига страхотен тонизиращ ефект.
Кафеен ритуал --- 50 лв/80 мин
започва с пилинг на цялото тяло с утайка от фино смляно кафе, което почиства кожата от горния слой мъртви клетки. Следва тонизиращ масаж с кафе и мляко. Тази комбинация прави кожата изключително мека, еластична и блестяща. Процедурата завършва с чаша топло кафе.
Шоколадов ритуал --- 50 лв/80 мин
започва с лимонов пилинг на цялото тяло, съставен от минерални соли и лимонов екстракт, който почиства кожата от горния слой мъртви клетки. Едновременно ревитализира, овлажнява и подхранва кожата. Процедурата се извършва със специална шоколадова смес , приготвена от какао на прах, бадемово и какаово масло. Какаото съдържа естествени антиоксиданти, които оказват благоприятно въздействие върху цялото тяло.
Традиционен индонезийски масаж --- 30 лв/60 мин
Чудесно средство за снемане на стреса и напрежението от тялото и духа, поднесено с магията на Далечния изток.
Кинезитерапия --- 22 лв/45 мин
възстановяване след травми и заболявания на опорно-двигателния апарат и централната и периферна нервна система.
Антицелулитен масаж --- 23 лв/ 45 мин
Масаж съчетан с лимфодренаж, на определени части от тялото, спомагащ за отстраняване на целулита.
В методите за лечение са силно застъпени различни видове лечебни масажи.
Основните видове масаж са над 40. Комбинациите и подвидовете са още повече. Т. н. рефлекторен масаж се обяснява с факта, че всеки орган има своя проекция на повърхността на тялото. Когато даден орган се разболее, това се отразява и върху свързаните с него чрез нервната система други органи и тъкани. Този вид масаж се основава на презумпцията, че болестите не са местна проява, а заболяване на организма като цяло. Това прави благотворния ефект на масажа много по-широк.
Мускулният масаж не е запазена територия само на спортистите. Той е подходящ за всеки в моменти на физическа преумора. Обикновено мускулите се масажират в успоредна посока на мускулните влакна. Понякога обаче посоката може и да е перпендикулярна. Най-често предпочитаният метод е вибрацията.
Много ефективен е и т. н. периостален масаж. Периостът е много чувствителна тъкан, която покрива костите. Масажът представлява ритмичен натиск върху онези точки от костите, където човек усеща по-силна болка. Те са проекция на различни органи. Тази процедура се препоръчва при язва на стомаха или дванайсетопръстника, гастрит, колит, главоболие, стенокардия, дори сърдечен инфаркт.
Един от видовете масаж, който често се прави в областта на гърба, е съединителнотъканният масаж. Използва се, когато подкожната тъкан е по-слабо подвижна спрямо кожата и има видими промени в кожния релеф. Самият масаж представлява дразнещо подръпване на тези пластове. Като резултат може да се получи зачервяване.
Далеч по-популярно име носи друг вид масаж - акупресурата. Към нея научната общност се отнася с не по-малко внимание от всеки друг вид масаж. Самите лекари признават акупресурата за достатъчно разнообразна и всеобхватна, за да се счита за цяла отделна наука. В медицинските учебници е обяснено, че целта на акупресурата е да разпредели правилно протичането на жизнената енергия из тялото. Тази енергия се движи по над 10 канала из организма, разположени от главата към ръцете и краката. Идеята за енергийните линии по тялото са лайтмотив на повечето древни източни масажни техники.При поява на болестен процес обаче тази хармония се нарушава. Акупресурата се прави само в биологично активните точки, които са хиляди. Те са по-болезнени в сравнение с околната тъкан. Освен с пръст, натискът или разтриването на точката може да се прави и с дървени пръчици в продължение на 2-3 минути. Точковият масаж е подходящ за деца и е много благотворен, ако се изпълнява по правилата. Разликата между акупресурата и акупунктурата е само в начина на притискане. Въздействието на акупунктурата, където биологично активните точки по тялото се убождат с игла, е далеч по-дълбоко и ефективно.
Съществуват и масажи, които се асоциират със страните, от които произлизат. Шведският масаж например се слави като оздравителен и профилактичен. Човек първо ляга по корем и разтриванията започват от задните части на краката и гърба и преминават към раменете, шията и главата. Масажът на предната част на тялото върви последователно от лицето към ръцете, торса и предната част на краката. Използват се кръгови движения. Масажът с мед може да звучи екзотично, но е напълно приложим в страна като нашата, която е пълна с почитатели на сладката храна. Пчелното млечице и масажирането на тялото подобряват кръвообращението в дълбокия слой на кожата и мускулите. Медът поема токсините и помага за бързото им изхвърляне от организма. Масажът с пчелния продукт се препоръчва особено при кашлици и простуди.Силно привлекателен за дамите е антицелулитният масаж. Той помага за изгарянето на мазнините и за разнасяне на лимфните задържания. Активизира обменния процес в мастните отлагания. Вместо ръчно този вид козметичен масаж днес често се прави със специални апаратури.Особено респектиращо название носи криомасажът. Неговата философия обаче се гради на методите за обезболяване, който са ползвали още нашите баби преди широката инвазия на упойките - налагането на компреси с лед. Те намаляват болката при травми, особено разтежения. Ниските температури ограничават достъпа на кръв, както и появата на отоци. Препоръчва се при артрит и артроза.
При фрактури, счупвания, дискова херния, парези се прави и подводен масаж във вана. При него се използват специални апаратури и се изисква по-високо налягане на водната струя.Човек може да си направи масаж за разтоварване и самостоятелно. Могат да се разтриват дланите, плещите, мускулите, шията. Изисква се тялото да е отпуснато и чисто. За лечебни цели обаче самомасажът не е достатъчен.Освен това, винаги трябва да се внимава с противопоказанията.Изтощените, отпуснати, уморени или болни тела на възрастните не са единствените, които има смисъл да се възползват от преимуществата на масажа. Детските, дори бебешките телца са не по-малко подходящи. При тях и целите, и методите на масажирането са по-различни. Не е важно детето само да седи около 6-я месец и да ходи в края на годината. От значение е и как то седи и ходи. Масажът помага именно да не се появят деформации на гръбнака, гърдите или краката. Той помага за растежа и профилактиката на редица детски болести.Основната аксиома в масажа е движенията да бъдат от периферията към центъраНо и това е от правилата, на които им се случва да имат изключения. Иначе има много техники, на които трябва да се научи ръката на масажиста. Разтриването например повишава еластичността на мускулите и възбудимостта на нервната система. Ръката не се плъзга върху кожата, а приляга плътно към нея и се движи въху тъканите под нея. Омачкването пък освобождава тъканта от намиращата се там кръв, лимфа и продукти обмяната. Действа добре на уморени от работа мускули. Дълбок ефект върху нервната система оказва вибрацията. Трябва обаче да се внимава с честотата и интензивността й. От вибриращите движения се влияят сърдечният ритъм, движението на червата, възстановителните процеси в кожата, мускулите, костите. За повишаване на притока на кръв към тъканите пък се използва почукването.
Масажът обаче не е панацея. Той е по-скоро част от комплексното лечение на болестите, обясняват лекари. Освен това за всяка конкретна диагноза си има конкретна процедура. При високо кръвно, язва или невроза често практикувана процедура е т.н. масажна яка. Тя се изпълнява за около 15-20 минути и обхваща горната част на гърба и на гръдния кош. При главоболие от преумора пък е добре да се направи масаж на гърба. Така се въздейства на гръбначно-мозъчните нерви При високо кръвно с палец или показалец ритмично в продължение на 2-3 секунди се притиска центърът на ушната мида и се освобождава. Ако се изпълни правилно, това упражнение понижава кръвното налягане.По време на пристъп на мигрена пък не трябва да се пипа главата.
При фрактури и неврологични заболявания се прави масаж на горен и долен крайник. При проблеми с краката понякога се прави масаж и на долната част на гърба. При запек пък, когато трябва да се освободи съдържимото на стомаха, областта на корема се масажира обратно на часовниковата стрелка. В други случаи обаче стомахът се масажира в посоката, в която се движат стрелките. Белодробните болести пък изискват масаж на гръдния кош и на гърба.
Противопоказания на масажа:
- температура над 37,5 градуса и остри инфекциозни болести - масажът ги изостря.- --
- гнойни процеси - при масаж се разнасят из организма
- ракови образувания - масажът подпомага образуването на разсейки
- - екземи, лишеи
- възпалена кожа от слънчеви лъчи, изгаряния, охлузвания
- - кръвоизливи - масажът ги усилва.
- Масажът при хемофилия е забранен.- при камъни или пясък в бъбреците и жлъчката
- - при бременност и хернии
Разтриването повишава еластичността на мускулите.
Сайонджи
Японският масаж Сайонджи (на името на японския учен и терапевт Масаиуки Сайонджи) се прилага най-вече при проблеми в опорно-двигателния апарат. Масажът започва от главата, като много се набляга на гръбначния стълб. При този масаж се обработват всички стави и мускули, а използваните масажни техники включват усукване, изтегляне и издърпване. С помощта на Сайонджи се освобождават ставите и мускулните влакна. Целта на този вид масаж е освобождаване на заседналите в ставите отрови, както и освобождаване на защипвания, които могат да засегнат и вътрешни органи. Това е терапия за увеличаване на жизнените сили на организма, а в основата й стои нормализирането на дейността на тазобедрените стави и гръбначния стълб. Сайонджи снема напрежението на мускулите и съединителната тъкан, възстановява еластичността на мускулите, ускорява кръвообращението, премахва умората и засилва имунната система. Този масаж се прилага при лечението на заболявания на опорно двигателния апарат, както и на сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната и вегетативната нервна система.
Терапията Су Джок
Су (ръка) Джок (крак) терапията е специфична корейска масажна практика, при която се използва малко дървено вретено, с което се натискат биоактивните точки на дланите, след което на тези точки се поставят семенца (от копър), малки магнити или малки игли като иглите за акупунктура и се оставят за определен период от време. По своята същност това е тип рефлексотерапия - точките на дланите отговарят за различните органи. По този начин се въздейства на даден орган, и то веднага. Характерно за тази терапия е мигновеното въздействие, затова тя се прилага при остри заболявания, защото има бърз обезболяващ ефект.
Китайски точков масаж
Това е обезболяващ масаж, при който се масажират определени биологично активни точки на тялото и така се оказва рефлекторно въздействие и нормализиране на функциите на един или друг орган или система. Китайският точков масаж се използва при лечението на заболявания на дихателната система, храносмилането, а също така за отстраняване на последствия от травми и при функционални нарушения на ендокринната и вегетативната нервна система.
МАСАЖИ
Въведение
Масажът е толкова стар , колкото е човечеството . Още праисторическият човек инстинктивно е прилагал някои масажни похвати . Първоначално той е използвал ръката си за поглаждане при някои наранявания , за разтриване при хронична болка с цел успокояването и . Установено е че петминутен масаж се равнява на 30 минути пасивна почивка.
Определение за масаж-Масажът е кинезитерапевтичен лечебен метод,които се свежда до нанасяне на дозирани механични въздействия върху тялото,чрез различно подбрани похвати изпълнени от ръцете на масажиста с профилактична или лечебна цел.
Класически масаж;
В комфортна обстановка на спокойствие и уют имате възможност да се отървете от умората и стреса на ежедневието да облекчите напрежението и болките в ставите и мускулите да възстановите енергията си и добрия тонус.
Масаж с мед;
Масажът с мед е древен метод преоткрит в наши дни. Прилага се за лечение и профилактика; за възстановяване на жизнеността при състояние на отпадналост в резултат на стрес, хронични заболявания, старост, нездравословен начин на живот.
Ефектът на масажа с мед е изсмукване, изпомпване на натрупаните в тъканите токсини шлаки.Масажът влияе силно тонизиращо на целия организъм действа в дълбочина и възстановява естествената способност на организма да се самопречиства от отровите. Прилага се с успех при заболявания на сърдечно-съдовата система, нервната, имунната, стомашно-чревната система, дихателните пътища , опорно двигателния апарат и кожата;
Лечебен масаж;
Лечебният масаж представлява сбор от механични въздействия върху кожата и подлежащите тъкани.Осъществява се чрез различни специални похвати.Редовният масаж може да подпомогне общото здраве и жизненост ,като специализираните методи освобождават напрежението и болките в мускулите, облекчават схванатите стави, подпомагат кръвообращението и стимулират изцеждането на лимфата, за да се насърчи освобождаването на токсините от тялото .Масажът възвръща здравия цвят на бледата кожа и подържа тялото здраво и гъвкаво.
Холистичен масаж;
Този масаж има едно голямо преимущество премахва напрежението и главоболието, отпуска болезнено напрегнатите мускули и прогонва безсънието.Това е съчетание от дълбоки и бавни похвати съчетани с успокояваща музика.Този масаж ни дава възможност да почувствате отново какво значи да си спокоен ,и да живееш в хармония със себе си, да изпитваш удоволствие от собственото си тяло.Холистичният масаж влияе добре като успокоява и тонизира мускулите подпомага движението на кръвта във вените увеличава хемоглобина стимулира лимфният поток и прави съединителната тъкан на ставите по еластична.
При този вид масаж се използват етерични масла които намаляват риска от алергични реакции нормализират работата на централната нервна система, работата на сърцето, те са едни от мощните антиоксиданти и не на последно място забавят процеса на стареене.
Масаж при бременни;
Масажът е отлично средство, чрез което една жена може да се подготви за раждането, този масаж помага за понасянето на промените в тялото.Масажът премахва напрежението и умората при бременност, но също така успокоява и дава сили на жената при самия акт на раждането.Масажът при бременни допринася неимоверно много за успокояване на болките в краката и гърба, премахва общата отпадналост, която жената усеща особено в напреднала бременност.
Помнете,животът може да ви изведе от строя, но масажът ще ви върне обратно към него.
Спортен масаж:
За всяка форма на физическа дейност от атлетика до танците – масажът е безценно средство за привеждане на тялото в кондиция за релаксация и лечение на травми. При подготовка за спортна дейност масажът може да се използва за допълнително разгряване и разтягане. Когато не сте в форма или физическото натоварване е било твърде голямо се получава кислородна недостатъчност и тогава в мускулите се образуват отпадъчни продукти и това причинява болка и умора.За премахването им е нужно масаж, които помага на мускулите да възвърнат силата си много по –бързо. Масажът помага при навяхвания и разтегнати сухожилия.
Козметичен масаж:
Козметичният масаж с витамин С в най–чист вид за регенерация на уморената кожа , за устойчивост и блясък , за лъчезарен вид и комфорт.
Гарантирана младост , чистота и свежест !
Масаж на ходилата:
Източноазиатски лечебен метод. Спада към алтернативните методи на лечение и е вид рефлексотерапия ,при която с характерни масажни похвати се обработват стъпалата. Съществува и е доказана взаимна връзка между отделните органи, акупунктурните меридиани и рефлексогените зони на стъпалата.Стъпалото се явява една съвършена микроакупунктурна система , в която свое място на съответствие има всяка част на тялото и всеки орган . Прилагат се специфични масажни похвати ,които рефлекторно въздействат върху засегнатият орган и подобряват функцията му.Като цяло терапията е приятна и резултатите са много добри.
Антицелулитен масаж:
Специални масажни похвати приложени с професионални кремове и масла, които активират кръвообращението в предразположените към целулит и напълняване зони на тялото, тези похвати ще подпомогнат разбиването на мастните натрупвания и ще подобрят дренажа на застойните течности.
За да се радвате на стройни бедра и добра фигура опитайте специфичните техники на антицелулитният масаж.
Отслабваща маска:
Това е програма въвеждаща в света на професионалните грижи .Тя ви дава едно ново моделирано тяло с неоспорими и сигурни резултати, активизира обмените процеси, елиминира токсините, способства за обновяване на тъканите и видимо отстранява натрупаните мастни депа.
Лечебен масаж
Лечебният масаж представлява сбор от механични въздействия върху кожата и подлежащите тъкани. Той се осъществява чрез специални похвати на масажиста /ръч но или чрез специален апарат/ с лечебна или профилактична цел. По аналогичен начин се прилага и спортният масаж, обаче върху здрави лица и не така строго дозирано.
Биологично и физиологично действие
Експеременталните проучвания относно биологичното действие на механичните дразнители, включително и на масажа, показват, че под тяхно влияние настъпват физико-химични промени в клетките, независимо от силата на дразненето. Това дава отражение върху жизнените функции, носител на които са клетъчните колоиди.
Подобни явления се наблюдават не само в епителните, но и в съединително-тъканните, мускулните и нервните клетки. Масажът предизвиква механично дразнене на телесната повърхност, и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие: подкожна тъкан, фасция, мускули, надкостница, а при някои случаи и върху вътрешните органи. Тези дразнения предизвикват ответни реакции в човешкия организъм.
При правилно дозиране те водят до положителни лечебни реакции, при предозиране - до увреждане, а при недостатъчна сила остават без ефект.
Под влияние на дозираното механично дразнене в организма настъпват различни реакции:
1. Найнепосредствената реакция е местното механично действие - разнасяне на тъканни течности /отоци/, разтягане на кожата;
2. Основно действие е рефлекторното, т.е. - рецепторният апарат приема дразненето и изпраща импулси в централната нервна система. От там се получава отговор по нервен път както към тъканите, които са масажирани, така и до други отдалечени места, свързани по нервен път с масажираната зона и даващи специфична реакция - отговор на дразненето. Например, под влиянието на масажа кожата се зачервява рефлекторно, мускулатурата се тонизира или релаксира /отпуска/ в зависимост от техниката, но в рамките на даден сегмент, се повлиява и определен вътрешен орган;
3. Успоредно с горните фактори масажът има и хуморално действие, т.е. - механичното дразнене на тъканите води до продукция на биологично активни вещества в тях, имащи изразен физиологичен ефект върху тъканите, от които са отделени. Попаднали в кръвта и лимфата тези вещества се разнасят из целия организъм, като оказват въздействие върху него.
Физиологичното действие на масажа върху различните органи и системи се свежда до следното:
Влиянието на масажа върху нервната система се характеризира с известна двуфазност. Слабите, леко масажиращи движения действуват през фазата на скоропреходно възбуждение /понякога трудно доловимо/ подтискащо върху периферните нерви и техните окончания. Следователно при достатъчна продължителност лекият масаж понижава нервната възбудимост и понякога може да доведе до пълно отстраняване на умерената болка /аналгетичен ефект/.
По отношение на мозъчната кора краткотрайните механични дразнения дават също така временен възбуждащ ефект, а при по-голяма продължителност развитие на задържен процес и сънливост. Интензивно прилаганият масаж действува силно дразнещо и предизвиква дълготрайно възбуждение.
Действието на масажа върху циркулаторната система се проявява преди всичко върху лимфообращението. При покой лимфата в крайниците не се движи. След масаж лимфният ток се усилва, което прави масажа прекрасно средство за разнасяне на инфилтрати, отоци, трансудати и ексудати. Масажът оказва влияние и върху кръвообращението. Чрез масаж, особено чрез поглаждане по посока на венозния и лимфния ток, се улеснява изпразването на вените и в тях се създава отрицателно налягане, което способствува за усилване и на артериалния ток. Независимо от това по рефлекторен път се предизвиква разширение на артериалната и капилярната мрежа. Настъпва изразена капиляризация, т.е. - отваряне на многобройни резервни капиляри.
Във връзка с това следват редица благоприятни промени в мастната обмяна, храненети /трофиката/ и регенерационните процеси. В механизма на съдоразширяването взема участие и образуваният в кожата хистамин /биологично-активно вещество/ - след резорбирането му в кръвообращението. По такъв начин се създават условия за премахване на застойните явления и за урегулиране разпре делението на кръвта. Подобрява се и кръвоснабдяването на сърцето, като сърдечната дейност се усилва и забавя.
При общия масаж артериалното налягане показва неголеми колебания, най-често временно покачване, а понякога и понижение в зависимост от индивидуалните особености, вида и дозировката на масажа.
Влиянието върху кожата се обуславя главно от кожно-съдовата реакция. Активната хиперемия /кръвонапълване/ на кожата се манифестира с видимо зачервяване и повишаване на кожната температура с 0,5С. В резултат на хиперемията се подобряват трофичните процеси, кожата става по-еластична, с подобър тургор и по-голяма устойчивост спрямо температурни и механични въздействия.
Масажът подобрява еластичността и на цикатрициалната тъкан /цикатрикс белег от рана/. Независимо от това чрез механичното олющване на дегенерирали епи дермисни клетки се освобождават порите на кожата и се подобрява кожната респирация /кожно дишане,отделяне чрез кожата на водни пари и газове от организма/.
Действието на масажа върху опорно-двигателния апарат се обяснява също така с подобреното лимфо- и кръвообращение. Особено добре изразено е въздействието на масажа върху атрофични и уморени мускули. Върху здравата мускулатура влиянието му е по-незначително. Мускулните влакна на атрофирани мускули под влияние на масажа бързо надебеляват и се увеличават по обем и тегло, а мускулната сила нараства.
По-дълбокият мускулен масаж води до рефлекторно повишение на тонуса и на съкратителната способност на мускул ните влакна. Изразената мускулна умора изчезва след масаж много по-бързо, отколкото след почивка. Това се обяснява с бързото елиминиране на метаболитните вещества на умората под влияние на масажа. Работоспособността на уморения мускул след масажа не само се възстановява, но и се увеличава 3 до 7 пъти.
Масажът действува болкоуспокояващо върху ставния и лигаментния апарат и подобрява неговата еластичност. Забележително добро е въздействието на масажа за разнасяне на трансудати и ексудати в ставите и около ставните тъкани. Масажът успокоява регенерацията на увредената костна тъкан.
В резултат на масажа настъпват и общи изменения в целия организъм - подобрение на апетита, съня и самочувствието и отслабване на невротични оплаквания. Тези изменения се обясняват с рефлекторното влияние върху централната нервна система и повишението на обмяната на веществата. Ясно изразено е увеличението на газовата /окислителните процеси и отделянето на въглероден двуокис/, азотната и водната обмяна. Действието на масажа върху мастната обмяна е нормализиращо, поради което теглото на затлъстяли лица се понижава, а на слабите лица се увеличава.
Във връзка с подобреното кръвооросяване на бъбреците се увеличава и диурезата /денонощното количество на урината/, особено при масаж на долните крайници. Непосредствено или наскоро след масажа се наблюдават и други промени в организма увеличени секторни функции /слюнчена, стомашно-чревна, чернодробна-жлъчна, понижение на кръвната захар/.
Обща методика и техника
При извършване на масажа се спазват определени хигиенни изисквания и методич ни указания. Стаята за масаж трябва да бъде добре проветрена и затоплена /найподходяща е индиферентната температура на въздуха - 20 до 24С/, ръцете на масажиста - грижливо измити и топли с неувредена кожа и изрязани нокти, кожата на масирания участък - добре измита и без данни за възпалителен процес.
Масажът се извършва върху достатъчно висока /70 см/ твърдо тапицирана кушетка при удобно положение за болния и за масажиста. Пациен тът се съблича напълно или частично, така че облеклото му да не пречи на лимфната и кръвната циркулация.Важно условие е мускулатурата му да бъде свободно отпусната.
Крайникът за масажиране се поставя в средно физиологично положение, удобно подпрян на валяк. За масаж на главата, лицето и горните крайници е по-удобно седящо положение. За улеснение на плъзгането преди лечебния масаж върху кожата се нанася леко индеферентна пудра /фин изпечен талк/ или мазнина /бял вазелин/. При напудряне или намазване силата на масажа отчасти намалява, затова масажът в много случаи се провежда върху суха кожа.
Основно правило при масажирането е то да се извършва от периферията към централната част на тялото, респективно към регионалните лимфни възли с оглед да се засили лимфният и венозният ток. Самите лимфни възли не трябва да се масират.
При съчетаването на масажа с други физиотерапевтични процедури трябва да се има предвид следното: върху участък с ултравиолетов еритем /зачервяване/ не може да се провежда масаж в продължение на два-три дни; най-често масажът се извършва след провеждане на по-силно дразнещите физиотерапевтични процедури /електролечебни, светлиннолечебни, топлинни, физически упражнения/.
Той може и да предхожда другите процедури, когато се търси синергично действие и засилване на дразнещия ефект. При нарушение на периферната циркулация първо се прилага масаж и след това физио- или балнеопроцедури.
В масажната техника са въведени няколко стотици разновидности на масажните способи. Тук е важно да се отбележат пет те основни похвата на масажа: поглаждане, разтриване, омачкване, потупване и вибрация. Тези масажни похвати се отличават с известни особености на физиологичното си действие и почти винаги се прилагат комбинирано по един или друг начин.
Поглаждането е основен похват, който представлява неделима част от всяка масажна процедура. По своята същност тя е плъзгане и компресия на дланта или на двете длани върху кожната повърхност, така че настъпва триене между масиращата длан и кожата.
Поглаждането се характеризира с преобладаване на повърхностно действие върху кожата и разположените в нея съдове и нерви, и по-малко с дълбоко действие върху мускулите. Интензивността на поглаждането нараства и намалява вълнообразно. Плъзгащата се ръка трябва да следва умело релефа на мускулите.
От физиологична гледна точка поглаждането има за цел:
1. Да понижи възбудимостта на кожните рецептори /успокоителен и анал гетичен ефект/, което се постига особено при леко повърхностно поглаждане;
2. Да ускори лимфния и кръвния ток и с това да подобри трофиката /храненето/ и да усили резорбцията в кожата и подлежащите тъкани.
Това действие се проявява повече при енергично компресивно поглаждане.
Основните начини за изпълнение на поглаждането са два:
1. С плоско поставена длан. При масажиране на големи кожни участъци, напр. на гърба, се работи най-често с цяла плоско поставена длан, а по-редко тенара /тази част от дланта, която се намира в основата на палеца/ като наймощна част на дланта. Поглаждането на малки площи се извършва с крайната мека част на палеца или с краищата на останалите пръсти. Поглаждането се състои от редица стереотипни плъзгащи движения. След всяко отделно движение ръката се връща в изходния пункт. Силата на натиска по време на поглаждащите движения се увеличава или намалява постепенно.
2. С подковообразна дълбоко притискаща длан при опониращо положение на палеца. Масивните мускулни групи на подбедриците, бедрата, седалището и гърба могат да се масажират едновременно с двете ръце, поставени една до друга или една върху друга, за да се усили натиска /т.н. компресионно поглаждане/.
В областите, където мускулите са покрити с дебела фасция /обвивка на мускула/ се прилага особен вариант на поглаждане, за да се преодолее съпротивата на фасцията, т.н. гребеновидно поглаждане: ръката се свива в юмрук при силно сгъване в гривнената става: постепенно разгъвайки се тя упражнява силен натиск с гръбната страна и твърдите костни ръбове на фалангите на пръстите, които се врязват като гребен в кожата.
Разтриването се състои в силно притискане и придвижване на масажиращите пръсти върху кожата, а заедно с нея - и върху подлежащите тъкани. По такъв начин се осъществява по-дълбоко триене под кожата.
Физиологичният смисъл на този похват е да се въздействува разнищващо и разнасящо върху цикатрициалната тъкан, образувана между кожата и подлежащите тъкани. Може да се постигне и разнасящо действие при трансудати, ексудати, хематоми и паталогични уплътнения на ставния апарат, лежащи също така под кожата - в ставни капсули, лигаменти, околоставни торбички и сухожилни влагалища. За усилване на резорбтивното действие разтриването задължително се редува с поглаждането. Така съчетано, то има качеството на основен масаж за ставния апарат, като спомага за увеличаване на неговата подвижност.
Посредством разтриването можеда се въздействува по-дълбоко. Чрез предизвиканата хиперемия /кръвонапълване/ разтриването действува и болкоуспокояващо, то ускорява оздравителните процеси след травми и подобрява тъканното хранене. Разтриването се извършва най-често под формата на бавни, кръгообразни, рядко праволинейни, движения с върховете наиз правените или полусвити пръсти, притиснати върху малък кожен участък над или около ставата.
Общо прието правило е, когато палецът масажира, ръката да търси опора в останалите пръсти, и обратно, когато останалите пръсти масажират, ръката да се опира на палеца. За по-широко и по-дълбоко въздействие върху мускулатурата на по-голями участъци /гръб, седалище, бедра, корем/ разтриващите кръгови движения се извършват с цялата длан или пък чрез краищата на събраните пръсти /II-V/ при едновременно засилване на натиска с помощта на другата ръка.
Омачкването е дълбоко действуващ похват с физиологичен ефект най-вече върху мускулите. То заема значителна част от масажната процедура. Характерно е, че ръката не се плъзга по кожата, а обхваща като в клещи свободно отпуснатите мускулни маси и ги притиска между пръстите. Физиологичното му действие се изразява предимно в изтласкване на лимфата, разнищване и по-бързо резорбиране на патоло гичните отлагания в мускулите и метаболитните продукти на умората.
От друга страна чрез този способ се увеличава работоспособността на мускулните влакна. Голямите мускулни маси се омачкват по бимануален способ: обхващат се плътно с две ръце, при опониращо положение на пал ците и се притискат между пръстите на едната, а след това и на другата ръка. При масажирането пръстите на ръцете се преместват по дължината на мускула, без да изпускат обхваната мускулна маса.
При слабо развити бедрени мускули, а също и при мускулите на мишницата и предмишницата, може да се приложи омачкване и с една ръка. При съвсем малките мускули /на китките/ омачкването се извършва с два пръста: или между краищата на палеца и показалеца, или посредством противоположни движения на двата палеца с притискане върху подлежащата основа.
Към разновидностите на този масаж се отнася и т.н. щипцеобразно омачкване на атрофични и паретични мускули, както и на плоските гръбни мускули, като мускулите се изтеглят нагоре и след това се оставят бавно да се изплъзнат между пръстите. Омесването или овалването има характер на притискане и валяне на мускулната маса, подобно на месене на тесто, но винаги в една и съща посока. То се извършва с помощта на дланите за да се въздействува върху дълбоките мускулни маси, които лежат над костна основа и са недостъпни за обхващане и обикновено омачкване.
В други случаи омесването се прилага като действуваща процедура, напр. при наличие на голяма болезненост в мускулатурата или при повишен мускулен тонус. Тогава мускулите се овалват с лек натиск и бързи движения между изправените длани и пръсти на двете ръце, които се движат в противоположни направления. Между омесващите движения винаги се вмъкват и поглаждане, за да се усили резорбцията.
Потупването или почукването е масажен похват, който подобно на омачването раздразва мускулите.Той се състои от редица отсечени, бързо следващи един друг удари, нанасяни последователно с едната и другата ръка, при свободно движение в отпуснатите гривнени стави.
Физиологичното действие може да се характеризира като дразнещо, хиперемезиращо и подобряващо трофиката на мускулите. Слабите и праговите механични дразнения повишават мускулния тонус, а силните могатдапредизвикат дори мускулно съкращение. Този похват е удобен за прилагане върхуголемите и плоски мускули на гърба и върху мускулите на долните крайници. С него може да се повлияе и върху възбудимостта на крайните окончания на периферните съдови, секреторни, двигателни и сетивни нерви.
Чрез дозирано потупване на коремната мускулатура може да се усили по рефлекторен път отделянето на храносмилателни сокове. Техниката на изпълнението е различна. Най-често почукването се извършва с дланната повърхност на пръстите при леко сводообразно свита ръка, или пък със свита в юмрук ръка по дължината на мускула. За осъществяване на слаби потупвания масажистът движи ръцете си само в гривнените стави.
За усилване на въздействието обаче се включват и движения в лакетните и раменните стави, при което ударите придобиват по-голям размах. Отвесните удари са по-силни, а косите дават по-омекотено и повърхностно дразнене.
Съществуват и модификации.
При т.н. сечене се нанасят удари с ръбовете на ръцете. Трябва да се избягва сеченето върху повърхностно разположени кости и напречно на дължината на мускула. При т.н. пляскане или попляскване се извършват силно дразнещи удари с цели длани, което е подходящо за развитата гръбна мускулатура. При т.н. пунктиране се постига по-омекотено действие, което е за предпочитане при лицевите и коремните мускули. Тази модификация се изпълнява с върха на пръстите.
Вибрацията се състои в произвеждането на бързи, ритмични сътресения /трептения/, около 8-12 в секунда, които се предават на кожата и по-дълбоките масажирани участъци, включително и на нервните стволове.
Трептенията се произвеждат в сгъната лакетна става и се предават по-нататък на върха на пръста /II или III/ или на всички пръсти, поставени върху моторните точки на нерва или мускула. Чрез вибрационен масаж върху коремната мускулатура може да се повлияе благоприятно секреторната функция на стомашно-чревните жлези. За тази цел се произвеждат вибрации с цялата длан на ръката.
При умерено прилагане - с намалена сила и достатъчна продължителност - вибрацията е в състояние да снижи нивото на повишената нервно-мускулна възбудимост. Към вибрацията се отнася и разтърсването на цял крайник /горен или долен/ в отпус нато състояние, като при едновременно предаване на сътресенията се извършва доближаване и отдалечаване на крайника от срединната линия. От описаните пет основни масажни похвата при децата се използуват най-често първите три.
Масажът бива общ и частичен. Специалната техника на общия и на различните видове частичен масаж /за стави, мускули и нерви, за различни анатомични области на тялото/ се усвоява главно чрез систем ни практически упражнения след придобиване на необходимите познания по топографска анатомия. Съществуват специални масажни похвати и методики - за съединителната тъкан, за болезнени специфични точки, специален енергичен масаж на уплътнения в мускулите и съединителната тъкан, четков масаж, гинекологичен масаж и аспирационен масаж.
Дозировка на масажа
Масажът се дозира в зависимост от приблизителната сила на натиска, характера на преобладаващия масажен похват и времетраенето му. Успокоително влияние върху нервите оказва главно лекото попродължително поглаждане и отчасти лекото разтриване и омачкване.
При редица патологични състояния /фрактури, отоци, повишена двигателна възбудимост, прекарани кръвоизливи/ се предпочита и извършва лекият масаж, главно поглаждане, докато останалите похвати са слабо застъпени и се прилагат с намалена сила. В други случаи /за разнасяне на цикатриси и сраствания, при прекомерен костен калус, бавно резорбиращи се хематоми, вяли парализи/ масажът трябва да бъде осъществен чрез по-голяма сила на натиска енергично разтриване и омачкване, с евен туално включване и на по-силно дразнещи похвати /почукване, вибрация/.
При дозировката на масажа по времетраене трябва да се вземат под внимание следните средни норми: за избирателен масаж на малък участък /става или отделна мускулна група/ се отделят не повече от 3-5 минути, за да не се увреди кожата; за масаж на крайник 10-15 минути; за масаж на туловището - 15-20 минути; за общ масаж 30-45 минути. Масажите се правят всеки ден или през ден, като обшият им брой варира от 15 до 60. Първите няколко процедури на общия масаж действуват възбуждащо, а по-нататъшните понижават нервната възбудимост.
Показания и противопоказания
Масажът представлява ценен фактор в профилактиката и е от твърде важно значение при комплексното лечение на редица заболявания. Той е незаменим метод при някои заболявания в ранната детска възраст.
Общият масаж е показан при невротични състояния /особено при неврастенна невроза/, астения, реконвалесценция /период на оздравяване/, хипотония, обменни заболявания /захарен диабет, затлъстяване, подагра/, а при деца - при хипотрофия и рахит.
Местният масаж се препоръчва при отоци и инфилтрати на кожата и подкожната тъкан, сраствания, следоперативни цикатрикси, трудно зарастващи рани, заболявания на опорно-двигателния апарат, забавено образуване на костен калус, навяхване, изкълчване, хронично и остро възпаление на стави, миозит и травмена увреда на мускули, мускулна дистрофия, атрофия и контрактура, отслабване на коремната преса, деформация.
Той действува добре и при сърдечно-съдови заболявания, парези и парализи /спастични и вяли/, при възстановителен и резидуален /с остатъчни явления/ период на полиомиелита, при заболявания на периферните нерви /лека невралгия, неврит, радикулит, плексит/, главоболие, заболявания на коремните органи /атония на стомаха и червата, при която е показан дълбок, силно дразнещ масаж; при спастичен запек е показан повърхностен успокоителен масаж/.
Като профилактично средство масажът или самомасажът може да се използува при начална невроза, астения, хипотония, преумора, професионално пренапрежение на пръстите на ръцете.
Общият масаж е противипоказан при наличие на остра болка, повишена температура, остър възпалителен процес, инфекциозни заболявания, туберкулоза, злокачествени тумори, склонност към кръвоизливи, повишена обмяна на веществата, състояния на свръхвъзбуда.
Местен масаж не се прилага върху съответната област при наличие на чуждо тяло в тъканите, при вътрекапсулни счупвания, възпаление на лимфни възли, кожни заболявания /пиодермия, дерматит, екзема, обрив, рани, изгаряне, измръзване/, при съдови заболявания /аневризма, варикоза, флебит, тромбофлебит и тромбоза/, поради опасност от тромбоемболия и лимфангит.
При сърдечни заболявания масажът също е противопоказан, особено при митрална стеноза, остър ендо- и миокардит и състояния на тежка сърдечна недостатъчност. Масаж на коремната стена не се прилага при литиаза /бъбречна, жлъчна, на пикочния мехур/, активна язва на стомаха и дуоденума, херния и бременност.
Акупунктура АКУПРЕСУРА
Някои философски аспекти на древноизточната медицина
Древноизточната медицина се е зародила в края на второто и началото на първото хилядолетие преди новата ера. В основата й лежи концепцията \"у-син\", според която съществуват пет първоелемента дърво, огън, земя, метал и вода /в индийската философия се прибавя и шести елемент - съзнание/.
Тези елементи са свързани помежду си с градивни или с разрушителни взаимоотношения. Освен това първоелементите са символи на движението: дървото - на възраждането и развитието /ян/, огънят - на максималното развитие /ян/, металът - на упадъка /преход на \"ян\" към \"ин\"/, водата - на пасивността /\"ин\"/, а земята - е център на цикличните изменения.
Вътрешните органи се свързват с определени първоелементи - черният дроб и жлъчният мехур съответствуват на дървото сърцето и тънките черва - на огъня, далакът и стомахът - на земята, белите дробове и дебелото черво - на метала, бъбреците и пикочният мехур - на водата. Те също са свързани с градивни и с разрушителни взаимоотношения.
Градивните взаимоотношения се представят като предаване на енергия от един орган на друг в определена последователност: дърво-огън-земя-метал-вода-дърво. Всеки елемент е \"майка\" на следващия го и \"син\" на предходния.
\"Майката\" отдава енергия, а \"синът\" я приема. По такъв начин може да се повлияе засегнатият орган - ако в него има излишна енергия, то се въздействува върху точката за тонизиране на \"сина\" или върху точката за успокояване на \"майката\". Ако енергия е намалена, то въздействието е в обратна посока. \"Ин\" и \"ян\" са двете противоположни начала на всеки предмет и явление. Те не могат да съществуват едно без друго и се стремят да се изместят взаимно. Отнесено към човешкия организъм \"ян\" е неговата функция, а \"ин\" е неговата структура.
Организмът е здрав, когато между двете начала съществува хармония, и болен, когато едно начало превалира над другото Органите са разделени на \"ян\"- и на \"ин\"-органи.
Към системата \"ин\" се отнасят плътните органи , наречени органи на натрупване на енергия
- сърце /огън/, бели дробове /метал/, далак /земя/, бъбреци /вода/, черен дроб /дърво/.
Към системата \"ян\" се отнасят кухи органи които се наричат работещи
- стомах /земя/, дебело черво /метал/, тънко черво /огън/ жлъчен мехур /дърво/, пикочен мехур /вода/.
Всички останали органи се наричат второстепенни.
Меридиани и точки в човешкото тяло
На всички главни органи в човешкото тяло съответствуват т.н. \"меридиани\" върху кожата - сбор от точки, чието убождане или притискане довежда до промяна във функцията на органа. В началото са били открити десет меридиана - пет на органите \"ян\" и пет на органите \"ин\". След това са били прибавени меридиан на перикарда, преден срединен и заден срединен меридиан и меридиан на \"трите съгряващи точки\" /функционална система, обединяваща функциите на органите в гръдния кош, корема и таза/.
Предният и задният срединни меридиани са нечифтни, а всички останали меридиани са чифтни. Главните меридиани имат разклонения,които се наричат линии \"ло\". Съществуват 15 надлъжни и 12 напречни линии \"ло\".
По хода на всеки меридиан се разполагат от 9 до 68 точки. 8 от тях са определящи и се наричат \"стандартни пунктове\". Те са следните:
1. Възбуждаща /тонизираща/ точка. Тя стимулира дейността на свързаните с меридиана органи;
2. Успокояваща /седативна/ точка. Тя подтиска дей ността на органа;
3. Точка \"помощник\". При убождане със златна игла тя има възбуждащо действие, а при убождане със сребърна игла - успокояващо действие;
4. Стабилизираща точка. Тя се разполага в мястото на прекръстосване със съседен меридиан. Въздействието върху тази точка се използува за подтискане на по-активния съседен меридиан или за активизирането му, ако е подтиснат;
5. Точка на \"съгласието\". Тя се намира извън дадения меридиан и в много случаи се разполага главно върху меридиана на пикочния мехур;
6. Точка на \"тревогата\". Най-често тя се намира извън меридиана. Възникващата в точката болка е сигнал за поразяване на съответния орган;
7 и 8 са точки на \"притока\" или на \"оттока\" на енергия. Те се използуват както за възбуждащо, така и за под тискащо въздействие върху органа.
Древноизточната медицина приема, че по меридианите циркулира жизнената енергия \"чи\". В хода на тази циркулация се осъществява взаимодействието между главните органи. Енергията прави пълен кръг по 12-те основни меридиана за 24 часа. Максималното и минималното ниво на енергията във всеки меридиан се задържа 2 часа. Всички \"ин\"-меридиани се поддават на лечебно въздействие най-добре във време-\"ин\" /от 12 до 24 часа/, а всички \"ян\"-меридиани - във време-\"ян\" /от 0 до 12 часа/.
При нарушаване на потока на енергията в един от чифтните меридиани се нарушава потокът и в другия меридиан. От тук е възникнало правилото при засягане на едната половина на тялото от някаква болест да се въздействува върху меридиана на противоположната половина. При остри болки в горната част на тялото трябва да се използуват точките на меридиана, разположени по краката, и обратно.
Принципи и противопоказания на масажа
Физическо или психическо състояние, при което се наблюдава излишък на функция в сравнение с нормата, се означава като \"ян\"-състояние, а недостигът - като \"ин\"-състояние. В зависимост от това и масажът се дели на \"ян\"- или \"ин\"-масаж.
\"Ин\"-масажът е тонизиращ и се прилага при \"ин\"-състояние. Той представлява меко въздействие, движение от периферията към центъра, от здравата област към болната. Изпълнява се по хода на меридиана.
Всяка точка се масажира в продължение на 10-20 секунди.
\"Ян\"-масажът е силно въздействие, движение от болното място към околните области. Той е успокояващ. Изпълнява се против хода на меридиана. Натискът върху точките се прави със сила и бързо. Усещанията от страна на пациента са на границата на болката. В началото точките се разтриват кръгово 2530 секунди, след това се притискат 5-10 пъти и накрая отново се разтриват.Ориентировъчната продължителност на тонизиращия масаж е 3 минути,а на успокояващия 10-15 минути. Първият сеанс винаги трябва да бъде лек и кратък. Средно се провеждат 10-15 сеанса. След изчезване на болката трябва да се правят още няколко процедури за закрепване на резултата.
Абсолютни противопоказания за масажа са острите трескави състояния, острите възпалителни процеси, остър стадий на ревматичен артрит, активна туберкулоза, кръвоизливи, рани, гнойни възпалителни процеси, тромбоза, разширени вени с трофични изменения, съдови аневризми, остра сърдечна недостатъчност и остър стадий на психично заболяване.
Техника на масажа
Акупресурата представлява масажно въздействие върху активните точки /точков масаж/ или линейно въздействие върху меридианите и посоката на енергията в тях /повърхностен масаж/. Съществуват осем основни начина за масажиране:
1. Поглаждане /\"туй\"/ - извършва се с палците на двете ръце, а останалите пръсти се държат повдигнати или се поставят върху кожата. За една минута се правят от 50 до 200 движения. Прилага се главно върху точки по гърба, мишниците и главата;
2. Защипване /\"ние\" или \"ня\"/ - с палеца и показалеца или с всички пръсти се захваща кожата с подлежащите й тъкани и се притиска силно до поява на желания ефект;
3. Притискане /\"ан\" или \"циа\"/ с един пръст, или със ставите на пръстите, или с лакетя се натиска силно до поява на желания ефект;
4. Разтриване /\"му\" или \"ка\"/ - с пръст, с цяла длан, с гърба на ръката или с двете ръце;
5. Въртене /\"жу\"/ - въздействува се с въртеливи движения с пръсти, длан, с гърба на дланта;
6. Почукване - с пръст /\"цзюо\"/, юмрук /\"щуп\"/ или с длан /\"пай\"/;
7. Въздействие върху става /\"яо\"/ - масиране и раздвижване на ставата;
8. Вибрация /\"цзен\"/ - въздействие с пръсти с ритмични или неритмични вибриращи движения.
При масаж върху меридиан първото въздействие е само леко докосване, след което натискът постепенно се усилва. Особен начин, известен от древността, е масажирането с вендуза. С вендузата се създава вакуум посредством изгаряне на спирт, като тя веднага се поставя върху намазаната с вазелин кожа. Ако се е създал вакуум, кожата хлътва във вендузата. След това вендузната процедура се повтаря покрай гръбначния стълб /при радикулит/ или по междуребрията /при заболявания на дихателната система/. Въздействието може да бъде тонизиращо при слаб прилив на кръв към кожата или успокояващо при силно зачервяване.
Масажът на ушната раковина се прави с пръсти или с помощта на пръчица. Масажът по хода на часовниковата стрелка предизвиква тонизиране, а в обратна посока - успокояване. В началото масажът предизвиква усилване на телесната болка, а след това - отслабването й.
Самомасаж
Самолечението с акупресура е недопустимо, тъй като могат да бъдат засегнати точки, въздействието върху които да доведе до рязко влошаване на болестта.
Разрешени са само някои отделни начини, които лесно могат да се приложат от пациента или неговите близки:
1. При пристъп на бронхиална астма се притиска силно крайната фланга на палеца на ръката от двете страни на корена на нокътя и се масажира точката \"хе-гу\", която се намира в ямката между предкитковите кости на палеца и показалеца близо до средата на предкитковата кост на показалеца;
2. При пристъп на стенокардия се натиска силно /може и със зъби/ крайната фаланга на малкия пръст на ръката от двете страни на корена на нокътя;
3. При припадък се притискат с нокътя на ръката следните точки: \"жен-чжун\" - намира се на прехода между носовата преградка и вертикалната бразда между носа и горната устна; \"чен-цзян\" - намира се в центъра на гънката между долната устна и брадичката; \"су-ляо\" - намира се на върха на носа; възглавничките по краищата на пръстите на ръката около горния край на нокътя;
4. При главоболие се масажират стъпалата и пръстите на краката с бързо и силно потриване и пощипване на точките, разположени между пръстите. Прави се 5-10 пъти;
5. При трескави състояния се притиска третият предкитков промеждутък, като палецът се поставя върху дланта, а показалецът - върху гърба на ръката;
6. При кашлица се масажира крайната фаланга на средния пръст на ръката;
7. При разстройства на храносмилането се масажират ставата между предкитковата кост и фалангата на палеца и цялата дланна повърхност на палеца;
8. При метеоризъм се притиска от двете страни ставата между предкитковата кост и фалангата на показалеца. След това се масажира тилната страна на всички предкитково-фалангеални стави в посока към малкия пръст и се притиска ставата между втората и третата фаланга на малкия пръст;
9. При запек се препоръчва, седейки на стол, да се масажират бедрата с помощта на точилка;
10. При внезапни спазми на мускулите на предмишницата се правят натискания върху тилната страна на средния пръст, като се започне от крайната му фаланга, и се натиска точката, която е разположена на 1,5-2 см надолу от задната страна на лакътната става;
11. При внезапни спазми на мускулите на краката се натиска точката, разположена на равнището на горния край на големия пищял на 2-3 см навътре от най-изпъкналата му част, натиска се и точката, която се намира на 6-9 см под долния край на колянното капаче, точката в центъра на седалищната гънка и точката в задколенната ямка. Тези точки се натискат 2-3 пъти;
12. При хемороиди се масажират ходилата със силни убождания по долната им повърхност;
13. При анкилоза /вкостяване/ на ставите на ръцете се масажират сухожилията в областта на китката в посока към лакътната става;
14. При контрактури на ставите на ръката с два пръста се защипват тилните страни на предкитково-фалангеалните стави, а след това се масажира възглавничката на палеца;
15. При парализа на лицевите мускули се масажират дланните гънки между първата и втората фаланга на всички пръсти на ръката.
Лечебни компреси
Студени компреси
Студени компреси с температура 10-15С се прилагат на ограничени участъци от тялото:
1. В сърдечната област - при възпалителни и функционални сърдечни заболявания;
2. В областта на белите дробове - при някои белодробни възпаления;
3. Около шията - при повишена функция на щитовидната жлеза.
Компресът се поставя върху болното място и след това се покрива с вълнена кърпа. Той се държи до затоплянето му, след което може да се смени. След прекратяване на процедурата кожата се изтрива до сухо.
Компреси с много ниски температури /под 5С/ се използуват за облекчаване на болки, за отпускане на спастично свити мускули, за повлияване на възпалителни процеси в областта на ставите.
Компресите се приготвят от хавлиен плат или от бархет, нагънат няколко пъти. Те се потапят в 2%-ов разтвор на готварска сол /две супени лъжици в един литър вода/. След това се поставят в пластмасови торбички и няколко часа престояват в обикновена хладилна камера или в хладилник за дълбоко замразяване.
Преди употреба компресите се изваждат от хладилника, торбичките се снемат, а компресите се потапят във вода. При температура на компресите от 10 до 15С те се държат около една минута върху кожата, а при температура 5С - до 2-3 минути. Компресите се сменят няколко пъти, след което кожата се подсушава.
Топли компреси
Топлите компреси се приготвят с вода или в различни материали - лечебна кал, трина, ленено семе. Компресите с топла вода се използуват за подобряване на кръвооросяването, за премахване на мускулна преумора или за затопляне на измръзнали крайници.
Болното място се обвива с намокрена с топла вода кърпа, а отгоре се поставят изпълнени в топла вода термофори, които също са обвити с топли влажни кърпи. Компресите с гореща вода се изпол зуват за премахване на спазми на червата при бъбречни и жлъчни колики. Кърпата за компрес се намокря със загрята до 80 С вода и се изтисква пред друга кърпа. След като изстине до степен на поносимост, кърпата се налага в болната област и се покрива с вълнена кърпа. Държи се 1-2 минути, след което се сменя с нова кърпа. Процедурата се повтаря десетина пъти.
При болки в ставите, мускулите и в гръбначния стълб е полезно налагането с лечебна кал. Калта се загрява на водна баня и се разстила направо или през марля върху кожата. Отгоре се поставя вълнена кърпа. Трината представлява семена и цветове от треди, които се събират под купите сено. Тя е богата на етерични масла, които имат полезно въздействие върху кожата.
Трината се поставя в торбичка и се загрява в кипяща вода или на водна баня до 40 С. След това се налага върху тялото, завива се с вълнена кърпа и стои така 1-2 часа. Компресите с ленено семе омекотяват кожата. Торбичката със семето се накисва в гореща вода и след това се поставя върху кожата. Когато изстине, тя отново се загрява на водна баня и се поставя пак върху същото място на кожата. Правят се няколко процедури дневно.
Влажни обвивания
Влажните обвивания се правят най-често със студена вода. С нея се намокря тънко парче плат, което се поставя върху тялото. Отгоре то се обвива със сух и дебел плат, който задържа топлината.
Студената вода предизвиква прилив на кръв към кожата, респективно усещане за затопляне. Целта е да се активизират жизнените процеси. При слаби и изтощени пациенти влажните увивания се правят с гореща вода /45 С/. Горещите увивания въздействуват чрез шока от голямата разлика с температурата на тялото.
Техниката на увиванията е проста. Тънка кърпа се намокря със студена вода /15-16 С/ и се изцежда в различна степен. Ако се желае силен ефект, кърпата се оставя добре напоена. Пациентът трябва предварително да е направил топла процедура /горещ душ, грейка/. След това той ляга върху сложените една върху друга мокра и суха кърпи, увива ги около себе си и се завива с одеало. Усещане за затопляне трябва да се получи след 5 до 8 минути. Процедурата продължава средно 45-60 минути.
При висока телесна температура се прилагат 3-4 краткотрайни /15 минутни/ обвивания, за да се отнеме топлина от организма. След снемане на кърпите мястото се облива със студена вода и се изтрива до сухо. За снемане на висока телесна температура се прилага увиване на цялото тяло - от подмишницата до средата на бедрата. Обвиване на гърдите е полезно при бронхит, плеврит, пневмония.
Обвиване на корема се прави при стомашно-чревни болки, хепатит, възпаление на жлъчните пътища и на задстомашната жлеза, при гастрит и колит, при високо артериално налягане. При възпаление на органи на малкия таз, на външните органи и на дебелото черво се прави обвиване на хълбоците, което се съчетава с поставяне на влажна кърпа между бедрата. При алергични кожни заболявания се прилага увиване от подмишниците до стъпалата. С обвивания на подбедрицата се постига ефект при възпаление на разширени вени. Обвивания на врата и шията често се прилагат при ангина.
Компреси с различни материали
Синапеният компрес се приготвя като се потопи във вода, в която предварително е варен 5 минути смлян синап /една супена лъжица в 600 мл вода/. Компресът се слага върху гърдите, завива се с топло одеало и се държи два часа. Той е много полезен при бронхит и бронхопневмония.
Ракиеният компрес се използува при различни възпаления, при натъртване и навяхване. Болното място се покрива с нато пена в ракия кърпа и се завива добре с вълнена кърпа или одеало. Ракиени компреси не се прилагат при деца.
Млечните компреси се употребяват при преумора, простуда, ставни заболявания. Те се приготвят от неварено мляко или прясна извара. При трахеит и бронхит е полезен маслен компрес. Той се приготвя със маслиново олио или смес от свинска мас и соево олио. Компресът се поставя върху гърдите и гърба на болния, държи се няколко дни, като сутрин и вечер се сваля, затопля се и отново се поставя.
При ставни заболявания и при болки от мускулен произход се прилагат горещи компреси с полусварен ечемик, сварена и смачкана зелка или с попарени трици. Материалите се поставят в платнена торбичка и се налагат върху болното място.
ЗОНОТЕРАПИЯ
Зонотерапията се основава на принципа, че всички органи, жлези и системи в тялото са проектирани върху зони или рефлексни точки по ходилата и ръцете. Чрез масаж на тези точки се намалява напрежението в целия организъм.
Произходът на Зонотерапията не е известен с точност, но по всяка вероятност тя се е появила приблизително по същото време, когато се е развила и акупунктурата, т.е. около 4000 г. пр. Хр.; основание за това предположение дава фактът, че двете терапии споделят много общи принципи.
Никой не знае как точно действа Зонотерапията, макар че съществуват няколко теории. Застъпва се гледището, че енергията постоянно протича през каналите или зоните в тялото, които завършват в рефлексните точки по ходилата и ръцете. Когато енергията протича безпрепятствено, ние сме здрави, но когато енергийният поток е блокиран вследствие на напрежение или запушване на пътищата му, човек се разболява. Обработката на рефлексните точки премахва блокажа и възстановява хармонията във всички телесни системи.
Релаксацията е основният ефект от Зонотерапията. Но спадането на напрежението също така подобрява кръвоснабдяването, осигурява безпрепятствено функциониране на нервната система и възстановява хармонията или хомеостазата на всички телесни функции. Тъй като много от болестите на нашето съвремие произтичат от стреса, зонотерапията, приложена от квалифициран терапевт, има благотворен ефект при широка гама от болестни състояния.
ЗОНИ НА ХОДИЛАТА
1 Епифиза,
2 Гърло,
3 Щитовидна жлеза,
4 Хипофиза,
5 Стомах,
6 Бедро и коляно,
7 Жлъчка,
8 Бели дробове,
9 Бъбреци,
10 Сигмовидно Ободно черво,
11 Напречно Ободно черво,
12 Низходящо Ободно черво,
13 Възходящо Ободно черво,
14 Рамена,
15 Слънчев възел,
16 Уши,
17 Очи,
18 Черен дроб,
19 Пикочен мехур,
20 Надбъбречна жлеза,
21 Апендикс,
22 Панкреас,
23 Ишиасен нерв
24 Ректум
25 Тънки черва,
26 Сърце,
27 Синуси,
28 Бронхи
29 Далак,
30 Тимус,
ЗОНИ НА ДЛАНИТЕ
1-Епифиза, 2-Гърло, 3-Щитовидна жлеза, 4-Хипофиза, 5-Стомах, 6-Бедро, 7-Жлъчен мехур, 8-Бели дробове, 9-Бъбреци, 10-Врат, 11-Ободно черво, 12-Глава, Мозък, 13-Гръбнак, 14-Рамена, 15-Слънчев възел, 16-Уши, 17-Очи, 18-Черен дроб, 19-Пикочен мехур, 20-Надбъбречна жлеза, 21-Апендикс, 22-Панкреас, 23-Долната част на поясната област, 24-Матка, Пенис, Простата, 25-Нерви, 26-Сърце, 27-Синуси, 28-Псих. сфера 29-Далак, 30-Тимус, 31-Слух, 32-Тестиси, Яйчници, 33-Хемороидални възли, 34-Черва,
МАСАЖ
Масажът е може би най-старият и най-достъпен метод за лечение. В традиционните култури, особено в източните, се приема за естествено, че всички възрастови групи могат да извлекат полза от редовно прилагания масаж. Но тук, на Запад, като изключим света на спорта, където стойността на масажа винаги се е признавала, използването му в други области датира доста отскоро.
Просто ние много често се страхуваме да се докосваме един друг. И все пак изследванията все по-убедително доказват необикновената сила на допира - а същността на масажа е допирът. Резултатите от едно проведено неотдавна проучване показват, че благо-дарение на масажа духът на пациентите е укрепнал и здравето им се е възстановило по-бързо. През време на моята клинична практика аз също се убедих, че това наистина е така.
Масажът, както ще установите от практиката, не е само едно физическо действие. Психиката също играе голяма роля. Съпричастието ни помага да разбираме по-добре човека, когото докосваме с ръцете си.
Масажът тонизира или успокоява, в зависимост от скоростта и дълбочината на избраната техника. Ето защо той може както да ободри човека и да го направи способен да участва в маратон, така и да го накара да се отпусне и да заспи.
Масажът премахва напрежението и главоболието, отпуска болезнено напрегнатите мускули и прогонва безсънието. И което е още по-важно, той създава условия за ускоряване на оздравителния процес, като внушава на пациента чувството за добро физическо състояние.
Масажът може да се определи като систематизирана форма на допир, която носи облекчение и подобрява физическото състояние.
Помнете, животът може да ви извади от строя, но масажът ще ви върне обратно към него.
Масаж и самомасаж на гърба От: д-р Ралица Стоева
Как да облекчим болката в гърба чрез масаж и самомасаж – как точно да знаем на кои части от гърба да въздействаме
Мускулите на гърба са плоски и масажистът не е в състояние да ги обхване и да ги отдели от подлежащата кост. Другата особеност на гърба е оттичането лимфата към лимфните жлези, които са разположени в две противоположни посоки. Именно особено подходящо е масажирането в две различни посоки отгоре надолу и отдолу нагоре.
Масажът се прилага на три места:
1. Широки мускули на гърба
2. Дълги мускули на гърба
3. Трапецовиден мускул
1. Широките мускули на гърба започват от средните прешленни израстъци на гръбнака. Посоката на мускулните влакна е от гръбнака навън и нагоре към раменната кост.
Широките гръбни мускули /ШГМ/ са като разтворени ветрила , чиито краища са обърнати към гръбначния стълб. Задната граница на подмишничната ямка се образува от краят на тези мускули. Масажиращата ръка се слага плътно върху мускула от двете страни на средния израстък на 5-ия поясен прешлен и по края на хълбочните кости и се отправя към точката на прикрепването на ШГМ в областта на мишницата. Палецът в началото върви нагоре вертикално от двете страни на линията на средните израстъци на прешлените до последния гръден прешлен. Другите пръсти се движат по посока на задната линия на мишницата. Стигайки до последния гръден прешлен масажистът обръща ръката си по хода на мускулните влакна на ШГМ и стига чак до подмишничната ямка.
В тази посока се прави поглаждането, изстискването, размачкването, поплескването, потупването, сеченето и даже полюляването , което не се отдава при всички мускули.
2. Дългите дълбоки мускули на гърба /дългите разгъвачи на гърба/ са разположени подобно на два валяка от двете страни на гръбначния стълб под слоя на широките гръбни мускули. Простират се тилната област до кръстната кост. По цялото си протежение те се прикрепват със своите сухожилия за прешлените и ребрата. Дълбоките гръбни мускули /ДГМ/ изправят гърба и затова нарушението на тяхната функция води до различни изкривявания на гръбначния стълб. Плътната фасция , която ги покрива освен слоят на ШГМ пречи на непосредственото въздействие на масажните похвати върху тях.
Масажирането на дългите мускули трябва да бъде енергично , но не грубо. Най-добрите начини , даващи най-добри резултати, се считат изстискването и финското размачкване- просто и с обременяване и разтриване с основата на дланта /спираловидно/. Всички тези начини се редуват с поглаждане. След тях се прави потупване и поплескване.
3. Влакната на трапицовидния мускул имат три посоки. Едната част започва от 6-ия до 12 –ия гръден прешлен и върви полегато и нагоре, радиално и като се извива като дъга , се прикрепва към оста на лопатката и към нейния раменен израстък.
Другата част на влакната започват от 6-ия до 1-ия гръден прешлен, постепенно се хоризонтират и отиват навън към раменния израстък. Третата част започва от космената линия на тила до първия гръден прешлен и има посока към раменния край на ключицата , като образува изпъкнала към линията на средните израстъци на прешлените дъга , оформяща тилно-раменната линия.
При масажа ръката се движи по тези три посоки – възходяща , хоризонтална и низходяща.
Вибрациите намират приложение при масажа на гърба и се правят от двете страни на гръбначния стълб в непосредствена близост до него на местата ,откъдето излизат клончетата на гръбначните нерви. Вибрацията се прави с помощта на възглавничката на палеца.
От двете страни на средните израстъци се упражнява натискане върху задните клончета на гръбначните нерви. Натискането се прави с помощта на възглавничките на палците на двете ръце от кръстната кост нагоре до тила. Палците натискат по този начин и върху междуребрените нерви в междуребрените пространства между всеки два съседни прешлена и две ребра.
Самомасажът на гърба е възможен само като самомасаж на трапицовидния мускул. Масиращият се стои или седи. В седеж има също така две пози.
Едната поза е в разкрачен седеж като единият крак е сгънат в коляното и повдигнат по-високо от другия , върху него е поставена сгънатата под прав ъгъл ръка , подпряна с лакът на коляното. Масиращата ръка се отвежда далеч зад шията. Твърде често тя се поддържа в лакътя от китката на едноименната на масираната страна ръка.
Втората поза изисква някаква опора , като маса или друг предмет. Масажиращият сяда до опората ,сгъва ръката в лакътя и я поставя на масата , навежда се максимално над нея и отвежда другата ръка зад шията в областта на трапицовидния мускул.
При стоеж масажиращият отвежда едната си ръка зад шията , а другата , като поддържа в лакътя , се опитва да я придвижи колкото може по-надалеч в областта на масирания мускул. Преди да се пристъпи към самомасаж на този мускул се прави грижливо разтриване ,поглаждане и активни движения в раменната става.
При самомасажа на трапецовидния мускул се прилагат поглаждане , изстискване и размачкване /главно финско/. Самомасажът на трапецовидния мускул е доста труден и не всякога дава необходимите резултати.
Какво трябва да знаем за масажа
Масажът е пасивен вид на кинезитерапия, при който пациентът не участва активно при провеждането на процедурите.
Той е пасивният, върху който масажистът /кинезитерапевтът/ провежда различни манипулации, при които основният лечебен фактор е движението.
Масажът бива четири вида: лечебен, профилактичен,спортен и механомасаж. Лечебният масаж бива класически и рефлекторен.
Произходът и началото на масажа се губят в дълбока древност. Нито един народ не може да припише само на себе си честта за откриване и разработване методиката на масажа. Няма основание да се твърди, че масажът е открит от китайците, индусите, гърците или римляните.
Началото трябва да се търси в ранните периоди от развитието на народната медицина. При опитите да излекуват или облекчат страданията и болестите хората от незапомнени времена са търсили съответни средства в растителното и животинско царство и във физическите явления в природата, като са използвали за тази цел водата , светлината и движенията. Първичното прилагане на отделни елементи от масажа е било вероятно инстиктивното движение с цел да се облекчи болката на наранените и повредени от болести части на тялото.
Едни автори смятат , думата “масаж” произлиза от санкритската и гръцка дума “массо”- мачкам с ръце, други от латинското “масса”- прилепване на пръстите, трети от арабското “масс”- леко натискам ,или от древноеврейското “машаш” преведено като опипвам. В историята на възникването и развитието на масажа се срещат литературни източници, датиращи от 30 века преди Христа.
Ако трябва да дефинираме масажа, казваме че под това понятие се разбира методично, механично, чрез строго определени манипулации, действие върху кожната повърхност, мускулатурата и достъпните за манипулиране вътрешни органи на масажирания, при което по рефлекторен и механичен път се предизвикват редица промени в неговия организъм. Масажът е дразнеща терапия и има за обща цел да повдигне жизнения тонус на организма или да отстрани дадени функционални смущения, възникнали под влияние на болестни процеси.
На първо място масажът осъществява влиянието си върху кожата като механично отделя от кожата отпадащите клетки /люспички/ на горния кожен слой, което от своя страна подобрява кожното дишане и усилва отделителните процеси на мастните и потните жлези и благодарение на масажа кожните съдове се разширяват и кръвообращението на кожата се подобрява, следователно подобрява храненето на кожата и намиращите се в нея жлези.Местната кожна температура се повишава. Окончанията на нервите под влияние на масажа на кожата оказват въздействие върху целия нервен апарат, като влияят рефлекторно върху преразпределението на кръвта в организма. На мускулите масажът придава по-голяма работоспособност и издръжливост и ги прави по-годни за всякаква работа- това се отнася до уморените и неработещи мускули. Масажът дава на мускулите нещо повече от обикновената почивка, тъй като 5-минутният масаж оказва върху тях по-голямо влияние ,отколкото 20- минутната почивка. След 5-минутен масаж работоспособността на уморените мускули нараства от 3 до 7 пъти.
Масажът оказва непосредствено въздействие върху кръвоносните и лимфни съдове, които лежат повърхностно или близо до кожата. Действието на масажа се простира повече върху капилярите на кожата и върху периферно разположените съдове. Масажът действа преди всичко на периферната нервна система /ПНС/. Различните способи на масажа действат различно на нервната система. Едни от тях я раздразват и възбуждат /потупване , сечене, разтърсване, а други я успокояват /поглаждане и разтриване/.
Има доста научни разработки, които доказват , че под влияние на общия масаж се повишава значително общата обмяна на веществата. Отделянето на азотните вещества се увеличава до 15%, също отделянето на урина до 60%. Показанията за масаж са широки. Общият масаж на тялото е показан при всички случаи, когато желаем да окажем общотонизиращо, стимулиращо и подобряващо обмяната на веществата действие.
Противопоказания за масаж:
1. Повишена телесна температура,особено над 37.5° С.
2. Гнойни процеси в организма, особено по кожата.
3. По-обширни кожни заболявания на кожата – екземи, лишеи, а също и обриви независимо от какъв характер са те.
4. При силно раздразнена и възпалена кожа- от слънчеви лъчи, лекарства, изгаряния ,охлузвания и др.
5. Кръвотечение и кръвоизливи. Абсолютно забранен е масажът при хемофилия и хеморагични диатези.
6. Противопоказан е масажът на корема при бъбречни и жлъчни колики, а също при бременност и хернии.
7. Не се масажират хора с възбудни психични заболявания, силно преуморени, силно отслабнали и изтощени.
8. При възпаление на вените и лимфните съдове.
9. При аневризми и големи варикозни разширения на съдовете.
10. При злокачествени тумори.
Основно методично правило при класическия лечебен
масаж е масажирането да се извършва по посока на лимфотока, т.е от крайните към началните части на тялото, и се насочва към съответните на масажираната част- регионални струпвания на лимфни жлези.
Поглаждането е най-разпространеният масажен способ, който действа непосредствено върху кожата, усилва движението на лимфата и в по- големите съдове.
Разтриването цели да се получи размекване и раздробяване на патологичните образования в тъканите. По техника на изпълнение се различава от поглаждането по това, че при разтриването ръката на масажиста не се плъзга върху кожата, а приляга плътно към нея и заедно с нея се движи върху подлежащите тъкани.
Размачкването цели “изтискването” и размачкването на тъканта. Прилага се върху мускулатурата. Вибрацията има подчертано рефлекторно въздействие и оказва дълбоко и разнообразно влияние- стръскване, раздрусване, полюляване, потупване и други.
Сегментарно-рефлекторен масаж за въстановяване на мускулния тонус
Тази масажна разновидност особено в последните 50 години на 20 век се развива бързо и бележи голям прогрес наравно с рефлексотерапията на ходилата , ушната мида и акупунктурата. Техниката на масажа е приложена за пръв път от Иван Павлов през далечната 1903 г.
Сегментарно-рефлекторният масаж (СРМ) има за цел не прякото въздействие върху поразения орган , а косвеното повлияване чрез въздействие върху определени сегменти или зони , с което се стимулират гръбначно-мозъчни нерви , инервиращи дадените органи или системи.
Например чрез прилагане на съответната масажна техника в поясната област се повлияват в положителен аспект кръвообращението на долните крайници, органите в коремната и тазова област. Така подобрявайки трофичните процеси в тъканите се подобряват и функциите на разните органи и системи. Ползването на СРМ спомага за разнасянето на недоокислените продукти , които иначе се отлагат в тъканите и втвърдяват мускулатурата. През 1942 г. основоположници са Лейбе и Дике. По-късно около 1965 г. СРМ се доразвива от Далико и Глазер ,които описват методиката на работа и дават името рефлекторно- сегментарен масаж. Кош ла Руш също взема отношение към този метод на лечение. Всички тези автори анализират промените в подкожната съединителна тъкан , отбелязват известни дегенеративни промени в участъци от човешкото тяло като първопричина за нарушение във функциите на органите. Наричат ги зони на Захарин-Хед. Тези чувствителни места са области от кожата ,подкожието и по-дълбоките слоеве , където са залавните места на мускулите и фасциите.Изпълнението на СРМ се състои от кръгови поглаждания /в по-бърз и по-бавен темп/, енергични разтривания , наподобяващи щрихи, асиметрични действия на двете ръце с промени в натиска , напластявания, плъзгаща водеща гънка , винтообраз-ни движения. Разтриването е най-често стъпаловидно с цел подобряване функционалната еластичност на засегнатите места и намаляването на напрежението им. Започва се от кожата- изпълнение с 3-4 пръста. Правят се къси леки или по-дълги приплъзвания, което е една рядко приложима техника. Следващата манипулация засяга подкожната тъкан , натискът е по-силен , приплъзването зависи от големината на зоната. В прешленните участъци изпълнението е леко забавено. Фасцийната техника достига вкоравените места на мускулите. Ъгълът на масажните действия е при 50-60 градуса. Желателно масажът да се комбинира с топли бани, солариум и др. Пиленето и свределът са добавъчни техники , които оказват дълбоко затоплящо въздействие , което трае около 2-3 часа.Необходимо е мускулатурата да бъде релаксирана. За по-добър ефект може да се прилага обременяване. Започва се с 30-40 минутен масаж като следващите сеанси намаляват на 15-20 мин , 2-3 пъти седмично. Усещанията са режеща болка и “драскане с нокът по кожата”. Сегментарно-рефлекторният масаж може да се прилага и заедно с класическия лечебен масаж и особено вибрации с ръце и апаратура.
Ефектът на акупунктурата се дължи на разблокирането и отстраняването на смущенията , възникнали в рамките на една външна енергийна система.
Тази идея няма нищо общо с анатомичната структура на нервите , вените , артериите и лимфните възли , които са били грижливо изследвани и описани от учени , принадлежащи към всички раси и религии в медицинските центрове по цял свят.
За разлика от анатомичното разбиране , енергийната система на акупунктурата е подобна на енергийната система на аурата в Хинду-системата.
Иглотерапията , както е популярното име на акупунктурата, първоначално е ползвала инструменти от камък , но с малки размери – по-тънки от стрели. С времето каменните “игли” били заменени с дървени /бамбукови/. Терапията станала истински ефективна едва, когато започнали да се използват метални игли.
Въпреки дългата си и разнообразна история и традиции, в Китай този вид лечение е бил извън закона през периода 1929-1958 г.
Първият писмен труд за иглотерапията е книгата “Неи Чинг”, която представлява писмено обобщение на практиката на акупунктурата. Състои се от 34 тома , първият от които е написан преди 4500 г. Пиен Чуе, китайски лекар от онази епоха , е извел пациент от състояние на кома чрез акупунктура. Това първоначално лечение е било последвано от билколечение за 20 дни и двете довели до пълното възстановяване на здравето на пациента.
Философията на китайската медицина – “кампо” обединява всички естествени явления в природата и всички лечебни системи. Те се отнасят към една от двете големи групи : ИН /-/ е женското начало и ЯН /+/- мъжкото начало. Вътрешните органи в човешкото тяло се разделят на ИН/наречена още основна ДЗО/ и ЯН /допълнителна ФУ/групи.
Те са взаимно зависими и се допълват. Счита се, че всичко в организма на човека се подчинява на пет основни елемента - растения , топлина, земя , минерали и течности.
Така например от ДЗО сърцето е свързано с огъня, далакът и задстомашната жлеза са земя , белите дробове са метал , бъбреците са вода , черният дроб – дърво. Към ФУ са тънки черва , стомах , дебело черво , пикочен мехур и жлъчен мехур. Така става ясно ,че органите, причислени към ДЗО- групата от ИН системата, са плътни органи , които “кондензират” енергия , а другите са кухи органи от ФУ – групата и ЯН -системата, подпомагащи “кондензацията на енергията в плътните органи”.
Върху повърхността на човешкото тяло тези сили на енергия са организирани в 14 меридиана.Те всички, с изключение на “тройния загряващ енергизатор”, съответстват на вътрешните органи.Дискусиите за тройната топлина “Саншо” в споменатия меридиан елегантно се избягват.
Всеки меридиан има по 6 стандартни точки. По дължината на меридианите са разположени точки с “ниско съпротивление”, които са местата за действително прилагане на акупунктура. Една от тези точки е алармената , наречена още “глашатай” . Тя привлича вниманието на болния и боли особено при натиск или спонтанно докосване. Явява се като една от най-важните терапевтични точки. Те се стимулират чрез тъп натиск , чрез въздействие с механични игли , чрез изгаряне на накъсани растителни листа или билкова смес. От старата традиция са установени 800 точки, но съвременните учители откриха и нови.
Съгласно китайското учение , цялото тяло е представено чрез външното ухо и то се използва за диагностика и лечение.
Акупунктурата се прилага резултатно в много случаи. Известен процент пациенти получават достатъчно обезболяване, достатъчно дори за хирургична операция.
Рефлексологията и рефлексотерапията са много близки до акупунктурата.В последните години се практикуват т.нар. микромасажи – ръце , ухо, ходила,лицева област, които представляват и рефлексни зони за профилактика и лечение.
Рефлектореният масаж на ухото се нарича аурикулотерапия. Освен натиск в точките и масаж се използват и масажни пръчици- дървени или пластмасови с различен по големина накрайник / над и под 3 мм/.
Д-р Фитцеджералд , който е основател на зоновата терапия и 10-те зони , които повлияват цялото тяло , открива , че натискът върху ходилото се отразява благоприятно върху всички системи и части от нашето тяло. Ингам разбира , че чрез грижлив масаж може да се разкрият слабите места. Постига се чрез опипване /палпиране/ и натиск. Много болезненото място означава ,че там са се отложили т.нар. кристализиращи неусвоени вещества , които възпрепятстват протичането на нервните импулси. След прилагането на масажа се смята ,че те се отнасят от кръвта и лимфата и така се нормализира нервният импулс.
Палецът на крака има голямо значение за практиката на рефлексологията. В мистичната традиция на Зороастра , той е свързан с разума и може да донесе хармония на тялото. Дисбалансът и “енергийната претовареност” се приемат отново като причина за болестта.
Всички тези понятия, свързани с описаните алтернативни лечебни методи, са чужди и непонятни за традиционната медицина.
Никога досега не са били установени точки на енергийно натрупване чрез микроскопските изследвания на кожата и на нервната система на дланта и ходилото от учените, изследвали внимателно и непреднамерено човешката анатомия.Факт е обаче, че тази терапия има ефект в продължение на 5 хилядолетия.
Хавайски масаж
Хавайският масаж е една от най- желаните масажни техники в последно време.Комбинират се студени и горещи камъни, с които се прави масаж на цялото тяло.Това е една от последните тенденции в света на красотата и релаксацията.
Масажът с тези камъни дава истинска наслада за сетивата. Благодарение на него намалява напрежението в мускулите и се активират енергийните центрове.
Използват се различни по вид камъни, с различна температура. Тялото се намазва с етерични масла, за да се отворят енергийните центрове на тялото.
Използват се плоски камъни с различна големина, които се поставят на чакрите по тялото. Мънички камъчета се слагат между пръстите на краката, а два по-големи се държат в ръцете по време на целия масаж. Масажът започва с движения от шиацу (японска техника за масаж, буквално в превод “натиск с пръсти”), като постепенно се преминава към масаж с камъни.
Твърди се, че камъните изстиват, когато терапевтът минава с тях през части от тялото, където има болка или друг проблем.
С помощта на тази терапия се подобряват кръвообращението и лимфният поток.
Все пак не се препоръчва да се прави до два часа след хранене, първите месеци на бремеността и при диабет.
В комбинация с релаксираща музика и ароматни свещи, този масаж е наслада за всички сетива. Предлага се като услуга в много от козметичните центрове в София и в големите градове.
Тайната за красиви и щастливи крака
Краката ни често са подложени на тежки изпитания: понасят теглото на цялото ни тяло, през по-голямата част от годината са затворени в обувки, през зимата им е студено, а през лятото търпят грубия пясък и слънцето...
За да устоят на тези „нападения“, ходилата се покриват с дебела и груба кожа, която не е никак естетична.
Именно за това не трябва да забравяме краката си, когато полагаме грижи за тялото, още повече, че по стъпалото се намират много нервни окончания, които са свързани с важни органи и масажирането на стъпалата се отразява благоприятно на целия ни организъм.
Ежедневна хидратация
Кожата на стъпалата е лишена от мастни клетки и за това по принцип е суха. Оттук идва и нуждата от ежедневна хидратация. Със същото тоалетно мляко, с което мажете тялото си, масажирайте и краката, дори и между пръстите.
Има и специални кремове за крака, които са предназначени за омекотяване на проблемните зони.
Ежеседмично ексфолииране
Премахването на мъртвите клетки е гаранция за мека и нежна на допир кожа. Това правило важи още по-силно за кожата на ходилата, които са в непрекъснат контакт с обувки и кожата загрубява много по-лесно.
Най-добре е да премахвате загрубялата кожа на ходилата един път седмично. За петите можете да използвате пемза или крем, който съдържа такива частици.
След това намажете с хидратиращ крем и масажирайте внимателно цялото стъпало.
Ежемесечна комплексна грижа за краката
Един път месечно трябва да посветите един час специално на краката си, без значение дали ще отидете в козметичен салон или ще бъдете вкъщи.
Първият етап е омекотяване на кожата. Потопете краката си в топла вода за 15-на минути, като разтворите в нея соли за успокояване и омекотяване на краката. Трябва да имате предвид обаче, че тази процедура е абсолютно забранена за хора с разширени вени, защото топлата вода само ще влоши нещата.
След това използвайте пемза за петите и специална пила за по-нежните места.
Третият етап е масажът. Използвайте тоалетно мляко и започнете масажа от стъпалата към прасеца, за да подобрите кръвообращението.
Къси и равни нокти
Правило номер едно за педикюр- къси нокти. За разлика от ръцете, тук дължината никак не е естетична. Правило номер две- равни нокти. За целта използвайте нокторезачка, така ще избегнете врастването на нокътя в плътта, което е изключително болезнено и се налага лекарска намеса, за да бъде отстранено.
След това можете леко да заоблите краищата с пиличка.
Колкото до цвета, имате пълна свобода да избирате между десетките лакове за нокти, камъчета и пръстени, с които да украсите вече идеалните ви стъпала.
Мини-сауна за лице
Парата е като балсам за тялото. Високата температура помага на порите да се отворят и така организма се прочиства от токсините, а козметичните продукти достигат до всяка клетка.
Ходенето на сауна изисква време и средства. Все пак можете да се възползват от благотворното й влияние и вкъщи, макар и само върху кожата на лицето и шията.
В подходящ съд сложете вряща вода и изсипете шепа билки или няколко капки етерично масло.
В зависимост от вида на кожата ви, можете да използвате мащерка,мента или лимон за мазна кожа.
На чувствителната кожа подхождат лайка, липа, горски слез ( можете да го намерите в билковите аптеки).
За всеки тип кожа можете да използвате роза, розмарин или лавандула.
Наведете се към горещата вода на около 30 сантиметра и покрийте главата си с кърпа така, че да насочите парата само към лицето си. Останете така пет-десет минути докато парата подейства.
Внимавайте да не изгорите лицето си на парата. Не трябва да усещате дискомфорт. Ако не ви е приятно, отдалечете малко лицето си от съда с вода докато водата малко се охлади.
След това направете ексфолиираща маска за лице и намажете лицето и шията с подходящ за вашата кожа крем.
Ароматерапията е лечебен метод ,който помага за запазване на жизнената енергия на организма , повлиява на психологични състояния, използвайки естествени етерични масла.
Те въздействат на кръвообращението и се прилагат в комбинация с рефлексотерапията.
Въвеждането на етеричните масла в организма е с лечебни и козметични цели и се извършва:
1. през кожата (масажи , вани)
2. чрез дихателните пътища (вдишване)
3. под формата на лекарствени препарати - перорално.
Основните масла, които се използват в Ароматерапията са : лимоново, портокалово, евкалиптово, хвойново, лавандулово, розмариново, ментово, масло от лайка, борово и масло от мащерка.
Тези масла се прилагат при простудни заболявания, грип, кашлица, обща умора, безсъние, главоболие, при психическо напрежение, ставни и мускулни болки и др. състояния.
Етерични масла обаче не се използват при алергии към съставките на маслата, при кожни заболявания, акне и при бременност.
Терминът се използва за първи път от френския химик Рене Гатефос , който през 1920 г. описва практиката си да използва етерични масла добити от растения , корени , семки и.т.н. за лечение.
В повечето етеричното масло се втрива в кожата или се консумира като съставка в чай или други течности. За нуждите на дихателната система се правят инхалации или се използват изпаренията на етеричните масла. Някои от последователите на метода обсъждат готвенето с билки като тип аромотерапия.
Лечебната сила на етеричните масла е основната притегателна сила на този вид алтернативно лечение.
В книгата си “Аромотерапия” Даниел Риман цитира Маргюрит Мори , която смята розовото масло (особено българското) за афродизиак срещу фригидност при жените и като великолепен тоник при жени , страдащи от депресия. Розовото масло помага още при възпалена и суха кожа.
Повечето аромотерапевти не се интересуват от
тестуване на продуктите за аромотерапия и тяхното научно доказване. Те се обосновават с недоказани научно доказателства , а именно как етеричното масло въздейства на тяхната аура, как възстановява хармонията към техния енергиен поток, връщането му към техния център или съдействие за “духовен растеж”.
Ароматерапията възвръща и подобрява умственото , eмоционалното , физическо и духовно здраве.
Риман отдава на лавандуловото масло свойствата на панацея срещу цял списък от болести и състояния – от стрес до епилепсия , апоплексия , умствени пробле-ми , цистит ,вагинит , ревматични проблеми , първи симптоми на простуда и треска и др.
Рецептата от 3 капки кипарисово етерично масло , 2 капки лавандулово масло , 2 капки лимоново масло и 28 г соево масло , авторката препоръчва за масажиране на крака с разширени вени. Мазането с лавандулово масло тя го препоръчва за кожни изгаряния.
Капките за нос с камфор, ментол и евкалипт са изключително ефикасни.
Употребата на чисти етерични масла прави Ароматерапията част от билколечението. Тя става част от стила на живот и създава удоволствие , което има оздравителен ефект.
Етеричните масла като цяло стимулират имунната система и сетивата. Ароматите, особено добити от растения се използват широко в козметичната промишленост.
Шампоани, лосиони за тяло , масла и спрейове , парфюми , соли за вана , сапуни и пасти за зъби са произведени на базата на натурални или синтетични есенции.
Все по-разпространени са освежители на въздух , аро
Маски с шоколад са новата козметична истерия
Най-новата услуга в козметичните салони във Франция и Канада е шоколадотерапията. Класическите маски с плодове отстъпват място на маските с шоколад.
Доказано е, че шоколадът или по-точно какаото, от което се приготвя той, е богато на вещества, които повишават настроението и действат отпускащо.
Оказва се, че какаото съдържа и много антиоксиданти, които са тайната за млада кожа. Според козметичката Емили Кертон от известен парижки салон за красота, маската с какао се препоръчва на дами, чиято кожа е потъмняла от стреса и замърсяването в големия град.
Благодарение на качествата на какаото, кожата става по-свежа, възвръща блясъка си и изглежда по-млада. Освен това маската с какао оказва изключително положително влияние върху настроението на клиентките на услугата, които трудно се въздържат да нe опитата на вкус козметичния продукт.
В домашни условия можете да си направите шоколадова маска, като разтопите натурален шоколад на водна баня. Изчакайте да се охлади достатъчно, за да не изгорите лицето си.
Препоръчваме ви все пак да се консултирате със специалист, защото има хора, които са алергични към някои от съставките
Да предотвратим болките в гърба
Лекарите определят болките в гърба като “злото на века”, тъй като над 60% от населението на земята се оплаква от тях. Те биват причинявани предимно от лошите навици, които сме си изградили от деца – ходим изгърбени, четем приведени, спим на прекалено висока възглавница.
Ако и вие допускате неволно тези грешки, то не се притеснявайте – нищо не е загубено! Положете усилие, променете стойката си и със сигурност ще успеете да избегнете нетърпимите и адски досадни болки в гърба, които се появяват с напредване на възрастта при хора с лоша хигиена на живот.
Ето нашите съвети за отвикване от някои “опасни” навици по време на:
Сън
Леглото ви не трябва да е меко. Не е препоръчително да потъвате щом си легнете, защото така гърбът остава напрегнат и не отпочива дори през нощта. Не спете по корем – при тази поза се нарушава естествената извивка на кръста и вратът се напряга ненужно.
Не си лягайте на висока възглавница, тъй като вратът ви ще се изкривява от заетата неестествена за него позиция. Ако спазвате всичко, но все пак чувствате напрежение в гърба, сложете си възглавница под коленете.
Шофиране
Не се вкопчвайте във волана – ръцете ви трябва да са леко свити в лактите и освободени от излишно напрежение. Вдигнете облегалката на седалката си. Ако имате чувство, че потъвате и не виждате добре пътя, то просто си сложете възглавничка, на която да седнете. Гърбът ви непременно трябва да е облегнат, за да може да поема неравностите по пътя.
Говорене по телефона
Не говорете по телефона, като притискате слушалката с рамо към ухото си. Ако сте седнали, най- добре е да я държите с ръка, като се подпирате с лакът на бюрото или кухненската маса, за да не изкривявате врата си. Колкото и тайни да искате да споделите по телефона, не се свивайте в някое кюше, защото при облягане твърдата стена може и да нарани гръбначния ви стълб.
Навеждане
Когато миете чиниите или пък перете на ръка, вие се изгърбвате, накланяте тяло напред и натоварвате неимоверно гърба си. Има един малко странен, но много ефикасен трик за подобни ситуации. Подпрете се с корем на мивката. Сложете левия крак малко по-назад и го изпънете. Свийте леко десния. Нека той стане опорен и поеме 60% от тежестта на тялото ви. По този начин ще освободите кръста си от нелеката задача да се опитва да възстанови правилната си позиция и да издържа цялото напрежение от неправилните ви движения.
Носене на дете
Без съмнение всяка майка е усещала болки в гърба след дълго приспиване на своето детенце. Когато дундуркате бебе, вие се навеждате напред, тъй като детето тежи, а гърбът ви се извива. Опитайте се така да гушкате бебето, че тежестта на телцето му да не пада единствено върху ръцете ви. Сложете главичката на рамото си, например.
Хубаво би било и да го носите на гръб като раничка, защото тежестта му и вашето желание то да се чувства възможно най-удобно ще ви карат да ходите напълно изправени.
Работа пред компютъра
Най-честата грешка, която допуска човек, когато работи с компютър е, че навежда глава, за да вижда добре буквите по клавиатурата. Освен това, при проверка на написаното, той непрекъснато вдига поглед към екрана и така дълго извършва едно и също действие, което уморява врата. Това води до образуване на шипове!
За да пести силите си, човек инстинктивно се изгърбва. Ето защо, колкото и да сте унесени в работа, замисляйте се дали ханша, раменете и ушите ви образуват линия. Не кръстосвайте крака и не сядайте на края на стола. Поставете монитора на нивото на очите. Опрете гръб в облегалката така, че горната част на тялото и краката ви да сключват 90 º. Ако облегалката е твърда или пък е прекалено назад, то може да сложите възглавница, както и да навиете и вържете на кръста си пуловер за “опора”.
Мишката също е доста коварна – тя обездвижва ръката, която се опира само на едно място на китката, която не след дълго ви заболява. Поради тази причина вие изкривявате стойката си леко настрани, за да може да подпрете с хълбок лакътя си и така да намалите натиска върху китката. Хубаво би било да работите с безжична мишка или поне от време на време да сменяте опорната точка, както и да отлепяте китката си от бюрото.
Вдигане на тежко
Стойте изправена до куфара си. Навеждате се и понечвате да го вдигнете... Спрете веднага! Когато издевателствате така над мускулите и кръста си, то е много вероятно да се сецнете, защото организмът ви не е “загрял” за вдигане на тежко, а вие внезапно му възлагате тази нелека задача.
В подобен случай правете следното: първо – заставайте винаги с лице към тежестта, която се готвите да вдигнете, клекнете (или поне приклекнете) и дръжте гърба си изправен. Второ – хванете с две ръце предмета, който искате да вдигнете и започнете бавно да се изправяте. Никога не надценявайте силите си! Не вдигайте много тежко... или поне никога над нивото на кръста!
Гледане на телевизия
Не се отпускайте в нисък и мек диван, които поема формата на тялото ви. Колкото е по-“твърда” и права облегалката, толкова по-голяма опора има кръста. Телевизорът трябва да е на нивото на очите ви, за да се избегнат ненужните изкривявания на врата. Препоръчително е да си качите краката на табуретка или ниска масичка.
Качване и слизане от колата
Не извивайте гърба си! При влизане в колата – първо седнете на седалката и чак тогава завъртете ханша, пъхнете краката си и се наместете така, че да ви е удобно, като се подпирате с ръце. При излизане – обратното: първо извадете краката, стъпете стабилно на земята, хванете се за дръжката на вратата и излезте.
Носене на тежки торби
Винаги разпределяйте онова, което трябва да носите в две торби – по една за всяка ръка. Ако носите тежък багаж само в едната си ръка или пък само на едното си рамо, то принуждавате гърба си непрекъснато да се опитва да възстановява равновесието и го пренатоварвате.
Физическите упражнения и остеопорозата
Първо: Какво трябва да знаем за остеопорозата
Остеопороза означава буквално “порести (изтънели) кости”. С това заболяване силата на вашите кости намалява, и едновременно с това костите ви бавно губят минерално съдържание и вътрешната си поддържаща структура.
Накрая костите ви стават толкова слаби, че се чупят много лесно. Костите в гръбначния ви стълб могат фактически да се компресират (компресионни счупвания) – точно като купчина от картонени кашони във влажно мазе. Резултатът може да бъде твърде прегърбена стойка и може би дори още по-голям риск от счупвания както при мъжете, така и при жените.
Бедрените счупвания са друг често срещан вид остеопорозни счупвания. Те често са резултат от падания.
Заблуда е, че само възрастните хора могат да страдат от остопороза – болестта може да засегне и жени след менопаузата, както и мъже.
Жените обаче са по-уязвими, тъй като костната обмяна зависи и от хормона естроген, а състояния, свързани с неговия намален синтез. Като климакс, ендокринни заболявания, изтощение, водят до остеопороза.
Можете да предотвратите остеопорозата, като пазите костите си здрави, но това не е достатъчно.
Наред с други неща, това означава да правите физически упражнения, да приемате достатъчни количества калций и витамин Д, и да не пушите.
А ако вече имате ниска плътност на костите, което ви нарежда сред хората с висок риск от остеопороза, могат да ви бъдат препоръчани лекарства като естроген, бисфосфонати като алендронат и ризедронат, или селективни естрогенни рецепторни модулатори като ралоксифен.
Ако вече са ви поставили диагноза остеопороза, най-вероятно вече приемате лекарство за лечението и. Физическите упражнения също са важни.
Остеопорозата може да открадне силата от костите ви и да ви остави с прегърбени рамене и предразположени към счупвания. Но има нещо, което вие можете да правите с вашите мускули, за да помогнете за понижаване на риска от счупвания – физически упражнения.
За обновяването на костите е необходим калций – той е най-важният елемент да се предпазим от коварното заболяване.
Ако доставянето на калций се забавя или е в недостатъчни количества, забавя се и възстановяването на костта и започва разграждането й. Не може точно да се предскаже при кого този процес ще протече бързо и ще доведе до инвалидизиране и до спонтанни фрактури.
Рискови фактори:
В неблагоприятно положение са например слабите светлокоси жени с нежна конструкция.
Застрашени са също и мъжете, и жените, които в ранна детска възраст са страдали от недостатъчно хранене.
Храненето предимно с месо,колбаси, бяло брашно и рафинирана захар е крайно вредно за костната система. Този тип хранене не осигурява достатъчно количество калций, а в същото време ускорява извеждането му от костите.
Рисков момент също така е недостигът на дневна светлина.
Която е източник на ултравиолетови лъчи, необходими за синтез на витамин Д - регулатор на калциево-фосфорната обмяна. Недостигът му в детска възраст води до рахит, а в средна възраст е причина за развитието на остеопороза. Всички знаят, че децата трябва да се пекат на слънце, но то е също толкова необходимо и за възрастните.
Също така прекалената употреба на алкохол и консумацията на месо, могат да нарушат асимилирането на калция.
Доказано е, че след менопаузата вегетарианките имат по-здрава костна система от жените, които ядат много месо, богато на протеини.
Кофеинът, солта, тютюнът и стресът са сред най-вредните причини за заболяване от остеопороза.
Запомнете!Обездвижването води до декалцификация. Физическите упражнения са също толкова важни, както и правилния хранителен режим.
Изследвания са показали, че упражненията могат не само да предотвратят остеопорозата, но могат и да я лекуват. Освен това физическите упражнения могат да подобрят равновесието ви, и така да намалят риска ви от падания. Ключът е да знаете кои упражнения да правите, и как да ги изпълнявате правилно.
Една силна комбинация:
Упражненията могат да забавят минералната загуба в костите, да помогнат за поддържането на стойката и да подобрят доброто здравословно състояние като цяло, и така да намалят риска ви от падания.
Често за предотвратяването на остеопорозата се препоръчва комбинация от упражнения. Всички те са предназначени да бъдат полезни, като същевременно намаляват риска от остеопорозни счупвания по време на упражненията. Упражненията обикновено включват:
Упражнения за издържане на тежести. Те включват упражнения, които правите в изправено положение, така че костите ви да понасят тежестта на тялото ви.
Примери са ходенето, джогинга и изкачването на стълби. Те работят директно върху костите на краката ви, бедрата ви и долната част на гръбначния ви стълб, за да забавят загубата на минерали. Ако имате остеопороза, ходенето – за предпочитане поне по 1,6 км дневно – в повечето случаи е най-доброто упражнение за издържане на тежести, защото минимизира сътресението в костите ви.
Трениране с тежести. Също така се нарича силово трениране и използва различни видове тежести, като например свободни тежести, уреди с тежести, упражнения с ластици и във вода, за да заздрави мускулите и костите на ръцете ви и горната част на гръбначния ви стълб. Като казваме тежести това не означава, че трябва да вдигате по 50 килограма. Достатъчни са леки гири от по 4-5 килограма.
Освен това този вид упражнения работи директно и върху костите ви, за да забави минералната загуба. Ако имате остеопороза, ще ви е нужна помощта на доктор или физиотерапевт, за да създадете програма за силово трениране, която включва правилните техники и е подходяща за вашата степен на костна загуба.
Упражнения за укрепване на гърба. Тези упражнения работят предимно върху мускулите и по-малко върху костите.
Изследвания са установили, че укрепването на мускулите на гърба ви може да помогне в лекуването на остеопорозата чрез поддържането или подобряването на стойката на тялото.
Това е така, защото прегърбената стойка, причинена от остеопорозните компресионни счупвания, може да увеличи натиска по продължение на гръбначния ви стълб, и така да доведе до още компресионни счупвания. Упражнения, при които гърба ви нежно се извива, могат да усилят гръбначните мускули, като същевременно минимизират натиска върху костите.
Тези упражнения помагат за заздравяването на гръбначните и коремните мускули, за да подобрят или поддържат стойката, което е важно за избягването на счупвания в следствие на остеопорозата.
Ако нямате остеопороза и сте здрави като цяло, тези упражнения обикновено са безопасни за изпълняване. Ако обаче имате остеопороза, вашият доктор може да ви посъветва за уместността на всяко отделно упражнение, в зависимост от вашето индивидуално състояние.
Не разрешавайте на остеопорозата да открадне силата от костите ви.
Преди да започнете която и да е програма от физически упражнения, се консултирайте с доктор, ако:
Сте мъж над 40 години
Сте жена над 50 години
Имате в семейството си хора с рано установени сърдечносъдови болести
Имате здравословни проблеми
Не сте сигурни, че сте здрави
Ако имате остеопороза, е особено важно да получите помощ от вашия доктор при създаването на програмата от упражнения, така че тя да е безопасна за вас.
Как да предпазите гърба си от травми
Мислено повдигане повдигайте всичко по два пъти! Първо повдигайте на ум, планирайте всяка стъпка преди да я направите физически. Всяка повтаряща се работа може да бъде премислена предварително.
Преценете товара - Колко тежи? Колко ще ви тежи? Тестувайте тежестта за да видите дали ще можете да я повдигнете- не се пренапрягайте изненади! Ако се чувстваш добре, повдигай!
Вземи помощ - Ако товарът е обемист или тежък за вас за да го повдигнете сам, искайте помощ. Не се колебайте да помолите някой за помощ. Моментната помощ може да ви спести нараняване и травма дни наред.
Намери добрия начин – Поняк,ога, когато около вас няма човек, който да ви помогне или работата е по-голяма от вашите възможности и тези на помощника ви. Потърсете си механична помощ от ръчна количка или някакво друго средство за пренасяне на товара.
Физическо повдигане - Необходимо е да приложите собствена техника за повдигане - независимо дали ще работите сами или с помощ от човек или уред.
Повдигане по подходящ начин - Когато повдигате нещо тежко следвайте тези стъпки.
1.Съблюдавайте товарът да бъде добре пакетиран и да го хванете здраво. Прегърнете го !
2.Дръжте гърба си изправен, като използвате силните мускули на крака за да повдигнете товара.
3.Оставете товара постепенно и плавно.
Повдигане на товара от екип – когато сте двама изберете си сигнал. Водачът да подаде сигнала,когато трябва да се направи крачката и да се повдигне товара.
Бутай, не дърпай – използвайте добра техника на повдигане и когато ползвате механична помощ.Когато е възможно бутайте, вместо да теглите и дърпате.
Прецени пътя си - огледайте се наоколо,какво има под вас и над вас, осветено ли е, има ли улично движение на хора и превозни средства и променете наклона на пътя. Изберете си най-чистия път по който да минете.
Решете проблема с тежкия товар - повдигането на товара ,разположен на високо ,над раменете е много рисковано начинание.Тестувайте го за теглото му като го бутате.Приближете се до товара колкото се може по-близо и така ще можете да плъзнете край тялото си.Същата схема използвайте и когато трябва да повдигате товар нависоко.
Разрешете повтарящите се проблеми – разпознавайте ги и решете как можете да ги избегнете за в бъдеще.Помислете въпреки трудовите задачи.Вие се нуждаете да се съсредоточите и да постигнете твърде много,или можете да мислите по по-бърз начин.
Повдигане чрез уреди – търсете просто решение да направите повдигането,носенето и разтоворавенот на товара за да бъде по.лесно за вас и за гърба ви.
Разчистете пътя си – преместете всички видими препятствия,особено движещите се обекти около вас.Без катастрофи и падания.Убедете се,че мястото за повдигане на тежестта е добро.Изчакайте да отмине движението и тогава транспортирайте товара и го сложете на подходящо място.
Разтоварвайте внимателно – както когато повдигате,така и когато сваляте товар има риск за гърба ви.Направете го така,че да не го правите отново.
Повдигайте по малко и се забавлявайте от пренасянето на части- огледайте работното си място.Как можете да го реорганизирате за да намалите колкото се може повече повдигането на неща и носенето им.Дискутирайте с ръководителя си и с колегите си как да направите повдигането по-лесно и така да вземете предпазни мерки.
Мислете носейки товара – втората фаза е носенето на товара от едно място на друго.Подходящият начин на транспорт,както и подходящата техника на повдигане може да направи по-лесен живота на вашия гръб.
1. Помнете да бутате ,а не да дърпате, дърпайки риска от травма на гърба е по-голям. Вие можете да бутате два пъти по-добре,отколкото да дърпате.
2. Избягвайте усукването като носите подходящи обувки и използвайте механична помощ,когато е възможно. Избягвайте усукването или дълбокия наклон напред,когато поставяте товара на земята.
3.Наблюдавайте ходенето си.Обуйте обувки ,с които сте стабилни.Правете малки стъпки.Ходете бавно.
4. Използвайте механична помощ- защо да слагате тежкия товар на гърба си и да увеличавате риска от травмиране?Количката за носене на багаж или електрокар за големите кашони и товари могат да ви помогнат да останете здрав и читав.
В този случай трябва да обмислите как правилно да повдигате товарите за да ги натоварите на количката.Необходимо е да спазвате указанията дадени по-напред и непременно да приложите подходяща техника на повдигане и сваляне.
Полезни съвети за добро позициониране
Добрата поза дава на вашия гръб поддръжката,от която той се нуждае. Опитайте се да избягвате продължителното заемане на една поза-дали сте на работа,в къщи,или на игра,то действа зле на гърба ви. Следвайте тези полезни съвети за седеж,стоеж или спане както следва:
Седеж – има тенденция при седеж да се накланя таза неправилно и това един път и половина повече стресира гърба ви,отколкото стоежа или ходенето.Не седете прекалено дълго,ставайте,разтягайте се и се разхождайте от време на време.Когато седите поддържайте гърба си изправен.Ако столът не е подходящ използвайте възглавница или облегалка за глава.
На бюро – работете на удобна височина.Не трябва да сте прегърбен или да не достигате бюрото. Нагласяването на стола ще помогне бедрата да са успоредни на стола иколенете да са прибрани.
Стоеж – може да бъде труден за вашия гръбнак.Проверявайте добрата позиция приближавайки се до стената.Бъдете сигурен,че трите ви физиологични кривини са добре балансирани.Запазете тази позиция като се разхождате близо до стената.Стойте с единия крак повдигнат на удобна височина.Сменяйте крака си на всеки половин час.
Спане – почивайте на гръб.Когато сте легнали вашият гръб няма нужда да поддържа тежестта на тялото ви.Използвайте твърд матрак. /Твърдите водни легла са подходящи/.Спете на една страна/в страничен лег/ със свити колене. Или на гръб/тилен лег/ със свити колене с възглавница под тях.
Сега вие знаете как вашия гръб да бъде лекуван.Мислете за ситуациите всеки ден и лошите ви лични навици,които затрудняват вашия гръб и бъдете отворени да дадете на гърба си възможност да се чувства по-добре на работата,в къщи или в движение.Само вие можете да направите вашия гръб най-добрия си приятел!
Когато шофирате нагласете седалката си достатъчно напред за да бъдат коленете ви свити.Поддържайте кръста си с малка възглавничка или навита на роло хавлия.
Ако се наложи да сложите детето си в кошарката,то го направете с присвити колене,а не с изправени колене като се навеждате напред.
Не се пресилвайте да носите тежък товар наведнаж,разделете го на части или потърсете помощ за пренасянето.
Вдигането и свалянето са най лесни на височина на кръста.Използвай масичка или палета, когато можеш.
Кинезитерапията в борбата срещу високото кръвно
Благоприятният ефект на кинезитерапията в общия курс на лечението на хипертоничната болест се постига не само по пътя на положителните промени,настъпващи в сърдечносъдовата система под влияние на физическото упражняване,но и по пътя на въздействието върху патогенезните фактори.
Лечебните физически упражнения съдействат за нормализиране на коровите процеси и за премахване на застойното възбуждение във вазомоторните центрови,оказват нормализиращо влияние върху динамичното равновесие на вегетативната нервна система и други.
Задачите, средствата и методиката на провеждане на кинезитерапия се конкретизират при всеки отделен болен,като се съобразяват със степента на заболяването,стадия на лечението, приспособителните резерви и индивидуалните особености.
Целта е да се нормализира артериалното налягане и пациентът да се предпази от сърдечни,мозъчни и други увреждания,да се увеличат работоспособността и съпротивителните му сили.
Успоредно с това кинезитерапията, подобрявайки общата обмяна на веществата и преди всичко мастния и липидния обмен,действа задържащо на атеросклеротичните процеси.
Като мобилизира резервните фактори на кръвообращението,кинезитерапията увеличава работата на сърцето и подобрява кръвообращението и лимфообращението.
С най-голяма ефективност кинезитерапията се прилага при I и II стадии на хипертоничната болест. При III стадий тя има ограничено приложение. Противопоказани за кинезитерапия при този стадий на хипертоничната болест са : сърдечна астма; прединсултни и прединфарктни състояния,прогресираща бъбречна недостатъчност.
Методичните изисквания за прилагане на кинезитерапия в I и II
Стадии на хипертоничната болест не се различават съществено. При I стадий на заболяването продължителността на процедурата може да е по-голяма /до 70 минути/,а физическото обременява-не по-значително и по-интензивно.
Упражненията са предимно махови,изпълняват се с пълна амплитуда,със спокойно и бавно темпо,без напъване и задръжка на дишането.
Избягват се упражнения,свързани с навеждане на главата надолу.
Комплексът се насища с упражнения за разхлабване. Не е желателно да се включват сложни координационни и асиметрични упражнения,защото водят до пренапрежение на нервната система.
Необходимо е периодично измерване на сърдечната /пулсова/ честота и на артериалното налягане по време на самата процедура /при върховото натоварване/,както и след нея.
Стойности над 230 mm/Hg за систолното / горното/ и над 130 mm/Hg за диастолното налягане налагат ограничава-не на двигателната терапия или промяна на медикаментозното лечение. Добра представа за натоварването на сърцето дава т.нар.двойно произведение-сърдечната честота умножена по систолното ар-териално налягане.
Лечебният комплекс при хипертоничната болест цели оптимално повишаване на емоционалния тонус,без да се стига до възбуда.
Основните средства на кинезитерапия при хипертоничната болест са насочени към уравновесяване и тонизиране на централната нервна система,а също на стимулацията на функциите са:
- Процесът на дишането в относителен покой и в движение;
- Смяната на мускулното напрежение с мускулно разхлабване;
- Лечебният масаж и самомасаж;
- Терапевтичните и хигиенните физически упражнения;
- Съчетаването на лечебната гимнастика с психотерапия;
- Рационалният режим на болния.
Методите на кинезитерапия са свързани тясно с въздействието на втората сигнална система.
Затова отпускащата терапия, чрез почивка, разговори и приятно прекарвано време може да се използва за отпускане и релаксиране на болния.
Ето няколко съвета към болните за добро настроение и психическа нагласа, които ще помогнат на целия курс на лечение:
I. Не мислете за болестта, а сериозно се лекувайте.
II. Лекувайте се не само с лекарства и вани,но и с естествени методи,от които най-ефективни са средствата на кинезитерапия и масаж в съчетание с хигиенен режим и рационално хранене.
III. Най-добрият ваш лекар е организмът.
IV.Радостното вътрешно спокойствие и желанието да работите е най-верният вътрешен показател за това,че вие сте на правилния път към здравето.
V.Здравето е основа на щастието,за което си струва да се откажеш от всички вредни привички.
И така редовно се занимавайте с физически упражнения. Бъдете винаги и всякога спокойни,приветливи и радостни. Никога не се пренапрягайте и не се изтощавайте с отрицателни емоции.
Д-р Ралица Стоева е дипломиран кинезитерапевт, завършила е Национална спортна академия “Васил Левски”. Д-р Стоева е участвала в обучителни семинари за здравни специалисти в РНЕС /Pacific Health Education Center/; в гр. Бейкърсфийлд, Калифорния, САЩ. Автор на редица публикации - Stoeva,R.- Implication of remedial gymnastics for patients with chronic obstructive lung disease,Pnevmol.i ftiziatr.4,1989,p.32-36, Стоева,Р. – Кинезитерапия и здраве , Хомо Футурус 2003 и др. От близо 10 години се занимава с рехабилитция на бебета и деца.
Лечение с морска вода (таласотерапия)
“Таласос” означава на гръцки море. Таласотерапията (морелечението) е изключително полезен лечебен метод за цялото тяло.
Морската вода е по-богата на минерали и микроелементи от сладката .Минералите от морската вода действат благотворно на кръвообращението ,обмяната на веществата , имунната система и хормоните.
Ето защо тя помага на кръвообращението, проблеми с вените, заболявания на дихателните пътища, кожни болести , алергии, податливост към заразни болести.
Въздушните струи откъм морето съдържат по-малко алергени, прах , цветен прашец и затова морският климат е идеален за алергичните хора.
Особено полезни са разходките в плиткото по брега (идеална терапия за хората с разширени вени) . В морската пяна се вихрят безброй малки капчици вода . При вдишване те преминават през лигавицата на носа и гърлото, както и през бронхите и имат прочистващо и възстановяващо действие.
Минералите , съдържащи се в морската вода повишават устойчивостта на кожата и я правят по-гладка. Къпането в морска вода е много полезно за тялото и в много курорти у нас и в чужбина се използват вани с морска вода.
Хипократ – Бащата на медицината пръв наблюдава и описва оздравителния ефект , който има морската вода върху травмираните ръце на рибари. Той започва да окуражава пациентите си да използват морската вода за лечение и ограничаване на болките.
Още през 1897 г. Рене Кинтон демонстрира ,че човешки бели кръвни телца продължават да живеят и виреят добре извън човешкото тяло , когато са пуснати в морска вода .
Ние трябва да се гмурнем в науката за морето за да разберем истинската полза от таласотерапията. Морето съдържа минерали под формата на соли и разтворени газове. Всеки път ,когато се потопим в морето ние плуваме в азот , кислород , хелий и други газове разтворени в морската вода.
Тези минерали и газове ще забележите подобни на мехурчета върху мокрия ви бански или плъзгащи се по кожата като дъждовни капки.Те проникват през кожата чрез физическия механизъм осмоза.
Съставките на морската вода действат на тялото по специфичен начин като оздравяват кожата при болести като екзема и псориазис и подпомагат организмът в изгаряне на мазнините. Хиляди клетъчни реакции се провеждат, докато вие се гмуркате и плувате в морето. Именно за това почивката на море е сред най-препоръчителните за укрепване на вашето здраве.
Лечебната сила на водата – водолечението
Научете кои са най-популярните методи за водолечение и при кои заболявания и травми може да използваме лечебната сила на водата.
Водата е неотменима част от нашия живот. Освен като храна, за пиене, за миене , за поливане, водата се оказва и чудесно лекарство. Водата често е най-доброто средство, към което можем да прибегнем при нещастен случай или травма.
Ако сте си навехнали коляното поставете го незабавно във вода, или още по-добре сложете торбичка лед ,което за всички видове травми се използва до 24 часа след инцидента.
Ледът и студената вода предотвратяват подуването и облекчават болката, спират разрушаването на тъканите и ускоряват възстановяването.
Една гореща баня на краката е отлично средство за облекчаване на главоболието, защото разширява кръвоносните съдове на краката и по този начин изтегля кръвта от главата.
Една баня може да бъде нещо повече от простото измиване на мръсотията и осигуряване възможност на кожата са диша. Тя стимулира циркулацията на кръвта, което очиства мозъка, подпомага храносмилането и раздвижва белите кръвни клетки - бойците срещу микробите, като по този начин създава устойчивост срещу болестите. Успехът на водолечението зависи от това,доколко е съобразено с индивидуалните особености на дадения човек.
В практиката се употребяват различни температурни степени на водата- от много студена /под 12°С/ до гореща /над 43°С/. За лечението със студена вода важи: по възможност по-студена, но с краткотрайно приложение. Времето на въздействие на водата е от секунди /студени и контрастни обливания, респективно обтривания / до няколко минути.
При децата по психологични съображения и поради по-силните ответни реакции при студените процедури се използва вода с по-висока температура /20-22°С/ . Действието на студените водни процедури е особено благоприятно след ставане от затоплено легло, след слънчева баня или след сауна. Показател за благоприятно въздействие на студовия фактор е своевременното настъпване на затоплянето.
Горещите вани могат да натоварят сърцето внезапно, когато действат като много драстично дразнене. Те предизвикват внезапна защитна реакция от страна на съдовете, която може да се познае по настръхване на кожата.
Баните с индиферентна температура /31-37°С/ имат релаксиращо /отпускащо/ въздействие. Подходящи са за ежедневни хигиенни процедури при децата и при тежко болни пациенти.
Към водните процедури спадат обмивания, обтривания и четков масаж. Това са всъщност водни закалителни процедури .
Частичните вани с покачваща се температура са лесно приложими във всяко домакинство. Началната температура е комфортна-32°С като се покачва до 43°С за 15 мин.
По-рядко използвани са топлите вани с механични дразнители- четки и поливане.
С прибавянето на различни вещества във водата може да се придаде специфично действие на ваните. Използваните растителни добавки са планинска арника, валериан, дъбова кора, борови иглички, трина , яир, лайка, кестен,лавандула,розмарин, градински чай и полски хвощ.
[break]
Контрастните вани са частични вани,при които става смяна на топло и студено по определени правила. За тези вани са необходими два съда с различно темперирана вода. Тези вани имат силно дразнещо действие. При домашни условия се правят на краката и на подбедриците. В топлата вода се престоява 10 пъти по-дълго ,отколкото в студената. Например: 2 мин топла / 38-39°С/ вода- 12 сек студена /чешмяна/ вода. Смяната от топла в студена става 3 пъти. След ваната се прави изтриване до сухо.
Частичните студени вани са най-използваните за подобряване общото състояние на организма. Те се прилагат като възбуждащо циркулацията средство и при разширение на големите вени, което е свързано със затруднения в кръвотока- разширени вени, хемороиди, венозен застой на органите в малкия таз. Продължителността на студената вана е различна. Трябва да се усетят симптомите на втората фаза на действието- сменяне първоначалната бледност на кожата с леко зачервяване, чувство на затопляне в потопените части на тялото и режеща болка.
При грижите за болните най-често прилаганият физиотерапевтичен метод са обвиванията. Използват се кърпи от лен или памук с определени размери. Влажните компреси се поставят върху малки участъци на тялото и не се увиват кръгово. Най-често се слагат на врата, сърцето и корема. Имат леко дразнещо действие.
Термофорите или топлите бутилки осъществяват т.н. влажна топлина.
Криотерапията или местното приложение на лед е много популярен и ефективен метод на обезболяване и раздвижване например на “замръзнало рамо” и други.
Ето някои водолечебни процедури при често срещани заболявания:
При артрит- контрастни бани и криотерапия; при камъни в бъбреците- топла баня, горещи компреси с бутилки гореща вода; при бронхиална астма гореща крачна вана и поливане със студена вода на врата за 30-60 сек.
Ефектът от физическите упражнения за намаляване на холестерола
Оставете физическите упражнения да упражнят магическите си способности
Ако искате да подобрите цялостно холестеролния си профил, направете една малка промяна в живота си: раздвижете се.
Животът понякога изглежда, че не играе честно с вас. С остаряването нивото на лошия холестерол в тялото ви обикновено се покачва, вероятно заради увеличаване на количеството на телесните мазнини. Междувременно фактори като променящи се нива на хормони, диети и пушене влияят на нивата на добрия холестерол, обикновено в грешната посока.
Но има нещо, което можете да направите, за да упражните повече контрол върху нивото ви на холестерол: изследвания са установили, че физическите упражнения, както с умерен, така и с висок интензитет, задействат биохимични промени в тялото ви, които понижават нивата на лошия холестерол и повишават нивата на добрия.
Физическите упражнения изглежда упражняват магическо въздействие най-вече чрез повишаване на нивата на добрия ви холестерол, който в последствие изгонва лошия холестерол от тялото ви. Колкото повече добър холестерол, толкова по-добре. За всяка единица повишение на нивата на добрия холестерол, рискът от сърдечни болести намалява с 3% при жените и 2% при мъжете.
Кой вид упражнения са най-подходящи?
Добрата новина: Всеки вид упражнения ще компенсират въздействието на заседналия начин на живот и ще бъдат от полза за здравето ви. Според някои най-нови изследвания даже няма нужда да губите тегло, за да пожънете реколтата на един активен начин на живот.
Що се отнася до холестерола, най-важно е количеството, а не вида на упражненията. Така че изберете този вид упражнения, който ви е най-приятен за изпълняване, и започвайте да ги правите.
Препоръчваме ви поне 5 дни седмично да правите минимум по 30 минути умерено интензивни физически упражнения като например ходене, джогинг или каране на колело. Това е горе-долу времето, което ви трябва, за да изминете 3,2 км с енергична походка. Но можете да натрупвате физическа активност и с краткотрайни физически занимания – 10 минути разхождане на кучето сутрин, 10-минутна разходка на обяд, и може би 10 минути на фитнестренажор или танцуване във всекидневната. Толкoва е лесно.
Най-важното е да правите физически упражнения редовно.
Откъде знаем
Учени изследвали около 60 жени, които ходели по 4,8 км на ден, 5 дни седмично, в продължение на 6 месеца. Те установили, че независимо дали жените ходели бързо (и вземали един километър за 7 минути) или по-бавно (и вземали същия километър за по-спокойни 12 минути), те всички повишили нивата на добрия холестерол с около 6%.
Ако не правите физически упражнения редовно, започнете сега. Ако сте физически активна и въпреки това имате нужда да понижите още високите нива на холестерола си, ето един съвет, който може да ви е от полза:
Интензивността на тренировката ви може също да повлияе на холестеролното ви ниво, така че ако продължите да правите същите упражнения, които вече ви допадат, ще има още по-голям ефект, ако просто повишите интензивността с една степен.
[break]
Как да започнете
Изследвания са установили, че простото увеличаване на количеството на ежедневната Ви физическа активност – разхождане на кучето 10 минути повече или качване по стълбите вместо с асансьора – ще окаже голямо влияние. Така че ако все още не сте се заели с упражнения, ще пожънете успехи дори ако започнете бавно и постепенно увеличите физическото си натоварване.
Ето още няколко начина да добавите активност в живота си:
- Направете си бърза разходка през обедната почивка.
- Паркирайте колата си на най-отдалеченото място на паркинга пред супермаркета.
- Ходете на гости на приятел с колело веднъж седмично.
- Запишете се на курс по танци или на каквото и да е групово занимание за морална подкрепа – и се забавлявайте!
- Инвестирайте в стъпкомер, за да имате представа колко стъпки правите всяка седмица.
- Посветете се на някое авантюристично хоби като туризъм, плаване, гребане или каране на ролери.
- Водете си дневник за физическата ви активност, поставяйте си цели и променяйте установената си практика с всеки сезон.
- Изберете си труден маратон или планински преход, който никога не сте си представяли, че можете да спечелите, и тренирайте за него.
- Самонаграждавайте се, самонаграждавайте се, самонаграждавайте се! (Какво ще кажете за нов шал, нов компакт диск или едно кино?).
Кой тип минерална вода в България е полезен за вас и вашите здравословни проблеми
Минералните води (МВ) , приети вътрешно чрез пиене, упражняват своето действие върху лигавицата на храносмилателния тракт , където са заложени многобройни механо- ,химио- , термо- и други рецептори.
Кората на главния мозък преработва получените “сигнали” в референтни импулси към различните органи и системи, които променят функционалното им състояние. Обикновено минералните води оказват бавно своя ефект!
С оглед на това се налага продължителното им приемане. МВ се задържат главно в черния дроб и мускулите, а по-малко в съединителната тъкан, вътрешните органи и кожата.
Отделят се чрез бъбреците и по-малко чрез белите дробове и кожата. Пътят на МВ в организма поради разнообразния им химичен състав се съпровожда от сложни промени в йонното му равновесие. Едни йони се въвеждат в организма , а други се изнасят извън него. Това става с различна скорост за различните йони, вследствие на което организмът се обогатява на едни йони, а обеднява на други.
Тази “трансминерализация” също променя функционалното състояние на нервната система и оттам реактивността на целия организъм. МВ могат да се приемат както в курортна обстановка / при самия извор/, така и в бутилки далеч от курорта. Най-пълно МВ се съхранява в термоси или добре затворени стъклени бутилки ,които трябва да се съхраняват на хладно и тъмно в хоризонтално положение. При определяне индикациите за питейно лечение с минерална вода трябва да се подхожда строго индивидуално - съобразно общото състояние на болния, активността му, вида и фазата на заболяването.
Характерно за дозирането на минералните питейни води е, че се започва с малки дози /50-100 г еднократна доза/ и при поносимост се увеличава до пълната доза /150-250 г/. Броят на отделните и дневното количество на приетата МВ зависи от индивидуалните особености на болния, състава на водата и целта на питейното лечение. Пълният курс на питейното лечение с МВ продължава от 3-6 седмици. Прекъсване се прави, ако има обостряне на страданието.
За стомашните заболявания са показани главно алкални води: Хисаря , Горна Баня , Софийски минерални бани ,Велинград , Баня /района на град Левски/ .
[break]
За чревните заболявания са показани различни МВ в зависимост от конкретното заболяване. При упорит запек се прилага пиенето на МВ от Меричлери, Брезник и Брястово. При хроничните колити са показани хидрокарбонатни- хлориднонатриеви и особено калциеви води - Биримирци , Меричлери , Ямбол , Сапарева баня , Брезник , Брястово , Сливенски минерални бани , Нареченски бани , Овча Купел , Момин проход.
Питейното лечение на чернодробните и жлъчни заболявания се осигурява от МВ на Хисаря , Горна Баня , Баня / района на град Левски /, Момин проход, Брястово , Белчин ,Сапарева баня ,Брезник.
Показани за затлъстяване са хидрокарбонатно-хлориднонатриеви води от Провадийско , Банево /Бургаско/, Ямбол , както хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви – Нареченски бани ; Велинград; Банкя; Хисаря; Горна Баня ; Баня /района на град Левски/ ; Меричлери.
Сулфидните МВ в Кюстендил и Биримирци и сулфатните МВ в Момин проход; Брястово; Брезник; Сапарева Баня са показни за диабет.
При подагра питейното лечение с МВ е мощен фактор в лечението. Показани са хидрокарбонатно- сулфатно- натриеви и радиоактивни води- Наречен ; Момин проход и Хисаря.
Пиенето на минералната вода при бъбречни заболявания в домашна обстановка има проблематичен характер. Най-добре при тях климатичното лечение / горещ и сух климат/ да се комбинират с питейно, диуретично и физиотерапевтично лечение.
Подходящо е лечението в Хисаря и то през месеците юли и август при бъбречно болни с добро общо състояние, в стабилизиран и компенсиран стадий на болестта.
Спортен клуб Малееви
Класически масаж --- 25 лв/50 мин --- 16 лв/30 мин
• релаксиращ – освобождава тялото и съзнанието от натрупаното напрежение и има хармонизиращ ефект,
• тонизиращ – повишава психо-физическия тонус и има енергетизиращ ефект.
Ароматерапия --- 30 лв/60 мин
съчетаването на въздействието на масажа с това на етеричните масла може да има както балансиращ ефект, така и да се използва конкретно целево според свойствата на маслата.
Спортен масаж --- 18 лв/30 мин
• предстартов – подготвя мускулатурата за предстоящото натоварване,
• възтановителен – ускорява възтановителния процес.
Рефлексотерапия --- 15 лв/30 мин---30лв/60 мин
обработват се рефлексните зони на дланите и ходилата, постига се общ балансиращ ефект, прилага се и с конкретна насоченост.
Масаж с мед --- 28 лв/50 мин---18лв/30мин
лек масаж с изключително подхранващо кожата въздействие.
Кафеен пилинг --- 15 лв/30 мин
Почистване на тялото с утайка от фино смляно кафе с цел премахване на горния слой мъртви клетки на кожата. Препоръчва се преди всеки от масажите на тяло, но и сам по себе си постига страхотен тонизиращ ефект.
Кафеен ритуал --- 50 лв/80 мин
започва с пилинг на цялото тяло с утайка от фино смляно кафе, което почиства кожата от горния слой мъртви клетки. Следва тонизиращ масаж с кафе и мляко. Тази комбинация прави кожата изключително мека, еластична и блестяща. Процедурата завършва с чаша топло кафе.
Шоколадов ритуал --- 50 лв/80 мин
започва с лимонов пилинг на цялото тяло, съставен от минерални соли и лимонов екстракт, който почиства кожата от горния слой мъртви клетки. Едновременно ревитализира, овлажнява и подхранва кожата. Процедурата се извършва със специална шоколадова смес , приготвена от какао на прах, бадемово и какаово масло. Какаото съдържа естествени антиоксиданти, които оказват благоприятно въздействие върху цялото тяло.
Традиционен индонезийски масаж --- 30 лв/60 мин
Чудесно средство за снемане на стреса и напрежението от тялото и духа, поднесено с магията на Далечния изток.
Кинезитерапия --- 22 лв/45 мин
възстановяване след травми и заболявания на опорно-двигателния апарат и централната и периферна нервна система.
Антицелулитен масаж --- 23 лв/ 45 мин
Масаж съчетан с лимфодренаж, на определени части от тялото, спомагащ за отстраняване на целулита.
Абонамент за:
Публикации (Atom)